Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр.Момчилград,
21.05.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Момчилградският
районен съд в публично заседание, проведено на двадесети май, през две хиляди и
деветнадесета година в състав;
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СУНАЙ
ОСМАН,
при участието на секретаря ХЮСНИЕ
АЛИШ, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 116/ 2019г. по описа на
съда, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл.63 от ЗАНН, и е образувано по жалба на Е.Ю.Х. с ЕГН- **********, с
адрес-***, против ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ за налагане на глоба серия К № 1515048,
издаден от ОДМВР- Кърджали, с което на осн.чл.189 ал.4 вр.182 ал.2 т.4 от ЗДвП,
на жалбоподателят е било наложено административно наказание- “глоба” в размер
на 300 лева, за допуснато нарушение на чл.21 ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП.
В
жалбата, подадена от лично от жалбоподателят, наказаното лице изразява
недоволството си от процесният електронен фиш, с който му е била наложена
горната глоба, като сочи, че същият е незаконосъобразно издаден, при допуснати съществени
нарушения на материалния закон и процесуалните правила за издаването му. Не
били спазени правилата за издаването на ел.фиш, т.к., в фиша липсвала дата на
издаване, не бил посочен издателят на същият, липсвало описание на нарушението,
не е бил посочен срокът на обжалване и пред кой орган също. Бил изтекъл и
давностният срок по чл.34 ал.1 от ЗДвП. Иска отменяване на наложената със
ел.фиш глоба, като развива подробни съображения в жалбата.
В
съдебно заседание– жалбоподателят, редовно призован, не се явява, и не се
представлява.
Ответната страна- административно- наказващият орган,
ОДМВР- Кърджали, не се представлява и не взема становище по жалбата. От РУ- Кирково
към ОДМВР- Кърджали, е постъпило писмено становище, в което се сочи, че жалбата
е неоснователна и иска оставяне на без уважение на същата и потвърждаване на
ел.фиш.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
С ЕЛЕКТРОНЕН
ФИШ за налагане на глоба серия К № 1515048, издаден от ОДМВР- Кърджали, с което
на осн.чл.189 ал.4 вр.182 ал.2 т.4 от ЗДвП, на жалбоподателят е било наложено
административно наказание- “глоба” в размер на 300 лева, за допуснато нарушение
на чл.21 ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП- за това,
че на 05.02.2017г. в 16,11ч. в извън
населено място по път Е 85 1-5 км.372+100, в община Кирково, в посока на движение от
гр.Кърджали- „ГКПП Маказа“,
при ограничение на скоростта 60 км/ч, въведено с пътен знак В 26, и допълнителен
знак Е 24, с МПС- л.а. „ШКОДА ОКТАВИЯ“ с рег.№ А 57 08 МТ, извършил нарушение за скорост, което е било установено и заснето с
автоматизирано техническо средство № TFR 1- M, № 574. Разрешената скорост е била 60 км/ч,
установената скорост е била 94 км/ч, а превишението е било с 34 км/ч, което представлява нарушение на
чл.21 ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП. Бил отчетен и толеранс от 3 км/ч, който е бил
приспаднат.
Като доказателство по делото АНО е
приложил клип № 4692/ 05.02.2017г. от 15,3 часа /на който се виждат поставените
знаци за ограничение на скоростта /В 26/ и указателната табела Е 24 /за
използване на техническо средство за контрол над скоростта/- от радар № 574;
клип № 4696 от радар № 574, съдържащ 4 броя снимки от 05.02.2017г., от 16,11часа., от които се вижда, че става дума за МПС с рег.№ А 57 08 Мт, като измерената скорост възлиза на 97 км/ч, при ограничение от 60км/ч. и превишението е от 37 км/ч., и е прието, че превишението на скоростта е от 37 км/ч, а наказуемото превишение на скоростта е 34 км/ч. Сиреч, даден е толеранс от 3 км/ч- като възможна грешка.
В този снимков материал е посочено и мястото на нарушението, но само с
координати- които са описани подробно. Посочен е също така и регистрационният
номер на автомобила– А 57 08 МТ , който съвпада с посоченият във фиша номер на
МПС, в който точно и ясно е посочено и самото място на нарушението /с
географски координати/. Към клипа е приложена схема- скица на терена, на който
е позиционирано автоматизираното техническо средство.
От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.12.4888,
Протокол за монтаж и настройка от 24.02.2012г.; Протокол за извършено обучение
от 24.02.2012г., приложени по делото, се установява, че използваната по време
на установяване на процесното нарушение мобилна система за видеоконтрол е от одобреният
тип средство за измерване. Като доказателство е приложено копие на Заповед № 1з-305/ 04.02.2011г.
