ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 68
Гр.Пловдив,
11.01.2023 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ -
ХХVІII състав, в закрито съдебно заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
като разгледа административно дело №2910/2022 година по описа на съда,
докладвано от председателя, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по чл.248 ГПК, вр. чл.144 АПК.
Образувано е по Молба
вх.№22960/02.12.2022г. подадена от гл. юрисконсулт Б. като процесуален
представител на директор на Д МДТ при Община Пловдив за допълване в частта за
разноските на Определение № 1898 от 24.11.2022г., постановено по адм. дело № 2910/2022
г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е оставена без
разглеждане жалба на Ф.Д.И.
против АУЗД №731-1/25.01.2022г., издаден от органите по приходите в Дирекция
„Местни данъци и такси“ при Община Пловдив и е изпратена преписката на
Директор на дирекция МДТ при Община Пловдив по подведомственост.
Излагат се доводи за своевременно
заявена претенция за разноски за юрисконсултско възнаграждение. Моли се
искането да бъде уважено. Не е представен списък с разноски по чл. 80 от ГПК.
Жалбоподателят в писмен становище
оспорва молбата като неоснователна и счита, че разноски не се дължат, доколкото
именно ответникът с поведението си е дал причина за завеждане на делото.
Съдът, след като прецени
доказателствата по делото и изложените съображения в подадената молба, приема
за установено следното:
Молбата за допълване на
определението в частта за разноските е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 248 ГПК,
приложим по силата на чл.144 АПК, като същата се явява недопустима, а
разгледана по същество е неоснователна поради следните за това съображения:
Настоящото съдебно
производство е образувано по повод жалба на Ф.Д.И. против АУЗД
№731-1/25.01.2022г., издаден от органите по приходите в Дирекция „Местни данъци
и такси“ при Община Пловдив. Със становище към придружителното писмо Директора на Д МДТ при Община Пловдив
счита жалбата за недопустима, а по същество и за неоснователна и е поскал
присъждане нас торените в производството разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Поради несвоевременно произнасяне по подадена жалба от
ответника Директор Д МДТ Община Пловдив тя е оставена без разглеждане и е
върната за продължаване на административното производство по подведомственост.
Сега действащата и приложима към казуса редакция на чл. 143, ал. 3 от АПК
(след изм. с ДВ бр. 15 от 2021 г.) във вр. с § 2 от ДР на ДОПК е
изрична, че ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото,
освен ако с поведението си е дал повод за завеждането му, включително
юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата не прави разграничение относно основанието
на което е прекратено съдебното производство, както и не свързва своето
проявление с конституирането на страните в процеса от състава на съда. Смисълът
на отговорността за разноски, уредена в нормата на чл. 143 АПК, е
те да бъдат заплатени на страната, в чиято полза е постановеният съдебен акт,
от страната, за която оспорването е приключило неблагоприятно, включително и с
прекратяване на производството по делото, разбира се при своевременно заявена
претенция за това и осъществена процесуална защита от упълномощен в случая
юрисконсулт, които предпоставки в случаят също са налице. От друга страна обаче,
основателни са аргументите в отговора на жалбоподателят, че в случая се
констатира поведение на ответника, с което е даден повод за завеждане на
делото, поради което е на лице изключението регламентирано в текста на чл. 143, ал. 3 от АПК. При
спазване на правилата по чл. 155, ал. 1 и ал. 2 ДОПК,
приложими в настоящото производство
съгласно разпоредбата на чл.4 ал.1 ЗМДТ Ф.Д.И. е
сезирал Административен съд – Пловдив с жалба срещу мълчаливо потвърждаване по
реда на чл.156 ал.4 ДОПК от страна на Директора на Д МДТ - Пловдив, което е
сторено именно в 14-дневния срок. Жалбата до съда е подадена на 02.11.2022г.,
като видно от преписката няма данни да е издавано съответното Решение на Директора на Д МДТ при Община Пловдив. При
тези факти се налага изводът, че именно ответникът с поведението си е станал
причина за завеждане на делото, доколкото не е предприел своевременни действия
по издаване на съответният акт в срока по чл. 155, ал.1 ДОПК.
По аргумент за противното на чл. 143, ал. 3 от АПК в
случая в полза на ответната страна не се дължат разноски, вкл. и под формата на
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, на осн. чл.248 ал.3 ГПК,
вр. чл.144 АПК Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Молба вх.№22960/02.12.2022г. подадена от директор на
Д МДТ при Община Пловдив чрез гл. юрисконсулт Б. за допълване в частта за
разноските на Определение № 1898 от 24.11.2022г., постановено по адм. дело № 2910/2022
г. по описа на Административен съд – Пловдив.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба в седмодневен срок от връчване на съобщението за изготвянето му
пред ВАС.
СЪДИЯ: