РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 583/27.03.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, XXIV
състав, в открито заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и трета
година, в състав :
Председател : Здравка Диева
Членове: Величка Георгиева
Светлана Методиева
при
секретаря Г.Г. и с участието на прокурор М.Пелтеков, като разгледа докладваното
от съдия Диева касационно административно дело № 470/2023г., взе предвид следното:
Касационно производство по реда на
чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.63в от Закона
за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Н.В.К.,*** с пълномощник адв.Ст.П. обжалва
Решение № 2 от 10.01.2023г., постановено по АНД № 584 по описа за 2021г. на Районен
съд – Карлово, с което е потвърден електронен фиш серия К № 4178646, издаден от
ОД МВР – Пловдив, с който на Н.В.К., ЕГН **********, на основание чл.189 ал.4
от Закона за движение по пътищата /ЗДв.П/ вр. чл.182 ал.1 т.2 ЗДв.П е наложено
административно наказание глоба в размер на 50лв. за нарушение на чл.21 ал.1
ЗДв.П.
Решението е оспорено като
незаконосъобразно с искане за отмяната му, ведно с отмяна на електронния фиш и присъждане
на съдебни разноски за двете съдебни инстанции. Поддържа се, че електронния фиш
е издаден в нарушение на правилото по чл.39 ал.4 ЗАНН със следните съображения
– граматическото тълкуване на разпоредбата чрез употреба на предлога „над“ води
до единствен извод, че действащата нормативна уредба допуска контролните органи
да осъществяват административнонаказателна отговорност на лицата чрез издаване
на електронен фиш само когато налагат глоби в размер над 50лв.; разпоредбата на
чл.39 ал.4 ЗАНН урежда специално правило за поведение, тъй като поставя
допълнително изискване за начина, по който да се реализира отговорността в
хипотезите, когато съгласно общите правила на чл.182 ЗДв.П следва да се наложи
наказание глоба, което не надвишава 50лв. Счита се, че нормата на чл.39 ал.2 ЗАНН има императивен характер и неспазването на същия е съществено процесуално
нарушение, тъй като се достига до налагане на наказание с електронен фиш в
хипотеза, когато това е изрично изключено от действащото законодателство. С
позоваване на чл.85а ЗАНН е посочено, че в случаи от категорията на процесния
ЗАНН има приоритет пред разпоредбите на ЗДв.П /цитирани съдебни решения на АС –
Пловдив : от 2022г. на XIX к.с.,
от 2021г. на XXIV к.с., вкл. Решение № 677/2021г. по
КАНД № 939/2021г. и Решение № 69 / 07.02.2022г. по КАНД № 1316/2021г. на АС –
Пазарджик/. Заявено е, че нормите на чл.39 ал.4 и чл.85а ЗАНН са приети с
изменението и допълнението на ЗДв.П, направено с бр.10 от 2011г. на ДВ, като
това именно е изменението, с което се въвежда и института на „електронния фиш“,
респект. и самата норма на чл.189 ал.4 ЗДв.П. Самият ЗИД ЗДв.П сочи, че
правилата от него /вкл. чл.189 ал.4/ се прилагат доколкото ЗАНН не сочи нещо
друго с нормите си и особено тази на чл.39 ал.4, която е изрична, при което
нормите на ЗДв.П не се явяват специални по отношение на ЗАНН. В писмено
становище по същество адв.П. поддържа съображенията от жалбата.
Ответникът ОД МВР – Пловдив с
процесуален представител гл.юрисконсулт И.П. оспорва жалбата в писмено
становище. Счита решението на РС – Карлово за законосъобразно. Поддържа
изясненост на фактическата обстановка и правилно приложен закон по отношение
установеното нарушение. Заявена е претенция за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Окръжна прокуратура – Пловдив, представлявана
от Прокурор Пелтеков предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила
като законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211 ал. 1 АПК, от страна с интерес да обжалва неблагоприятно
съдебно решение и е процесуално допустима. По същество е неоснователна.
