№ 123
гр. Габрово , 28.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и осми май,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Христо Т. Христов
при участието на секретаря Даниела А. Марчева
като разгледа докладваното от Христо Т. Христов Гражданско дело №
20214210100743 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Делото се води по молба на молба от Й. М. И., с ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул.
„************" № 14, ет. 1, ап. 1 за защита от домашно насилие против бившия й съжител
П. С. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „*********" № 17.
В молбата и приложената декларация твърди, че с ответника са живели във фактическо
съпружеско съжителство, от което имат родено дете - Х.П.С., с ЕГН **********, роден на
25.12.201бг., понастоящем на 4 години.
На 23.04.2021г. в 18.00 часа, въпреки, че тази дата не се явявала част от установения с
Решение № 226/11.06.2019г. по гр. д.№ 886/2019г. по описа на ГРС режим на лични
контакти на бащата с детето, тя се съгласила бащата да вземе детето за петък събота и
неделя. П. С. Г. пристигнал пред дома на пострадалата, тя била предварително подготвила
детето, пуснала го да излезе при баща си, заедно с приготвения му багаж. Тъй като
пострадалата живеела на първия етаж от жилищната сграда, изчакала детето да слезе пред
входа на сградата и след като чула, че детето е при баща си вече пред входа на жилищната
сграда, затворила и заключила входната врата на апартамента. Ответникът П. С. Г., вместо
да тръгне заедно с детето, го взел в ръце и се качил до жилището на пострадалата и започнал
силно да хлопа по входната врата, за да му отвори. След като пострадалата чула, че и детето
я вика „мамо, мамо", отключила входната врата и я открехнала съвсем малко. Показала се на
вратата, след което ответникът блъснал срещу нея силно вратата, тя се отворила докрай, при
което пострадалата останала зад вратата, била затисната от нея и се залепила до стената,
заедно с вратата, удряйки задната част на главата и тялото си в стената. Ответникът П. С. Г.
1
насилствено нахлул в апартамента, обиколил помещенията в него и след като не намерил
никого започнал да крещи на пострадалата, че е луда и психично болна, защото си мислела,
че може да се крие от него и да ограничава контакта му с детето. След това си тръгнал, като
взел детето, а тя отишла в РУП - Габрово и направила оплакване срещу него.
Искането на молителката е съдът да издаде заповед за защита, включваща следните мерки:
1. да задължи извършителя П. С. Г. да се въздържа от извършване на домашно насилие над
нея;
2. да забрана на извършителя да приближава нея, жилището й, местоработата й, местата й за
социални контакти и отдих при условия и срок определени от съда.
Ответникът оспорва молбата. Твърденията на ищцата не съответствали на
действителността. Нямало извършен от него никакъв акт на домашно насилие. На
посочената дата имало среща, провел се разговор, но той се отнасял за съвсем различни
неща.
От съвкупната преценка на доказателствата по делото, съдът намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното Решение № 226/11.06.2019г. по гр. д.№ 886/2019г. по описа на ГРС,
страните са бивши съжители, поради което молбата за закрила по ЗЗДН е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
От фактическа и правна страна:
От фактическа страна не се установиха твърдяните от страна на молителката
обстоятелствата, сочени в депозираната от нея молба и Декларацията по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН.
Установява се от показанията на свидетелите, а и не се спори от ответника, че на посочената
дата 23.04.2021 г. е бил в дома на молителката и е взел детето си. В останалата част
доказателствата по делото не потвърждават твърденията на молителката. Видно от
показаанията на двамата свидетели Р.Я. и Д. Г., вратата на молителката се отваря навътре.
По продължение зад нея след отварянето й няма стена, а има ниша, в която е разположена
пералня и над нея бойлер. Поради това няма как след отваряне на вратата молителката да е
била блъсната и затисната между вратата и стената. Нещо повече, свидетелят Г. сочи, че
пълно отваряне на вратата до нишата е невъзможно, тъй като тя опира на пантите. Чукането
по врата на молителката не е с цел да бъде нарушавано спокойствието й, а поради това, че
няма звънец на вратата. Това се сочи и от двамата свидетели. Няма никакви други
доказателстав, освен твърдението на молителката /а те са, че е затисната между стената и
вратата, а не какво представлява пространството зад отворената врата на апартамента й/,
които да оборват показанията на посочените двама свидетели относно разположението на
вратата и пространството зад нея, когато е отворена. Нито пък доказателства, че
2
апартамента на молителката има звънец.
От изложеното съдът прави извод, че дори на посочената дата конфликт между страните е
имало, но той е протекъл не под формата на домашно насилие, осъществено от ответника по
отношение на молителката, а относно изясняване на отношенията между тях, произтичащи
от спор относно собствеността на имота – апартамент, находящ се на адрас ул. ***********
№ 14,ет. 1, ап. 1. Конфликтът относно апартамента произтича от това, че той е закупен през
2015 година на името на молителката, а видно от представеното преводно нареждане от
11.09.2015 г., 14 000 лв. са преведени от ответника на молителката, с основание на покупка
½ ид. ч. от посочения апартамент. Конфликтната база между страните се установява
безспорно от представеното преводно нареждане и показанията на двамата свидетели Г. и
Я..
Що се касае до показанията на свидетелката И., в тях се съдържат противоречия – логически
и с показанията на другите свидетели, които свидетелстват, че показанията й са силно
повлияни от стремеж за доказване версията на молителката. Така например, свидетелката
твърди, че не знае за конфликта по повод апартамента между двамата. Това обаче е в
логическо противоречие с твърдението й за близки отношения със сестра й – молителка по
делото, тъй като такъв вид проблем – касаещ жилището, в което сестра й живее, е от
категорията на тези, които неизбежно се обсъждат между близки хора. Нещо повече, видно
от показанията на свидетеля Г., свидетелката И. е говорила с ответника след процесния ден,
че „няма да си получи парите от апартамента и не било мъжко да си иска парите”.
При посочения анализ на доказателствата съдът намира, че твърденията на молителката за
извършен акт на домашно насилие се оборват от събраните доказателства по делото, поради
което молбата й за защита от домашно насилие следва да бъде отхвърлена като
неоснователна и недоказана.
На осн. чл. 11 ал. 3 от ЗЗДН молителката следва да бъде осъдена да заплати ДТ в размер на
30 лв. чрез РС – Габрово.
На молителката съгласно чл. 78 ал. 3 от ГПК следва да бъдат присъдени направените
разноски по делото. Такива са в направени в размер на 500 лева. Възражението за
прекомерност обаче е основателно. Минималният размер на адвокатското възнаграждение
по делата по ЗЗДН е предвиден в чл. 22 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и е в размер на 400 лева. Делото не е с фактическа
и правна сложност по-висока от обичайната за този вид дела. Поради това на ответника
следва да бъде присъден предвидения минимален размер на адвокатското възнаграждние от
400 лева.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
3
1. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Й. М. И., с ЕГН **********, с адрес: гр.
Габрово, ул. „************" № 14, ет. 1, ап. 1 ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД за защита от
домашно насилие срещу П. С. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „*********"
№ 17, като НЕОСНОВАТЕЛНА и НЕДОКАЗАНА.
2. ОСЪЖДА Й. М. И., с ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „************" № 14,
ет. 1, ап. 1 ДА ЗАПЛАТИ държавна такса в размер на 30 лв.(тридесет лева) в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметката за държавни такси на РС – Габрово, на осн. чл. 11
ал. 3 от ЗЗДН
3. ОСЪЖДА Й. М. И., с ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „************" № 14, ет.
1, ап. 1 да заплати на П. С. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „*********" №
17 сумата 400 лева /четиристотин лева/ - разноски по делото, на осн. чл. 78 ал. 3 от ГПК.
ПРЕПИСИ от решението да се връчат на страните.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд Габрово, в 7-дневен
срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
4