Решение по дело №1386/2019 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 389
Дата: 16 декември 2019 г. (в сила от 11 юни 2020 г.)
Съдия: Нина Русева Моллова-Белчева
Дело: 20192150201386
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№389                                                   16.12.2019 г.                                       гр. Несебър

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Несебърският районен съд                                                                   наказателен състав  на дванадесети декември през две хиляди и деветнадесета година                        

в публично заседание в следния състав:

                                                                      Председател: Нина Моллова- Белчева

секретар Красимира Любенова

като разгледа докладваното от с. Моллова- Белчева

АНД № 1386 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод жалбата на „М.2.” ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление ***, против Наказателно постановление № 353247-F393003/15.08.2018 г. на Началник отдел „Оперативни дейности”- Бургас, ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл. 26, ал.1, т.7 от Наредба № Н- 18/13.12.2006 г. на Министерството на финансите вр. чл. 118, ал.4 от ЗДДС, на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 500 лева. Моли се от съда да постанови решение, с което да се отмени издаденото постановление като се навеждат и твърдения за маловажност на нарушението по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В съдебно заседание жалбата се поддържа, не се представят доказателства.

Наказващият орган, чрез процесуалният си представител, взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на атакувания акт.

Съдът, като взе предвид исканията на жалбоподателя, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, настоящата инстанция намери за установено от фактическа и правна страна следното:

При извършена проверка от служители на НАП на 02.07.2018 г. на търговски обект- сергия за чанти и портмонета, находяща се в гр. Несебър, ул. „Мена”, № 9а, стопанисвана от дружеството- жалбоподател, било констатирано, че в обекта имало инсталирано, регистрирано и въведено в експлоатация фискално устройство. При извършване на контролна покупка на 1 брой лента за коса на стойност 5 лв., се установило, че издаденият фискален бон не съдържал задължителните реквизити съгласно чл.26, ал.1, т.7 от сочената наредба, а именно: наименование на стоката. За това нарушение бил съставен акт за установяване на административно нарушение № F393003/04.07.2018 г., въз основа на който е издадено атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, в контекста на правомощията си по съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно за нарушения при издаването на акта за установяване на административното нарушение и обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от надлежните органи в рамките на тяхната компетентност.

От страна на жалбоподателят се излагат доводи, че дружеството неправилно било санкционирано по чл.185, ал.1 от ЗДДС. Това действително е така, но съдът намира, че това не нарушава съществено правото на защита на жалбоподателя. Действително цитираната норма предвижда наказание за лице, което не издаде фискален бон или друг документ по смисъла на чл. 118, ал.1 от ЗДДС. В случая не се спори, че фискален бон е бил издаден, поради което санкцията следва да бъде наложена на основание чл.185, ал.2, но тъй като не води до неотразяване на приходи, следва да бъде определена съобразно изречение последно, т.е. в размерите на ал.1 на чл.185 ЗДДС. Нарушението, обаче, е описано с достатъчна яснота, като непосочването на санкционната норма в пълнота, т.е. чл.185, ал.2, изречение последно във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС, не накърнява съществено правата на нарушителя.

От показанията на св. Ш. се установява, че на сочената дата била извършена проверка в обекта, стопанисван от дружеството- жалбоподател, при което била извършена контролна покупка, за която бил издаден фискален бон. В последният не се сочело наименованието на закупената стока. Тези обстоятелства не се оспорват от страна на жалбоподателя.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че „М.2.” ЕООД е извършило нарушение на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ, вр. чл.118 ал.4 т.4 ЗДДС. Съгласно чл.118 ал.4 т.4 от ЗДДС, Министърът на финансите издава наредба, с която се определя издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат. По силата на чл.26 ал.1 т.7 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, фискалната касова бележка от ФУ трябва да бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа задължително следните реквизити: т.7- наименование на закупената стока или услуга. 
                По делото безспорно се установява, че жалбоподателят е извършил визираното по- горе административно нарушение на разпоредбата на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, поради което правилно и законосъобразно му е бил съставен АУАН и впоследствие издадено НП. 
                Деянието не представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението не се характеризира с по- ниска степен на обществена опасност от нарушенията от този вид. Наложената санкция кореспондира на релевантните към нарушението обстоятелства. Размера на наложеното наказание, е в минималния размер, поради което не стои въпросът за евентуално изменение размера на санкцията.
Изложеното по- горе, в своята съвкупност, налага извода за неоснователност на жалбата и правилност на атакуваното наказателно постановление. 

Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърски районен съд

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 353247-F393003/15.08.2018 г. на Началник отдел „Оперативни дейности”- Бургас, ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл. 26, ал.1, т.7 от Наредба № Н- 18/13.12.2006 г. на Министерството на финансите вр. чл. 118, ал.4 от ЗДДС, на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, на „М.2.” ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление ***, е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 500 лева.

Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд- гр. Бургас.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: