Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Мария Гаджонова | |
за да се прозинесе взе предвид следното: Жалба по чл.258 от ГПК. Жалбоподателят "Е." О. гр.С., чрез адвокат Н. Б., излага в жалбата до съда, че не е доволен от решение по гр.д. № ...../ .....г. по описа на РС С.. Твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че неправилно първоинстанционния съд е приел, че работодателят не епоискал обяснения от работника преди уволнението. В част от личното трудово досие се намира писмо № .../ .... ....г. с което работодателят е поискал от работника, на основание чл.193 от КТ, да представи писмени обяснения за неявяването си на работа на 27, 28, 29 и 30.12. 2010г. и на 03, 04 и 05.01. 2011г. По делото не е имало спор, че това писмо е получено от работника. Неоснователно първоинстанционният съд не кредитира това писмо като отправено искане за даване на обяснения, под претекста, че работника следва да бъде информиран за образувано дисциплинарно производство от работодателя с нарочна заповед в която се индивидуализира нарушението на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187 от КТ. Неправилно първоинстанционният съд приема, че работодателят следва да обективира писмено в нарочен акт процеса по събиране на доказателствата. Такова изискване няма в КТ. Независимо, че първоинстанционнит съд е развил мотиви за нередовна процедура по чл. 193 от КТ няма категорично вътрешно убеждение, че уволнението следва да се отмени на формално основание поради което е изложил мотиви и по съществото на спора. При излагането на мотиви по съществото на спора неправилно съдът е кредитирал показанията на разпитаните свидетели, поради което е достигнал и до неправилен извод за незаконосъобразност на уволнението. Моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира за разноски за две съдебни инстанции. Насрещната страна Д. А. М., чрез адвокат М. Д., оспорва жалбата. Заема становище, че решението е правилно. На работодателя е било указано, че в негова тежест е да установи, че дисциплинарното уволнение на работника е извършено законосъобразно. Правилно съдът е приел, че уволнението е незаконосъобразно, тъй като писмо № .../ .....г. не отговаря на изискванията на закона и с това писмо не са поискани обяснения от работника по повод дисциплинарното уволнение. Работодателят не е изпълнил процедурата предвидена в чл. 193, ал.1 от КТ, като съдът правилно е приел, че неспазването на процедурата е самостоятелно основание за отмяна на дисциплинарното наказание. Моли съда да потвърди решението. Претендира за разноски за две съдебни инстанции. В. окръжен съд, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното: Предмет на съдебно въззивно обжалване е решение № ...../ ....г. постановено по гр.д. № ...../ .....г. на С. районен съд, в частта в която съдът е приел, че уволнението на Д. А. М. от гр.С., извършено със заповед № ..../ .....г. на управителя на "Е." О. гр.С. е незаконно и е отменил заповедта; възстановил е М. на заеманата до уволнението длъжност "......" в дърводелския цех на дружеството; осъдил е дружеството да заплати на М. 1427,27 лв. обезщетение за времето през което е останал без работа за периода от 15.01. 2011г. до 15.07. 2011г. Присъдени са и разноски съгласно уважената част на иска. По делото е било безспорно установено, че между страните са съществували трудовоправни отношения, с начална дата 27.05. 2010г. Д. М. е изпълнявал дължността "....." с място на работа дърводелски цех с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 270 лв. Трудовото правоотношение е прекратено със заповед № ...../.....г. на основание чл. 330, ал.2,т.6 от КТ, поради дисциплинарно уволнение. Като причина за налагане на наказанието е посочено, че работникът не се явил на работа на 27, 28, 29 и 30.12. 2010г. и на 03,04 и 05.01. 2011г. Правилно първоинстанционният съд е приел, че издадената заповед е незаконосъобразна, поради нарушение на процедурни правила при издаването й. Дисциплинарното уволнение е най-тежкото наказание, което работодателят може да наложи на работника. По тази причина законодателно са уредени правила преди и по време на налагане на наказанието, които задължително трябва да бъдат спазени от работодателя. В конкретния случай е безспорно установено, че работодателят не е спазил императивното правило на чл. 193, ал.1 от КТ. Разпоредбата гласи : " Работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства". Доказателствата по делото, че работодателят е отправил покана до работника да даде писмени обяснения по повод налагане на наказанието или желае да го изслуша, но пак по същия повод, не са събрани. Тежестта за доказване факта на изслушване на работника е за работодателя. За доказване на този факт работодателят е представил писмо от 06.01. 2011г., чрез което работодателят изисква обяснения от работника по повод констатирано отсъствие за общо 7 работни дни. В писмото е указано на работника, че ако има основания за ползване на предварителна защита по чл.333 от КТ, то следва да бъдат представени доказателства в тази насока. От съдържанието на писмото се установява, че работникът следва да даде обяснения относно неявяването си на работа, а не относно налагане на наказание "уволнение". Поисканите от работодателя обяснения сочат на започваща процедура по налагане на наказание и по-конкретно с установяване на факта на нарушението на трудовата дисциплина. Правилно първоинстанционният съд е възприел тази фактическа обстановка по спора, поради което правилно е достигнал до извод за допуснати процедурни нарушения при налагане на наказанието. Настоящият съдебен състав също счита, че неспазването на процедурата по чл.193, ал.1 от КТ от страна на работодателя е самостоятелно основание за признаване за незаконно наложеното наказание "уволнение" и неговата отмяна, без спорът да се разглежда по същество. След като първоинстанционният съд е приел, че уволнението е незаконно правилно е уважил и предявените искове за възстановяване на работника на заеманата преди уволнението длъжност, както и за заплащане на дължимо обезщетение за времето през окето е останал без работа. Тъй като обжалваното решение се потвърждава, съдът, на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на районний съд. Предвид изхода на спора в полза на Д. А. М. се дължат и разноски по делото. Такива разноски той не е доказал, тъй като по делото се представлява от служебен адвокат. Разноските за служебния адвокат се заплащат от Националното бюро за правна помощ. За настоящата инстанция това е сума в размер на 100,00 лв., толкова, колкото е определена за разглеждане на делото пред първоинстанционния съд. Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати тази сума на Националното бюро за правна помощ. Водим от горното и на основание чл.271 от ГПК, съдът: Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № ...../ ....г. постановено по гр.д. № ..../ .....г. на С. районен съд, в частта в която съдът е приел, че уволнението на Д. А. М. от гр.С., извършено със заповед № ...../ .....г. на управителя на "Е." О. гр.С. е незаконно и е отменил заповедта; възстановил е М. на заеманата до уволнението длъжност "...." в дърводелския цех на дружеството; осъдил е дружеството да заплати на М. 1427,27 лв. обезщетение за времето през което е останал без работа за периода от 15.01. 2011г. до 15.07. 2011г. и в частта за присъдени разноски, като правилно. ОСЪЖДА "Е." О. гр.С., "Г..К." № ..... и ЕИК ..... да заплати на Бюро за правна помощ сума в размер на 100,00 лв., - сума по допуснатата правна помощ за въззивно обжалване. Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок, считано от 07.03.2012г., съгласно протоколно определение от 23.02. 2012г. и чл.315, ал.2 от ГПК. Председател: Членове: |