на Министъра на МВР, с която е утвърден образецът на електронен фиш по смисъла
на чл.189 ал.4 от ЗДвП.
При така приетата фактическа обстановка от права страна
съдът съобрази следното: Жалбата е процесуално допустима, защото изхожда от легитимирана страна в процеса- от лице, което
има правен интерес от обжалването, и въпреки, липсата на яснота за датата на връчване на електронният фиш на жалбоподателя, съдът приема, че е жалбата е подадена в срок. За последното обстоятелство не са ангажирани доказателства от АНО, поради и което не
следва да се ограничи правото на жалбоподателят да обжалва атакувания акт, поради и което съда приема, че
подадената жалба е в срок. Разгледана по същество същата е основателна.
Съдът, като се запозна със съдържанието
на обжалваният Електронен фиш, намери, че
същият съдържа всички задължителни реквизити, посочени в разпоредбата на чл.189 ал.4 ЗДвП, както следва; на първо място е посочена териториалната структура на МВР, където нарушението е установено /и
това е ОДМВР- Кърджали/. Следва да се
подчертае, че няма законово изискване да се
посочва конкретно кой е неговия издател, а така също и по какъв ред следва да
се обжалва, както и същият да съдържа подпис и
печат на издателя му, посочване на мястото и датата на издаването му. Съдът счита, че не може по аналогия да се прилагат правилата на ЗАНН, относно
съдържанието на АУАН и НП, тъй като такова препращане не е предвидено. Нещо повече, в случаят е използван утвърден образец на ЕФ от Министъра на вътрешните работи.
Обжалваният
ЕФ съдържа и мястото, на което е установено нарушението, което е задължителен реквизит на издаденият електронен фиш, като същото е
посочено с текстово описание /посочена е общината/ и
координатите, но същите не са
достатъчно индивидуализиращи точно определено място от пространството на извършване на нарушението.
От приложените веществени доказателствени средства също се
установява точното място /с посочените
координати/, на което е извършено нарушението,
както и посоката на движение, а така също датата и точният час, както и регистрационният номер
на автомобила, а и всички останали реквизити на акта.
При така посоченото място– на територията на Община Кирково, безспорна е компетентността на ОД на МВР-Кърджали
да издаде ЕФ, както и компетентността на настоящият съд да се произнесе по спора.
Съдът, имайки
предвид така установените по-горе факти, стигна до следните правни изводи;
Съгласно разпоредбата
на чл.21
ал.1 и ал.2 от ЗДвП, при избиране скоростта на движение водачът на МПС
следва да се съобразява със сигнализираната с пътен знак или конкретни
особености на пътното платно /напр. населено място/ разрешена скорост. В
настоящият случай се сочи, че превишаването на тази скорост е установено с
мобилна система за видеоконтрол № 574, която е предназначена за видеонаблюдение
в реално време на подвижни и неподвижни обекти, разположени или преминаващи
през зоната на наблюдение. Видно от приложената снимка, регистрираната скорост
от система за видеоконтрол Радар № 574 е 97 км/ч., като административно-наказващият
орган, базирайки се на указанията за работа с TFR1-М, според които системата
може да допусне грешка при фиксиране на скоростта до + или – 3 км.ч., е
възприел грешката в по- благоприятния за нарушителя размер и в Електронния фиш
е отразил скорост от 94 км/ ч. В самият
електронен фиш е описано как е въведено ограничението на скоростта за този
пътен участък /в тази насока е наличието на снимка в видеоклипа, където е
заснет ограничаващият скоростта пътен знак В- 26/.
С оглед
законодателна промяна, въз основа на променената редакция на текста на чл.189
ал.8 от ЗДвП /обн. ДВ, бр.19 от 2015 г.- действаща и към момента на
установяване на нарушението/, в 7-дневен срок от получаване на жалбата,
директорът на съответната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, или оправомощеното от него лице, я
изпраща заедно с цялата преписка на съответният районен съд, като в
съпроводителното писмо посочва и доказателствата в подкрепа на обжалвания
електронен фиш, както и информация за участъка от пътя с описание на мястото и
географските координати, действащото ограничение на скоростта по чл.21 от ЗДвП,
посоката на движение на автомобила, разположението на автоматизираното
техническо средство, неговия вид и данни за извършена метрологична проверка.
Съгласно чл.7
ал.2 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване
на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, разположението на ПЪТНИЯТ ЗНАК "Е-24" се
документира със снимка.
В настоящият
случай, в обжалваният фиш мястото на нарушението е описано, както бе посочено
по-горе, а в приложеният към него Клип № 801 са посочени географските
координати със съответни означения с градуси, които по никакъв начин не могат
да установят връзката между мястото, локализирано в електронния фиш- като това
място дори не е посочено със конкретно географско или административно
наименование.
Именно заради
това законодателят е предвидил, че при изпращане на материалите в съда следва
да се посочат, респективно да се представят всички доказателства в подкрепа на
обжалваният фиш, в това число информация за участъка от пътя с описание на
мястото и географските координати, действащото ограничение на скоростта по
чл.21 от ЗДвП. Това е така, защото в случай на оспорване на мястото на
нарушението, няма как да бъде установена тази връзка, а тъй като електронният
фиш се издава въз основа констатациите на обсъдения клип, при положение, че
тази връзка не може да се направи следва извода, че административното обвинение
не може да се докаже по несъмнен начин, така както вменява законът, респективно
съдът следва да отсъди в полза на жалбоподателя и електронният фиш да бъде
отменен, като незаконосъобразен. В случая, действително е налице снимка на
въведеното със ПЪТЕН ЗНАК "В- 26" ограничение на скоростта, и че
заснемането е било сигнализирано именно за този пътен участък. Следва също така
да се упомене, че тежестта на доказване за извършване на съответното нарушение
лежи върху наказващият орган. Наказаното лице не е длъжно да доказва, че не е
извършило нарушението, а още по-малко съдът следва да прави това. В тази
връзка, след като по делото остана недоказан факта относно мястото на
извършване на нарушението, и оглед на изложеното, жалбата е основателна. В
случая, деянието е установено с помощта на мобилно автоматизирано техническо
средство, което може да бъде поставено навсякъде. В тази връзка следва да се
отбележи, че измерването и регистрирането на скоростта с подобен тип технически
средства се извършва напълно автоматично и не подлежи на манипулация,
независимо дали се касае за стационарно поставена, или за мобилна система.
Позиционирането на мобилното устройство обаче, както и насочването на системата
радар-камера и въвеждането на работните параметри, е човешка дейност и пряко зависи
от оператора на системата. Когато се касае за установяване на нарушение по чл. 21
от ЗДвП с помощта на мобилна автоматична система, облекчената процедура по чл.189 ал.4 от ЗДвП за налагане на
административно наказание е неприложима. Аргумент в тази насока дава и текстът
на чл. 189 ал.4 от ЗДвП- "при
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство, в
отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш",
т.е. условие за издаване на фиш е отсъствието на контролен орган при
установяването на нарушението. Съдът не споделя виждането, че отсъствието на
контролните органи касае процедурата по издаване на самия фиш. Вярно е, че
граматическото тълкуване, изхождащо от мястото на запетаята /поставена след
"техническо средство"/ би могло да обоснове подобен извод. Логическото
тълкуване, обаче, и използваното от законодателя словосъчетание –
"контролни органи" налагат по-скоро становището, че фиш следва да се
издаде, ако нарушението е констатирано в отсъствие на последните. Това е така,
защото именно те са тези, които извършват дейност по контрол на правилата за
движение и затова са "контролни". Органът, който налага наказание не
е такъв, а е административно наказващ и неговото присъствие или отсъствие няма
отношение към констатиране на нарушението, както при стандартната процедура,
установена в ЗАНН, така и при специалната по чл.189 ал.4 от ЗДвП. И в двата случая
актът, с който се налага наказание /доколкото електронният фиш в хипотезата на чл. 189 ал.4 от ЗДвП замества по-скоро
наказателното постановление, а не АУАН/, се издава без нарушителя и без
участието и присъствието на органите, констатирали извършването на нарушението.
Ето защо, виждането, че с текста на чл.189 ал.4 от ЗДвП се предоставя
специална /извънредна/ възможност за издаване на електронен фиш в отсъствие на
контролен орган и на нарушител, ако нарушението е заснето с автоматично
техническо средство, не намира опора в закона.
Идеята на
законодателя е да се издава електронен фиш по образец само при наличие на две
кумулативни предпоставки- нарушението да е установено с помощта на автоматизирано
техническо средство и това да е сторено в отсъствие на контролен орган. Такъв е
случаят със стационарното видеонаблюдение. В този смисъл съобразно Тълкувателно
решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т.д. № 1/2013 г. в хипотезата на чл.189 ал.4 от ЗДвП, установяването и
заснемането на нарушения, могат да се осъществяват само със стационарно
техническо средство, което е предварително обозначено и функционира
автоматизирано в отсъствие на контролен орган. Съдът счита, че това
тълкувателно решение на ВАС е актуално и към настоящият въпреки настъпилите
законодателни изменения, касаещи предварителното обозначаване местонахождението
на съответното автоматизирано техническо средство за видеоконтрол на скоростта,
и това е така, защото нормата на чл.189 ал.4 от ЗДвП винаги касае контрол,
осъществяван със стационарно техническо средство, а на мобилно такова, при
чието използване и контролният орган се намира на мястото.
Като не е
съобразил гореизложеното административно- наказващият орган е издал
незаконосъобразен електронен фиш, който съдът намира, че следва да бъде
отменен.
Предвид изложеното по-горе следва извода, че ограничението с ТР №
1/26.02.2014г. на ВАС в случая е приложимо, въпреки последвалите законодателни изменения в ЗДвП.
В цитираното по-горе Тълкувателно решение, както и в чл.7 ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г.
/която понастоящем е отменена/, е посочено, че при контролиране на движението с
горепосочената система следва да е поставен предупредителният знак.
Освен изложеното съдът приема, че електронният фиш, предмет на настоящият съдебен
контрол е съставен при допуснати съществени процесуални нарушения. В
съответствие с принципа за разкриване на обективната истина по спора по см. на чл.13 от НПК във вр. с чл.84
от ЗАНН и с оглед правомощието си по чл.107
ал. 2 от НПК, съдът с разпореждане от 3.май.2019г. е изискал от АНО и
представяне на протокол за използване на АТСС /записано като задължение и в
призовката за съдебното заседание/.
Установи се в
съдебно заседание, че преписката съдържа доказателства за установяване на
разрешената скорост за движение в процесния пътен участък, респ. за наличието
на пътен знак В-26, въвеждащ ограничение на скоростта за движение, но по
преписката/ респ. по делото, не е представен и Протокол за използване на АТСС,
съставен към датата на процесното деяние. Така посочените доказателства не са
представени и до приключване на въззивното производство, поради което съдът
приема, че не е спазена процедурата по установяване на нарушението с АТСС в
хипотезата на чл.189
ал.4 от ЗДвП. Поради отсъствието на описаните доказателства съдът приема,
че процесното деяние е недоказано.
В случая,
отговорността на нарушителя е ангажирана за деяние, съставляващо нарушение на
правилото по чл.21
ал.2 от ЗДвП, според което извън хипотезите по ал.1
на чл.21 от ЗДвП скоростта, която не трябва да се превишава, се сигнализира
с пътен знак. Данни за наличието на пътен знак В26, въвеждащ ограничение на
скоростта от 60 км/ч в споменатият пътен участък, се съдържат в издаденият
електронен фиш, както и в другите писмени доказателства, упоменати по-горе.
Както и по-горе
се посочи, по делото не е представен Протокол
по чл.10 ал.1 и ал.3
от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, съставен към датата на извършване на нарушението.
Съгласно утвърденият образец- Приложение № 1 към чл.10 ал.1 от Наредбата,
задължителни реквизити от съдържанието на протокола са данните за общото
ограничение на скоростта, ограничението с пътен знак и разстоянието от пътния
знак с въведено ограничение до АТСС. Поради непредставянето на протокола по чл.10
ал.1 от Наредбата следва извода за неустановяване с надлежни писмени
доказателства на описаните правнорелевантни за деянието обстоятелства, респ. за
недоказаност на административното нарушение.
Изложените
съображения обуславят извод, че при установяване и заснемане на нарушението не
са изпълнени изискванията на ЗДвП и Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.,
регламентираща съответния ред за това, а оттам и за неспазване на процедурата
по използване на АТТС.
Предвид гореизложеното настоящият
съдебен състав приема, че обжалваният електронен фиш не е издаден в съответствие с разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП.
Въз основа на гореизложените съображения съдът намира, че обжалваният
електронен фиш е незаконосъобразен, като
са налице основанията за отмяната на същият, поради и което той следва
да бъде отменен.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА ЕЛЕКТРОНЕН
ФИШ за налагане на глоба серия К №1515048,
издаден от ОДМВР- Кърджали, с който на жалбоподателят Е.Ю.Х. с ЕГН- **********,
с адрес-***, на осн.чл.189 ал.4 вр.182 ал.2 т.4 от ЗДвП, на жалбоподателят е
било наложено административно наказание- “глоба” в размер на 300 лева, за
допуснато нарушение на чл.21 ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване от страните пред
Административен съд гр.Кърджали в четиринадесет дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: