Р Е
Ш Е Н И Е
№ 134
Гр. Перник, 22.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД
ПЕРНИК, II състав, в публичното заседание на двадесет и шести март две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МЕТОДИ ВЕЛИЧКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
Мл. съдия: СИМОНА КИРИЛОВА
при секретаря Златка Стоянова като разгледа докладваното
от мл. съдия Кирилова в. гр. д. № 120 по
описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 135/10.12.2018 г., постановено по гр. д. №
215/2018 г. по описа на Районен съд Брезник по предявения от „Екоинвест 2009“
ЕООД срещу ЕТ „Н.-И.Х.“ иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ е признато за установено, че ЕТ „Н.-И.Х.“ дължи на „Екоинвест 2009“ ЕООД
сумата от 1100,00 лева, представляваща неизплатено задължение по фактура №
**********/21.10.2016 г. за предоставена ограда – метални колци и мрежа, ведно
със законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 09.05.2018
г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д. № 144/2018 г. по описа на Районен съд Брезник.
Недоволен от така постановеното решение е останал
ответникът ЕТ „Н. – И.Х.“, който в срочно подадена въззивна жалба обжалва
изцяло като неправилен съдебния акт поради материална и процесуална
незаконосъобразност. Изложени са съображения относно доказателствената стойност
на представената фактура за отразените в нея обстоятелства, предвид липсата на
подпис и връчването й на ответника и неотразяването й в счетоводните книги на
страните по сделката. Оспорва се като недоказан фактът на предаването и
приемането на стоките, предмет на договора за продажба. Иска се отмяна на обжалваното
решение и присъждане на разноски.
В законоустановения срок по делото е постъпил писмен
отговор от въззиваемото дружество чрез упълномощен представител, с който
въззивната жалба се оспорва. Изложени са подробни мотиви във връзка с
доказателствената стойност на събраните писмени и гласни доказателства. Моли се
за потвърждаване на атакувания съдебен акт като правилен и присъждане на
съдебно-деловодни разноски.
Въззивната жалба е допустима, но разгледана по същество,
е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо.
Окръжен съд Перник, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, приема следното от фактическа и правна страна:
Районен съд Брезник е бил сезиран с установителен иск с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ. Исковото производство се
развива след като длъжникът срочно е депозирал възражение срещу издадената
заповед за изпълнение, поради което и съгласно чл. 422 във вр. с чл. 415, ал.
1, т. 1 от ГПК за ищеца е налице правен интерес от търсената съдебна защита.
Договорът за търговска продажба представлява
консенсуален, двустранен, комутативен и неформален договор, като при
сключването му се пораждат правните последици, към които са насочени насрещните
волеизявления на страните. В процесния случай правното действие на възникналото
продажбено правоотношение попада под приложното поле на ТЗ, тъй като същото е
възникнало между търговци по смисъла на чл. 1 ТЗ, съответно за него следва да
се прилагат нормативните правила, уредени в ТЗ – арг. чл. 318, ал. 1, ал. 1,
вр. с чл. 286, ал. 1 ТЗ. Характеристиките на покупко-продажбата, уредени в ЗЗД,
се пренасят и в търговските отношения на основание субсидиарното приложение на
правилата на гражданското законодателство, като се отчитат и спецификите на
търговския оборот (чл. 288 ЗЗД). Следователно по процесните материални
търговски правоотношения за въззиваемия ищец са породени две основни
облигаторни задължения – да прехвърли правото на собственост върху описаните
във фактурата стоки и да предаде тяхното владение на купувача, а за въззивника
– да заплати уговорената цена и да получи вещите, предмет на договора – арг.
чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 288 ТЗ. По силата на чл. 327, ал. 1 ТЗ купувачът
е длъжен да плати цената при предаване на стоката, освен ако е уговорено друго.
Следователно, за да възникне изискуемостта на правното задължение за заплащане
на продажната цена, продавачът трябва да изпълни своето задължение за предаване
на вещите, предмет на договорното правоотношение.
Въззивният съд споделя фактическите и правни изводи на
контролираната инстанция, че по делото се установява наличието на договорни
правоотношения с посоченото съдържание, респ. доставката на стоките, се
установява, като се цени представената фактура наред с всички доказателства по
делото, вкл. показанията на свид. С.С. относно поръчаните и приети доставки на
стоки.
В хода на производството пред първата инстанция
ответникът не е оспорил приложената фактура, нито факта на получаване и
приемане на стоките – нито с отговора на исковата молба, нито в откритото
съдебно заседание. Тези оспорвания поначало се преклудират с изтичане на срока
за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК, а в случая същите са въведени за
пръв път едва с въззивната жалба, поради което се явяват преклудирани /т. 4 от
ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/ и не е необходимо обсъждането им. Същевременно
възражението в заповедното производство е досежно неизпълнение на задължения на
ищеца за доставка на стоки по други договори между страните от същата година.
За пълнота на мотивите следва да се посочи, че неподписването на фактурата само по себе си не е основание за
отричане на продажбеното правоотношение. С оглед поначало неформалния характер
на продажбата, в частност – на търговската продажба, преценката за сключване на
договора не следва да бъде ограничавана само до съдържанието на този документ,
а е необходимо да се направи с оглед на всички доказателства по делото. В
процесния случай представената по делото фактура от 21.10.2016 г. не е оспорена
своевременно от ответника и същевременно съдържа необходимите индивидуализиращи
белези на правоотношението, по повод на което е издадена. Обективирани са
всички съществени елементи, пораждащи правоотношение по договор за търговска
продажба – страни, предмет и цена за придобиване правото на собственост върху
вещите, обект на продажбата, като подписът и печатът не са задължителни нейни
реквизити, съгласно чл. 114 ЗДДС и чл. 78 ППЗДДС. Съществуването на
обективираното във фактурата продажбено правоотношение и фактът на доставката
на стоките се подкрепят и от показанията на свид. С., които са допустимо
средство за установяването на тези обстоятелства, по аргумент a contrario
от чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК. Само по
себе си обстоятелството, че съпругата на свидетеля е сестра на съпругата на
управителя на ищцовото дружество, не може да изключи достоверността на
показанията му, както претендира жалбоподателят. Процесуалният закон не
забранява кредитирането на показания на роднини и близки, а предвижда
преценката им да става в съответствие с останалите доказателства по делото, а
от тях в случая сведенията му не са опровергани. В случая свидетелят
възпроизвежда факти, които непосредствено е възприел, показанията му са
непротиворечиви, последователни и житейски логични. Още повече, предвид
съдържанието на възражението в заповедното производство касателно други
договори със сходен предмет от 16.02.2016 г. и 31.05.2016 г. /за продажба на
кошери, докато процесният договор от 21.10.2016 г. се отнася до продажба на
ограда за пчелин/, което е индиция за съществуващите между страните търговски
отношения. Така след преценката по чл. 172 ГПК, съдът не намира основание да
заключи, че семейното положение на свидетеля е повлияло върху достоверността на
показанията му, поради което същите правилно са кредитирани от контролираната
инстанция, а оплакванията на жалбоподателя за обратното се явяват
неоснователни. От същите се установяват възникването на правоотношението и фактът
на доставката, а също така и обстоятелството, че въззиваемото дружество е
монтирало стоките, предмет на договора. В този смисъл въззивният съд намира, че
правоотношенията между страните съдържат елементи както на търговска продажба,
по смисъла на чл. 318 ТЗ, в частта, с която въззиваемият е поел задължение за
доставка на посочените във фактурата метални колци и мрежа, така и на договор
за изработка, по смисъла на чл. 258 и сл. от ЗЗД, досежно техния монтаж. Искът
обаче правилно е бил квалифициран като такъв по чл. 327, ал.1 ТЗ, доколкото
негов предмет е заплащането цената на доставените стоки (вещи с техническо
предназначение, със самостоятелно субстанциално съществуване), за които е била
издадена фактура, което поначало не е свързано с изпълнението на монтажни
работи.
При предаването на процесните вещи продавачът е изпълнил
своите основни правни задължения, породени от договора за търговска продажба, а
именно – едновременно с предаването е настъпила концентрацията по чл. 24, ал. 2 ЗЗД и родово определените вещи са били индивидуализирани, като по този начин
правото на собственост върху тях е била прехвърлена от продавача на
купувача-ответник. При изпълнението на насрещната престация за предаване на
стоките, предмет на договора и при липса на изрични уговорки в противоположен
смисъл, правното задължение на купувача-ответник за заплащане на цената е
станала изискуемо (арг. чл. 327 ТЗ).
Обстоятелството, че възникналите от процесния договор за
търговска продажба парични задължения са изпълнени, подлежи на пълно и главно
доказване от ответника по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК. В настоящото съдебно
производство този правнорелевантен факт не бе установен. Липсват твърдения и
доказателства въззивникът да е изпълнил своята насрещна насрещна парична
престация, поради което правилно предявеният иск е бил уважен в цялост.
С оглед на обстоятелството, че правният извод, до който
въззивната инстанция е достигнала, съответства изцяло на правните съждения на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а
въззивната жалба – да се остави без уважение.
Предвид постановения правен резултат на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК в полза на въззиваемия следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 300 лв.
Съобразно цената на иска въззивното решение не подлежи на
касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69,
ал. 1, т. 1 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Окръжен съд Перник
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 135/10.12.2018 г., постановено по гр. д. №
215/2018 г. по описа на Районен съд Брезник.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 273 ГПК ЕТ „Н.-И.Х.“,
ЕИК ********* да заплати на
„ЕКОИНВЕСТ 2009“ ЕООД, ЕИК ********* сумата в размер на 300,00 /триста/ лева – разноски пред Окръжен съд Перник.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Препис от
настоящото Решение да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.