Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 114
Ботевград, 18.05.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БОТЕВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, втори съдебен състав, в публичното заседание на двадесет и трети април
през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ЦВЕТКОВА
при секретаря-Таня Бончева,
като разгледа докладваното от
СЪДИЯТА ЦВЕТКОВА
гражданско
дело № 511 по описа за 2017 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е установителен иск с правно основание чл.422, ал. 1
от ГПК.
„И.”АД, със седалище и адрес на
управление: гр.С., район Т., бул.Б.№*, с ЕИК: *********, чрез пълномощник
юрисконсулт Т.Т. моли да бъде признато за установено
по отношение на ответника Г.И.М. ***, с ЕГН:********** на съществуването на
вземането му, за което е издадена заповед № 4323 за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 20.12.2016г. по ч.гр.д.№
1549/2016г. по описа на РС-Ботевград, както следва: за сумата-главница от 6500
евро, представляваща частично претендирана сума от
цялото вземане в размер на 50 000 евро по запис на заповед, издаден на
13.06.2008г. в гр.София, ведно със законната лихва за забава върху горната сума-главница,
считано от 20.12.2016г. до окончателното заплащане, както и да му се присъдят
разноските по настоящето дело и в заповедното производство.
В с.з. ищецът,
чрез процесуалния му представител юрк.Д. В. К./пълномощно
на л.63/, поддържа така предявения иск. Твърди, че записът на заповед е
обезпечение по сключен между страните Договор за кредит от 2008 година, по
който има извършена публична продан на недвижимия имот, послужил като
обезпечение, но вземането по кредита не е изцяло погасено, за което се търси процесната сума. Представя писмени бележки с вх.№ 2831 от
02.05.2018г., изпратени по пощата с п.кл. от
30.04.2018г.
Ответникът-Г.И.М. ***, чрез пълномощник адв.
В.В. от САК/пълномощно от 09.05.2017г. на л.54/ е
направил възражение по горния иск и е представил писмен отговор с вх.
3077/22.05.2017г. в предвидения в закона срок.
В писмения отговор ответникът
оспорва иска, заявява, че процесният запис на заповед
не му е предявен за плащане, същият при издаването му е подписан и за предявен,
за това няма посочена дата. Освен това твърди, че записът на заповед е издаден
като обезпечение на възникнало между страните каузално правоотношение със
сключен между тях договор за банков кредит, обезпечен с ипотека върху недвижим
имот, като задълженията са погасени чрез продажба на имота. Освен това не става
ясно кога и как ответникът е погасил разликата над сумата от 6500 евро до
пълния размер от 50000 евро. Оспорва признатите разноски на ищеца за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство.
Моли да се отхвърли иска и се присъдят направените разноски по делото съгласно
приложен списък за разноски по чл.80 от ГПК.
В с.з.
ответникът, чрез процесуалния му представител адв.В.В. от САК/пълномощно на л.64/ оспорва иска и поддържа
направените възражения в писмения отговор. Моли да му се присъдят направените
разноски по делото, за които представя списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.300/.
Представя писмени бележки с вх.№ 2811 от 30.04.2018г.
От събраните по делото доказателства,
обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено
следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
От представените писмени
доказателства-оригинал на ч.гр.дело № 1549/2016г. по описа на РС-Ботевград, се
установява, че на основание чл.417 от ГПК на 20.12.2016г. е разпоредено
по искане на ищеца издаване на заповед № 4323 от 20.12.2016г. по ч.гр.д.№1549/2016г.
по описа на РС-Ботевград за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК, както следва: за заплащане от ответника Г.И.М. на сумата-главница
от 6500 евро, представляваща частично претендирана
сума от цялото вземане в размер на 50 000 евро по запис на заповед,
издаден на 13.06.2008г. в гр.София, ведно със законната лихва за забава върху
горната сума-главница, считано от 20.12.2016г. до окончателното заплащане.
Ответникът, чрез пълномощник адв. В.В. от САК-л.34/ е
депозирал възражение в предвидения в ГПК срок, а именно на 13.02.2017г./л.32/,
след като е получил съобщение и препис от заповедта за изпълнение по ч.гр.д.№
1549/2016г. по описа на БРС на 06.02.2017г. съгласно приложените за това
писмени доказателства-покана за доброволно изпълнение с изх.№ 834 от
01.02.2017. по описа на ЧСИ с рег. №926-Владимир Цачев, с район на действие ОС-София
/л.33/ и разписка /л.67/.
Ищецът е бил уведомен за
възражението на ответника и възможността на предяви иск по чл.422, ал.1 от ГПК
с разпореждане №722 от 22.02.2017г./л.36/.
