№ 706
гр. Варна, 05.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на девети
февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ралица Райкова
при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова
като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело №
20233110111440 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявен от Г. А. Ч. срещу „ВиК - В”
ООД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК да бъде
прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника
сумата от 1989,41 лв., представляваща начислена сума за периода от 07.07.2022 г. до
07.07.2023 г. във фактура № ********** от 17.07.2023 г. за потребени ВиК услуги за
кл. № 1164588 и водомер № 035932.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е абонат на ответното дружество като
титуляр на кл. № 1164588 с водомер № 035932, а с фактура № ********** от
17.07.2023 г. му било начислено задължение в общ размер 1989,41 лв. за ВиК услуги за
периода от 07.07.2022 г. до 07.07.2023 г. Поддържа, че не дължи посочената сума
поради изтекла 3-годишна давност на цената за ползвани от него ВиК услуги, предвид
факта, че не е ясно през кой период е била ползвана и начислена фактурираната услуга,
при условие че към дата 27.06.2023 г. по информацията на интернет страницата на
ответника задължението на кл. № 1164588 за адрес ***, е било в размер на 4599,61 лв.,
включващо главници от 1645,99 лв. и лихви за забава от 2964,69 лв. за периода от
30.05.2002 г. до 29.09.2012 г., но периодът, посочен в процесната фактура, не е бил
включен за неизплатените задължения на клиента. С молба от 29.06.2023 г. ищецът
поискал да бъде сторнирана сумата в размер на 4600,64 лв. за периода от 30.05.2002 г.
до 29.09.2012 г. на основание чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Навежда се довод, че не е установено
кога ищецът е ползвал начислените му в процесната фактура услуги и същите са
начислени в нарушение на разпоредбите на чл. 23, ал. 1-9, вр. чл. 23, ал. 3 от Раздел
Втори, чл. 25, ал. 8 от Раздел Трети и чл. 33, ал. 1 от Раздел Четвърти на Общите
условия на ВиК оператора, поради неспазване на изискванията за време и срок на
замерване, отчитане и фактуриране от страна на ответника. Излага се, че
констатираните задължения са фактурирани вследствие на съставен на 07.07.2023 г.
констативен протокол за сваляне на водомера на ищеца, която процедура била
предизвикана от него с оглед промяна на титуляра на партидата по клиентския номер и
сторниране на стари задължения от 2012 г. С посочения протокол били отчетени
допълнително ползвани ВиК услуги за 416 куб.м. вода, които след 10 дни били
фактурирани. Ищецът твърди, че от последно фактурирания и замерен период
29.09.2012 г. до датата на констативния протокол – 07.07.2023 г. не са извършени
1
измервания и начисления за ползвани ВиК услуги на абоната, поради което
определения период в оспорената фактура от 07.07.2022 г. до 07.07.2023 г. е
некоректен, особено, ако този период е вече администриран и проверен от самото
дружество за наличие на задължения. Счита, че начислените услуги може да са
ползвани от 29.09.2012 г. до 07.07.2019 г., който период попада в периода на изтекла
погасителна давност и не следва да се дължат. Навежда довод, че е замерен водомер с
изтекъл срок на годност, поради което показанията му са под въпрос и кога е
консумирана водата от не може да се определи. В този смисъл моли за уважаване на
предявения иск.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ВиК - В” ООД е депозирал писмен отговор,
в който се оспорва предявеният иск като неоснователен. Поддържа се, че ищецът е
собственик на имота от 2005 г. когато го е придобил чрез покупко-продажба и се явява
потребител на ВиК услуги по см. чл. 2 ОУ, поради което е ирелевантно дали и откога
живее на адреса и действително ползвал ли е лично ВиК услуги, тъй като неговата
договорна отговорност произтича от качеството му на собственик. Ответникът счита
възражението за изтекла тригодишна давност относно процесната фактура за
неоснователно, като преждевременно предявено. Твърди се, че служители на ВиК
оператора са посетили адреса на потребление на 28.05.2020 г., като за пореден път не
им е бил осигурен достъп до измервателния уред в обекта на потребление, за което е
съставен съответния констативен протокол за неосигурен достъп до водомер повече от
една година. На 07.07.2023 г. служители на ВиК оператора са посетили обекта на
потребление за демонтаж на стар измервателен уред и монтаж на нов такъв и бил
съставен констативен протокол за подмяна на общ водомер № 03483, подписан от
потребителя. Към момента на демонтажа била установено показание от 589 куб.м.,
като с полагането на подпис върху протокола потребителят се е съгласил с отразеното
в него без възражения. Ответникът счита, че ноторен е фактът, че ежедневните
потребности на всяко живо същество изискват потребяването на питейна вода, като в
настоящия случай количеството й е установено съобразно общите условия. При тези
съображения моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Не е спорно между страните, че за исковия период 07.07.2022 г. – 07.07.2023 г. и
към настоящия момент между ищеца и ответника е налице валидно облигационно
правоотношение за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги на
обект – къща с адрес гр. Варна, кв. „Аспарухово“, ул. „Джузепе Гарибалди“ № 11.
