Р Е Ш Е
Н И Е
№ _________/ ,гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд
– Варна, ІХ-ти касационен състав
На двадесет и осми
май две хиляди и двадесета година
В публично
заседание в следния състав:
Председател:
Даниела Станева
Членове:
1. Кремена Данаилова
2. М.Иванова-Даскалова
Секретар: Елена
Воденичарова
Прокурор: Силвиян
Иванов
Като разгледа докладваното от
административния съдия М. Иванова- Даскалова КНАХД №716 по описа за 2020г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по касационна жалба на Община Варна против Решение №220/07.02.2020г.
на Районе съд-Варна, постановено по НАХД №76/2020г., с което е отменено НП №474/07.10.2019г.
на Зам. кмета на Община-Варна, с което за нарушение на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП
на Р.Т.Д. *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200лв.
на основание чл.178д от ЗДвП.
С жалбата се
претендира отмяна на Решението на ВРС като неправилно, постановено при
съществено нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение а
материалния закон. Неправилно в съдебният акт било посочено, че от
административно-наказващият орган не е изразено становище по жалбата срещу НП и
не е съобразено депозираното от представителя на Община Варна писмено становище
по спора. Твърди се формално провеждане на разпита на свидетеля, който е
заявил, че е управлявал автомобила и липсата на преценка на дадените показания
по отделно и в съвкупност. Това довело до неправилни и непълни мотиви в
съдебния акт. Изтъква се, че в подаденото от собственика на автомобила
възражение Р. Т. той заявил, че не го е управлявал, но не е посочил в него,
нито в декларация кое е били лицето, което го е паркирало неправилно. Поради
това правилно и законосъобразно фиша за нарушението бил съставен на собственика
на МПС при съобразяване на чл.186, ал.3 от ЗДвП, а с оглед постъпилото от него
възражение била изпълнена процедурата в чл.186, ал.2 от ЗДвП и съставен АУАН за
нарушението на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП, а в последствие правилно и
законосъобразно било издадено НП №474/07.10.2019г. на Зам. кмета на
Община-Варна, с което за него на собственика на МПС, с което е извършено - Р.Т.Д.
*** било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200лв. на основание
чл.178д от ЗДвП. Фиша, АУАН и НП били издадени от компетентни органи, за което
били представени пред ВРС доказателства, с изискуемото съдържание и при
спазване на процедурните правила. Поради това и при правилна преценка на
общественоопасния характер на нарушението – умишлено паркиране на МПС на място,
обозначено с пътен знак Д21 „Инвалид“ от лице, което няма такова право, в
съответствие с нормативната уредба на собственика на автомобила с НП било
наложено предвиденото административно-наказание глоба в законовоустановения
размер. Като отменил НП, ВРС постановил Реиение което е неправилно и
незаконосъобразно. С касационната жалба се моли за отмяна на Решението на ВРС и
вместо него да бъде потвърдено НП като правилно и законосъобразно. В съдебно
заседание се явяват упълномощени от Община Варна юрисконсулти, които поддържат
касационната жалба и молят да бъде уважена. Молят Решението на ВРС да бъде
отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав, а в
условия на евентуалност след отмяна на Решението на ВРС да бъде постановено
ново, с което
НП да бъде потвърдено.
Ответникът – Р.Т.Д.
депозира писмено възражение с доводи за отхвърляне на касационната жалба. Счита
Решението на ВРС за правилно, законосъобразно и житейски справедливо като краен
резултат. Решението било мотивирано и не било засегнато от пороци, обосноваващи
отмяната му. Правилно ВРС установил, че съставителят на фиша не е установил извършителя
на нарушението, а въз основа на данните за собственика на автомобила го посочил
като отговорен за нарушението. Правилно ВРС намерил, че при постъпилото
възражение от него срещу фиша с оспорване на установените факти, в нарушение на
чл.52, ал.4 от ЗАНН без допълнително разследване бил съставен АУАН със същите
констатации. Намира за правилно кредитирани от ВРС показанията дадени от
съпругата му, която била лицето, което управлявало автомобила. Освен това
излага доводи за маловажност на случая, от който не настъпили никакви
обществено-опасни последици. С оглед приложимостта на чл.28 от ЗАНН за
конкретното нарушение, счита, че и на това основание се явява правилен и
законосъобразен крайни я извод на ВРС, че НП следва да бъде отменено като неправилно
и незаконосъобразно. В съдебно заседание ответникът се явява лично и оспорва
жалбата. Поддържа доводите във възражението. Моли Решението на ВРС да бъде
потвърдено като справедливо.
Представителят на
Окръжна прокуратура– Варна намира касационната жалба за допустима, но неоснователна.
Счита, че в случая наказващият орган е смесил две производства – това по
издаване на фиш по чл.186 от ЗДвП и по издаване на НП по общия ред. Поради това
намира НП за издадено в нарушение на процесуалните правила, тъй като след като
наказващият орган предприел издаването му поради възражения срещу АУАН следвало
да установи фактите по случая, включително да събере доказателства за виновно
поведение. Като не било процедирано така било издадено НП, което при спазване
на процесуалните правила ВРС отменил, съобразявайки закона и установените факти
от събраните доказателства.
Касационната жалба
е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК от надлежна страна и е процесуално
допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Съгласно чл.63,
ал.1 от ЗАНН въззивното решение подлежи на касационно оспорване на основанията
в чл.348 от НПК, като касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци
на решението, а за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния
закон следи и служебно. В жалбата доводите и твърденията са за наличие на
основания за отмяна по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК.
ВРС е постановил
валидно и допустимо решение.
При проверката му
не се установяват допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила от предходната инстанция. В съответствие с чл.61 ал.1 от ЗАНН за разглеждане
на делото пред районния съд са призовани нарушителят, учреждението, чийто орган
е издал наказателното постановление, актосъставителя и водения от жалбоподателя
свидетел. В съответствие с чл.283 от НПК по делото са приобщени към
доказателствата и материалите приложени в административно-наказателната
преписка. Свидетелите са разпитани в присъствието и с участието на
жалбоподателя и на пълномощника на ответника. При отправяне в съдебното
заседание на искане да бъде допуснат до разпит водения свидетел, жалбоподателят
заявява, че това е съпругата му, която управлява автомобила му. Така за първи
път в открито съдебно заседание собственикът на МПС посочва имената на лицето,
което е управлявало автомобила му, когато с него е извършено нарушението
посочено във фиша, а в последствие в АУАН и НП. Правилно след разпитите на
свидетелите ВРС отчел, че жалбоподателя и пълномощника на ответника нямат
искания по доказателствата и като счел делото за изяснено от фактическа страна,
дал ход на делото по същество. В становището си по същество жалбоподателят изложил
доводите си за приложимост в случая на чл.28 от ЗАНН, тъй като от нарушението
не настъпили никакви общественоопасни последици. ВРС не е допуснал нарушение на
процесуалните правила, което да е съществено по смисъла на чл.348, ал.3 от НПК
- да е довело до ограничаване на процесуалните права на нарушителя или на
другите страни, до липса на мотиви или протокол за съдебно заседание в
производството по което е постановено решението, нито е постановено от
незаконен състав, поради което не е налице основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК
за неговата отмяна. В Решението въззивния съд направил преценка по отделно и в
съвкупност на събраните доказателства и изложил установеното от тях за фактите
и обстоятелствата свързани с деянието и дееца. Формирани са изводи за това
съответстват ли АУАН и НП на изискванията на закона, спазени ли са процесуалните
правила по издаването им и са изложени мотивите, поради които е направен
крайния извод, че НП е необосновано и незаконосъобразно издадено и следва да
бъде отменено.
ВРС отменил НП, тъй
като преценил, че по спорните факти и обстоятелства заявени във възражението
срещу фиша е следвало да бъде направено допълнително разследване и да бъдат
събрани допълнителни доказателства относно авторството на деянието и да бъде
индивидуализирано виновното лице, както това било направено във въззивното
производство. Тъй като не било направено това, а било издадено НП, с което било
наложено административно наказание на собственика на МПС, който заявил, че не
го управлявал и паркирал, а чийто водач на 18.08.2019г. бил свид. Д.,
административно-наказващият орган издал незаконосъобразно и необосновано НП. Тези
изводи на ВРС са неправилни, тъй като са основани на общата уредба в ЗАНН, а не
на приложимите в случая специални разпоредби в ЗДвП.
