№ 1752
гр. Пловдив, 09.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Административно наказателно дело № 20225330203910 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш Серия К, № 4552530, издаден от ОД на МВР -
Пловдив, с който на Н. П. П. на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4
ЗДвП е наложена глоба в размер на 800,00 /осемстотин/ лева за нарушение на
чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
В жалбата и в съдебно заседание, жалбоподателят чрез процесуалния си
представител поддържа теза за незаконосъобразност на ЕФ, като моли за
неговата отмяна. Претендира присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата страна ангажира писмено становище за неоснователност на
жалбата. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на
заплатения адвокатски хонорар.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
1
атакувания ЕФ намери, че са налице основания за неговата отмяна.
Съображенията в тази насока са следните:
Електронният фиш е издаден за това, че на 27.02.2021 г. в 18,03 часа, в град
Пловдив, бул. „Цариградско шосе“, пътен възел „Скобелева майка“, северно
платно в посока град Пловдив е извършено нарушение за скорост с МПС
Тойота Рав 4, Лек Автомобил, с рег. № ***, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство № MD1196, при ограничение на
скоростта на населено място – 50 км. / ч., установена стойност на скоростта
82 км/ч. и превишаване на разрешената скорост с 32 км/ ч.
Настоящият съдебен състав намира, че при издаването на обжалвания ЕФ
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, накърняващи
правото на защита на наказаното лице.
Обжалваният ЕФ не отговаря на изискването за надлежна
индивидуализация на приложената санкционна норма. Необходимостта за
нейното посочване произтича както от изричната разпоредба на чл. 189, ал.4
ЗДвП, в която е посочено, че задължителен реквизит на ЕФ е
индивидуализирането на нарушените правни норми, което включва
материалната норма въвеждаща правило за поведение и надлежната
санкционна норма, така и от одобрения от Министъра на вътрешните работи
образец на ЕФ, реквизит на който е правното основание (санкционната
норма), въз основа на което се налага санкцията. Все в тази връзка следва да
се имат предвид и задължителните указания на ППВС № 1/1953 г., съгласно
което всеки санкционен правораздавателен акт следва да съдържа пълно,
точно и ясно изложение както на фактическите, така и на правните основания
за ангажиране отговорността на дееца, в това число и правна квалификация на
допуснатото нарушение и санкционна норма.
В конкретния случай като санкционни са посочени нормите на чл. 189, ал.
4, вр. 182, ал. 4 ЗДвП. От текста на цитираните норми се установява, че:
- нормата на чл.189, ал.4 ЗДвП не е конкретна санкционна, а обща норма,
уреждаща режима на електронния фиш като властнически акт;
- нормата на чл.182, ал.4 ЗДвП не предвижда конкретна санкция за
конкретно нарушение, а точно обратното тя е с бланкетен характер, като
урежда налагането на санкция в двоен размер за дадени нарушения поради
наличието на квалифициращия признак „повторност“. Кои са тези нарушения
обаче, за които се предвижда санкция в двоен размер и какво е
2
първоначалното наказание за тях нормата на чл. 182, ал.4 ЗДвП сочи чрез
възприетия механизъм на препращане към другите алинеи на чл. 182 ЗДвП.
Не на последно място следва да се съобрази, че в различните точки на чл. 182,
ал.1-3 ЗДвП са предвидени множество санкции в различни размери в
зависимост от конкретните фактически параметри на извършеното
нарушение, като критериите са:
- стойността на превишението на скоростта;
- дали се касае за превишаване на общо ограничение на скоростта или на
такова въведено с пътен знак В26;
- дали превишението е извършено в рамките на населено място или извън
него;
- вида на МПС, с което е извършено нарушението.
Същевременно съгласно трайната съдебна практика при бланкетни норми,
за да бъдат спазени посочените по-горе изисквания към формата и
съдържанието на санкционните властнически актове, в самия акт следва да
бъдат посочени не само бланкетните норми, но и нормите към които те
препращат за запълване на бланкета.
Всичко гореизложено безусловно е налагало в ЕФ освен общата норма на
чл. 189, ал. 4 ЗДвП и бланкетната норма на чл. 182, ал. 4 ЗДвП, уреждаща
повторността, да се посочи и конкретната санкционна норма от чл. 182, ал.1-3
ЗДвП, която кореспондира на фактите по процесния случай и величината на
превишението, каквато би била например нормата на чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП.
Такова посочване в ЕФ липсва, което не само накърнява правото на защита
на наказаното лице да разбере правните рамки на повдигнатото му обвинение,
но и прави изцяло неразбирама волята на наказващия орган коя е
приложимата санкционна норма, което затруднява проверовъчната дейност на
съда дали правилно е приложен материалния закон.
Допуснатият порок в дейността на наказващия орган е неотстраним,
доколкото ако съдът за първи път със своя акт издири и приложи коректната
санкционна норма, наказаният субект би бил поставен в положение да
разбере правните рамки на обвинението което му се повдига, едва от акта на
въззивната инстанция, след като наказанието му вече реално е наложено,
което е несъвместимо с правото му на защита.
На следващо място, допуснато е съществено разминаване между
фактическото описание на нарушението в ЕФ и приложената от наказващия
3
орган санкционна норма.
Вече се спомена, че с ЕФ е наложена санкция в завишен размер на
основание чл. 182, ал. 4 ЗДвП, поради повторност. Същевременно при
фактическото описание на нарушението в ЕФ липсва, каквото и да било
твърдение то да е извършено при условията на повторност. Всъщност
единственото обстоятелство от което се извлича предполагаемата воля на
наказващия орган да накаже дееца с по-висока санкция по квалифицирания
състав е посочването на нормата на чл. 182, ал. 4 ЗДвП. При липса на
фактическо твърдение, обаче деянието да е извършено при условията на
повторност и при констатираната вече липса на посочване на конкретна
санкционна норма, кореспондираща на наказуемото превишение на
скоростта, остава изцяло непроверима волята на наказващия орган кой е
действителния административен състав по който се наказва дееца.
Трайно установено е разбирането в съдебната практика, че всяко
разминаване между словесното описание на допуснатото нарушение и
приложената правна норма представлява съществено процесуално нарушение
и допълнително основание за отмяна на ЕФ.
Не на последно място, дори да се приеме, че действителната воля на
наказващия орган е да се накаже дееца за нарушение извършено при
повторност, то ЕФ отново не отговаря на изискванията за форма и
съдържание.
Легална дефиниция на понятието повторност е дадено в т. 33 от ДР на
ЗДвП, а именно "Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок, а
в случаите по чл. 174, ал.2 - в двегодишен срок, от влизането в сила на
наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за
същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е
било наложено като нов водач.
С оглед гореизложеното в ЕФ задължително е следвало да намерят
отражение фактите относно това кое предходно административно осъждане
според наказващия орган обуславя квалифициращия признак повторност.
Така изрично Решение № 1645 от 03.08.2021 г. по к. адм. н. д. № 1307 /
2021 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, в което изрично е
посочено, че за да може законосъобразно да се квалифицира едно нарушение
като "повторно" по см. на § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП, следва наказващия орган
да посочи фактите, които го мотивират да приеме тази квалификация или
4
казано по друг начин - следва да се посочи, с кое влязло в сила НП или ЕФ е
наложено наказание за същото по вид нарушение и то в рамките на
съответните времеви граници. Само по този начин съдът би могъл да провери
дали действително тезата на АНО съответства с критерия, посочен по-горе
или не.
В процесния случай в обжалвания ЕФ не само, че не са посочени фактите
(тоест предходните административни осъждания), които според наказващия
орган обуславят повторността, но и в словесната част на ЕФ изобщо липсва
твърдение нарушението да е извършено в условията на повторност.
Процедирайки по този начин наказващия орган затруднява преценката за
законосъобразност на ЕФ, която следва да се извърши от съда и накърнява
правото на защита на наказаното лице, доколкото само ако то е надлежно
запознато още с обжалвания акт за предходните му наказвания, които според
наказващия орган изпълват критерия „повторност“, то би могло да обори
наличието на предпоставките на т. 33 от ДР на ЗДвП, доказвайки например,
че НП/ЕФ на които се позовава наказващия орган не са влезли в сила, не са
надлежно връчени, не са за същото деяние или че не е спазен едногодишния
срок.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има жалбоподателят. Такава
претенция е своевременно направена, като по делото е представен списък на
разноските по чл. 80 ГПК, пълномощно, както и договор за правна защита и
съдействие. Видно от същия, страните по него са договорили възнаграждение
в размер на 300,00 лева, което е било изплатено изцяло и в брой. Ето защо,
така претендираните разноски ще бъдат присъдени в полза жалбоподателя,
като възражението на процесуалния представител на въззиваемата страна за
прекомерност се явява неоснователно и следва да бъде оставено без
уважение.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, Пети н. с.,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К, № 4552530, издаден от ОД на МВР -
Пловдив, с който на Н. П. П. ЕГН ********** на основание чл. 189, ал. 4 вр.
чл. 182, ал. 4 ЗДвП е наложена глоба в размер на 800,00 /осемстотин/ лева за
5
нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на Н. П. П. ЕГН
********** сумата от 300 /триста/ лева, представляваща разноски по делото
за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред Районен
съд Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд
в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6