Решение по дело №2405/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 831
Дата: 19 ноември 2021 г. (в сила от 16 март 2022 г.)
Съдия: Марина Иванова Мавродиева
Дело: 20212120202405
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 831
гр. Бургас, 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.З.М.
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20212120202405 по описа за 2021
година
Производството е образувано по повод жалба на „***” ЕИК ***, представлявано от
Председателя Н.Р.Р. против наказателно постановление № 1420-F547551/03.11.2020г.,
издадено от Заместник-директор на ТД на НАП Бургас, с което за нарушение на чл.5, ал.4,
т.1 от КСО, вр. чл.2, ал.1 и чл.4, ал.1, т.1 от Наредба № Н-13 от 2019г. на МФ на основание
чл. 355, ал. 1 КСО на „***” е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
С жалбата наказателното постановление се намира за незаконосъобразно, не било
издадено в шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. Неправилно за дата на нарушението
била приета 25.02.2020г. възнаграждението в случая било начислено и изплатено на
26.02.2020г., поради което срокът за подаване на декларацията бил 29.02.2020г., а не
25.02.2020г. От друга страна, излага съображения, че „***” е била в обективна
невъзможност да подаде декларацията. С решение на съда било отменено решението на
проведено ОС на ЗПК „***“ за избор на Н.З. като председател на кооперацията и на
29.02.2020г. било проведено извънредно ОС и за Председател бил избран Н.Р. като
вписването в ТР било на 10.03.2020г. , на 12.03.2020г. на кооперацията бил издаден
електронен подпис и на 18.03.2020г. Декларацията била подадена по електронен път с КЕП.
ЗПК „***“ била в невъзможност да подаде декларацията за месец януари 2020г., тъй като
била в обективна невъзможност поради липса на вписан представляващ на кооперацията. В
случай, че все пак се намерило, че е налице противоправно деяние, то моли да се приложи
чл. 28 ЗАНН, излага подробни съображения. Моли да се отмени НП.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
адв. К., който поддържа жалбата и моли за отмяна на НП.
За Административнонаказващия орган, се явява юрисконсулт Т., която пледира по
същество и моли за потвърждаване на НП, сочи, че кооперацията е разполагала с КЕП като
са подавани и други декларации и е била налице възможност да изпълни задължението си.
Моли за потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по
1
чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е било връчено на представител на жалбоподателя на 26.03.2021 г., а
жалбата е депозирана на 02.04.2021г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва
лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се
явява процесуално допустима.
По същество съдът намира следното:
На 18.05.2020г. на жалбоподателя ЗПК „***“ е съставен от св. М.М. акт за
установяване на административно нарушение за това, че като осигурител е нарушил
разпоредбата на чл. 5, ал. 4 от КСО, като не е подал в срок данни с декларация образец 1 в
ТД на НАП Бургас за месец януари 2020г. Мястото за подаване на декларация Образец 1 за
всяко регистрирано в ТД на НАП-Бургас лице е в сградата на ТД на НАП- Бургас или по
електронен път с КЕП и ПИК. Декл. обр. 1, съдържаща данни за осигурителен доход,
осигурителни вноски за ДОО, УПФ, здравно осигуряване, ДЗПО, вноски за фонд ГВРС,
дните в осигуряване и облагаемия доход по ЗДДФЛ – поотделно за всяко лице, подлежащо
на осигуряване, се подава до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят
данните: при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок – до
края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението. В случая декларация
е посочено, че е трябвало да се подаде до 25.02.2020г., а е подадена с КЕП на 18.03.2020г. и
приета с вх. № 02000203130158. До лицето била изпратена на 13.05.2020г. покана за явяване
в НАП за получаване на АУАН. Нарушението е посочено, че е за първи път. Като нарушена
е посочена разпоредбата на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО вр. чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н-13/2019г. на
МФ вр. чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-13/17.12.2019г. на МФ. АУАН е връчен лично на
представителя на ЗПК Н.Р. на 18.05.2020г.
Депозирано е писмено обяснение от Н.Р., в което посочил, че поради водени дела, било
подадено в ТД на НАП заявление с молба за продължаване на срока за подаване на
декларация обр. 1 и 6, тъй като нямали КЕП и софтуер, за да се подадат декларациите.
Получили отговор от ТД на НАП, че декларациите могат да се подадат от М.П., но това се
оказало невъзможно, защото тя работила на граждански договор до 31.12.2019г. и вече
нямали отношения, а в първият момент, когато бил вписан новият председател и получили
ел.подпис, подали декларациите.
Съгласно представеното по делото решение на РС Карнобат се установява, че
действително е било отменено решение на ОС на ЗПК „***“ за избор на председател на
кооперацията, в сила от 06.11.2019г. Видно е, че е проведено ОС на 29.02.2020г., съгласно
представен протокол за Извънредно ОС на член –кооператорите на ЗПК „***“ , на което е
обявен нов председател – Н.Р.Р.. Съгласно извлечение от ТР при АВ на 19.12.2019г. е
заличен досегашния представляващ кооперацията Н.И.З. и на 10.03.2020г. е вписан нов
представляващ – Н.Р.Р.. В този смисъл са и показанията на св. С., която поради липсата на
представляващ кооперацията за периода декември 2019г. - март 2020г. нямала възможност
да подаде декларациите. От показанията на свидетелката се установява, че своевременно
уведомили НАП за проблема като подали заявление в ТД на НАП с вх. № 39-00-
12/24.02.2020г. за отсрочване на задължението за подаване на декларация. От ТД на НАП е
изпратен писмен отговор, че липсва възможност за отсрочване или продължаване на срока и
че М.П. е упълномощено лице да подава декларации и документи от името на ЗПК „***“ и
същите можело да се подадат от нея до оттегляне на упълномощаването.
Установява се по делото, че декларациите за месец декември 2019г. били подадени в
ТД на НАП с КЕП, но това било тъй като съгласно договор за счетоводно-консултантско
обслужване от 06.10.2018г. М.П. имала задължение като изпълнител при прекратяване на
договора към 31 декември да извърши годишното счетоводно обслужване. Същата не подала
декларациите за месец януари 2020г.
Административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта, е счел
фактическите констатации в АУАН за безспорно установени и е издал обжалваното
2
постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и
доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се.
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган (съобразно представената
по делото Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП) и в срока
по чл. 34 ЗАНН.
Срокът по чл.34 от ЗАНН е започнал да тече от момента, в който АНО обективно е
имал възможност да узнае за нарушението (в този смисъл Решение № 978 от 17.2.2020 г. по
адм.д. № 10831/2019 г. на Административен съд – София; Решение № 7416 от 28.11.2019 г.
по адм.д. № 9231/2019 г. на Административен съд – София; Решение № 890 от 10.07.2020 г.
по к. адм. н. д. № 1079 / 2020 г. на V състав на Административен съд – Варна; Решение от
05.02.2020 г. по к. адм. н. д. № 374/2019 г. на VI състав на Административен съд – Русе и
др.). В случая административнонаказващия орган е узнал за нарушението преди същото да е
още извършено като ЗПК „***“ е подала заявление, че не може да подаде декларация обр. 1
за месец януари 2020г. , т.е. за нарушението АНО е узнал още с изтичане на срока за
подаване на декларацията – 26.02.2020г. АУАН е издаден на 18.05.2020г., а наказателното
постановление на 03.11.2020г., с което са спазени предвидените в чл. 34 ЗАНН срокове.
Не се събраха доказателства, които да правят вероятно твърдението на жалбоподателя,
че НП е антидатирано.
Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО осигурителите, осигурителните каси,
самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в Националната
агенция за приходите данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното
обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване,
допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд „Гарантирани
вземания на работниците и служителите”, дните в осигуряване и облагаемия доход
по Закона за данъците върху доходите на физическите лица - поотделно за всяко лице,
подлежащо на осигуряване.
