РЕШЕНИЕ
№ 808
гр. Бургас, 01.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
Мила Г. Димова
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА Въззивно
гражданско дело № 20242100501071 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по повод въззивната жалба на „А1 България“ ЕАД против
Решение № 198/29.01.2024 г., постановено по гр.д. № 5288/2023 г. по описа на
PC-Бургас, в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на „Минолби“ ЕООД
сумата от 22,83 лв. като получена без основание по фактура № *********, издадена за
общо 24,79 лв. с ДДС, начислени за отчетен период 28.07.2023 г. – 27.08.2023 г., както
и сумата от 551,55 лв. – разноски по делото. Твърди се, че решението на БРС е
неправилно и необосновано в обжалваната му част, тъй като съдът неправилно е
приел, че до „А1 България“ е достигнала заявката на ищеца за промяна на тарифния
план на датата, на която е изпратена – 19.07.2023 г., а тази заявка в действителност е
била получена на имейла на лицето М. Г., който към 19.07.2023 г. не е бил служител на
въззивното дружество. Дори да се приеме, че въззивникът е получил заявката на
„Минолби“ ЕООД за промяна на тарифния план на 19.07.2023 г., то месечната такса за
новия тарифен план следва да се начислява от тази дата, т.е. до 19.07.2023 г. е действал
старият тарифен план, поради което заплатената от въззиваемото дружество сума не
подлежи на връщане. Моли се решението на БРС да бъде отменено в обжалваната му
част и вместо него въззивният съд да постанови решение, с което да отхвърли
предявеният от „Минолби“ ЕООД иск като неоснователен и недоказан. Претендира се
1
и присъждане на направените от въззивното дружество разноски в двете инстанции. В
съдебно заседание не се явява представител на въззивника, но с писмена молба е
заявено поддържане на въззивната жалба, не са ангажирани нови доказателства.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от лице, имащо право
на жалба и отговаря на изискванията на чл. 259 и сл. от ГПК, поради което същата е
допустима.
В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от въззиваемото
дружество „Минолби“ ЕООД, в който се твърди, че въззивната жалба е неоснователна
и се моли решението на БРС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно,
както и на въззиваемия да бъдат присъдени направените разноски по делото.
Оспорено е твърдението на въззивника, че заявката за промяна на тарифния план не е
била получена от него на 19.07.2023 г. Оспорено е и твърдението, че процесните такси
от фактура се отнасят за периода 28.06.2023 г. – 27.07.2023 г., тъй като в самата
фактура е посочено, че тези такси са начислени и събрани за периода 28.07.2023 г. –
27.08.2023 г., т.е. за следващия отчетен период, тъй като съгласно общите условия на
„А1 България“ месечните абонаментни такси се предплащат от абонатите. Изложени
са подробни доводи във връзка с основателността на иска. В съдебно заседание се
явява управителят на въззиваемото дружество, който поддържа отговора и моли
първоинстанционното решение да бъде потърдено. Не са ангажирани нови
доказателства.
След преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
релевантните разпоредби на закона, съдът намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Производството пред РС–Бургас е образувано по предявена от „Минолби“
ЕООД против „А1 България“ ЕАД и допълнително уточнена искова молба, с която се
моли да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 22,89 лв.,
представляваща сбор от платени без правно основание такси, начислени от ответника
във фактура № ********* от 01.08.2023 г., както и да му заплати направените разноски
по делото. Твърди се, че между страните е сключен Договор за предоставяне на
мобилни съобщителни електронни услуги № ********* с Приложениe № 1 от
03.12.2021 г. (мобилни услуги/телефонни номера, телевизия, интернет-пакети). На
19.07.2023 г. ищецът изпратил заявка на указания в договора имейл на ответника за
промяна на тарифния план на мобилна услуга с номер ********** – от VIP M с
месечна абонаментна такса от 13,20 лв. без ДДС на XXS с месечна абонаментна такса
от 1,40 лв. без ДДС (1,68 лв. с ДДС), както и за премахване на допълнителния екстра
пакет за мобилен интернет от веднага, които права са предвидени за абоната в р-л 6, т.
5 и р-л 7, т. 4 от договора, но до предявяването на иска ответникът не е изпълнил тази
заявка. Заявено е също така, че на 01.08.2023 г. ответникът е издал фактура с №
*********, в която е фактурирал различен от заявения от абоната сбор от МАТ такси,
несъобразявайки се с направената на 19.07.2023 г. заявка, като ищецът е платил
начислената му сума и по този начин ответникът се е обогатил неоснователно за
негова сметка с процесната сума. В допълнителна молба са изложени твърдения, че
ответникът многократно е изпълнявал други заявки на ищеца за промяна на тарифни
планове, направени по електронна поща, без страните да са подписвали някакви
документи за това. Представени са доказателства.
Ответното дружество е оспорило иска. Твърди, че съгласно р-л 6, т. 5 и р-л 7, т. 4
от договора за да се промени тарифен план е необходимо да се подпише документ
между страните, който да удостоверява тази промяна, като за улеснение на абонатите
2
има случаи, в които се допуска промяна на тарифния план и след писмена заявка от
страна на абоната, но тази заявка следва да достигне до „А1 България“, за да бъде
изпълнена. В случая между страните няма подписан документ за промяна на тарифния
план, нито заявката на ищеца е приета от ответника, за да бъде изпълнена, поради
което услугата е фактурирана правилно в процесната фактура и ответникът не дължи
връщане на суми по нея. Ангажирани са доказателства.
С решението си първоинстанционният съд е уважил иска частично – за сумата
от 22,83 лв. и го е отхвърлил за разликата над уважения до предявения размер от 22,89
лв. В мотивите си съдът е приел, че в сключения между страните договор е
предвидено право за абоната – ищец с едностранно волеизявление да предизвика
промяна в съществуващото между тях облигационно правоотношение, изразяваща се в
преминаване от първоначално уговорения тарифен план в друг такъв от посочените в
приложението, като новото приложение, което следва да се подпише, има само
констативен характер. Съдът също така е приел за доказано, че на 19.07.2023 г.
ищцовото дружество е упражнило това свое право по отношение на процесния
мобилен номер, като тази заявка е достигнала до ответника, поради което считано от
19.07.2023 г. тарифният план за мобилен номер ********** е бил надлежно променен,
съгласно заявката на ищеца, поради което в процесната фактура за отчетния период
28.07.2023 г. – 27.08.2023 г. неправомерно е начислена абонаментна такса за тарифен
план VIP M вместо такава за тарифен план XXS, както и цена за допълнителната
услуга. С оглед на това съдът е счел, че ответникът дължи връщане на недължимо
платената от ищеца сума в размер на 22,83 лв.
При извършване на служебна проверка на осн. чл. 269 от ГПК Бургаският
окръжен съд установи, че решението е валидно и допустимо.
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на
страните Бургаският окръжен съд намира, че постановеното от РС-Бургас решение е
правилно и законосъобразно в обжалваната му част. Въззивният съд счита, че
първоинстанционният съд е изяснил всестранно и обективно спора от фактическа
страна, като споделя и изложените от районния съд мотиви и правните му изводи,
поради което на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.
По наведените във въззивната жалба възражения, съдът намира следното:
Първото възражение на въззивното дружество касае извода на районния съд, че
до „А1 България“ ЕАД е достигнала заявката на „Минолби“ ЕООД за промяна на
тарифния план на датата, на която е изпратена – 19.07.2023 г. Въззивният съд намира
това възражение за неоснователно, тъй като от ангажираните от ищеца доказателства,
които не са оспорени от ответника, а именно Приложение № 1 към договор №
*********, екранни снимки на водена с ответника интернет кореспонденция и
съдебно-техническа експертиза, се установява, че заявката на ищеца за промяна на
тарифния план и за деактивиране на допълнителен пакет за мобилен интернет е
изпратена на електронния адрес на служителя на „А1 България“, който е бил
определен да обслужва „Минолби“ ЕООД – факт, който не се оспорва от ответното
дружество, но това електронно съобщение не е било отворено и прочетено (видно от
експертизата). Обстоятелството, че към датата на изпращане на това съобщение
трудовото правоотношение със служителя, който е отговарял за обслужването на
„Минолби“ ЕООД, е било прекратено (видно от представената от ответника Заповед №
385/14.07.2023 г.) не освобождава доставчика на услугите от задължението му
своевременно да се запознава с постъпилата кореспонденция на електронната поща,
която е била ползвана от този вече бивш служител, тъй като в случая се касае до
3
служебен електронен адрес за връзка с „А1 България“, а не до личен имейл на
въпросното лице, поради което дружеството е следвало незабавно да осъществи
достъп до този имейл и да обработва постъпилата на него информация, включително
подадената от ищеца заявка.
Второто възражение във въззивната жалба е, че ако се приеме, че заявката на
„Минолби“ ЕООД за промяна на тарифния план е получена надлежно от „А1
България“ ЕАД на 19.07.2023 г., то месечната такса за новия тарифен план следва да се
начислява от тази дата, а до 19.07.2023 г. е действал старият тарифен план. Въззивният
съд намира, че и това възражение е неоснователно, тъй като съгласно чл. 22.2 от
общите условия за взаимоотношенията между „А1 България“ EАД и абонатите и
крайните ползватели на обществените мобилни наземни мрежи, които са публикувани
на интернет страницата на въззивното дружество и са общодостъпни, месечната
абонаментна такса (МАТ) се предплаща от абонатите ежемесечно, поради което в
процесната фактура са начислени месечни абонаментни такси за следващия отчетен
период – от 28.07.2023 г. до 27.08.2023 г., а не за периода 28.06.2023 г. – 27.07.2023 г.
както твърди въззивникът. С оглед на това и тъй като заявката за промяна на тарифния
план е подадена от потребителя на 19.07.2023 г., то в процесната фактура въззивното
дружество е следвало да начисли абонаментна такса за новоизбрания от потребителя
тарифен план XXS, а не за стария тарифен план VIP M, както и да не начислява такса
за допълнителен пакет интернет, до какъвто извод е достигнал и първоинстанционният
съд.
Предвид горното, въззивният съд намира, че решението на БРС е правилно и
законосъобразно в обжалваната му част, поради което следва да бъде потвърдено.
Въпреки неоснователността на въззивната жалба, на въззиваемото дружество не
следва да се присъждат разноски за въззивното производство, тъй като същото не е
представило доказателства за направени такива разноски.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 198/29.01.2024 г., постановено по гр.д. №
5288/2023 г. по описа на PC-Бургас, в частта, с която „А1 България“ ЕАД е осъдено да
заплати на „Минолби“ ЕООД сумата от 22,83 лв. като получена без основание по
фактура № *********, издадена за общо 24,79 лв. с ДДС, начислени за отчетен период
28.07.2023 г. – 27.08.2023 г., както и сумата от 551,55 лв. – разноски по делото.
В останалата му част Решение № 198/29.01.2024 г. по гр.д. № 5288/2023 г. по
описа на PC-Бургас не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4