РЕШЕНИЕ
№151/6.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Девня
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично съдебно
заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА
при протоколист Искра Василева, като разгледа докладваното НАХД № 299/2019 г. по
описа на РС Девня, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от
ЗАНН, инициирано е по жалба на ППЗК „Срацимир“ ЕИК ********* с. Чернево, обл. Варна, представлявана от
Председателя Я.В.Я. против Наказателно постановление № ЗЖ-20/21.08.2019 г. издадено от Директора на ОДБХ – Варна, с което на
въззивника за нарушение по чл.48 ал. 1 т. 1 от Закона за фуражите /ЗФ/, на
основание чл. 68 ал. 2 от същия закон е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1 500 лева.
Въззивникът
обжалва наказателното постановление с искане за цялостната му отмяна. Твърди, че не е извършил нарушението, тъй като е изпълнил предписанието
на контролните органи. Счита, че при издаването на обжалваното наказателно
постановление са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като предписанията
не са конкретизирани. В с.з., редовно призован, въззивникът се представлява от надлежно упълномощен представител, който
заявява, че поддържа жалбата на изложените в нея основания и искането за отмяна
на издаденото наказателно постановление.
Въззиваемата страна, чрез процесуален
представител, оспорва жалбата. Твърди, че констатациите на наказващия орган
относно извършването на нарушението и неговия автор са правилни и обосновани и
че при съставяне на наказателното постановление не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Моли съда, да потвърди наказателното постановление като
правилно и законосъобразно.
Контролиращата страна – РП – гр.Девня, редовно призовани не изпращат
представител, не ангажират становище по жалбата.
След
преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На С Констативен протокол №140/05.06.2019 г., съставен от длъжностни лица
при ОДБХ на ППЗК „Срацимир“ с. Чернево били дадени предписания за поддържане на
по - добра хигиена в складовите помещения за съхранение на насипни фуражи и
запушване на пролуки и отвори, с цел предотвратяване възможността от влизане на
вредители в помещенията. Срокът за изпълнение на първото предписание бил 06.06.2019
г., а на второто – 12.06.2019 г.
На 25.07.2019 г. била извършена контролна проверка с оглед изпълнението на
така дадените предписания, при която било установено, че същите не са изпълнени
– в склада за съхранение на фуражи все още имало паяжини, остатъци от стара
реколта зърно, като една част от нея е започнала да гние, наличие на чували, в
които се съхраняват боклуци, пролуките и отворите все още не били запълнени.
С оглед на това е било констатирано, че въззивникът не е изпълнил предходно
дадени му предписания, поради което на 02.08.2019 г. му бил съставен АУАН за
нарушение на чл. 48 ал. 1 т. 1 от ЗФ. Акта бил
връчен на Председателя на ППЗК и подписан от него без възражения.
В законоустановения срок пред административно – наказващия орган не постъпило
възражение по акта, при което той възприемайки изцяло фактическите констатации,
отразени в акта и правната квалификация на нарушението издал атакуваното
наказателно постановление, с което наложил на нарушителя предвидената в чл. 68
ал. 2 от ЗФ санкция в минимлен размер.
В хода на съдебното производство, ведно с жалбата са представени и приети
от съда Протокол №67/10.06.2019 г. за извършено почистване и обеззаразяване на
складове, искане №195/06.2019 г. за отпускане на материални ценности и Фактура
№ **********/05.09.2018 г. за закупени препарати за растителна защита.
Така описаната фактическа обстановка
се приема за установена въз основа на кредитираните от съда като безпристрастно
дадени и резултат от непосредствени лични възприятия показания на разпитаните
свидетели, както и от приложените по делото писмени доказателства /констативни
протоколи/. Същите са безпротиворечиви и преценени в тяхната съвкупност не
налагат различни фактически изводи.
Съдът, въз основа на императивно
вмененото задължение за цялостна проверка на издадения акт по отношение
законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наказателното
постановление направи следните фактически и правни изводи:
Относно
допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирано чрез правния
си интерес лице, поради което е приета от съда като допустима.
Относно
компетентният орган:
Обжалваното наказателно постановление е издадено от
компетентен по смисъла на чл. 78 ал. 2 от ЗФ орга – Директора на ОДБХ – Варна.
Относно процесуалната законосъобразност на обжалвания
административен акт:
Служебната проверка на въззивния съд
констатира , че обжалваното наказателно постановление и акта за установяване на
административно нарушение, въз основа на който е издадено не страдат от
процесуални нарушения, даващи основание за отмяната му. В АУАН и НП фигурират
всички нужни реквизити, които гарантират правото на защита на нарушителя и
възможността да разбере в както точно е обвинен. Спазена е процедурата за издаването им, регламентирана в ЗАНН. Нарушението
е описано ясно и точно, същото се изразява в неизпълнение на дадени от
инспекторите от БАБХ предписания, като такова фактическо твърдение фигурира
както в АУАН, така и в НП. Съдът не счита, че нормата изисква изрично описание
на предходно дадени предписания, с което въззивникът безспорно е запознат при
връчването му на констативния протокол, с който са дадени предписанията. Както
в АУАН, така и в НП е визирана конкретно нарушената правна норма, както и
санкционната такава, което е гарантирало правото на нарушителя да разбере какво
именно нарушение му се вменява, за да може адекватно да организира защитата си
по него.
Относно материално-правната
законосъобразност и обоснованост на обжалвания административен акт.
Безспорно
установено по делото е, че на 25.07.2019 г. в складовите помещения за
съхранение на фуражи от въззивника отново е констатирана занижена хигиена и
наличие на пролуки и отвори, въпреки предходно дадени предписания да се поддържа
по – добра хигиена и да се запушат отворите.
Въз основа на това правилно
контролните са изградили изводите си, че деянието представлява административно
нарушение. Същото е било правилно квалифицирано като неизпълнение на
задължителните предписания на контролните органи, което задължение е въведено
разпоредбата на чл. 48 ал. 1 т. 1 от ЗФ.
Неизпълнението на това задължение е скрепено със санкцията на чл.
68 ал. 2 от същия закона, като за юридическите лица е предвидено налагане
на имуществена санкция, чийто минимален размер е 1500 лв. До същия извод е
достигнал наказващия органи и е наложил минимално предвиденото от закона
наказание.
Този извод не се
разколебава от ангажираните от защитата писмени доказателства, тъй като
протокола, удостоверяващ извършено на 10.06.2019 г. измиване и обеззаразяване
на складовите помещения е съставен от страна по делото и посочената в него дата
е след изтичане на срока, определен за изпълнение на предписанието за
поддържане на по – добра хигиена. Очевидно е, че измиването на склада не е било
достатъчно тъй като в същия са били установени паяжини и боклуци. Доказателства
за запушени отвори по делото липсват. При това следва да се приеме, че
въззивникът е допуснал вмененото му нарушение.
В
случай не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, тъй като Закона
за фуражите е под подчинен на публичния интерес с цел опазване живота и
здравето на животните и хората,
Наложената санкция е справедлива и съобразена с
обстоятелствата по чл. 27 от ЗАНН, като наказанието е определено в минимален
размер.
Всичко това прави обжалваното наказателно постановление
законосъобразно и правилно и като такова същото следва да се потвърди.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ЗЖ-20/21.08.2019 г. издадено от Директора на ОДБХ – Варна, с което на ППЗК
„Срацимир“ ЕИК ********* с. Чернево, обл. Варна за нарушение по чл.48 ал. 1 т.
1 от Закона за фуражите, на основание чл. 68 ал. 2 от същия закон е наложено административно
наказание
– имуществена санкция в размер на 1 500 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – Варна в
14 - дневен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: