РЕШЕНИЕ
№ 445
гр. Велико Търново, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Теодорина Димитрова
Членове:Ивелина Солакова
Лилия М. Ненова
при участието на секретаря Красимира П. Борисова
като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Въззивно гражданско
дело № 20214100500113 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 835 от 02.12.2020 година, постановено по гр.дело №
1682/2020 година по описа на Районен съд – Велико Търново, е отхвърлен
предявеният от КР. В. М. против „АБАКС“ ЕООД ЕИК ********* гр.
Пловдив иск с правно основание чл. 55, ал. 1 предл. 3 от ЗЗД вр. чл. 89 от ЗТ,
за осъждане да заплати на ищеца сумата 3136 лв., представляваща получена
на отпаднало основание обща цена по прекратен договор за туристически
пакет № 28633/16.01.2020 год., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане, като неоснователен и
недоказан.
Против решението е подадена въззивна жалба от ищцата КР. В. М. чрез
адв. М.Н. – пълномощник, като навежда оплаквания за неправилност и
необоснованост на решението. Въз основа на правилно установена
фактическа обстановка, съдът е достигнал до неправилни правни изводи,
поради нарушение на материалния и процесуалния закон, довели до
1
необоснованост. Наведени са възражения, че договорът за туристически пакет
е прекратен на основание чл. 64 от Общите условния на Туроператора
„АБАКС“ ЕООД във връзка с чл. 1 от индивидуалния договор №
28633/5/16.01.2020 година преди започването му, поради непреодолими и
извънредни обстоятелства, настъпили и случващи се в мястото на
дестинацията, които засягат значително изпълнението на туристическия пакет
и на основание чл. 65 от същите ОУ дружеството било поканено да
възстанови платената цена по този договор. Съдът неправилно бил определил
параметрите на правния спор и е приложил закона неправилно. Неправилно
бил приложен чл. 25 от ЗМДВИП и вземането е прието за неизискуемо.
Навеждат се доводи, че срокът по чл. 25 от ЗМДВИП е инструктивен и не
поставя падежи. Предвид това моли съда да постанови решение, с което да
отмени това на първоинстанционния съд и да постанови ново, с което да
уважи изцяло предявеният иск.
Постъпил е отговор на въззивната жалба, подаден от адв. М. КР. –
пълномощник на „АБАКС“ ЕООДС гр. Пловдив, чрез който се оспорва
въззивната жалба като неоснователна. Оспорва възражението на
жалбоподателя за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 25 от
ЗМДВИП и смята, че първоинстанционният съд правилно е тълкува правните
норми, включително и тази по чл. 89, ал. 5 от ЗТ. Излага подробни доводи.
Отправя искане към въззивната инстанция да постанови решение, с което да
бъде потвърдено това на първоинстанционния съд като правилно и
законосъобразно.
С въззивната жалба и отговора не са направени доказателстевни
искания.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от
легитимирана страна против обжалваем съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Ръководейки се от нормата на чл. 269 от ГПК относно правомощия на
въззивния инстанция, съдът намира, че атакуваното съдебно решение не
страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен
състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в
писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице процесуални
нарушения при разглеждане на делото и постановяване на решението, което
2
да обуславят недопустимост на същото. Съдът се е произнесъл в рамките на
предявения иск.
Съдът като въззивна инстанция, след като взе предвид становищата на
страните, изложените от тях доводи и обсъди събраните по делото
доказателства съгласно чл. 235, ал. 1 от ГПК, приема от фактическа и правна
страна следното:
Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – Велико
Търново е бил предявен от КР. В. М. осъдителен иск с правно основание чл.
55, ал. 1 предл. 3 от ЗЗД във връзка с чл. 89 от Закона за туризма против
„АБАКС“ ЕООД, ЕИК *********, чрез който се претендира да бъде осъден
ответника да заплати на ищеца сумата 3136 лв., представляваща получена на
отпаднало основание обща цена по прекратен договор за туристически пакет
№ 28633/16.01.2020 год., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане. Ищцата твърди, че с ответника са
сключили договор за туристическа услуга под горния номер за пътуване до
Египет в периода от 11.04.2020г. – 18.04.2020г. по туристическа програма
„Египет от А до Я“, за което е заплатила обща цена в размер на 3136 лева.
Поради обявеното с решение на Народното събрание на Република България
извънредно положение за периода от 13.03.2020г.-13.05.20220 г., свързано с
пандемия Ковид 19, е била породена невъзможност за осъществяване на
пътуването, заради което била отправила до ответника писмо за едностранно
прекратяване на договора преди започването му и за връщане на платеното от
нея. Писмените изявленияс такова съдържание били получени от ответника
на 18.03.2020г. и на 02.04.2020г. Твърди, че й предложили друг туристически
пакет, който не приела и уточнява, че съгласно посочения в Директива /ЕС/
2015/2302 срок ответникът е следвало да й възстанови сумата до 14.06.2020
година.
Ответникът чрез своя процесуален представител адв. К. признава, че с
ищцата са сключили процесния договор за туристически пакет и че тя е
платила дължимата цена по него. Признава и факта, че пътуването, което е
следвало да бъде осъществена с начало 11.04.2020 година, е отменено, поради
обявеното в страна извънредно положение, но оспорва задължението за
връщане на дадената по договора сума пари, тъй като съгласно чл. 25 от
ЗМДВИП, когато туристическото пътуване е отменено поради извънредното
3
положение, е длъжен да възстанови на пътуващия всичко, което е получил от
него, в срок до 12 месеца от датата на отмяна на пътуването. Въз основа на
тези твърдения претендира отхвърляне на иска.
Пред въззивната инстанция в съдебно заседание жалбоподателят
поддържа въззивната жалба с изложените доводи. Навежда такива, че чл. 25
от ЗМДВИП е неприложим, тъй като договорът е прекратен на основание чл.
89 от ЗТ и вземането й е станало изискуемо след изтичането на 14 дни от
получаване на писмената покана за връщане. Освен това моли съда да
приложи нормата на чл. 235, ал. 3 от ГПК, а именно да бъдат взети предвид
всички настъпили обстоятелства след предявяване на иска. Предвид това, че
първоинстнационния съд е приел, че падежът на вземането е на 18.03.2021г.
то същия към момента на разглеждане на делото е настъпил.
Въззиваемият ответник не се представлява в съдебно заседание и не
взема становище.
При тези фактически твърдения съдът правилно е квалифицирал
предявения иск - осъдителен иск по чл. 55, ал.1 предл. трето ЗЗД във връзка с
чл. 89 от Закона за туризма.
От събраните по делото доказателства се установяват следните
относими към правния спор факти:
Страните не спорят относно фактите, които се установяват и от
доказателствата по делото: по между им е сключен договор за туристически
пакет № 28633/5/ от 16.01.2020 година, по силата на който ответникът като
туроператор се е задължил да предостави на ищцата и съпруга й всички
услуги по туристическа програма „Египет от А до Я“ в периода от 11.04.2020
г. – 18.04.2020 г. при обща пакетна цена 3136 лева, която е платена от
ищцата/жалбоподателката/ на два пъти – платежно нареждане от 17.01.2020г.
в размер на 700 лв. и платежно нареждане от 06.03.2020г. в размер на 2436 лв.
На 18.03.2020 година жалбоподателката е отправила писмено волеизявление –
покана до ответника чрез което упражнява правото да прекрати
горепосочения договор на основание поради обявеното с решение на
Народното събрание от 13.03.2020 година извънредно положение, поради
пандемия от Ковид-19 обхванала целия свят и призива на Министерство на
външните работи да не се пътува извън страната, като се е позовала на чл. 64
от Общите условия на Туроператора „АБАКС“ ЕООД и чл. 1 от Договора за
4
туристически пакет от 16.01.2020 год., като прекратяването е извършено
преди започване изпълнението по договора от страна на ответника. От
ищцата е отправена покана до ответника в 7-мо дневен срок от получаването
й да бъде възстановена/върната/ сумата от 3136 лв. по посочена банкова
сметка. Възстановяване на платената по договора цена не било извършено. На
30.06.2020 година е била отправена втора писмена покана за възстановяване
на платеното по прекратения вече договор и отново е даден 7-мо дневен срок
от получаване на поканата. От последваща покана, получена на 03.07.2020
година от ответника, се установява, че ищцата е отказала да приеме
предложения й от него заместващ туристически продукт – ваучер и отново е
дала този път 3-дневен срок за възстановяване на горепосочената сума пари,
платена по договора. Плащане не последвало и това породило правния
интерес на ищцата - жалбоподателката да предяви разглеждания иск.
Гореописаната фактическа обстановка е приета и от
първоинстанционния съд и въз основа на нея достига до извод, че иска е
неоснователен, което обаче въззивната инстанция намира за неправилно.
Както и районният съд отбелязва съгласно чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД
полученото на отпаднало основание подлежи на връщане. При този състав на
неоснователно обогатяване при получаване на престацията основанието за
това съществува, но след това то е отпаднало с обратна сила, като случаите
биха могли да бъдат: разваляне, унищожаване или настъпване на
прекратително условие за действие на договора. Този принцип е намерил
своето проявление и в чл. 89, ал. 5 и ал. 6 от Закона за туризма.
При установена фактическа обстановка първоинстнационния съд е
приел, че действително е налице прекратяване на процесния договор чрез
отправено от ищеца до ответника едностранно волеизявление, поради
обявеното в страната извънредно положение и предвид пандемията от Ковид
– 19, обхванала целият свят,у включително и мястото на туристическата
дестинация - Египет. Прекратяването е настъпило преди да започне
изпълнението на туристическия пакет на 11.04.2020 година, а извънредното
положение в страната е обявено на 13.03.2020 година. Правилно съдът е
приел, че това са причини, които стоят вън от контрола на ищцата и не биха
могли да бъдат избегнати дори при вземането на всички разумни мерки и
представляват непреодолими и извънредни обстоятелства по смисъла на чл.
5
89, ал. 5 от Закона за туризма. Правото за прекратяване на туристическия
договора е надлежно упражнено и за ответника се е породило задължението
да възстанови всички платени от ищцата суми в съответствие с изискванията
на чл. 89, ал. 6 от ЗТ. Съгласно чл. 89, ал. 8 от ЗТ дължимите суми или
плащания се възстановяват на пътуващия без необосновано забавяне и при
всички случаи не по-късно от 14 дни след прекратяването на договора за
туристически пакет. Прекратяването на процесния договор е настъпило на
18.03.2020 година преди да е започнало изпълнението на туристическия пакет
и от този момент започва да тече срока от 14-дни за възстановяване на
извършените по договора плащания. В настоящият случай той изтича по
време на обявеното извънредно положение и правилно районният съд е
приел, че по общите правила на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗМДВИП този срок е
удължен с един месец. Налице е и нормата на чл. 25 от ЗМДВИП, съгласно
която туроператор, който трябва да възстанови заплатена сума от пътуващ за
туристическо пътуване, когато е било отменено до 31 декември 2020 г. поради
разпространението на COVID-19, може да предложи на пътуващия ваучер за
заплатената сума. Ако пътуващият не приеме ваучера и при липса на друго
споразумение за туристически пакет - заместител, между туроператора и
пътуващия, туроператорът възстановява до 12 месеца, считано от датата на
отмяната на пътуването, всички плащания, които е получил от пътуващия или
от негово име. Тълкувайки тези правни норми районният съд е приел, че
вземането на ищцата не е станало изискуемо към датата на постановяване на
решението, тъй като 12 месечния срок изтича на 18.03.2021 година и
ответникът имал право да задържи престацията, поради което отхвърлил
предявения иск. Към настоящият момент обаче този срок е изтекъл и на
основание чл. 235, ал. 3 от ГПК съдът взема предвид и фактите, настъпили
след предявяването на иска, които са от значение за спорното право.
Вземането на ищцата – жалбоподател е станало изискуемо. Налице са
осъществени предпоставките на чл. 55, ал.1, предл. трето от ЗЗД във връзка с
чл. 89, ал. 6 от ЗТ и за ищцата е възникнало правото да иска връщане на
даденото с оглед на отпаднало основание.
Предвид гореизложеното окръжният съд приема, че въззивната жалба
на КР. В. М., подадена чрез адв. М.Н., против решението на районния съд е
основателна и следва да бъде уважена. Обжалваното решение като
неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде
6
постановено ново, с което предявеният иск да бъде изцяло уважен.
Водим от изложените съображения и на основание на основание чл.
271, ал.1 от ГПК, Великотърновският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 835 от 02.12.2020 година, постановено по гр.
дело № 1682/2020 година по описа на Районен съд – Велико Търново, вместо
което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „АБАКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление град Пловдив, ул. „Райко Даскалов“ № 53, ет. 2, офис 25 на
основание чл. 55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД във връзка с чл. 89 от Закона за
туризма, ДА ЗАПЛАТИ на КР. В. М., ЕГН ********** от гр. В. Т., ул. „Й.“ №
10 СУМАТА от 3136,00 лв. /три хиляди сто тридесет и шест лева /,
представляваща получена на отпаднало основание обща цена по прекратен
договор за туристически пакет № 28633/16.01.2020 година, ведно със
законната лихва от датата на предявяването на иска до окончателното
плащане.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7