№ 47897
гр. София, 25.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20241110123760 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва: 890,76
лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2023 г.;
128,50 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия
за периода от 15.09.2021 г. до 03.01.2024 г.; 51,84 лв., представляваща цена на услуга за
дялово разпределение за периода от 01.01.2022 г. до 30.04.2023 г., както и 6,70 лв.,
представляваща лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 18.03.2022 г. до 03.01.2024 г., ведно със законната лихва върху
всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 11.01.2024 г. до
окончателното им заплащане, за които суми по ч. гр. дело № 2233/2024 г. по описа на СРС,
79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 19.01.2024 г.
Ищецът „...“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало
между него и ответника И. Л. В., въз основа на договор за продажба на топлинна енергия
при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил
за процесния период на ответника топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на
адрес: гр. София, ж. к. „.... с аб. № 272895, като тий не е изпълнил насрещното си
задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение. Сочи, че
съгласно приложимите общи условия, в случай, че резултатът от изравняването е сума за
доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за
възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя.
Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45-дневен срок от изтичане на периода, за
1
който се отнасят. Допълва, че ответникът не е погасил процесните вземания, поради което
претендира от него посочените по-горе суми. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът И. Л. В. е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва исковете при твърдението, че не е представен сключен договор с ищеца.
Позовава се на чл. 46, ал. 1, т. 1 от Общите условия, според който продавачът има право да
спре топлоснабдяването след предварително писмено предупреждение, когато клиентът не е
заплатил дължимите суми за топлинна енергия повече от два месеца след срока по чл. 33, ал.
2, което ищецът не е сторил, поради което сам се е поставил в неблагоприятно за него
положение. Оспорва посочения размер на задължението за цена на топлинна енергия, тъй
като сумата е начислена на база общо потребление, която счита за недължима. Оспорва да е
доказано извършването на услуга за дялово разпределение в сградата – етажна собственост
от лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ, още повече, че видно от
представения протокол от 12.09.2002 г. абонатът не е дал съгласие за избор на дружеството
за топлинно счетоводство. Счита, че при липсата на осигурен достъп до измервателните
уреди следва да се изпрати уведомление до собственика, за да бъде осъществена отчетната
дейност и едва след това ако абонатът отново не осъществи достъп, той сам следва да
организира посещение, в рамките на което да се осъществи отчетът. Оспорва да е получавал
съобщения от ищеца в изпълнение на посочената процедура. Обобщава, че е налице
бездействие от страна на „...“ ЕАД и „... ООД, които не са обезспечили осъществяването на
съответната отчетна дейност, вследствие на което му е начислена сума, която не съответства
на действителното потребление, поради което счита, че цената за услугата по извършване на
дялово разпределение е недължима. Прави възражение за изтекла погасителна давност на
процесните вземания предвид датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
11.01.2024 г. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове.
Претендира и разноски.
По разпределяне на доказателствената тежест между страните:
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже следните обстоятелства:
1) По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ в тежест
на ищеца е да установи възникването на облигационно правоотношение по договор за
продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдените количества и за него е възникнало насрещно задължение за заплащане на
уговорената цена в претендирания размер, както и че през исковия период в сградата, в
която се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с
което ищецът има сключен договор, при което е възникнало задължение за заплащане на
възнаграждение за предоставената услуга в претендирания размер. При установяване на
тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже обстоятелствата, на които се
основават изложените от него възражения за недължимост на претендираните вземания,
както и че е погасил същите в случай, че твърди това.
2) По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението
2
за забава. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания на падежа в случай, че твърди това, за което той не сочи
доказателства.
Във връзка с възражението за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да
установи наличието на обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване на давността.
Наред с посоченото, съдът следва да се произнесе и по исканията на страните и по
допускане на доказателствата.
В исковата молба ищецът е направил искане за привличане на „... ООД като трето лице
- помагач на негова страна, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че това
лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно
изпълнение на това задължение ще възникне вземане за обезвреда. Това искане е
основателно. Следва да се съобрази, че след служебно извършена справка в ТР се установи,
че понастоящем посоченото дружество с ЕИК ********* е с вписано търговско
наименование ...“ ЕООД, а не „... ООД, поради което в диспозитива на настоящия съдебен
акт то следва да се отрази чрез актуалните му данни.
Ищецът е представил писмени доказателства, които следва да бъдат приети, като
доказателствената им стойност и относимост подлежи на изследване по същество на спора.
С оглед оспорванията на ответника, доказателственото искане на ищеца за допускане на
съдебно-техническа експертиза е необходимо, поради което следва да се уважи. Вещото лице
следва да отговори и на въпроса каква е стойността на задължението за цена на топлинна
енергия за периода от 01.05.2020 г. до 31.10.2020 г. Нещо повече, с оглед възражението за
изтекла погасителна давност изследването на въпроса относно стойността на отделните
месечни задължения е от значение в случай, че това възражение на ответника бъде счетено
за основателно. Ето защо, следва да бъде уважено и доказателственото искане на ищеца по
реда на чл. 190 ГПК. С оглед оспорванията на ответника доказателственото искане на ищеца
за допускане на съдебносчетоводна експертиза не се явява необходимо. Исканията на
ответника по т. 1 и т. 2 от отговора на исковата молба, които съдът квалифицира като такива
по реда на чл. 190 ГПК, следва да се оставят без уважение. Това е така, тъй като във връзка с
начина на извършване на отчетната дейност ищецът вече е направил доказателствени
искания – за допускане на съдебно-техническа експертиза и по реда на чл. 190 ГПК, които
съдът счете за относими, поради което изричното му задължаване да представи информация
в тази насока не е необходимо. Срокът за плащане на отделните месечни задължения, респ.
момента на настъпване на тяхната изискуемост следва от общите условия на ищеца, каквито
вече са представени, поради което задължаването му да представи фактури, съдържащи
данни в тази насока, също не е необходимо. Доказателственото искане по т. 3 касае
обстоятелства, които ще бъдат предмет на направеното от ищеца доказателствено искане по
реда на чл. 190 ГПК, поради което изискването на уведомление също не е необходимо, още
повече, че ответникът сам отрича такива да са съставяни. Доказателственото искане по т. 4
касае въпроси, които се припокриват с тези, предмет на допуснатата съдебно-техническа
експертиза, поради което изричното допускане на съдебносчетоводна такава не е
3
необходимо. Нещо повече, въпросът относно момента на настъпване на изискуемостта на
задълженията има правен характер, поради което следва да се формира становище по него с
крайния съдебен акт, а не да се изследва от вещо лице.
Следва да се приложи по делото ч. гр. дело № 2233/2024 г. по описа на СРС, 79 състав.
Налице са предпоставките за насрочване на делото в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК ...“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Братя Бъкстон“ № 85, като трето лице-
помагач.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК третото лице-помагач в срок до първото по
делото съдебно заседание да представи намиращите се у него документи, касаещи
отчитането и разпределението на топлинна енергия в процесния имот, с аб. № 272895,
включително изравнителните сметки и документите за главен отчет на уредите за дялово
разпределение и на водомерите за топла вода.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-техническа експертиза, която да отговори на
посочените в исковата молба въпроси, както и от съда в мотивната част на настоящото
определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Т. Й. К..
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на 300 лв., вносим от
ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на страните, тъй
като са ненеобходими.
ПРИЛАГА по делото ч. гр. дело № 2233/2024 г. по описа на СРС, 79 състав.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.02.2025 г. от
09:30 часа, за която дата и час страните да се призоват.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по
делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата
молба.
4
Да се изпратят преписи от исковата молба и приложенията към нея, както и отговора
на исковата молба и настоящото определение на конституираното трето лице-помагач.
Вещото лице да се уведоми за възложената задача след представяне на доказателства
за внесен депозит.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5