Съгласно нормата на чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на ВиК системи и чл. 2, ал. 1, т. 1 от
Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от „ВиК - В“ ООД,
одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г., общодостъпни на интернет
страницата на доставчика, потребители на ВиК услуги са юридическите или
физическите лица – собственици, ползватели на имоти или притежатели на вещно
право на строеж на имоти, за които се предоставят ВиК услуги.
Видно от представеното по делото заявление за прехвърляне на партида №
**********/29.06.2023 г., на посочената дата ищецът е поискал от ответното
дружество партидите, по които се води отчета на ползвани ВиК услуги на обекта: ***,
заведени на името на Наско Стоянов Асенов, абонатен № 1164588 с показание 173
куб.м., с което ищецът е съгласен, да бъдат прехвърлени на негово име, при ползватели
на обекта – двама човека. На същата дата ищецът е подал молба и за сторниране по
давност на натрупани задължения в общ размер на 4600,64 лв. по партида на абонатен
№ 1164588 за периода от 30.05.2002 г. до 29.09.2012 г. включително.
Установява се от приложения Констативен двустранен протокол № 1000/034831
от 07.07.2023 г., подписан от длъжностно лице на ВиК оператора и ищеца, че
2
водомерът на процесния обект на потребление е демонтиран на 07.07.2023 г. за
профилактика, като показанието му към този момент е било 589 куб.м.
Изяснява се от издадената от ответното дружество Справка за облога и
плащанията на частен абонат до 24.08.2023 г., че в периода 30.05.2002 г. – 29.09.2012 г.
ежемесечно са издавани фактури за отчетените количества вода на процесния обект на
потребление, като показанието на водомера към 29.09.2012 г. е било 173 куб.м., а
следващото отчитане на реално потребление е извършено след близо 11 години с
горепосочения констативен протокол от 07.07.2023 г., въз основа на който е издадена и
оспорената фактура № ********** от 17.07.2023 г. за потребени ВиК услуги на
стойност 1989,41 лв., начислена за едногодишния период от 07.07.2022 г. до 07.07.2023
г.
С писмо от 25.08.2023 г. до ищеца ответното дружество е изразило становище,
че дружеството е приложило изискванията на чл. 24, ал. 3 от ОУ, а именно поради
невъзможност за отчитане и отсъствие на потребителя, като по този начин е определен
и срока на фактуриране – за период от една година за абонатен № 1164588.
Доставчикът на ВиК услуги е посочил, че ищецът дължи сумата от 1995,21 лв., тъй
като е собственик на имота от 2005 г., съгласно справка от АВ.
Съгласно чл. 22 от ОУ, изразходваните количества питейна вода се отчитат от
водомер, монтиран на водопроводното отклонение от ВиК оператора. Уреден с общите
условия в раздел втори е и редът за отчитане на количествата питейна вода, като
според чл. 23, ал. 1, т. 3, показанията на водомерите на водопроводните отклонения за
сезонни обекти, както и за водомери на сградни водопроводни отклонения на имоти с
водомерен възел, изискващ зазимяване, се отчитат за период не по-дълъг от два пъти
годишно, а в останалите случаи за потребителите на ВиК услуги за питейно-битови
нужди с консумация до 20 куб.м. месечно отчитането е на период не по-дълъг от три
месеца.
Съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни
системи, ВиК услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана
вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери
на всяко водопроводно отклонение. Според чл. 35, чл. 4 - 6 от Наредбата при
невъзможност за отчитане на водомерите поради отсъствие на потребителя или на
неговия представител потребителят е длъжен да уточни с оператора в удобно за двете
страни време извършването на отчитането в срок не по-дълъг от една година от
последното отчитане, като при отказ на потребителя да осигури достъп на
длъжностното лице на оператора до водомера длъжностното лице съставя протокол,
който се подписва от него и от поне един свидетел. Длъжностното лице отбелязва в
протокола трите имена, единните граждански номера и адресите на свидетелите, които
могат да бъдат и длъжностни лица на оператора. При отказ на потребителя да осигури
достъп на длъжностното лице на оператора за отчитане на показанията на водомера
разходът на вода се изчислява по пропускателната способност на водопроводната
инсталация непосредствено преди водомера при непрекъснато изтичане на водата със
скорост 1,0 m/s, за периода до предишен отчет по алинея 1, но не по-дълъг от шест
месеца. В този смисъл са и разпоредбите в ОУ на ответното дружество – чл. 24 и чл. 49
от ОУ.
Представеният от ответника протокол от 28.05.2020 г. (л. 22 от делото), съставен
с цел да удостовери обстоятелството, че потребителят на ВиК услуги не осигурява
достъп до водомера повече от една година от последното отчитане, не отговаря на
горепосочените изискания, тъй като е подписан единствено от длъжностните лица, в
качеството им на извършили проверката, без същият да е съставен в присъствието на
свидетел с посочени негови три имена, единен граждански номер и адрес (този ред е с
непопълнени данни в протокола, съотв. не е положен и подпис от свидетел).
Ангажираните от ответника доказателствени средства не установяват, че
3
ответникът е потребил в обем на фактурираните 416 куб.м. водоснабдителни и
канализационни услуги в процесния период от 07.07.2022 г. до 07.07.2023 г., нито, че
отчитането на водата е станало по горния ред, детайлизиран с общите условия на
дружеството. Негодни да установят тези правнорелевантни обстоятелства са
представените от ответника и едностранно съставени от него протокол от 28.05.2020 г.
и справка за облога и плащанията на частен абонат от 07.07.2023 г. до 09.02.2024 г.,
тъй като представляват частни свидетелстващи документи, които не се ползват с
материална доказателствена сила при оспорването им от ищеца, доколкото установяват
единствено изгодни за издателя си обстоятелства. Представената справка, съдържаща
информация за потребени след исковия период количества вода от ищеца, не доказва
реалното потребление на ВиК услуги в предходния едногодишен период, предмет на
оспорената в настоящото производство фактура. Дори и да се приеме, че с
представения протокол от 28.05.2020 г. се доказва обстоятелството, че ищецът не е
осигурил достъп до имота си за отчитане на количеството потребена вода, разходът на
вода е следвало да се изчисли по пропускателната способност на водопроводната
инсталация непосредствено преди водомера при непрекъснато изтичане на водата със
скорост 1,0 m/s за период не по-дълъг от шест месеца преди датата на проверката, т. е.
от 28.11.2019 г. до 28.05.2020 г., съгласно чл. 35, ал. 6, вр. ал. 1 от Наредба №
4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване
на водоснабдителни и канализационни системи и чл. 24, ал. 4, вр. чл. 49 от ОУ.
По делото липсват доказателства, от които да бъде направен извод кога е
консумирано процесното количество вода. Не са представени карнетни листи и
протоколи, както и извлечения от електронен таблет, относно отчитането на
количествата потребена вода. В Общите условия на доставчика на ВиК услуги не е
предвиден ред, по който след отчетено реално потребление, каквото е направено с
констативния протокол от 07.07.2023 г., същото да бъде фактурирано за едногодишен
период преди датата на отчитането, поради при липса на предходно отчитане. Както бе
изяснено по-горе, Общите условия на доставчика, в съответствие с Наредба №
4/14.09.2004 г., регламентират реда и сроковете, в които следва да бъде отчитано
потреблението на ВиК услуги, както и реда, по който се изчислява разходът на вода,
когато е отказан достъп до обекта на потребление за отчитането му. С оглед
установените по делото обстоятелства се налага изводът, че ответното дружество не е
спазило разписаните в ОУ процедури, както за отчитане на потреблението, така и за
надлежното констатиране на неосигурения достъп до имота на ищеца (в който случай
обаче разходът на вода се изчислява по различен начин), тъй като в близо 11-годишен
период водомерът на абоната не е бил отчитан, респ. задължения на потребителя не са
начислявани до 07.07.2023 г. когато цялото количество отчетена вода, неясно кога
потребена, е фактурирано за период от една година.
В допълнение следва да се отблежи, че по делото липсват данни дали
демонтираният на тази дата водомер с показания от 589 куб.м. е преминавал
метрологична проверка и дали е годно средство за измерване на потребено количество
вода, каквото възражение е релевирано от ищеца с исковата молба.
При така констатираните обстоятелства и наличните по делото данни не може да
бъде направен извод, че ищецът е потребил начисленото количество вода на стойност
1989,41 лв. във фактура № ********** от 17.07.2023 г. за периода от 07.07.2022 г. до
07.07.2023 г., независимо, че констативният протокол от 07.07.2023 г. е подписан от
него, доколкото недоказано остана по делото от коя дата е започнала консумацията на
това количество вода, респ. дали същата е потребена в заявения период от 07.07.2022 г.
до 07.07.2023 г. или по-рано, в който случай задължението би било погасено по
давност (предвид че последното отчитане е от 2012 г.), каквото становище поддържа
ищецът в исковата молба.
При тези правни съображения настоящият съдебен състав намира предявеният
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за основателен и като такъв следва да бъде
4
уважен изцяло.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се
дължат сторените от него разноски в настоящото производство, за които е представен
списък по чл. 80 ГПК и са ангажирани доказателства за тяхното извършване, а именно
сумата от 578,52 лв., представляваща сбор от заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение. Съдът преценява за неоснователно своевременно релевираното от
ответника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатения адвокатски
хонорар от ищеца, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото
и доколкото същият е в минималния размер, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 на Наредба №
1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, Районен съд – Варна
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Г. А. Ч., ЕГН
**********, с адрес ***, не дължи на „ВиК - В“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление ***, сумата от 1989,41 лв. (хиляда деветстотин осемдесет и девет лева и
четиридесет и една стотинки), представляваща начислена сума за периода от
07.07.2022 г. до 07.07.2023 г. във фактура № ********** от 17.07.2023 г. за потребени
ВиК услуги за кл. № 1164588 и водомер № 035932, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „ВиК - В“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
да заплати на Г. А. Ч., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 578,52 лв. (петстотин
седемдесет и осем лева и петдесет и две стотинки), представляваща сторени съдебни
разноски в настоящото производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Варна в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5