В съответствие с
доказателствата налични в преписката и събрани в съдебната фаза ВРС направил
фактическите си установявания, че 18.08.2019г. на свид.В. Т. Д. паркирала лек
автомобил „Мерцедес“ с рег.№ В **** РН в гр. Варна, на ул. „27-ми юли“ до №56
на място, определено за хора с трайни увреждания; че около 11:16 часа
полицейски служител в група „ОП“ сектор ООРТП , отдел „ОП“ при ОД на МВР-Варна
в отсъствие на водача констатирал, че автомобила е паркиран върху място,
определено за хора с трайни увреждания, без да има поставена валидна карта и за
това нарушение на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП на основание чл.186 във вр. с
чл.178д от ЗДвП съставил фиш серия ОВ №********** на собственика му – Р.Т.Д.. Правилно
е установено от ВРС, че съставения в отсъствие на нарушителя фиш е изпратен на
собственика на МПС- Д., който подал възражение срещу него, в което оспорил
нарушението и заявил, че не е извършвал описаното в акта нарушение и помолил
глобата да бъде отменена. Правилно е установено от ВРС, че на 26.09.2019г. въз
основа на фиша е съставен АУАН на собственика на МПС – Р.Д. за извършеното с
притежавания от него лек автомобил „Мерцедес“ с рег.№ В **** РН на 18.08.2019г.
нарушение на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП, а фиша е анулиран. Няма спор, че в АУАН Д.
вписал възраженията, че не е управлявал това МПС от години и, че ще представи
допълнително обяснения и възражения. Правилно ВРС отчел, че такива са постъпили
по преписката в срок – на 30.09.2019г. но не били възприети от наказващия орган
и на 07.10.2019г. било издадено НП №474/07.10.2019г. от Зам. кмета на
Община-Варна, с което за нарушението на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП на Д. било наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200лв. на основание чл.178д от ЗДвП.
В чл.98, ал.2, т.4
от ЗДвП е разписана забрана на паркирането на места, определени за хора с
трайни увреждания. Нарушаването на тази забрана съставлява административно
нарушение по чл.178д от ЗДвП, който предвижда налагане на наказание глоба в
размер 200лв. на лице, което, без да има това право, паркира на място,
определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания, или за
превозно средство, приспособено и управлявано от хора с трайни увреждания. При
установените от ВРС и изложени фактически установявания в Решение
№220/07.02.2020г. се налага извода за правилност на преценката в АУАН и в НП, а
и в анулирания фиш, че на 18.08.2019г. лек автомобил „Мерцедес“ с рег.№ В ****
РН е бил паркиран на място, определено за хора с трайни увреждания на ул.„27-ми
юли“ до №56 в гр.Варна; че това МПС е собственост на Р.Т.Д. и не е обслужвало
хора с трайни увреждания. Съгласно дефиницията в §1, т.2 от ДР на Закона за
интеграция на хората с увреждания, "човек с трайно увреждане" е лице,
което в резултат на анатомично, физиологично или психическо увреждане е с
трайно намалени възможности да изпълнява дейности по начин и в степен, възможни
за здравия човек, и за което органите на медицинската експертиза са установили
степен на намалена работоспособност или са определили вид и степен на увреждане
50 и над 50 на сто. В производството по издаване на НП, а и пред съда не е
твърдяно и не са представени доказателства МПС да е било паркирано на това
място, защото е обслужвало човек с трайно увреждане по смисъла на §1, т.2 от
ЗИХУ. Не е имало спор, а и не са представени доказателства процесното МПС да е
специално приспособено и да се управлява от човек с трайни увреждания по
смисъла на §1, т.2 от ЗИХУ. Верността на така установените релевантни факти и
обстоятелства не са оспорени конкретно в множеството подадени от собственика на
автомобила възражения. Той не е твърдял друга фактическа обстановка, нито е представил
доказателства, които да опровергават установената. Също така общо в тях той
заявил, че не е управлявал автомобила си и твърдял, че от години не го
управлява, че е предоставил ключовете за него на няколко негови близки лица, но
нито е посочил имената им, нито е посочил точно кое е лицето, което е паркирало
МПС на конкретното място.
Поради това
правилно в случая е процедирано по реда разписан в чл.186 ал.3 от ЗДвП като е
издаден фиш за неправилно паркираното МПС в отсъствие на нарушителя, в който случай
фишът по закон е предвидено, да се издава на собственика на МПС и първият
екземпляр от фиша да му се изпрати, а към МПС да се закрепи уведомление, в
което се посочват мястото и времето на нарушението, МПС, с което е извършено
нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката или
мястото за доброволното й заплащане. В съответствие с чл.186 ал.2 от ЗДвП на
собственика на процесното МПС, тъй като е оспорил с възражението, че е извършил
нарушението описано във фиша и наложената с него глоба е съставен АУАН, а въз
основа на него е издадено НП. Правилно фиша, АУАН и НП са издадени на Р.Д. в
качеството му на собственик на процесното МПС, с което е извършено нарушението,
изразяващо се в неправилно паркиране, при установяване на което не е присъствал
извършителя. Изрично в чл.188 ал.1 от ЗДвП е регламентирано, че собственикът
или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение, като собственикът се наказва с наказанието, предвидено
за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство. След като в нито едно от множеството депозирани възражения
от Д. срещу фиша и срещу АУАН той не оспорва, че е собственик на процесния
автомобил и не е посочил лицето, на което го е бил предоставил и което го е
паркирало неправилно в нарушение на забраната в ЗДвП, правилно и
законосъобразно с АУАН и НП е ангажирана неговата отговорност за нарушението.
Видно е, че още във връзка с възражението на Д. с писмо от 18.09.2019г. то е бил
уведомен, че след като оспорва посоченото във фиша, следва при явяването си на 26.09.2019г.
за съставяне на АУАН съобразно чл.188 от ЗДвП да посочи лицето, на което е
предоставил управлението на автомобила си. ВРС е следвало да отчете тази
специална законова норма на ЗДвП, определяща лицето, чиято отговорност се
ангажира за нарушението и съобразно нея и доказателства по делото да прецени,
че НП е законосъобразно издадено. След като собственика на МПС, с което е
извършено нарушението до издаване на НП не е посочил пред
административно-наказващият орган, че съпругата му с трите й имена е лицето, което
ползва автомобила му и което го е паркирало на конкретната дата и място,
неправилно и в несъответствие с тези приложими разпоредби и конкретно с чл.188
от ЗДвП в Решението на ВРС е посочено, че неправилно и незаконосъобразно с НП е
ангажирана отговорността на собственика на автомобила за извършеното с него
нарушение на ЗДвП. От доказателствата приети по делото е видно, че за първи път
едва в производството пред въззивния съд по обжалване на НП собственика на МПС
е посочил лицето, което е управлявало автомобила, поради което неправилен и в
противоречие с чл.188 от ЗДвП е извода в крайния акт на въззивния съд, че е
имало факти и обстоятелства, за които административно-наказващият орган е имал
задължение да събира доказателства и които са свързани с установяване на
виновното лице за извършеното нарушение. След като законодателят в чл.188 от ЗДвП е предвидил, че лицето, на което собственост и е регистрирано дадено МПС
носи отговорност за извършваните с него нарушения на ЗДвП, ако не посочи
лицето, което го е ползвало по време на нарушението, какъвто е процесния
случай, с НП №474/07.10.2019г. законосъобразно е наложена глоба на собственика
на автомобила.
Неоснователни са
оплакванията и доводите на ответника по касация, че за конкретното нарушение е
следвало да се приложи чл.28 от ЗАНН и да не се издава НП, тъй като
съставлявало маловажен случай. С оглед установеното от фактическа страна, че
автомобила е бил паркиран на място, определено за хора с трайни увреждания на
ул.„27-ми юли“ до №56 в гр.Варна и няма доказателства това да се е наложило
заради това, че в него е било лице, което да е било в производство по
определяне на степента на трайното му увреждане над 50% от ТЕЛК или НЕЛК, не
може да се направи извода, че обществената опасност на нарушението е явно
незначителна. Поради това правилно за конкретното нарушение не е приложен чл.28
от ЗАНН, а е издадено НП, с което за него е наложено административното
наказание – глоба в размер на 200лв., която е фиксирания в закона размер.
Поради това във
връзка с чл.348 ал.2 от НПК касационният състав установи, че крайния извод че
НП е неправилно и незаконосъобразно е направен при неправилно приложение на материалния
закон, което е основание чл.348 ал.1 т.1 от НПК за отмяна на Решението на ВРС и
вместо него да бъде постановено ново, с което НП да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Водим от това и на
основание чл.221 ал.2 от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№220/07.02.2020г. постановено по НАХД №76/2020г. по описа на Районен съд-Варна и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА НП №474/07.10.2019г.
на Зам. кмета на Община-Варна, с което за нарушение на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП
на Р.Т.Д. *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200лв.
на основание чл.178д от ЗДвП.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.