1. Според съдържанието на електронен
фиш серия К № 4178646 : На 22.11.2020г. в 07:46ч. в гр.Баня, път II-64 км. 10+600м., с посока на движение
юг – север, при максимална разрешена скорост на движение в населеното място 50
км/ч и отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч в полза на водача,
е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство № TFR1-M 612,
извършено с МПС Мерцедес 315 ЦДИ Спринтер, вид товарен автомобил, рег.№ ****, от
страна на Н.К. като законен представител на ЕТ Н.В. – 7 Н /на основание чл.188
ал.2 ЗДв.П/.
При
разрешена стойност на скоростта – 50 км/ч е установена стойност на скорост 66
км/ч, като превишената стойност на скорост е 16 км/ч. За извършеното нарушение
на чл.21 ал.1 ЗДв.П на основание чл.189 ал.4 вр. с чл.182 ал.1 т.2 ЗДв.П е
наложена глоба в размер на 50лв.
Преписката съдържа : снимков
материал към електронния фиш серия К, № 4178646 от 22.11.2020г. с данни за –
дата и час, 22.11.2020г., 07.46.09ч., измерена скорост 69 км/ч, ограничение 50
км/ч, посока : отдалечаващ, GPS координати, клип № 19059/ TFR1-M №
612, отклонение 19
и наказуемо превишение – 16 км/ч; справка за собственик на МПС – ЕТ Н.В. – 7 Н;
протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. от 22.11.2020г., в който
са отразени: АТСС № TFR1-M №
612 с дата на
използване 22.11.2020г.; място на контрол – гр.Баня, път II-64 км. 10+600м.; контрол в двете
посоки; общо ограничение на скоростта 50 км./ч;им на измерване – стационарен с
посока на задействане в двете посоки; номер на служебен автомобил – РВ 4274 МХ;
начало на работа 07.30 и край на работа 11.00, номер на първо статично
изображение – 19057 и номер на последно статично изображение – 19122; брой установени
от АТСС нарушения – 65; снимка на служебния автомобил; Протокол от проверка /
08.06.2020г. на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M № 612 /последваща проверка/ със заключение –
„Съответства на одобрения тип”; ръководство „Мобилни автоматизирани технически
средства за контрол на скоростта” относно мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M; Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 10.02.4835 от 24.02.2010г. със срок на валидност
24.02.2020г. Съдът е изискал и по делото е представен и приет диск със записа
на нарушението .
2. След анализ на приетите по делото
доказателства КРС приема, че извършването на нарушението е установено по
несъмнен начин и същото е квалифицирано коректно от правна страна. Налице е
произнасяне по всички възражения в жалбата. РС – Карлово с основание е посочил,
че за мобилната система за видеоконтрол е издадено удостоверение за одобрен тип
средство за измерване, което към дата на проверката се явява одобрен тип,
предвид нормата на чл.30 ал.5 от Закона за измерванията, според която, когато
срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба
средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, като процесното, се
считат от одобрен тип. РС – Карлово приел, че съдържанието на протокола по
чл.10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. кореспондира с информацията в
приложения към преписката снимков материал, като в случая не е необходимо
прилагането на снимка на разположението на уреда, тъй като според чл.10 ал.3 от
посочената наредба – такава се прилага при работа с временно разположени на
участъка от пътя автоматизирани технически средства, а по отношение конкретния
спор – техническото средство е било монтирано в служебния автомобил. Верен е извода
на КРС за правилно определен субект на административно-наказателна отговорност
с арг. от чл.188 ал.2 ЗДв.П. Основан на доказателствата е извода за правилно
приложена процедурата по чл.189 ал.4 ЗДв.П и извода за отсъствие на изтекла
тригодишна давност за преследване по чл.81 ал.2 вр. с чл.80 ал.1 т.5 НК вр. с
чл.11 ЗАНН.
Според КРС правилно е приложен
материалния закон - чл.39 ал.4 от ЗАНН. РС – Карлово е посочил, че независимо,
че чл.189 ал.4 ЗДв.П, който въвежда института на електронния фиш едновременно с
приемането на чл.39 ал.4 ЗАНН, приемането в същото време и едновременно с това
и на чл.189 ал.13 ЗДв.П изключва възможността разпоредбата на чл.39 ал.4 ЗАНН
да се тълкува в смисъл, че издаването на ЕФ не е предвидено за нарушения, за
които глобата е до 50 лв. Изтъкнато е, че единственото императивно въведено
ограничение за санкциониране на нарушения, установени и заснети с
автоматизирано техническо средство или система /АТСС/, с електронен фиш е в
случаите, когато за нарушението е предвидено наказание лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки /чл.189
ал.4 ЗДв.П/.
3. Според фактите е осъществен
съставът на вмененото административно нарушение, законосъобразно санкционирано
по реда на чл.182 ал.1 т.2 ЗДв.П. Установяването на обективните признаци на
нарушението се извършва автоматизирано, като се удостоверява чрез съответното
доказателствено средство - снимков материал, на който е придадена
доказателствена стойност по арг. от чл.189 ал.15 ЗДв.П. Данните в съставения
протокол съответстват на тези в електронния фиш, поради което същият
представлява доказателство за това, че нарушението е установено и измерено с
АТСС, посочено в електронния фиш и с отразената информация от измерването.
В случая отсъстват нарушения на
процесуалните правила при съставяне на електронния фиш, въведени с Наредба №
8121з-532/12.05.2015г. – изводът произтича от писмените доказателства
/преписката/, описани по-горе с наименование и съдържание. В Протокола по чл.10
от Наредба № 8121з-532 са налице реквизити, установяващи без съмнение
обвръзката между данните в протокола по чл.10 от наредбата и данните в
електронния фиш. Доказателствената сила както на протокола, така и на снимковия
материал – не е разколебана или опровергана. Протоколът по чл.10 ал.1 от
наредбата е документът, предвиден да удостовери всяко използване на мобилно
АТСС, за да има обвръзка между предвидената с наредбата информация /съдържание
на протокола/ и снимковия материал, каквато в случая е установена. В протокола
за използване на АТСС е отразено, че АТСС е разположено и настроено съгласно
изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания, за удостоверяване
на който текст от съдържанието е налице подпис на конкретен полицейски служител,
поради което при наличие на данни за време и място на заснемане от АТСС,
разположено с вписани координати в снимката към електронния фиш, не следва да
има съмнение за фактическата установеност на време и място на осъществения
контрол, който в случая е от доказано изправно техническо средство.
Правилни са съображенията на КРС по
отношение прилагане нормата на чл.39 ал.4 ЗАНН и в допълнение се отбелязва
следното : Съгласно чл. 39 ал. 4 ЗАНН за случаи на административни нарушения,
установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на
контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените
контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по
ал.2, за което се издава електронен фиш, но необжалваем минимум в текста на ал.
2 на чл. 39 от ЗАНН няма. Последната
разпоредба урежда реда за налагането на глоби на мястото на нарушението
при установени маловажни случаи, тогава, когато нарушението е установено в
присъствието на контролен орган. Предвидена е възможност за налагане на глоба
от 10 до 50 лв. с фиш, който не е електронен. Посочената глоба, независимо от
определения размер в диапазона от 10 до 50 лв., става необжалваема, но само в
случаите, когато нарушителят се съгласи да заплати глобата. Тоест, за да
настъпи необжалваемост е предвидено условие да липсва спор по нарушението и да
е налице съгласие на нарушителя да заплати глобата по фиша, независимо от
нейния размер. Необжалваемостта по смисъла на чл.39 ал.2 ЗАНН, след като бъде
постигната, води до приключване на административнонаказателното производство,
защото с издаването на фиша се постига ефекта на влязло в сила наказателно
постановление. Моментът на настъпване на необжалваемост в процедурата по чл.39
ал.2 ЗАНН изключва възможността за последващо издаване на какъвто и да е акт за
установеното вече и санкционирано с фиш нарушение. Съгласно действащата към
момента на приемане на въпросната разпоредба друга такава на чл.59 ал. 3 ЗАНН,
не подлежаха на обжалване наказателните постановления и електронните фишове, с
които е наложена глоба в размер до 10 лева включително, постановено е в полза
на държавата отнемане на вещи на стойност до 10 лева включително, или е
присъдено обезщетение за причинени вреди на същата стойност, освен ако в
специален закон е предвидено друго. Сиреч въпросната разпоредба е предвиждала
необжалваем минимум от 10 лв., а не от 50 лв. Към момента на приемане на разпоредбата на чл. 39 ал. 4 ЗАНН,
освен че е действала разпоредбата на чл.59 ал. 3 ЗАНН, е била приета и разпоредбата
на чл.189 ал.4 и ал.13 ЗДв.П, като според ал.13 не подлежаха на обжалване
наказателни постановления и електронни фишове, с които е наложена глоба до 50
лв. включително. Посочената разпоредба бе обявена за противоконституционна от
КС на РБ, но съдейки по нейното съдържание, изводът е, че необжалваем минимум
според законодателя всъщност е този за глобите до 50 лв., до какъвто размер
могат да се санкционират маловажните нарушения по реда на чл.39 ал.2 ЗАНН с
фиш. Това обаче не води до извод, че поради разписаното в чл.39 ал.4 ЗАНН с
електронен фиш не могат да се налагат глоби до 50 лв., тъй като и според
приетата едновременно с тази норма противоконституционна разпоредба на чл.189
ал.13 ЗДв.П, не се изключваше тази възможност, а напротив, изрично се споменава
и издаването на електронни фишове, с които е наложена глоба до 50 лв. Тоест, законодателят не е изключвал
никога подобна възможност. Още повече, че разпоредбата на чл.59 ал.3 ЗАНН,
действаща към онзи момент, не е изключвала възможността за издаване на
електронни фишове и под 50 лв., вкл. и за глоби в размер на 10 лв. Така,
независимо, че чл.189 ал.4 ЗДв.П, който въвежда института на електронния фиш е
приет едновременно с приемането на чл.39 ал.4 ЗАНН, не се изключва възможността
разпоредбата на чл.39 ал.4 ЗАНН да се тълкува в смисъл такъв, че издаването на
електронен фиш да не е предвидено за нарушения, за които глобата е до 50 лв.
Необходимо е да се отбележи за пълнота,
че нормата на чл. 85а ЗАНН е приета също едновременно с посочените по-горе
разпоредби и също трябва да се тълкува едновременно с тях. На практика
разпоредбата на чл. 85а ЗАНН препраща към специален закон при липсата на
правила в общия закон, което и по правило според ЗНА е така. Отделно от това,
според чл. 189 ал. 14 ЗДв.П /предишна ал. 6/, за неуредените в този закон
случаи по съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните
постановления и фишове и по изпълнението на наложените наказания се прилагат
разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания. Ето защо,
съдът намира, че не е възможно ЗАНН да се счита за специален закон спрямо ЗДв.П.
Следва да се посочи, че единственото императивно въведено ограничение за
санкциониране на нарушения, заснети с АТСС, с електронен фиш е в случаите,
когато за нарушението е предвидено наказание лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство или отнемане на контролни точки /по чл. 189 ал. 4 ЗДв.П/.
Противно и на правната логика е по-усложненият ред да се прилага за по-леките
нарушения, след като изрично този ред /издаване на наказателно постановление/ е
предвиден за по-тежките.
Мотивиран с изложеното и на основание чл.221
ал.2 АПК, Административен съд-Пловдив, XXIV състав,
Р Е Ш И:
Оставя в сила Решение № 2 от
10.01.2023г., постановено по АНД № 584 по описа за 2021г. на Районен съд –
Карлово.
Осъжда Н.В.К.,***, ЕГН **********
*** юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв.
Решението не подлежи на
обжалване.
Председател /
с о.м. / :
Членове :
Особено
мнение на съдия Здравка Диева по КАНД № 470/2023г. на Административен съд –
Пловдив:
Не
споделям становището на мнозинството на съдебния състав за законосъобразност на
обжалваното решение, с което е потвърден електронния фиш, по следните
съображения:
Съгласно
чл. 39 ал. 2 ЗАНН : „За маловажни случаи на административни нарушения,
установени при извършването им, когато това е предвидено в закон или указ,
овластените контролни органи могат да налагат на местонарушението глоби в
размер от 10 до 50 лв. За наложената глоба се издава фиш, който съдържа данни
за самоличността на контролния орган и на нарушителя, мястото и времето на
нарушението, нарушените разпоредби и размера на глобата. Фишът се подписва от
контролния орган и от нарушителя, че е съгласен да плати глобата, и се изпраща
на финансовия орган на съответната общинска администрация за изпълнение. На
нарушителя се дава препис, за да може да заплати доброволно глобата.“. Според чл. 39 ал. 4 ЗАНН – „За случаи на
административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или
система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в
закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над
необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш.“. Без
съмнение електронният фиш и фишът по чл. 39 ал. 2 ЗАНН са различни по правното
си естество и последици документи, обективиращи различни волеизявления. За
разлика от електронния фиш, фишът по чл.39 ал.2 ЗАНН не е електронно изявление
и за да породи целените правни последици е необходимо да съдържа две
волеизявления - първото е писмено обективирано изявление на овластения
контролен орган, удостоверено със саморъчният му подпис, относно неговите
констатациите за самоличността на нарушителя, мястото и времето на нарушението,
извода му за нарушените материални правила за поведение и разпореждането му за
налагане на конкретното административно наказание глоба в размер от 10 до 50
лв., а второто е писмено обективирано и удостоверено със саморъчен подпис
волеизявление на нарушителя, с което възприема фактическите констатации на
контролния орган относно извършеното административно нарушение, приема правната
квалификация на деянието и се съгласява да заплати размера на наложената глоба.
Именно второто волеизявление във фиша по чл. 39 ал. 2 ЗАНН придава статуса на
"необжалваемост" на наложеното с него наказание, а не обявяването на
разпоредбата на чл. 189 ал. 13 ЗДв.П за противоконституционна.
Аргумент за това, че правилото на чл.
39 ал. 4 ЗАНН не се прилага в случаите по чл. 189 ал. 4 ЗДв.П поради това, че
първо посочената норма е обща, последно посочената е специална, не следва да
бъде споделен като основателен. В тази насока се съобрази, че и двете
разпоредби са приети с един и същ нормативен акт - ЗИД на ЗДв.П /обн. ДВ, бр.
10 от 1.02.2011г./ - нормата на чл. 189 ал. 4 ЗДв.П е приета с § 8 от ЗИД на ЗДвП /обн. ДВ, бр. 10 от 1.02.2011г./, а тази на чл. 39 ал. 4 ЗАНН, с § 10 от ПЗР на ЗИД на ЗДвП /обн. ДВ, бр. 10 от 1.02.2011г./. Ако законодателят е искал да изключи
прилагането на чл. 39 ал. 4 ЗАНН в
хипотезите по чл. 189 ал. 4 ЗДв.П, то несъмнено би указал това, каквото
указание отсъства. Включително, нормите на чл. 39 ал. 4 и чл. 85а ЗАНН /Нов -
ДВ, бр. 10 от 2011 г./ -Доколкото в този закон няма особени правила за
административнонаказателния процес при нарушения, установени с техническо
средство или система съгласно чл. 39, ал. 4, се прилагат разпоредбите на Закона
за движението по пътищата./ са приети и обнародвани с изменението и
допълнението на ЗДвП, направено с бр. 10 от 2011г. на ДВ, с което изменение се
въвежда и институтът на "електронния фиш", респ. и самата норма на
чл. 189 ал. 4 ЗДв.П. След посоченото основно изменение в ЗДв.П, като с него са
изменени и други закони, вкл. и ЗАНН, въпреки последвали други изменения в ЗДв.П,
цитираните норми в ЗАНН не са били
променяни, вкл. и при последната голяма промяна в ЗАНН, приета с ДВ бр.
109/2020г. в сила от 23.12.2021г. В този смисъл следва да се приеме за
необосновано твърдението, че нормите на чл. 39 ал. 4 и чл. 85а ЗАНН са общи по
отношение нормата на чл. 189 ал. 4 ЗДв.П. Самият ЗИД на ЗДв.П сочи, че
правилата от него вкл. чл. 189 ал. 4, се прилагат, доколкото ЗАНН не сочи нещо
друго с нормите си и особено тази на чл. 39 ал. 4, която е изрично посочена /с
позоваване на Решение № 69 от 7.02.2022г. на АдмС - Пазарджик по КАНД №
1316/2021г.; Решение № 1657 от 4.10.2022г. на АдмС - Пловдив по КАНД №
1823/2022г.; решения по КАНД №№ 1018/22г.,1093/22г., 1263/22г. и др. – АС -
Пловдив /.
Съдия
Здр.Диева :