РЕШЕНИЕ
№ 313
гр. Благоевград, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Катя Сукалинска
при участието на секретаря Елица Яв. Педова
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20241210101894 по
описа за 2024 година
Производството по настоящото гр.д.№1894/2024г. по описа на Районен съд- Благоевград е
образувано по искова молба на Б. Е. Ц., ЕГН: **********, с постоянен адрес ..., срещу „Вива
Кредит” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.“Джавахарлал Перу“ №28, бл.АТЦ „Силвър център“, ет.2, ап офис 73Г, представлявано
от ....
Предявени са обективно кумулативно съединени искове за прогласяване нищожността на
Договор за потребителски кредит №5943250, евентуално на клаузата на чл.1, ал.3 от
Договора, с която се начислява такса за експресно разглеждане, евентуално на клаузата на
чл.4, ал.2 от Договора, която предвижда заплащане на неустойка; както и осъдителен иск за
заплащане на сумата от 5 лв. /частичен иск от 74.97 лв./, представляваща платена без
основание сума по нищожните договорни клаузи за експресно разглеждане и неустойка,
ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че между Б. Е. Ц. в качеството му на заемополучател и „Вива
Кредит“ АД в качеството на заемодател е сключен Договор за паричен заем
№5943250/11.07.2023г., по силата на който на заемополучателя е отпуснат кредит в размер
на 200 лв., платим на 3 вноски, при посочен ГПР от 49.54% и ГЛП от 40.32%.
Сочи се, че съгласно чл.1, ал.3 от Договора, кредиторът предоставя на потребителя
допълнителна услуга по експресно разглеждане на искането за заем, за което
кредитополучателят дължи допълнителна такса в размер на 44.97 лв., разсрочена с
погасителните вноски по заема.
Съгласно чл.4, ал.1 от Договора заемополучателят се задължава в срок от 3 дни да
обезпечи кредита с банкова гаранция или поръчители, за които са поставени множество
условия. Неизпълнението на посоченото задължение създавало задължение за
заемополучателя да заплати неустойка в размер на 30 лв., на основание чл.4, ал.2 от
Договора, която неустойка се заплащала разсрочено с вноските по кредита. По този начин
вноската възлизала на 96.19 лв., а общото задължение по кредита било в размер на 288.57
лв.
Твърди се, че кредитът е изцяло погасен от ищеца.
Навежда се, че целият договор за потребителски кредит е нищожен на основание чл.10,
ал.1 във вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като не е спазена предписаната от закона форма, договорът
не е написан по ясен и разбираем начин, на шрифт по-малък от 12, в два екземпляра. На
кредитополучателя не били връчени ОУ и Погасителен план.
1
Договорът бил недействителен на основание чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК
поради непосочване в договора на ГПР и липса на ясно разписана методика за формирането
му и посочване кои компоненти се включват в него. Настоява се, че при включване в ГПР на
начислените такси и неустойки, които по същество представлявали скрити договорни лихви,
ще се получи ГПР различен от отразения в договора.
В случая съзнателното погрешно посочване от кредитора на ГПР, както и непосочването
на компонентите, които влизали в него, с цел заобикаляне на ограниченията на ЗПК,
следвало да се тълкува като цялостно неизпълнение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и водило до
недействителност на целия договор съгласно чл.22 от ЗПК, като представлявало и
заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68а, ал.1 и ал.2 от ЗЗП.
Твърди се, че уговорената неустойка противоречи на множество императивни правни
норми на ЗПК, поради което е нищожна. Сочи се, че уговорената неустойка по същество
представлявала скрита лихва и следвало да бъде калкулирана в ГЛП и ГПР. С включване на
посочената сума под формата на неустойка се целяло заобикаляне на забраната по чл.19,
ал.4 от ЗПК.
Неустоечната клауза е оспорена като противоречаща на добрите нрави. Уговорената
неустойка излизала извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна
функция. С уговарянето на тази неустойка заемодателят целял единствено да се обогати.
Твърди се, че неустоечната клауза била нищожна на основание чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП
поради неравноправния й характер – същата задължавала потребителя при неизпълнение на
негови задължения да заплати необосновано висока неустойка.
Навежда се, че клаузата за експресно разглеждане противоречи на чл.10а, ал.2 от ЗПК.
В отговора на исковата молба ответното дружество „Вива Кредит“ АД оспорва
предявените искове като недопустими и неоснователни.
Твърди се, че на 11.07.2023г. е постъпила онлайн заявка от ищеца за сключване на договор
за заем за заемна сума в размер на 200 лв., като онлайн заявката е била приета и е постъпила
под номер 5943250, на ищеца бил изпратен договор, а на посочения от него телефон му е
изпратен код, посредством който да подпише договора за заем.
Сочи се, че след подписването на договора „Вива Кредит“ АД има процедура, която
следва да се спази, за да бъде изплатена сумата по договора и да се счита договора за
сключен – следвало е лицето да бъде потърсено от служители на дружеството, да бъде
верифицирана банковата сметка, както и да бъде установена връзка с лицето за контакт на
кредитополучателя, които действия обаче не били извършени. Поради това се твърди, че
заемната сума не е била изплатена на клиента, т.е. не е била усвоена, поради което след
изтичане на тридневен срок от подписване на договора, договорът е бил променен със
статус „отказан“, тъй като не е породил правно действие между страните.
Навежда се, че постигането на съгласие между страните не е достатъчно условие да се
счита той за сключен, а е необходимо и реално предаване на заемната сума, каквото в случая
липсвало. Поради това между страните нямало валидно сключен договор за кредит, респ. по
същия не били извършвани погашения.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща представител. Преди съдебното
заседание чрез упълномощен адвокат представя писмено становище по съществото на
делото.
Ответното дружество не изпраща свой представител в съдебно заседание.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема следното от фактическа и правна страна:
От приложените по делото писмени доказателства – Удостоверение от „Вива кредит“,
Договор за паричен заем №5943250/11.07.2023г., както и от заключението на вещото лице С.
Т. по изгответната съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че на 11.07.2023г. е
постъпила онлайн заявка от ищеца Б. Е. Ц. за сключване на договор за заем за заемна сума в
размер на 200 лв., като онлайн заявката е била приета и е постъпила под номер 5943250. На
ищеца бил изпратен Договор за паричен заем №5943250/11.07.2023г., а на посочения от него
телефон му е изпратен код, посредством който да подпише договора за заем. Договорът е
бил подписан от ищеца по посочения начин, но след подписването му не са били изпълнени
изискванията за верификация на клиента и на неговото лице за контакт, поради което сумата
по договора за заем не му е била предоставена. От заключението на вещото лице се
установява, че ищецът не е усвоил сумата по заема, както и няма върнати вноски по
2
договора.
В тежест на ищеца в настоящото производство беше да докаже сключването на договор за
потребителски кредит с посоченото в исковата молба съдържание на същия, в това число на
оспорените клаузи; твърдените основания за нищожност на договора за кредит, респ. на
процесните клаузи от договора; че е погасил задължението си по договора за потребителски
кредит.
В настоящия случай се касае за договор за предоставяне на кредит от разстояние, спрямо
който се прилагат правилата на Закона за задълженията и договорите, Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и
платежните системи, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни
услуги и Закона за потребителския кредит. Съгласно дефиницията в чл.6 от ЗПФУР
финансовите услуги се предоставят въз основа на договор, сключен между доставчик и
потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние. В чл.7 от
ЗПФУР са посочени субектите, които могат да бъдат страни по договора – това са
потребителят и доставчика съгласно дефиниците на чл.7, ал.2 и ал.3 от ЗПФУР. Вида на
финансовите услуги, които могат да бъдат предмет на договора са посочени в §1, т.1 от ДР
на ЗПФУР. Това са услуги по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане,
допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно
посредничество, както и предоставяне на платежни услуги.
В случая от събраните по делото доказателства не може да бъде установено по безспорен
и категоричен начин, че Договор за потребителски кредит №5943250 е бил сключен между
страните. Установи се, че ищецът е отправил заявка за отпускане на кредит, но поради
недовършване на предвидената процедура, кредитът е бил отказан и с такъв статус фигурира
в системата на кредитодателя. По своята правна природа договорът за потребителски кредит
е договор за заем по смисъла на чл.240 от ЗЗД. За сключването на договор за заем, не е
достатъчно страните да са постигнали съгласие, било то обективирано и в писмена форма, а
е необходимо и реалното предаване на заемната сума от кредитодателя на
кредитополучателя, като елемент от фактическия състав на договора. Договорът се счита
сключен едва с действителното предаване на сумата. Договорът за заем е реален, защото
единият елемент от фактическия му състав е предаването в собственост, а другият елемент –
съгласието за връщане. Ако първият елемент липсва налице е обещание за заем. Когато
реално предаване на сумата липсва, фактическият състав на сделката не е осъществен
/Решение №244 от 21.01.2020г. по гр.д.№983/2019г. на ВКС/. В настоящия случай по делото
не се установи предаване на заемната сума, за която ищецът е отправил заявка, поради което
не може да се направи извод, че процесният договор за кредит е бил сключен.
Предвид изложеното, следва да намерят приложение неблагоприятните последици от
правилата за разпределение на доказателствената тежест, които задължават съда да приеме,
че между страните не е възникнало и съществувало твърдяното облигационно
правоотношение. Ищецът не успя да докаже сключването на договор за потребителски
кредит, поради което няма как да бъде прогласена нищожността на същия на твърдените
основания – противоречие на закона /нарушаване на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.10/ или
заобикаляне на закона /заобикаляне на чл.19, ал.4 от ЗПК/. Поради това предявеният главен
иск за прогласяване нищожността на договора на посочените основания за недействителност
подлежи на отхвърляне. По аналогични съображения на отхвърляне подлежат и
евентуалните искове за прогласяване нищожността на договорните клаузи на чл.1, ал.3 и
чл.4, ал.2 от Договора на твърдените основания – противоречие със закона и неравноправен
характер /чл.10а от ЗПК, чл.146 във вр. с чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП/, и накърняване на добрите
нрави.
Следва да се отхвърли като неоснователен и предявения иск по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД
доколкото също не се установиха елементите от фактическия състав на предявения иск – не
се доказа сключването на договор за кредит между страните, не се доказа нищожност на
същия респ. на посочените договорни клаузи за неустойка и такса на твърдените основания
за недействителност, не се доказа ищецът да е извършил плащания по нищожните
договорни клаузи, които да подлежат на възстановяване от ищеца.
При този изход на спора, право на разноски има ответната страна, която претендира
3
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. Основателно е възражението на ищцовата
страна за прекомерност на същото. В настоящия случай, съдът намира, че адвокатско
възнаграждение от 600 лв. се явява прекомерно предвид вида и количеството на
извършената от адвоката правна дейност, която се изразява в подаване на отговор на искова
молба; адвокатът не се е явил в съдебно заседание; делото не се отличава с фактическа и
правна сложност, поради което съобразно материалния интерес по делото възнаграждението
следва да бъде определено в минималния размер по наредбата – по чл.7, ал.2, т.1 – в размер
на 400 лв., над който размер ответната страна е възразила. Доколкото предявените искове са
обусловени и произтичат от едно правоотношение, не следва да се прилага чл.7, ал.5 от
Наредбата и да се определят отделни възнаграждения по всеки иск.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Б. Е. Ц., ЕГН: **********, с постоянен
адрес ..., срещу „Вива Кредит” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“Джавахарлал Перу“ №28, бл.АТЦ „Силвър център“, ет.2, ап офис 73Г,
представлявано от ..., искове: - за прогласяване нищожност на Договор за потребителски
кредит №5943250, както и на евентуалния иск за прогласяване нищожност на клаузата на
чл.1, ал.3 от Договора, с която се начислява такса за експресно разглеждане и клаузата на
чл.4, ал.2 от Договора, която предвижда заплащане на неустойка, на основание
противоречие със закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави - чл.26,
ал.1, пр.1, пр.2 и пр.3 от ЗЗД във вр. с чл.22 от ЗПК във вр. с чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.10,
чл.19, ал.4 от ЗПК, чл.68д, ал.1 ал.2 от ЗЗП, чл.146 във вр. с чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП; - на
осъдителния иск по чл.55, ал.1, изр.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 5 лв. /частичен иск от
74.97 лв./, представляваща платена без основание сума по нищожните договорни клаузи за
експресно разглеждане и неустойка, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Б. Е. Ц., ЕГН: **********, с постоянен адрес ..., да заплати на „Вива Кредит”
АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Джавахарлал
Перу“ №28, бл.АТЦ „Силвър център“, ет.2, ап офис 73Г, представлявано от ..., сумата от 400
лв. /четиристотин лева/ за платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
4