№ /
2019г.
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ състав, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: РАЛИЦА АНДОНОВА
като разгледа адм.д. № 2492 по
описа на съда за
2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба от Х.Р.И., ЕГН **********,***, чрез пълномощника си адв.И.И. ***, против Решение №1763-2 по Протокол №
42/01.08.2019г. на Общински съвет – Варна, с което на осн.чл.21 ал.1 т.8 и т.23
от ЗМСМА, чл.51а ал.4 т.2 от ЗОС и чл.23а от Наредбата за реда за упражняване
на правата на собственост върху частта на Община Варна от капитала на търговските
дружества (Наредбата), в полза на Медицински университет „Проф.д-р Парашкев
Стоянов“ – Варна, ЕИК *********, са предоставени правата на едноличен
собственик на капитала по управлението на „Специализирана болница по очни
болести за активно лечение- Варна“ ЕООД (СБОБАЛ – Варна), ЕИК *********, за
срока по чл.91 ал.10 от Закона за лечебните заведения.
С
жалбата се твърди, че решението на ОбС засяга неограничен кръг лица, вкл. потенциални,
бивши, настоящи и бъдещи пациенти, както и че то е незаконосъобразно до степен,
влечаща неговата нищожност, а при приемането му са допуснати и съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Развити са подробни
съображения за всяко от наведените основания за нищожност, незаконосъобразност
и процесуални нарушения, въз основа на
което се претендира отмяна на същото и присъждане на разноските в
производството. Посочено е, че жалбата е допустима, тъй като с предложението на
кмета за изменение Наредбата, прието на същата дата като оспореното решение
01.08.2019г, а именно – с новосъздадения чл.23а от същата, е определен кръга на
засегнатите лице – „жителите на гр.Варна и Североизточна България“, настоящи и
евентуално бъдещи пациенти, към които спада и жалбоподателя.
С
уточняващата си молба от 16.09.2019г Х.И. чрез адв.И. допълнително мотивира
правния си интерес с факта, че е жител *** в Североизточна България, че
притежава имот в гр.Варна (склад), и е пациент на СБОБАЛ-Варна (еднократно на
15.08.2019г според приложените доказателства). Освен това твърди, че правният
му интерес е признат с Люблянската харта за реформа на здравеопазването,
подкрепена от СЗО, които се фокусират върху хората и им предоставят възможност
за „глас и избор на гражданите да влияят върху начина, по който здравното
обслужване се създава и функционира“; както и с Препоръка № R(2000) 5 на Комитета на министрите на страните –членки на
Съвета на Европа. С тези съображения настоява за разглеждане на допустимата му
жалба против незаконосъобразното решение на ОбС – Варна от съда.
Ответникът-Общински
съвет гр.Варна, чрез представителя си по пълномощие адв. Д. С. от АК – Варна с
молба вх.№ 13116/27.08.2019г. изразява становище за недопустимост на жалбата.
След преценка на доказателствата
по делото и обсъждане становищата на страните, съдът намира, че така
депозираната жалба е процесуално
недопустима.
Предмет
на заявената проверка за законосъобразност е Решение №1763-2 по Протокол № 42/01.08.2019г., с което в
качеството си на едноличен собственик на капитала на „СБОБАЛ – Варна“ ЕООД, на
осн.чл.21 ал.1 т.8 и т.23 от ЗМСМА, чл.51а ал.4 т.2 от ЗОС и чл.23а от Наредбата,
ОбС – Варна е предоставил на Медицински университет „Проф. д-р П.Стоянов“ – Варна
правата по управлението на болницата за срока по чл.91 ал.10 от ЗЛЗ, т.е. за 5
години. Оспореното решение представлява волеизявление
на органа на местно самоуправление, който съгл.чл.8 ал.1 ЗОС
е компетентен да извършва действия по придобиване, управление и разпореждане с имоти - общинска собственост. Именно в
качеството си на принципал на общинската собственост колективният
административен орган на осн.чл.21 т.8 от ЗМСМА се е разпоредил с правото на
управление на общинското имущество за срок от 5 години. Оспореното му решение
не е ИАА по чл.21 от АПК, прието в изпълнение на правомощията му като орган на
изпълнителната власт, тъй като не обективира властническо волеизявление на
административен орган, насочено към гражданите, не рефлектира неблагоприятно в
чужда правна сфера, и не засяга права и интереси на други лица.
Същевременно,
независимо че не е ИАА, оспореното решение не засяга законни права и интереси
на жалб.Х.И.. Съдът в настоящия си състав приема, че противно на поддържаното
от него, правата на жалбоподателя не са пряко и непосредствено засегнати чрез
постановяване на оспореното решение като абсолютна положителна процесуална предпоставка
за допустимост на жалбата му против него. „Засягането“ е условие за възникване
на процесуалния правен интерес от съдебно обжалване. Административният акт „засяга“
по см.чл.120 ал.2 от Конституцията на РБ граждани или юридически лица, когато
нарушава или застрашава пряко и непосредствено техни права или законни
интереси. Т.е. „засегнати“ са онези лица, които са носители на материалноправни
последици от решаването на спора, респ. в чиято правна сфера рефлектира
неблагоприятно порочния административен акт. В този смисъл неблагоприятно
засягане е всяка правна последица от акта, състояща се в: прекратяване или
ограничаване на съществуващи субективни права; създаване на нови или
разширяване на съществуващи правни задължения, както и хипотезите на
невъзможност за упражняване на субективни права, за които законът предвижда
издаването на административния акт. Наличието на пряк интерес означава, че със
самата отмяна на оспорения административен акт ще бъде отстранена щета, или ще
се предотврати настъпване на такава от изпълнението на административния акт. Този
пряк интерес трябва да е личен, т.е. защитата да е на усвоени от жалбоподателя субективни
права, свободи и законни интереси. Трябва да е и непосредствен –
административният акт трябва да засяга неблагоприятно правната сфера на
оспорващия, като пряко отнема, изменя или ограничава права, или противозаконно
създава задължения за оспорващия, или създава права на трето лице, с което се
уврежда оспорващия.
Нито едно от тези
условия не е изпълнено по отношение на оспорваното решение на ОбС – Варна, тъй
като с него нито се ограничава, нито се препятства възможността всички граждани
на Североизточна България да се ползват от предоставяните от „СБОБАЛ – Варна“
ЕООД медицински услуги, нито се създават допълнителни задължения, свързани
например с повече разходи за евентуалните пациенти. Ноторен факт е, че в
резултат на досегашното управление на СБОБАЛ – Варна в началото на годината
всички практикуващи там лекари подадоха оставки едновременно като протест
против нерешените с години проблеми (вкл. елементарни битови такива), и
работата на болницата беше преустановена за известен период от време. Фактът,
че болницата ще продължи да функционира под управлението на Медицински университет „Проф. д-р
П.Стоянов“ – Варна по никакъв начин не ограничава, не осуетява и не рефлектира
върху правото конкретно на жалб.И. да използва услугите й, понеже – на първо
място – тя ще функционира като лечебно заведение, безспорно необходимо на
гражданите на Варна и целия регион.
Позоваването на Люблянската Харта
за реформата на здравеопазването и на Препоръка № R(2000) 5 на Комитета на министрите на страните –членки на
Съвета на Европа не променя този краен правен извод, понеже никоя от тях не
представлява задължителен акт на международното право, каквито са само договорите
на ЕС, директивите, регламентите (след транспонирането им) и решенията на Съда
на ЕС. В този смисъл нито Хартата, а още по-малко Препоръката на Съвета
Комитета имат пряко действие и приоритет над националното законодателство.
Поради изложеното
настоящият съдебен състав приема, че жалбата на Х.И. против Решение №1763-2 по Протокол №
42/01.08.2019г. на Общински съвет- гр.Варна е недопустима поради липса на правен интерес, което налага оставянето
й без движение и прекратяване на образуваното по нея съдебно производство.
Така
мотивиран и на осн.чл.159 т.4 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима жалбата на Х.Р.И., ЕГН **********,***, против Решение №1763-2 по
Протокол № 42/01.08.2019г. на Общински съвет – Варна, с което на осн.чл.21 ал.1
т.8 и т.23 от ЗМСМА, чл.51а ал.4 т.2 от ЗОС и чл.23а от Наредбата за реда за
упражняване на правата на собственост върху частта на Община Варна от капитала
на търговските дружества, в полза на Медицински университет „Проф.д-р Парашкев
Стоянов“ – Варна, ЕИК *********, са предоставени правата на едноличен
собственик на капитала по управлението на „Специализирана болница по очни
болести за активно лечение- Варна“ ЕООД (СБОБАЛ – Варна), ЕИК *********, за
срока по чл.91 ал.10 от Закона за лечебните заведения, и
ПРЕКРАТЯВА образуваното по нея производство по адм.д.№ 2492/2019г. по
описа на Административен съд-Варна,XXVІ състав. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред Върховния
административен съд
на РБ.
Преписи от определението да се
връчат на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: