Р Е Ш Е Н И Е
№ 260313
гр.Пловдив, 04.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, XIV състав, в открито съдебно
заседание на 04.02.2021г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН
АНАСТАСОВ
при
участието на секретаря: Валентина Василева
като
разгледа докладваното от съдия Иван Анастасов въззивно гражданско дело №
2836/2020г. по описа на Пловдивски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по
въззивна жалба от ГД“Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР- гр.****
против решение № 260564/25.09.2020г. по гр.д.№ 1347/2020г. на ПдРС, VІІІ гр.с.,
с което жалбоподателят е осъден да заплати на З.К.Н. следните суми: 1687,04
лева, представляваща допълнително възнаграждение за 1975,10 часа нощен труд,
приравнени на дневен труд с коефициент 1,143, положен през периода 01.10.2016г.
- 30.09.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от
29.01.2020г., до окончателното й изплащане. Във въззивната жалба се сочи
неправилност и незаконосъобразност на решението, иска се неговата отмяна и
постановяване на друго, с което да се отхвърли иска. По- конкретно се сочи, че
обжалваното решение е постановено при
неправилно приложение на материалния закон, тъй като не е налице непълнота на
приложимата нормативна уредба, която да допуска приложение на разпоредбата на
чл.9 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
От въззиваемия З.Н. не е подаден отговор на въззивната
жалба.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по
делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ 1347/2020г. на ПдРС, VІІІ
гр.с. е образувано по искова молба от З.К.Н. против ГД“Пожарна безопасност и
защита на населението“, с която са предявени обективно съединени искове с
правна квалификация по чл.178, ал.1, т.3,
вр. чл.187, ал.5, т.2 и чл.178 от ЗМВР и по чл.86 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 1697,04 лева, представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен труд за периода 01.10.2016г.- 30.09.2019г.,
получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд от 247,10 часа,
ведно със законна лихва и разноски. В исковата молба се твърди, че
през процесния период ищецът- въззиваем в настоящето производство, е полагал труд на длъжността «****»
в РД»ПБЗН» при ГД «Пожарна безопасност и защита на населението»- МВР ****, като поради естеството на работата през
процесния период той положил общо 1728 часа нощен труд, който преизчислен с
коефициент 1,143 възлизал на 1975,10 часа, като разликата от 247 часа не била
заплатена от работодателя.
С подадения от ГД“Пожарна безопасност и защита на населението“
отговор на исковата молба същата е оспорена като неоснователна. Изложени са
доводи за това, че приложим в отношенията между страните по повод положения
нощен труд е единствено ЗМВР, а на основание чл.187 от ЗМВР редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определяли с наредба на министъра на вътрешните работи. С Наредба
№ 8121з-776 от 29.07.2016г., в сила от 02.08.2016г. и Наредба № 8121з-908 от
02.08.2018г. бил регламентирани редът,
касаещ спорния въпрос. В тези наредби липсвали правила за норма за превръщането
на нощните часове положен труд в дневен с коефициент 1,143. По отношение на
служителите на МВР не бил неприложим реда предвиден в НСОРЗ.
Между страните не е налице спор относно
обстоятелството, че през процесния период въззиваемият е полагал труд на
длъжност „****“ в РД“ПБЗН“- гр.****. От приетите по първоинстанционното дело
писмени доказателства и заключение по ССЕ, изготвено вещото лице С. К., се
установява, че през процесния период въззиваемият е положил общо 1735 часа
нощен труд, като същите са му платени, без да бъдат приравнени на дневен труд
чрез приложението на определен коефициент. От заключението се установява също
така, че при приложението на коефициента от 1,143 по чл.9, ал.2 от Наредба за
структурата и организацията на работната заплата дължимото допълнително
възнаграждение е в размер от 1713,78 лева за 248,10 часа приравнен на дневен
нощен труд. Отразено е изрично, че сумата от 1713,78 лева не е изплатена на
въззиваемия З.Н..
В ЗМВР и в действалата през процесния период Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители /отм. с Наредба № 8121з-36 от
7.01.2020г. / липсва правна уредба относно заплащането на
положения нощен труд. Разпоредбата на чл.187, ал.1 определя нощния труд като
такъв, който се полага между 22,00 и 6,00 ч., а относно правата на държавните
служители в структурите на МВР, полагащи нощен труд, разпоредбата на чл.188,
ал.2 от ЗМВР препраща към КТ. Текстът на чл.188, ал.2 от ЗМВР гласи следното:
„Държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се
ползват със специалната закрила по Кодекса на труда“.
Специалната закрила по КТ, освен правила относно условията за полагане на нощен
труд, предвижда и завишено възнаграждение. По- конкретно в разпоредбата на
чл.261 от КТ е предвидено, че „Положеният нощен
труд се заплаща с увеличение, уговорено от страните по трудовото
правоотношение, но не по-малко от размерите, определени от Министерския съвет“.
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е приета
включително и на основание чл.261 от КТ. Същата се явява приложима в конкретния
случай по силата на препратката от чл.188, ал.2 от ЗМВР. Съответно приложим се
явява и коефициентът за преизчисление от 1,143 пункта. Както беше посочено по-
горе, при приложението на този коефициент се явява неиздължено трудово възнаграждение
надхвърлящо присъдения от първоинстанционния съд размер от 1687,04 лева, ведно със съответните лихви за забавено
плащане. Ето защо, обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 260564/25.09.2020г. по гр.д.№ 1347/2020г. на ПдРС, VІІІ гр.с., с
което жалбоподателят ГД“Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР-
гр.**** е осъден да заплати на З.К.Н. следните суми: 1687,04 лева, представляваща
допълнително възнаграждение за 1975,10 часа нощен труд, приравнени на дневен
труд с коефициент 1,143, положен през периода 01.10.2016г. - 30.09.2019г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 29.01.2020г., до
окончателното й изплащане.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: