РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 27.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, III гр. състав, в публично заседание
на двадесет и девети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА
при секретаря
ЕМИЛИЯ Д. и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията гр. дело №1491 по описа за 2020
година, за да се произнесе, съобрази:
Искът е с
правно основание по чл.422 ГПК.
Ищецът “Банка ДСК” ЕАД гр. София, представляван от изпълнителните
директори Юрий Благоев Генов и Арно Рене Жюлиен Льоклер, чрез процесуалния си
представител твърди, че на 11.09.2018г. между Банката и И.Г.М. е сключен
Договор за автоматичен кредит овърдрафт, по силата на който му е предоставил
кредит в размер на 1000 лв за срок от 12 месеца с краен падеж, който изтича на
11.09.2019г. Неразделна част от договора са Общите условия на Банката за
предоставяне на автоматичен кредит овърдрафт, Условия по кредитна програма ДСК
Престиж плюс, погасителен план и ГПР. Съгласно чл.1 от договора, размерът на
кредита е променлив и е определен въз основа на деклариран от кредитополучателя
доход с произход трудово възнаграждение, съгласно правилата, предвидени в Общите условия. Съгласно чл.6 от
договора за кредит, начислената върху ползваната част от разрешения овърдрафт
лихва е дължима месечно на падежна дата – 5-то число на месеца. Кредитополучателят
се е задължил да погасява разрешения му кредит по начин, определен в договора и
Общите условия към него, както да заплаща и такси, съгласно Тарифата за
лихвите, таксите и комисионните, която Банката прилага. Годишният процент на
разходите по кредита е 14.64 % и може да бъде променян при предпоставките,
предвидени в Общите условия, които кредитополучателят е приел и подписал.
Кредитополучателят е допуснал забава в плащанията на главница и лихва – общо
144 дни забава, като от 28.11.2019г. са останали непогасени/частично погасени 5
броя месечни вноски по лихва и главница до датата на изискуемостта:
01.11.2019г., 01.10.2019г., 01.09.2019г., 01.08.2019г. и 01.07.2019г., общ
размер на просрочените вноски – 647.00 лв. Към 12.09.2019г. целият остатък от кредита
е изискуем поради настъпил краен падеж. Уведомил ответника за настъпилата
изискуемост на кредита и предприел необходимите действия за събиране на
вземането си по съдебен ред. Подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.417 ГПК, образувано в ЧГД №7153/2019г. на Русенския
районен съд. Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което на заявителя е указано да предяви
иск за установяване на вземането си. Моли да се признае за установено по
отношение на И.Г.М. съществуването на вземането му към датата на издаване на
заповедта за изпълнение – 28.11.2019г., произтичащо от Договор за автоматичен
кредит овърдрафт от 11.09.2018г., за сумите 624.19 лв главница по договора за
кредит от 11.09.2018г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от
28.11.2019г. до окончателното изплащане, 26.97 лв договорна (възнаградителна)
лихва за периода от 06.06.2019г. до 11.09.2019г., 13.62 лв обезщетение за
забава за периода от 12.09.2019г. до 28.11.2019г. Претендира разноските по
заповедното производство, както и разноските по настоящото дело.
Ответникът И.Г.М. чрез назначения му особен представител взема
становище за неоснователност на иска. Заявява, че няма непогасени задължения по
договора за кредит. Възразява, че отпуснатата като главница сума не му е
платена. Възразява, че кредиторът не може да иска осъждане на длъжника за
всички вноски по кредита, за които не е настъпил падеж, както и за лихвите.
Оспорва размера на възнаградителната лихва, тъй като тя е определена самоволно
от кредитора и не е изчислена съобразно договореното. Оспорва размера на
претендираното обезщетение за забава и размера на всички такси, като се
позовава и на изтекла погасителна давност. Не са спазени разпоредбите на чл.10 ЗПК, тъй като договорът за кредит не е сключен по ясен и разбираем начин за
длъжника в размер на указания формат и размер на шрифта. Нарушен е чл.11 ЗПК,
тъй като липсват общи условия, подписани от него, липсва приложен стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити.
Заявява, че ищецът не е изпълнил задължението си да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя. На основание чл.26, ал.1 ЗЗД прави
възражение за нищожност на уговорените в договора за кредит ГПР и ГЛП, като
договорната годишна лихва значително надхвърля размера на законната такава за
времето на сключване на договора и счита, че тази уговорка противоречи на
добрите нрави. Моли искът да се отхвърли.
По делото са
представени писмени доказателства, приложено е гр. дело №7153/2019г. на
Русенски районен съд и е назначена счетоводна експертиза.
За да
се произнесе, съдът съобрази следното:
Видно
е от приложеното ч. гр. дело №7153/2019г., че в производство по чл.417 и сл. ГПК е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК №7153/02.12.2019г. срещу И.Г.М. да заплати на “Банка
ДСК” ЕАД сумите: 624.19 лв главница по Договор
за кредит - овърдрафт от 11.09.2018г., заедно със законната лихва от 28.11.2019г.
до окончателното изплащане, 26.97 лв договорна лихва за периода от 06.06.2019г.
до 11.09.2019г., 13.62 лв лихва за забава за периода от 12.09.2019г. до
28.11.2019г., както и за 75 лв разноски по производството, в т.ч. 50 лв
юрисконсултско възнаграждение. С разпореждане №9310/02.12.2019г. съдът е
постановил незабавно изпълнение и е издал изпълнителен лист срещу длъжника,
образуван в изп. дело №20208330400033 на ЧСИ Венцислав Маринов. Заповедта за незабавно изпълнение и изп. лист са връчени на длъжника И.Г.М. при
условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което съдът е указал на заявителя да
предяви иск за установяване на вземането си.
Ищецът е предявил иска в законоустановения едномесечен
срок.
От представения Договор за автоматичен кредит
овърдрафт от 11.09.2018г. се вижда, че ищецът е предоставил на ответника И.Г.М.
променлив кредит срещу деклариран доход
от трудово възнаграждение в максимален размер 1000 лв, която сума е превел по разплащателната
му сметка за срок от 12 месеца, изтичащ на 11.09.2019г. Съгласно чл.5 от
договора, кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, който към датата на
сключване на договора е 11.95 %. Съгласно чл.6, начислената върху ползваната
част от разрешения овърдрафт лихва е дължима месечно на падежна дата – 5-то
число от месеца. Годишният процент на разходите (ГПР) по кредита е 12.64 % -
чл.7. Неразделна част от договора са ОУ за предоставяне на автоматичен кредит овърдрафт на физически
лица и извлечение от Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които Банка
ДСК прилага. Същите, както и Договора, са подписани от клиента и подписите му
не са оспорени.
Съгласно чл.22.5 от Общите условия към Договора, при изискуемост на кредита – на краен падеж или
предсрочно, върху усвоената главница наред с предвидената редовна лихва, се
начислява надбавка за забава в размер на 5 процентни пункта до окончателното
изплащане на главницата.
От заключението на счетоводната експертиза, потвърдено и допълнено устно от
вещото лице Й.М. в съдебно заседание на 29.10.2020г., се установява, че ответникът
не е изпълнил задължението по Договор за кредит овърдрафт от 11.09.2018г. Последното постъпление е направено на 06.07.2019г., след което движението по разплащателната сметка на кредитополучателя
е било преустановено, както и плащанията по
разходи, като разплащателната му сметка е с използван и дължим кредит овърдрафт
в размер на 624.19 лв. На 06.07.2019г. Банка ДСК ЕАД е прехвърлила
дължимия и непогасен остатък кредит овърдрафт от разплащателната сметка на
клиента си обратно по кредитната сметка – сметка 13/26227831 с дължимия кредит
овърдрафт 624.19 лв (остатъчна непогасена главница).
За периода от 06.06.2019г. до крайния срок на ползване на овърдрафта –
11.09.2019г., дължимата договорна лихва е в общ размер 26.97 лв.
От заключението на експертизата се установява още, че непогасените или
частично погасените вноски по лихви и/или главница от 01.07.2019г. до датата на
подаване на заявлението по чл.417 ГПК - 28.11.2019г. възлизат на 647 лв, от
които дължима главница 624.19 лв и лихви общо 22.81 лв (5.37 + 6.40 + 5.32 + 5.72).
Обезщетението за забава за периода от 12.09.2019г. до 28.11.2019г. възлиза на
13.62 лв. По образуваното изп. дело №20208330400033 на ЧСИ Венцислав Маринов не са извършване плащания, няма никакво движение
по кредита (вж. устното заключение на експертизата).
Към 28.11.2019г., когато ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК, дължимата сума от кредитополучателя е в размер на 624.19
лв главница, договорна лихва 26.97 лв за периода 06.06.2019 - 11.09.2019г. и
обезщетение за забава 13.62 лв за периода 12.09.2019 - 28.11.2019г. В т.см. е
заключението на експертизата, прието от съда без възражения от страните.
Следователно предявеният иск по чл.422 ГПК е
основателен и следва да се уважи, като се признае за установено съществуването
на вземането на ищеца към ответника за сумите 624.19 лв главница по Договор за
автоматичен кредит овърдрафт от 11.09.2018г., заедно със законната лихва,
считано от 28.11.2019г. до окончателното изплащане, 26.97 лв договорна
(възнаградителна) лихва за периода от 06.06.2019г. до 11.09.2019г., 13.62 лв
обезщетение за забава за периода от 12.09.2019г. до 28.11.2019г. Ответникът дължи на ищеца сумата 75 лв разноски по ч. гр. дело №7153/2019г.
на РРС.
Възражението на особения представител
на ответника, че са нарушени изискванията по чл.10 ЗПК е неоснователно, предвид изложените по-горе
правни съображения. Не са допуснати
нарушения при посочване на фактическите характеристики на конкретния договор за
кредит. Същият е изготвен на разбираем език и съдържа необходимите реквизити,
посочени в чл.11 ЗПК. Нарушението относно размера на шрифта е формално и само
по себе си не е довело до ограничаване правата на ответника. Ответникът е
подписал всяка една от страниците на договора, в това число и Общите условия и
погасителния план, с което в качеството си на кредитополучател е потвърдил, че
е запознат, разбира и приема условията на договора. Поради това възражението на
особения представител, че сключеният договор не отговаря на изискванията на
чл.10 и чл.11 ЗПК е неоснователно. След като изискванията на чл.10 и чл.11,
ал.1 и ал.2 ЗПК са спазени, то и възражението за недействителност на договора е
неоснователно. В случая не е налице и хипотезата на чл.25, ал.2 ЗПК.
Неоснователно е възражението за нищожност
на клаузите за ГЛП и ГПР. В случая не се установява такова завишаване на
лихвата над предвидения в чл.19, ал.4 ЗПК размер. Не е налице и хипотезата на
чл.21, ал.1 ЗПК, според която всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В
случая не се установява възнаградителната лихва да е в завишен процент, за
което не са изложени конкретни правни съображения.
С оглед неоспорените данни по делото, в
т.ч. и заключението на счетоводната експертиза, съдът намира, че и останалите
възражения на особения представител за недължимост на исковите суми са
неоснователни.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК,
ответникът следва да заплати на ищеца 725 лв разноски по настоящото дело, съобразно представен списък на разноските.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за
установено съществуването на вземането на “Банка ДСК” ЕАД със седалище и адрес
на управление в гр. София, район Оборище, ул. “Московска” №19, представлявано
от изпълнителните директори Юрий Благоев Генов и Арно Рене Жюлиен Льоклер, ЕИК
*********, към И.Г.М. ***, ЕГН **********, за 624.19 лв главница по Договор за
автоматичен кредит овърдрафт от 11.09.2018г., заедно със законната лихва,
считано от 28.11.2019г. до окончателното изплащане, 26.97 лв договорна
(възнаградителна) лихва за периода от 06.06.2019г. до 11.09.2019г., 13.62 лв
обезщетение за забава за периода от 12.09.2019г. до 28.11.2019г.
ОСЪЖДА И.Г.М. да заплати на “Банка ДСК” ЕАД сумите 75 лв разноски по ч. гр. дело №7153/2019г. на РРС, както и 725 лв разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Русенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: