Р Е Ш
Е Н И Е
№ 344
гр.Бургас, 11.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МАРТИН БАЕВ
при участието на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 470 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба от *** с
ЕИК: ***, с посочен съдебен адрес:***, чрез адв. Г. Н. – БАК, срещу Наказателно
постановление № К19_253-F509675/15.10.2019г., издадено от директор на
Дирекция "Контрол" при ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение
на чл. 124, ал.2 от Закона за
данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и на основание чл. 182, ал.1 ЗДДС на
жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция” в размер на 6519,17 лева.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното
наказателно постановление, поради незаконосъобразност. Застъпва се, че са
допуснати нарушения на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, като в АУАН и НП
не е посочена датата на извършване на нарушението. На следващо място се
посочва, че нормата на чл. 182, ал.1 ЗДДС изисква наличието на вредоносен
резултат – определяне на данъка в по-малък размер. Твърди се, че такива факти
не са посочени в АУАН и НП. На последно място се застъпва, че е налице
непропорционалност между извършеното нарушение и наложената санкция, като в подкрепа
на това се цитира практика на СЕС.
В открито съдебно заседание *** се представлява от
пълномощник – адв. Н. – БАК, която поддържа и доразвива изложените в сезиращата
съда жалба, като моли за отмяна на НП. Претендира присъждането на разноски.
За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт Т.,
която счита, че нарушението е безспорно доказано, поради което и пледира за оставяне
на жалбата без уважение и присъждане на разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на
седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от приложената
разписка на л. 6 гръб - НП е връчено на представител на жалбоподателя на 06.01.2020г.,
а жалбата е депозирана на 10.01.2020г.). Жалбата е подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме,
че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна,
като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното.
Във връзка с извършване
на проверка на дейността на *** св. П.Д. – ст. инспектор по
приходите в ТД на НАП – Бургас изискал редица документи от търговеца При
проверка на документите св. Д. констатирал, че *** е издало фактура с №
*********/08.03.2019г. с данъчна основа 32597,17 лева и дължим ДДС – 6519,17
лева, но не я е включило в дневника за продажбите за данъчен период м. март
2019г. Установил, че фактурата не е била
включена и в следващия данъчен период, а едва в дневника за м. август 2019г.
На база горните факти св. Д. преценил, че ***, е нарушило разпоредба
на чл. 124, ал. 2 ЗДДС, поради което на 26.09.2019г. съставил срещу него АУАН с
№ F509675. АУАН бил предявен на управителя, който го подписал и получил препис
от него, без да прави възражения.
Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното
наказателно постановление от директор на Дирекция "Контрол" при ТД на
НАП-Бургас, с което за нарушение на чл. 124, ал. 2 от ЗДДС и на основание чл.182,
ал. 1 от ЗДДС била наложена „Имуществена санкция” в размер на 6519,17 лева. В
постановлението АНО допълнил, че задълженото лице е декларирало ДДС за месец
март 2019г. в размер на 527,97 лева и по този начин неотразяването на
въпросната фактура е довело до определяне на по-малък размер на данък за
внасяне.
Така
изложеното се установява от приложените по делото писмени и гласни
доказателства.
Съдът, с оглед
установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на
жалбоподателя, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло
законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията,
посочени от страните, намира от правна страна следното:
Съдът счита, че наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г. Въпреки това съдът счита, че в хода на производството са допуснати съществени нарушения, довели до опорочаване на издаденото НП.
На първо място съдът споделя доводите на жалбоподателя за липса на посочена дата на извършване на нарушението.
Производството по установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания чрез съставяне на АУАН и издаване на НП е строго формализиран процес и ЗАНН урежда изчерпателно процедурата и реквизитите, които трябва да съдържат съответните актове. С нормите на чл. 42, т.3, предл.1 от ЗАНН и чл. 57, ал.1, т.5, предл.2 от ЗАНН е въведено изрично задължение на актосъставителя и АНО да посочат датата на извършване на нарушението. Посочването на датата на извършване на административното нарушение е от значение не само като индивидуализиращ белег на нарушението, но и с оглед съдебната проверка за спазване сроковете по чл. 34 от ЗАНН в административнонаказателното производство. Времето на извършване на административното нарушение е определящо и за приложимия материален и процесуален закон, съгласно чл. 3 от ЗАНН. В случая актосъставителят и АНО са посочили само, че жалбоподателят не е включил в дневника за продажби за данъчен период месец март 2019г., издадената от него фактура. Очевидно е, че се касае за нарушение, извършено с бездействие, но не става ясно кога в крайна сметка това нарушение е било довършено – т.е. до кога е следвало субектът да изпълни задължението си, респективно от кога бездействието му се превръща в нарушение. В съдебно заседание актосъставителят заяви, че това би следвало да е 14.04.2019г., но тази дата не е посочена в АУАН и НП. В действителност датата би следвало да е 31.03.2019г. (съгласно чл. 87, ал. 2 от ЗДДС всеки данъчен период е едномесечен и съвпада с календарния месец, а съгласно чл. 124, ал.2 ЗДДС - лицето е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени – т.е. издадената през месец март фактура – данъчен документ по чл. 112, ал.1, т. 1 ЗДДС, е следвало да се отрази в дневника за м. МАРТ до края на този месец). При това положение, като дата на извършване на нарушението би следвало да се счита 01.04.2019г. – т.е. първия ден след изтичане на крайния срок, но това не е отразено в двата процесуални документа. Недопустимо е датата на извършване на нарушението да се извлича по тълкувателен път или да се посочва от актосъставителя едва в съдебното заседание, а следва да се приеме, че в конкретния случай АНО не е изпълнил задължението си да посочи точно датата, на която твърди, че е било извършено нарушението или поне – периодът, в който задълженото лице е бездействало. Това по мнение на съда е самостоятелно основание за отмяна на санкционни акт.
С оглед пълнота следва да се посочи, че съдът констатира и друго нарушение.
Органите по приходите са приели, че неотразяването на фактурата в отчетните регистри за данъчен период месец март 2019 г. представлява нарушение задължението по чл. 124, ал. 2 от ЗДДС. Така извършеното деяние са подвели под хипотезата на чл. 182, ал. 1 от ЗДДС, като според АНО, неотразяването на издадената фактура в дневника за продажби за съответния данъчен период, води до определяне на данъка в по-малък размер от дължимия, т.е. налице е второто предложение на чл. 182, ал. 1 от ЗДДС. Нарушението по този текст е резултатно и елемент от неговия фактически състав е определянето на данък в по-малък размер. Съгласно чл. 87, ал. 2 от ЗДДС за всеки данъчен период регистрираното лице формира определен резултат. Този резултат съгласно чл. 88, ал. 1 – ал. 3 от ЗДДС представлява разликата между общата сума на данъка, който е изискуем от лицето за този данъчен период, и общата сума на данъчния кредит, за който е упражнено правото на приспадане през този данъчен период, и може да бъде данък за внасяне или данък за възстановяване. Или не винаги неотразяването на данъчен документ в отчетните регистри води до определяне на данък в по-малък размер за съответния период, какъвто е изискваният от чл. 182, ал. 1, предл. второ от ЗДДС вредоносен резултат /напр. възможно е резултатът за периода да е данък за възстановяване съгласно чл. 88, ал. 3 от ЗДДС, и при вземане предвид невключените в отчетните регистри фактури/. Действително, неотразяването на издаден данъчен документ в общия случай /без т. нар. "самоначисляване"/, води до некоректно определяне на декларирания резултат за съответния данъчен период, но в чл. 182, ал. 1 от ЗДДС се визира като нарушение единствено това поведение, което води до определяне на данъка в по-малък размер, а не до невярно отчитане на данъчния резултат въобще.
В конкретния случай в АУАН въобще не е посочено, че невключването на фактурата в съответния дневник за продажбите е довело до определяне на данъка в по-малък размер – т.е. липсват твърдения за съставомерен признак от обективния състав на нарушението, който признак да е вменен на нарушителя и срещу който той да може да организира защитата си. Недопустимо е едва в НП да се въвежда твърдение, че през месец март субектът е декларирал 527,97 лева ДДС за внасяне – т.е. че е налице по-малък размер на данъка от дължимия, при положение, че такива факти не са били включени в „обвинението“, повдигнато с АУАН.
На отделен коментар подлежи обстоятелството, че твърденията на АНО за по-малък размер на данъка са и недоказани. АНО не е ангажирал нито едно доказателство, от което да е видно, че действително размерът на декларирания данък за март 2019г. е бил 527,97 лева, а същевременно актосъставителят заяви в съдебното заседание, че – „…ДДС-то беше начислено и отразено счетоводно“ – т.е. твърденията на АНО, че се касае до настъпване на задължителния вредоносен резултат по чл. 182, ал.1 ЗДДС са и недоказани. Щом не е доказано, че невключването на фактурата в дневника за продажби за правилния данъчен период е довело до определянето на данък в по-малък размер – то и деянието се явява несъставоемрно, а от там и издаденото НП е незаконосъобразно.
С оглед изчерпателност съдът не споделя доводите на жалбоподателя, досежно нарушаване на общностното право, базиращо се на Решение С-259/12г. на СЕС.
Директива 2006/112/ЕО не предвижда изрично система от санкции в случай на неспазване на предвидените с нея задължения, които данъчнозадължените лица следва да изпълняват (т. 31 от Решение на СЕС по дело С-259/12). В тази връзка, предвид липсата на хармонизация на законодателството на ЕС в областта на санкциите, в практиката си Съдът възприема, че държавите-членки са компетентни да изберат санкциите, които според тях са подходящи, но при спазване на правото на ЕС и неговите общи принципи. Българската държава в санкционните разпоредби на ЗДДС и в частност тази на чл. 182, ал. 1 е избрала своя санкционен подход посредством предвиденото налагане на наказание за неизпълнение на вмененото на данъчнозадължените лица задължение ( чл. 124, ал. 2 от ЗДДС) да отразят счетоводно и да декларират в определен срок обстоятелства обуславящи начисляването на ДДС, като наказанието е в размер на неначисления, съответно невнесен в посочения срок данък, дори в случай на отстраняване на това нарушение. В тази връзка Съдът, с решението си по дело С-259/12 постановява, че "принципът на данъчен неутралитет допуска данъчната администрация на държава членка да наложи на данъчнозадължено лице, което не е изпълнило в предвидения в националното законодателство срок задължението си да отрази счетоводно и да декларира обстоятелства от значение за начисляване на дължимия от него ДДС, имуществена санкция в размера на невнесения в посочения срок данък, когато впоследствие това данъчнозадължено лице е отстранило нарушението и е внесло дължимия данък в пълен размер и съответните лихви" (т. 43). С решението по дело С-259/12 СЕС постановява още (т. 38), че санкциите, посочени в точка 32 от съдебното решение (санкциите, които държавите членки могат да приемат, за да осигурят точното налагане и събиране на данъка и да предотвратят избягването на данъчно облагане...), не трябва да надхвърлят необходимото за постигането на целите за осигуряване на правилното събиране на данъка и предотвратяване избягването на данъчно облагане. Съдът сочи и, че за да се прецени дали определена санкция е в съответствие с принципа на пропорционалност, следва в частност да се вземат предвид видът и тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция, както и начинът за определянето на нейния размер.
В случая - наказаният е данъчно задължено лице, регистрирано по ЗДДС, което според АНО не е изпълнило в предвидения в ЗДДС срок задължението си да отрази в ДП за съответния данъчен период обстоятелство, от значение за начисляване на дължимия от това лице ДДС.
При това положение съдът не счита, че санкционирането на субекта изначално противоречи на правото на ЕС или на цитираното решение на СЕС, както и че по принцип начинът на определяне на санкцията не сочи непременно на непропорционалност. Доколкото обаче в хода на производството така или иначе са били допуснати нарушения, водещи до порочност на издадения санкционен акт, то и съдът не намира за необходимо да излага по-подробни съображения в тази насока.
В обобщение на гореизложеното настоящият състав приема, че в хода на производството са били допуснати съществени нарушения на закона, поради посочените аргументи, поради което и наказателното постановление следва да бъде отменено.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай, и двете страни са направили искане за присъждане на разноски, като с оглед изхода на правния спор, искането на жалбоподателя се явява основателно и следва да се уважи. По делото са приложени доказателства (л.14), от които е видно че общият размер на сторените разноски за адвокатско възнаграждение е 600 лева. Тъй като не бе направено възражение за прекомерност, а чл. 63, ал. 4 от ЗАНН предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата, то следва да бъде заплатено цялото поискано възнаграждение. Съгласно чл.19 от Закон за Националната агенция за приходите, агенцията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им, като преди изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за разноски са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на наказателни постановления, издадени от органите на НАП, е отговаряла агенцията, а не териториалното й поделение. С оглед горното съдът намира, че следва да осъди именно НАП-гр. София да заплати сторените в настоящото производство разноски.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.3 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № К19_253-F509675/15.10.2019г.,
издадено от директор на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП-Бургас, с
което за нарушение на чл. 124, ал.2 от
Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и на основание чл. 182, ал.1 ЗДДС на *** с ЕИК: *** е наложена „Имуществена санкция” в размер на 6519,17
лева.
ОСЪЖДА Национална
агенция за приходите – гр. София да заплати на *** с ЕИК: *** съдебно-деловодни
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. (шестстотин лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: / М. Баев /
Вярно с оригинала: Д.М.