№ 2616
гр. София, 03.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е, в закрито заседание на трети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мирослава Кацарска
Членове:Нели Алексиева
Диляна Господинова
като разгледа докладваното от Диляна Господинова Въззивно гражданско
дело № 20221100508332 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от длъжника по изпълнението П. К. Д. срещу
разпореждане на частен съдебен изпълнител от 07.06.2022 г., постановено по изп.д. №
20228440400784 по описа на ЧСИ С.Я., с рег. № 844 в КЧСИ, с район на действие СГС, с
което съдебният изпълнител е отказал да намали по направено от длъжника възражение за
прекомерност размера на разноските, дължими на взискателя за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Жалбоподателят счита, че присъдените в полза на взискателя разноски за адвокатско
възнаграждение трябва да бъдат намалени до сумата от 240 лв. с ДДС, тъй като те са
прекомерно завишени, доколкото производството не се отличава с фактическа и правна
сложност. Счита, че присъденото в полза на тази страна адвокатско възнаграждение следва
да бъде намалено до минималния размер, определен в чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г., който се следва за образуване на изпълнително дело и възлиза на 200 лв. без
ДДС. Намира, че в случая не следва да се прилага чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004
г., тъй като паричното вземане на взискателя е удовлетворено в много кратък срок след
образуване на изпълнителното дело.
В приложените към жалбата мотиви частният съдебен изпълнител посочва, че тя е
неоснователна.
Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи
и събраните по делото доказателства, намира следното:
1
Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване
съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК и от лице, което има право и интерес от
обжалването, какъвто е жалбоподателят, който има качеството на длъжник по изпълнението
в производството по изп.д. № 20228440400784 по описа на ЧСИ С.Я., с рег. № 844 в КЧСИ.
Поради изложеното същата е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
частично основателна.
От представените материали по изп.д. № 20228440400784 по описа на ЧСИ С.Я., с
рег. № 844 в КЧСИ, е видно, че същото е образувано по молба на взискателя „К.Б.“ ЕООД
срещу длъжника П. К. Д., действащ и в качеството си на едноличен търговец ЕТ „П. Д. –
П.***“, за събиране на сумите, присъдени с изпълнителен лист от 18.03.2014 г., издаден по
гр.д. № 39864/ 2013 г. по описа на Софийски районен съд, 24-ти състав.
Установява се и това, че по изпълнителното дело взискателят „К.Б.“ ЕООД е
представляван от адвокат И.Д., като в хода му са представени доказателства, че тази страна е
заплатила в полза на упълномощения адвокат възнаграждение в размер на 780 лв. Това се
установява от договора за правна защита и съдействие от 14.04.2022 г., който е подписан от
адвокат Дюлгеров, който е кредитор на задължението за получаване на възнаграждение, и е
удостоверил факта, че сумата от 780 лв. му е заплатена.
Длъжникът е направил възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
така заплатеното в полза на процесуалния представител на взискателя адвокатско
възнаграждение, което е оставено без уважение от съдебния изпълнител, който е счел, че не
са налице предпоставките на чл. 78, ал. 5 ГПК.
В хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК съдебният изпълнител съответно съдът в
производството по обжалване на акта на съдебния изпълнител не могат да присъждат
разноски за заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение за защита в изпълнителното
производство в размер по - нисък от минимално определения такъв съгласно чл. 36, ал. 2 от
Закона за адвокатурата, а именно под размера за съответния вид работа, предвиден в
Наредба № 1 от 09.07.2004 г., издадена от Висшия адвокатски съвет /Наредбата/.
В случаите на осъществена защита по изпълнителното производство, какъвто е
настоящия, минималните размери на адвокатските възнаграждения са определени в чл. 10 от
Наредбата в редакцията на нормата, която е била действаща към датата на сключване на
договора за правна защита и съдействие от 10.05.2021 г., както и на извършване на
плащането на уговореното адвокатско възнаграждение /в тази насока е практиката на ВКС -
Определение № 499/ 19.07.2019 г., постановено по ч. т. д. № 3019/2018 г. по описа на ВКС,
II т.о./. В посочената разпоредба е предвидено, че за процесуално представителство, защита
и съдействие по изпълнително дело се дължи възнаграждение за образуване на
изпълнително дело в размер на 200 лв. /чл. 10, т. 1 от Наредбата/ и възнаграждение за
процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, което предвид размера
на вземането на взискателя от 6 558, 03 лв. при съобразяване и на вземането за законната
лихва върху присъдената главница, е в размер на 1/2 от възнаграждението, посочено в чл. 7,
2
ал. 2, т. 2 - 7 от Наредбата, т.е. възлиза на сумата от 328, 95 лв. / чл. 10, т. 2 от Наредбата/.
От договора за правна защита и съдействие от 14.04.2022 г. се установява, че на
адвокатa е възложено да извършва както правни действия по образуване на изпълнително
производство, така и действия по процесуално представителство по това изпълнително дело,
които по своя характер са такива, които имат за цел да бъде постигнато удовлетворяване на
паричното вземане. Ето защо и минималният размер на възнаграждението, което се следва
на адвоката, е този по чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредбата и възлиза на 528, 95 лв. без ДДС.
Предвид изложеното се налага изводът, че в случая в полза на взискателя не може да
се присъди адвокатско възнаграждение под 528, 95 лв., която сума е тази на минималното
възнаграждение без начислено ДДС върху него и съответно под 634, 74 лв. с ДДС, без
значение каква е правната и фактическа сложност на делото и какви и колко процесуални
действия е извършил упълномощеният от него адвокат за събиране на присъдените в негова
полза суми. При съобразяване на това ограничение, както и на липсата на фактическа и
правна сложност на делото, съдът счита, че в тежест на длъжника следва да се възложат
разноски за възнаграждение на упълномощен от взискателя адвокат в размер от 634, 74 лв.,
който е равен на минималния такъв, предвиден в Наредбата, с начислено ДДС.
С оглед на горното, се налага крайният извод, че разпореждане от 07.06.2022 г., по
изп.д. № 20228440400784 по описа на ЧСИ С.Я., с рег. № 844 в КЧСИ, следва да бъде
отменено в частта, с която не е уважено искането за намаляване на дължимите от длъжника
разноски за заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение за сумата над 634, 74 лв. до
780 лв.
В производството пред съда по произнасяне по правилността на акта на съдебния
изпълнител, с който е разпределена отговорността за разноски в изпълнителното
производство, не се следват разноски за страната, в полза на която то е приключило.
В практиката на ВКС се приема, че в производството по чл. 248 ГПК не се дължат
разноски на страната, в чиято полза то е приключило. Това е така, тъй като това
производство не представлява образувано ново съдебно производство с различен предмет от
производството, в което се претендира дължимостта на разноските. Актът, с който съдът се
произнася по подадената молба по чл. 248 ГПК, не е от категорията на актовете, предвидени
в чл. 81 ГПК, с които се слага край на делото, защото с него съдът не решава
материалноправен или процесуалноправен въпрос по конкретното исково производство или
въпрос относно извършването на съответно изпълнително действие по образувано
изпълнително производство, а само се изменя или допълва вече постановен съдебен акт в
частта за разноските при направено от страната искане. С оглед на това и изходът от
производството по чл. 248 ГПК не обосновава отговорност за нови разноски като санкция за
неоснователно предизвикан правен спор. След като не се дължат разноски в производството
по чл. 248 ГПК, няма основание за присъждане на разноски и по делата, образувани при
обжалване на постановения в това производство акт. В тази насока е произнасянето на ВКС
в определение № 136 от 19.03.2019 г., постановено по ч.т.д. № 2580/2018 г. по описа на
ВКС, I т.о., в определение № 387 от 14.08.2019 г., постановено по ч.т.д. № 1669/2019 г. по
3
описа на ВКС, I т.о. и в много други. Предвид изложените мотиви и с оглед характера на
настоящото производство, съдът намира, че в него не се дължат разноски за страната, в
полза на която то е приключило и искането на длъжника в този смисъл, направено в
подадената жалба, е неоснователно.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ разпореждане на частен съдебен изпълнител от 07.06.2022 г., постановено
по изп.д. № 20228440400784 по описа на ЧСИ С.Я., с рег. № 844 в КЧСИ, с район на
действие СГС, в частта, с която не е уважено искането на длъжника П. К. Д. за намаляване
на дължимите от него разноски за заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение за
сумата над 634, 74 лв. до 780 лв., и вместо него постановява:
ИЗМЕНЯ разноските по изпълнението, които са възложени в тежест на длъжника П.
К. Д., посочени в разпореждане от 11.05.2022 г., постановено по изп.д. № 20228440400784
по описа на ЧСИ С.Я., с рег. № 844 в КЧСИ, с район на действие СГС, като ОПРЕДЕЛЯ, че
размерът на разноските, които се възлагат в тежест на длъжника П. К. Д., действащ и в
качеството си на едноличен търговец ЕТ „П. Д. – П.***“, за адвокатско възнаграждение,
заплатено от взискателя на упълномощения адвокат, възлиза на сумата от 634, 74 лв.
вместо в определения от ЧСИ С.Я. размер от 780 лв.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал. 4 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4