Не е спорно, че ЗПК „***” има качеството на осигурител като е било длъжно да
представи посочената информация. Условията и реда за подаване на информацията се
определят с Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за
подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях
лица, както и от самоосигуряващите се лица. В чл. 2, ал. 1 от посочената Наредба се
предвижда, че работодателите, осигурителите и техни клонове и поделения, осигурителните
каси, самоосигуряващите се лица или упълномощени от тях лица подават в компетентната
териториална дирекция на Националната агенция за приходите декларации по образец № 1,
3 и 5 съгласно приложения № 1, 2 и 3 като се посочват задължителните данни, които трябва
да съдържат.
В чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредбата е посочено, че декларация образец № 1 се подава в
съответната компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите от
работодатели, осигурители и техните клонове и поделения - за всеки календарен месец до
25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, включително и при
полагащо се обезщетение на трудоустроено лице, на което не е предоставена подходяща
работа; при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок - до
края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението.
На първо място съдът споделя възражението, че АНО е издал обжалваното наказателно
постановление без да посочи поради какви обстоятелства приема, че датата на нарушението
е 25.02.2020г. В разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 1, б „а“ от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. са
предвидени две хипотези - Декларация образец № 1 се подава в съответната компетентна
3
териториална дирекция на Националната агенция за приходите от работодатели,
осигурители и техните клонове и поделения – за всеки календарен месец: 1. до 25-о число на
месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, включително и при полагащо се
обезщетение на трудоустроено лице, на което не е предоставена подходяща работа; 2. при
начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок – до края на
месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението.
В случая актосъставителят посочи, че не е изследван въпросът кога е начислено и
изплатено възнаграждението като в АУАН и в НП липсва посочване в коя точно хипотеза се
приема, че е осъществено нарушението, а е посочена само крайната дата за подаване.
От друга страна не се установява датата на начисляване и изплащане на
възнагражденията, а от разпитаната в съдебно заседание свидетелка Сидерова и от
събраните доказателства се установява, че действително декларация обр. 1 е подадена извън
сроковете за това – дори и възнаграждението да е начислено и изплатено на 26.02.2020г., то
формално нарушение пак е налице, тъй като ЗПК „***“ е подало декларация образец № 1 за
месец януари 2020 година, със закъснение - не в установения от закона срок - 25.02.2020г.,
съответно 29.02.2020г., а на 18.03.2020г.
Съдебният състав приема, въз основа на събраните доказателства, че действително от
обективна страна, дружеството-жалбоподател, в качеството си на работодател и осигурител
на лица, които работят по трудови правоотношения, не е подал в ТД на НАП - Бургас
декларация образец № 1 за месец януари 2020 година в срок, като това обстоятелство се
подкрепя и от показанията на свидетеля – актосъставител и от св. С., поради което
осъществяването на процесното нарушение е доказано от обективна страна.
Изрично е посочено в АУАН обаче че се касае за първо нарушение, както и се
установява от представените извлечения от разплащателна сметка, че дължимите вноски са
платени по сметка на ТД на НАП. Макар и формално деянието да покрива признаците на
разглежданото нарушение, в случая според този състав се касае за „маловажен случай” по
смисъла на чл.28 от ЗАНН във връзка с чл.93, т.9 от НК. Изводът за маловажност на
деянието подлежи на съдебен контрол, в който смисъл е Тълкувателно решение №
1/12.12.2007г. на ВКС, ОСНК, по т.д. № 1/2007г. по описа на ВКС.
Съгласно чл.28 от ЗАНН административният орган може да не наложи
административно наказание, а да предупреди нарушителя, че при повторно нарушение ще
му бъде наложено административно наказание. Легалната дефиниция на понятието
„маловажен случай” се съдържа в чл.93, т.9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби,
съгласно чл.11 от ЗАНН, са субсидиарно приложими в производствата по налагане на
административни наказания, по въпросите за отговорността. Според посочената по-горе
дефиниция, „маловажен случай” е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на нарушение от съответния вид. Следователно, за преценка дали конкретното нарушение
представлява маловажен случай по смисъла на закона следва да се обсъдят всички
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на конкретното деяние, наличието на
вредни последици, кръгът на засегнатите интереси, значимостта на увредените обществени
отношения и степента на обществената опасност на нарушението.
Обстоятелството, че конкретното нарушение е формално не следва да изключва
автоматично извършването на преценка относно приложение на чл.28 от ЗАНН.
В случая не са настъпили вредни последици, доколкото от представените платежни
документи - разплащателна сметка се установява, че дължимите вноски макар, че не е
подадена декларацията в съответния срок, са били внесени още преди изпращане на покана
и съставяне на АУАН. Действително, регулираните от КСО отношения, са от особена
обществена значимост, но фактът, че закъснението в декларирането е по-малко от един
4
месец, а осигурителят е внесъл дължимите вноски преди съставяне на АУАН, показва, че
кооперацията, реално не е препятствала разчитането си с бюджета.
Отделно от посоченото кооперацията се е опитала да получи съдействие от НАП като е
посочило, че е в невъзможност да изпълни задължението си в срок, тъй като няма
представляващ и е признало, че ще осъществи нарушение. Видно е, че веднага след като е
вписан нов представител и е издаден КЕП декларацията е била подадена с КЕП, внесени са
дължите към бюджета суми. Следва да се отчита обстоятелството, че действително Петкова
е имала пълномощно и КЕП, с които е подала декларациите за месец декември 2019г., но
упълномощаването създава право, но не и задължение. Вярно е, че отговорността на
кооперацията е безвиновна, но следва да се отчитат всички обстоятелства в случая и
добросъвестното поведение при уведомяване за причините, поради които не е подадена в
срок декларация и подаването й веднага след отпадане на тези причини. Всички тези
обстоятелства според съдебния състав сочат на една по-ниска степен на обществена
опасност на деянието и не налагат задължително санкциониране, тъй като реално
кооперацията е показала, че проявява съвестно и отговорно отношение към задълженията си
като е сигнализирала ТД на НАП за възникналия проблем и веднага след отпадането му е
изпълнила задължението си.
Това, наред с обстоятелството, че такова нарушение е констатирано за първи път,
характеризира същото с по-ниска степен на обществена опасност, спрямо която налагането
на имуществена санкция, било то и в минималния предвиден размер от 500 лева, се явява
несъразмерно тежка. От недекларирането на данните в процесния период до датата на
тяхното деклариране, не са настъпили вредни последици. Декларация образец № 1 е
подадена от дружеството-жалбоподател на 18.03.2020 година и самото нарушение е
установено именно поради това, че дружеството е сигнализирало за своя проблем.
При тези индивидуализиращи деянието и дееца обстоятелства, сочещи на невисока
степен на обществена опасност и на деянието, и на дееца отличават този случай като
маловажен в сравнение с други обичайни нарушения от същия вид. По изложените
съображения съдът счита, че разгледаното нарушение следва да се квалифицира, като
маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН и да не се ангажира
административнонаказателната отговорност на кооперацията - жалбоподател.
С оглед изложеното НП следва да се отмени.
Съгласно на чл. 63, ал. 3 ЗАНН в производството по обжалване на НП въззивният съд
може да присъжда разноски на страните. В случая право на разноски има само
жалбоподателят, който не е поискал присъждане на такива, поради което съдът не му
присъжда разноски.
Предвид гореизложеното и на основание и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 1420-F547551/03.11.2020г., издадено от
Заместник-директор на ТД на НАП Бургас, с което за нарушение на чл.5, ал.4, т.1 от КСО,
вр. чл.2, ал.1 и чл.4, ал.1, т.1 от Наредба № Н-13 от 2019г. на МФ на „***” ЕИК ***,
представлявано от Председателя Н.Р.Р. на основание чл. 355, ал. 1 КСО е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
5
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6