Исковата молба, по която е образувано
настоящето гр.дело № 511/2017г. по описа на РС-Ботевград с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК е депозирана на 07.04.2017г. в РС-Ботевград, т.е. в
едномесечния срок, предвиден за това в ГПК от постановяване на горното
разпореждане, съобщено на ищеца на 07.03.2017г./л.39/.
Ищецът е приложил като писмено
доказателство по делото оригинал от запис на заповед от 13.06.2008г., издадена
в гр.София/ приложена на л.7 от приложеното ч.гр.д.№ 1549/2016г. по описа на
РС-Ботевград/, на която се основава вземането му срещу ответника. Издател на
заповедта е ответника Г.И. Г., а авалист Ц. П. И.-М. Записът на заповед е за
сумата от 50000 евро в полза на ищеца като записът на заповед следва да се
предяви за плащане в срок до 26.08.2018г. На записа на заповед се е подписал
ответникът като издател, че му е предявен в срок, без да е посочена дата на
предявяване.
Ответникът Г.М. оспорва, че му е
предявен процесния запис на заповед и твърди, че е
подписал същия за предявяване в деня на издаването му.
Страните не спорят за това, че процесната запис на заповед е издадена като гаранционна
ценна книга във връзка с каузалното правоотношение, а именно сключен договор за потребителски кредит на
физическо лице срещу ипотека №040/2008-В от 13.06.2008 година, по който договор
ищецът е кредитор, а ответникът Г.М. е кредитополучател и трето лице,
неучастващо по делото Ц. И.-М.е солидарен длъжник. Ищцовата
банка е предоставила на ответника кредит в размер на 50 000 евро,
предназначен за потребителски нужди, за срок от 121 месеца или с краен срок
26.07.2018г. За обезпечаване на кредита ответникът и солидарният длъжник са
учредили в полза на банката първа по ред ипотека на недвижим имот, апартамент, находящ се в Ботевград, тяхна собственост, за което е приложено
копие от нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот №*,
том *, рег.№*, дело №* от 13.06.2008 година на нотариус рег.№*-Д. Г., с район
на действие БРС.
Горното се установява от
твърденията на страните, отразени от ответника в писмения му отговор и
откритите съдебни заседания, а от ищеца в откритите съдебни заседания и
приложените писмени доказателства-заверено копие от кредитното досие по описания
по-горе договор за банков кредит на ответника, представено от ищеца /л.178-260/.
Не е спорно между страните, че между
тях е сключен Анекс №1 от 27.09.2012г. към Договор за потребителски кредит на
физическо лице срещу ипотека №040/2008-В от 13.06.2008 година /л.189-190/,
подписан само от ищеца като кредитор и ответника М. като кредитополучател, с
който Анекс е изменен и допълнен първоначалния договор за банков кредит, тъй
като страните са се съгласили просрочията по главница
и лихви по Договор за потребителски кредит №040/2008-В от 13.06.2008 година, да
се отнесат като редовни, в резултат на което размерът на кредита се определя на
38244.97лева. Горният размер е посочен както с цифри, така и с думи. Освен това
в същия Анекс №1 от 27.09.2012г., страните са се съгласили, че след изтичане на
уговорения гратисен период по главницата, кредитът ще
се издължава на 57 броя месечни анюитетни вноски,
всяка една от тях в размер на 832.36лв., като крайният срок за издължаване на
кредита е 26.07.2018г. От приложения към Анекса погасителен план /л.191 и
л.192/ е посочено, че валута по кредита е евро.
Страните спорят за това дали
ответникът дължи на ищеца съгласно описания по-горе Анекс №1 от 27.09.2012г.
към договора за потребителски кредит от 13.06.2008г. уговорената между тях сума
от 38244.97лева или 38244.97 евро, така както е отразено в погасителния план.
Не е спорно между страните, че ищцовата банка на 07.08.2014г. по ч.гр.д.№ 821/2014г. по
описа на РС-Ботевград се е снабдила със заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ и изпълнителен лист от 07.08.2014г. по същото
ч.гр.д. срещу солидарния длъжник Цветелина Иванова, образувано е изпълнително дело
№ 20147930400476 по описа на ЧСИ № *-Н. Д., с район на действие ОС-София, по
което е реализирано обезпечението и е продаден ипотекирания в полза на банката недвижим
имот в Ботевград и съгласно приложено Разпределение на постъпила сума от
публична продан по горното изпълнително дело, частният съдебен изпълнител е изчислил дължими суми в евро при главница от
36 610.76 евро, договорна лихва, лихва за
забава, неустойка за забава, комисионна за управление на кредита, такса за
обслужване на кредита, дължими застрахователни премии и разноски по ч.гр.д.№
821/2014г. по описа на РС-Ботевград в размер на 3769.85лв. или общо дължима
сума от 102968.42лв./сто и два лева и деветстотин шестдесет и осем лева и 42
стотинки/, от които 92125.18лв. са преведени на ищеца.
Горното се установява от
приложените писмени доказателства-копие от кредитното досие на ответника,
включващо и копия от писмени доказателства по изпълнително дело №20147930400476
от 03.07.2015 година на ЧСИ рег.№793-Наталия Дангова,
с район на действие СОС, по което е извършена публична продан на ипотекирания
имот и получената сума е преведена на ищцовата банка.
Спорното между страните е, че според
ищеца получената цена от публичната продан на ипотекирания имот е довела до
частично погасяване на задълженията по кредита и за остатъка от дълга или процесната сума от 6500 евро банката се е снабдила на
20.12.2016г. със Заповед № 4323 за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.417 от ГПК и
изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 1549/2016г. по описа на РС-Ботевград или въз основа
на записа на заповед, издаден на 13.06.2008г. в гр.София и предявен на
кредитополучателя и ответник по настоящето дело Г.М..
От приетата основна съдебно-счетоводна експертиза с вх.№ 7192 от 30.10.2017г.
и допълнителна с вх.№8198 от 12.12.2017г., изготвени
от вещото лице М.П.Т., се установява, че според нейните изчисления, по данни на
банката и въз основа на приложените по делото доказателства, ответникът Г.М. не
дължи никакви суми на банката по процесния договор за
кредит от 13.06.2008г. и Анекс № 1 от 27.09.2012г. към него, ако съдът приеме,
че уговорената в Анекса дължима сума е в лева, така както е отразена цифром и словом. Сумите по кредита са внасяни от ответника
в лева и банката служебно ги е превалутирала в евро. Според
вещото лице М.Т. и погасителния план към Анекс №1 е в лева с оглед направените
от нея изчисления на главница и лихви. Същата заявява, че не е възможно да се
изчисли изцяло изплатеното и дължимото по процесния
договор за кредит от 13.06.2008г. до подписване от ответника на Анекс № 1 към
договора на 27.09.2012г., тъй като към договора за банков кредит няма
погасителен план, на който да са отразени дължими главница и лихви, а само
уговорената анюитетна месечна вноска от 654.80 евро
или това е Приложение №1 към договора, наречено Погасителен план. Според в.л. Т.
има издаден само един запис на заповед във връзка с процесния
договор за кредит и Анекс към него.
Съгласно приетата повторна съдебно-счетоводна
експертиза с вх.№2448 от 13.04.2018г., изготвена от вещото лице М.П.Б., се
установява, че според нея размерът на задължението по процесния
договор за кредит от 13.06.2008г. към датата на подписване на Анекс №1 на
27.09.2012г. е в размер на 38 244.97евро. Този размер е променен към
14.07.2015г., когато е продаден апартамента и по сметка на ищеца е постъпила
сумата от 92125.18лв., за което задължението по Анекс №1 е в размер на
10 653.08евро. От направените справки при ищцовата
банка се установява, че размерът на задълженията за ответника са различни от
тези за солидарния длъжник Цветелина Маринова по същия договор за банков
кредит. За погасяване на кредита са
извършени 49 броя плащания в лева, които банката служебно е превалутирала
в евро, за което погашенията по договора и Анекса към него са извършени в евро.
Има само един запис на заповед във връзка със сключения договор за банков
кредит и Анекс към него.
От показанията на разпитания по
делото свидетел М. И. М., която е водила счетоводство на фирми, собственост на
ответника, които сега нямат търговска дейност, се установява, че същата през
2008г. е била с ответника при сключване на договора за кредит с банка „И.“,
като разбрала от ответника, че е подписал и му е предявен запис на заповед,
екземпляр, от който не му бил даден. Знае, че когато фирмите са приключили с
дейността си и ответникът е имал финансови затруднения е правил постъпки пред
банката да му преструктурират кредита.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
От изнесените обстоятелства от ищеца в
исковата молба и съгласно приложените писмени доказателства, анализирани в
тяхната съвкупност, аргументират съда да приеме, че предявеният иск с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК е допустим, тъй
като е предявен в срока, регламентиран в чл.415, ал.1 от ГПК.
Разгледан по същество искът по
чл.422, ал.1 от ГПК за съществуване на вземането на ищеца спрямо ответника за сумата-главница от 6500 евро,
представляваща частично претендирана сума от цялото
вземане в размер на 50 000 евро по запис на заповед, издаден на
13.06.2008г. в гр.София, е неоснователен
и следва да се отхвърли изцяло като недоказан, по следните правни
съображения:
Предмет на настоящия иск по чл.422,
ал.1 от ГПК е установяване на парично вземане, за което ищецът-кредитор се е
снабдил със заповед за изпълнение въз основа на представен в заповедното
производство документ, в случая запис на заповед по чл.417, т.9 от ГПК.
По своята правна същност
записът на заповед като менителничен ефект,
представлява едностранна абстрактна правна сделка, т.е. като такава
задължението по нея възниква за автора на волеизявлението само по силата и на
основа на издадения ефект, като задължението му е независимо от причините,
поради които е било поето. От казаното следва да бъде прието, че атакуването на
един такъв менителничен ефект, следва да бъде
направено въз основата на наличие на пороци във волеизявлението на автора, но
не и на порок в основанието, за което е било поето.
Съдът приема, че представеният
запис на заповед от 13.06.2008г. съдържа всички необходими реквизити,
предвидени в разпоредбата на чл.535 от ТЗ-издателят на менителничният
ефект е поел безусловно обещание да плати определена парична сума.
Настоящият съдебен състав намира,
че формата и съдържанието на записа на заповед са определени по законодателен
ред, с императивни разпоредби като неспазването на изискването за форма е
основание за недействителност, поради което ефектът няма да породи своите
правни последици.
Процесният
запис на заповед съдържа седемте задължителни реквизити, очертани в чл.535 от ТЗ и материализира правото да бъде получена обозначената в него парична сума.
Направеното възражение от ответника, че
не е посочена дата на предявяването му, не се отразява на действителността на процесния запис на заповед, за това, че същият е подписан
от ответника, за това, че му е предявен, не се оспорва автентичността на подписа
му, че е положен от ответника, а това, че няма посочена дата. Съдът приема, че подписвайки се под текста за
предявяването, издателят на записа на заповед е признал факта на предявяване,
което в случая е преди посочената крайна дата-26.08.2018г., която все още не е
настъпила.
Съгласно указанията в т.17
от Тълкувателно решение №4/2013г. от 18.06.2013г. по т.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на
ВКС, в производството по установителния иск, предявен
по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, ищецът-кредитор доказва вземането си, основано
на менителничния ефект-съществуването на редовен от
външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. При въведени твърдения
или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във
връзка с което е издаден записът на заповед, всяка от страните доказва фактите,
на които са основани твърденията и възраженията и са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право-за
съществуването, респ. не съществуването на вземането по записа на заповед.
В случая ответникът в писмения отговор
въвежда твърдение за наличие на каузално правоотношение, а именно сключен между
страните договор за потребителски кредит от 13.06.2008г. и Анекс № 1 от
27.09.2012г., които е длъжен да докаже, което в случая е направено и което не
се оспорва от ищеца-кредитор.
Доказването на каузалното
правоотношение е в тежест на страната, която го е въвела, като ищецът е представил писмени доказателства–копие
от цялото кредитно досие по сключения договор за кредит.
Многократно ВКС е изразявал становище,
че независимо от абстрактния характер на записа на заповед, при възникнал спор
е необходимо да се установи каузалното правоотношение, основното вземане, за
чието изпълнение този документ е издаден.
Съгласно чл.430, ал.1 от ТЗ по договора за банков кредит
банката се задължава да отпусне
на заемателя парична сума за
определена цел и при уговорени условия
и срок, а заемателят се задължава да
ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след
изтичане на срока. В ал.2 на същия член е посочено, че заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката.
По безспорен начин се установи, че по
силата на Договор за ипотечен кредит от 13.06.2008г., сключен между ищцовата банка от една страна като кредитор, а от друга
страна ответникът
Г.М. като кредитополучател и трето лице, неучастващо по делото Ц. И.-М.като
солидарен длъжник за сумата от 50000 евро за потребителски нужди.
Страните не спорят относно факта, че
банката е превела и ответникът е получил сумата от 50 000 евро и поради
финансови затруднения по негово искане с Анекс №1 от 27.09.2012г. са изменени
условията по първоначалния договор за банков кредит.
Настоящият съдебен състав намира, че съгласно
чл.20а, ал.1 от ЗЗД договорите имат силата на закон за тези, които са ги
сключили, за което съдът приема, че изрично и последователно, т.е. навсякъде в
сключения между ищцовата банка и ответникът Г.М. Анекс
№1 от 27.09.2012г. страните са се съгласили, че ответникът М. дължи сумата от 38 244.97лв., която следва да
се погаси на 57 броя месечни анюитетни вноски, всяка
една от тях в размер на 832.36лв., считано от 26.10.2013г. до 26.07.2018г. Горният Анекс №1 е подписан от представител на
ищеца и от ответника, за което спор за това между страните няма. В приложения
Погасителен план към Анекса е посочено, че същият е в евро, но това не променя
волята на страните, отразена в подписания от тях Анекс №1, в което изрично цифром и словом са посочени суми, дължими от ответника М. по
банковия кредит само в български лева. Съдът не споделя становището на ищцовата страна, че е допусната техническа грешка в
изписването на валутата, тъй като същата не е отстранена по надлежния ред с
подписите и на двете страни, отразено като „техническа грешка“, а при цялостен
анализ на Анекса се установява, че страните са постигнали съгласие за заплащане
на останалата част от банковия кредит в български лева. В тази насока съдът
кредитира изцяло основното и допълнително заключение на изготвените
съдебно-счетоводни експертизи от вещото лице М.П.Т., като компетентни и
обосновани, в които е прието, че задълженията между страните по Анекс №1 са в
български лева, за което ответникът няма непогасени задължения към ищцовата банка по сключения между тях договор за
потребителски кредит и Анекса към него, след като на 07.10.2015г. сумата от
92125.18лв. е постъпила по сметката на ищцовата банка
от частния съдебен изпълнител след извършената публична продан на ипотекирания
недвижим имот, който е другото обезпечение по сключения между страните договор
за банков кредит.
С оглед на горното съдът приема, че
ответникът доказа, че е погасил вземането на ищеца по каузалното
правоотношение-договор за потребителски кредит от 13.06.2008г. и Анекс №1 от
27.09.2012г. към 07.10.2015г., т.е. преди подаване на заявлението на
20.12.2016г. по ч.гр.д.№ 1549/2016г. по описа на РС-Ботевград, от което следва правния
извод, че вземането не съществува. Съдът не споделя становището на ищеца, че е
дължима процесната сума от 6500 евро по договора за
кредит и Анекса към него, за да се приеме, че е дължима по приложената записа
на заповед от 13.06.2008г., която обезпечава вземането по този банков кредит. В този смисъл съдът не дава вяра на
заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от вещото
лице М.П.Б., в частта, в която е посочено, че след сключване на Анекс №1 от
27.09.2012г. ответникът има задължение от 38244.97 евро, след като в самия Анекс
страните са договорили за дължима сума от 38244.97 лева, посочена с цифри и
думи.
С оглед на гореизложеното искът с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК се явяват неоснователен като недоказан.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
Съгласно чл.78, ал.3 от ГПК
с оглед изхода на делото ищецът ще следва да заплати на ответника сумата от 1000лв./хиляда
лева/ за направени разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение
съгласно приложения договор за правна защита/л.64/ и списък за разноските по
чл.80 от ГПК/л.300/ и сумата от 350лв./триста и петдесет лева/ за направени
разноски в заповедното производство или по ч.гр.д.№ 1549/2016г. по описа на
РС-Ботевград съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от
10.02.2017г. /л.28 от ч.гр.д./.
Водим
от горното съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения иск с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК от „И.”АД,
със седалище и адрес на управление: гр.С., район Т., бул.Б.№*, с ЕИК: *********,
предявен чрез пълномощник юрисконсулт Т.Т. срещу Г.И.М. ***, с ЕГН:********** за
признаване на установено на съществуването на вземането му, за което е
издадена заповед № 4323 за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.417 от ГПК от 20.12.2016г. по ч.гр.д.№ 1549/2016г. по описа
на РС-Ботевград, както следва: за сумата-главница от 6500 евро/шест хиляди и петстотин евро/, представляваща частично претендирана сума от цялото вземане в размер на 50 000
евро по запис на заповед, издаден на 13.06.2008г. в гр.София, ведно със
законната лихва за забава върху горната сума-главница, считано от 20.12.2016г.
до окончателното заплащане, като неоснователен
и недоказан.
ОСЪЖДА „И.”АД, със седалище и адрес
на управление: гр.С., район Т., бул.Б.№*, с ЕИК: ********* да заплати на Г.И.М.
***, с ЕГН:********** сумата от 1000лв./хиляда
лева/ за направени разноски пред настоящата съдебна инстанция, както да заплати
и сумата от 350лв./триста и петдесет
лева/ за направени разноски в заповедното производство или по ч.гр.д.№
1549/2016г. по описа на РС-Ботевград.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-София в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/ИЛИЯНА ЦВЕТКОВА/