25.11.2019г. гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в
публичното заседание
на петнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Йорданка Попова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№882 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административнопроцесуален кодекс във вр. с чл.172, ал.5 от
Закон за движението по пътищата и е образувано от Ж.П. ***
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №19-0254-000181/11.07.2019г.,
издадена от Полицейски инспектор към ОД МВР Хасково, РУ Димитровград, за
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
В жалбата се твърди, че оспорената
заповед е незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния и процесуалния
закон. На 07.07.2019г. автомобилът – Т. С., рег.№ Х …ВМ, собствен на
жалбоподателя, бил оставен за измиване на автомивка в Д., ул.А. К.. На
11.07.2019г. жалбоподателя бил уведомен, че служител на автомивката – Ж.Н., бил
взел и управлявал МПС-то без негово позволение и знание. Водачът бил спрян за
рутинна проверка от служители на КАТ и било установено, че не притежава
документ за управление на МПС. Съставен бил АУАН №830536, а за жалбоподателя
била наложена принудителна административна мярка. Жалбоподателят подал жалба
поради неправомерното отнемане на МПС. В оспорената заповед отговорността на
жалбоподателя била ангажирана за нарушение на чл.171, т.2а от ЗДвП, като
съгласно тази разпоредба собственикът на МПС следвало да е предоставил своя
автомобил на трето лице. В настоящия случай водачът бил отнел без знанието и
позволението на жалбоподателя автомобила. След подадена пред РПУ жалба, то
органите щели да проведат разследване и да ангажират отговорността на водача за
неправомерното отнемане на автомобила. Така съставът на чл.171, т.2а от ЗДвП не
бил изпълнен. Фактите доказвали добросъвестността на собственика на МПС, поради
което наложената ПАМ накърнявала основни принципи на правото. Иска оспорената заповед да бъде
отменена, както и ответникът да бъде осъден да заплати направените по делото
разноски.
Ответната страна – Полицейски инспектор към
ОД МВР Хасково, РУ Димитровград, не взема становище по оспорването.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
На 11.07.2019г. в
гр.Д., В.В. – мл.автоконтрольор към ОД МВР, РУ Димитровград, в присъствието на
свидетели, е съставил Акт за установяване на административно нарушение с
бланков №830536, на Ж. Н.Н., за това, че на същата дата, в 20,45ч. в Д., по ул.В.,
до №.., управлявал лек автомобил Т… рег.№ Х… ВМ, като не притежава СУ на МПС,
поради което е нарушил чл.150 от ЗДвП. Въз основа на съставения АУАН са иззети два броя
регистрационни табели.
С
оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №19-0254-000181/11.07.2019г. спрямо Ж.П.П. е
приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а от ЗДвП
– прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от шест
месеца, като са посочени отнетите документи - два броя регистрационни табели с
№ Х .. КК, като е посочено, че заповедта е съставена при съставен АУАН сер.Д,
№830536, и взети предвид изложените вече обстоятелства - на 11.07.2019г. в гр.Д. Ж. Н. Н.
управлявал лек автомобил Т. рег.№ Х …ВМ, като не притежава СУ на МПС. Заповедта е връчена на адресата
срещу подпис на 16.07.2019г., видно от приложената разписка.
Жалбата е
подадена на 22.07.2019г. в Административен съд – Хасково.
По делото е
представена Заповед
№272з-906/20.03.2019г. на Директора на ОД на МВР Хасково, с която са
оправомощени да прилагат принудителни административни мерки по чл.171, т.1,
т.2, т.2а, т.3, т.4, т.5, т.6 и т.7 и т.8 от ЗДвП конкретни длъжностни лица, между които са и
държавните служители от звената Териториална полиция при сектори/групи
Охранителна полиция в РУ при ОД МВР Хасково /ПИ и мл.ПИ/ – полицейски органи по
чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, какъвто е издателят на заповедта.
С представеното Свидетелство за
регистрация част І, се установява, че процесният автомобил е собствен на
жалбоподателя. По делото е представено и пълномощно, нотариално заверено на
13.11.2015г., с което Ж.П. упълномощава П. Ж. П. да управлява процесния
автомобил, както и да представлява собственика пред държавни и общински органи.
В изпълнение указания на съда от РП
Димитровград е постъпило писмо от 22.10.2019г., с което се установява, че в
прокуратурата не е постъпила жалба от Ж.П.П.. С писмо от 30.10.2019г. ОД на
МВР, РУ Д., представят копие от образуваната преписка по заявление
№254-4359/17.07.2019г. Последното е подадено от П. П. – като пълномощник на Ж.П.,
и е относно отнет на 11.07.2019г. автомобил от лице на име Ж. Н. Н.. Със
Заявление №254-4475/22.07.2019г. П. Ж. П. оттеглил заявлението от 17.07.2019г.,
като изложил мотиви, че ще входира нова жалба срещу ЗППАМ №19-0254-000181/11.07.2019г.
Преписката по подаденото заявление, впоследствие оттеглено, е предложено да
бъде снета в архив – Становище от ПИ А. №254р-22386/25.07.2019г., като до
подателя на заявлението е изпратено писмо и е уведомен, че считат възражението
му за неоснователно.
При така
установените факти, съдът, като извърши по реда на чл.168, ал.1 от АПК цялостна
проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт
на всички основания по чл.146 от АПК, достигна до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в
рамките на установения от закона 14-дневен срок от съобщаването, и от лице, имащо правен интерес от
оспорването.
Обжалваният акт е издаден от
компетентен орган по чл.172, ал.1 от ЗДвП, с оглед представената по делото Заповед
№№272з-906/20.03.2019г. на Директора на ОД на МВР Хасково, като това не е
спорен момент по делото.
Заповедта е
издадена в писмена форма и съдържа задължителните установени в закона
реквизити, както и е мотивирана в достатъчна степен за извършване на проверка
относно материалната ѝ законосъобразност. Посочени са релевантните факти
и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган
наличие на материалноправната предпоставка за прилагане на ПАМ по чл.171, т.2а от ЗДвП
на собственика, чието моторно превозно средство е управлявано от лице,
непритежаващо свидетелство за управление на МПС. Изрично е посочено в
заповедта, че се издава на Ж.П., за който е доказано и не спорно, че собственик
на МПС, което е управлявано от лице без да притежава СУ на МПС. Единственият спорен
момент по делото е дали собственикът е имал знание за извършеното от
нарушителя, управлявал автомобила, като жалбоподателят твърди, че автомобилът
му е бил отнет противозаконно и без негово съгласие. Но в тази насока от
жалбоподателят няма представени доказателства, а от служебно изисканите от съда
се установи, че действително е имало подадено заявление за извършено
престъпление, но то е било оттеглено, като е посочен мотив, че ще се оспори
процесната заповед. В този смисъл не може да се приеме за доказано твърдението
на жалбоподателя, тъй като ако действително е бил отнет автомобилът, то е
следвало да бъдат предприети съответните процесуални действия от компетентните
органи и е следвало да бъде ангажирана отговорността на извършителя за
престъпление по чл.346 от НК. Така съдът приема за недоказано възражението на
жалбоподателя, че автомобилът му е бил отнет противозаконно. Съгласно чл.171,
т.2а, б.А от ЗДвП прекратява се регистрацията на пътно превозно средство не
само на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е
правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от НПК, но също и на
собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са
налице тези обстоятелства. Няма спор, че в настоящия процес не се касае за
случай, в който да има установена концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда и/или употреба наркотични вещества или техни аналози от водача, както и
при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за
установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на
наркотични вещества или техни аналози, каквато е разпоредбата на чл.171, т.2а,
б.Б от ЗДвП. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по
различните състави на чл.171, т.2а от ЗДвП
е не само извършено от водача на МПС административно нарушение, а и когато
административното нарушение е извършено от лице, което управлява автомобила на
собственика. За налагането на административно наказание законодателят е създал
специалното производство по чл.36 и сл. от ЗАНН,
докато прилагането на ПАМ не съставлява административнонаказателна санкция и не
се подчинява на режима на ЗАНН. В този смисъл и независимо, че не е посочено
изрично, че конкретният случай попада в хипотезата на чл.171, т.2а, б.А от ЗДвП, то са изпълнени са изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП
и чл.59, ал.2 от АПК
за издаване на фактически и правно обоснован административен акт.
Не са допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила при издаване
на заповедта. Административният орган е изпълнил задължението си по чл.36 от АПК за служебно
събиране на доказателствата, необходими за установяване на релевантните за
спора юридически факти. Към административната преписка са приложени писмени доказателства,
удостоверяващи наличието на фактическите основания, мотивирали органа да издаде
заповедта. Срокът на прекратяване на регистрацията е изрично посочен и е
определен в минималния предвиден от закона – 6 месеца.
Заповедта е издадена на основание чл.171, т.2а от ЗДвП, като видно от вече
посочения ѝ текст, то
налагането на мярката е обусловено от установяването на едно от алтернативно
посочените в нея деяния. В случая административният орган е приел наличието на
последната хипотеза на чл.171, т.2а, б.А от ЗДвП. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.150 от ЗДвП,
съгласно който всяко пътно превозно средство, което участва в движението по
пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от
правоспособен водач. От доказателствата по делото безспорно се установява, че лицето
Ж. Н. е управлявал собствения на жалбоподателя автомобил на посочените в акта
дата и място без да е правоспособен водач. Тези факти нито се отричат, нито са
оборени по делото с ангажиране на допустими и относими доказателства. При тези
данни съдът приема за безспорно установено, че е нарушена забраната по чл.150 от ЗДвП, като така установеното нарушение е юридическият факт, пораждащ правомощието
на административния орган да наложи на собственика на моторното превозно
средство ПАМ по чл.171, т.2а от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за определен срок. Налице е
предвидената в закона хипотеза, обуславяща законосъобразност на приложената
ПАМ.
Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на
заповедта, тъй като автомобилът не е бил предоставен от него на неправоспособен
водач. При действащата законова регламентация необходимата материалноправна
предпоставка за налагане на мярката към момента на издаването на заповедта е
установено по надлежен ред управление на МПС от неправоспособен водач. Законът
не предвижда възможността ПАМ по чл.171, т.2а да се прилага по отношение на
друго лице, различно от собственика на автомобила, нито се изисква задължително
собственикът на автомобила да го е предоставил лично на трето лице. Още повече
и че в настоящото производство не се доказа твърдяното противозаконно отнемане
на автомобила от владение на жалбоподателя.
Като израз на административна принуда, ПАМ
трябва да бъде определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на
субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона
цел. Налагането на принудителната административна мярка има за цел да се
преустанови едно противоправно поведение, което се състои в нарушаване на
забраната да се управлява ППС от неправоспособен водач и така да се осигури
безопасността на всички участници в движението. Именно охраната на обществения
интерес в случая обуславя необходимостта от налагането на процесната ПАМ и
ограничаването правата на жалбоподателя като собственик на МПС в допустимите от
закона граници.
За органа, прилагащ принудителната
административна мярка, е налице правна възможност, след като извърши преценка
на всички обстоятелства, да определи срока на действие на мярката – от шест
месеца до една година, т. е. административният орган действа при условията на
оперативна самостоятелност при определяне на срока на ПАМ, която съдът не е
компетентен да контролира. Такъв контрол може да бъде извършен само по
отношение на законосъобразното проявление на оперативната самостоятелност, като
в случая то е налице предвид определената с оспорената заповед продължителност
на срока в рамките на законовите предели и в съответствие с целта на закона.
По изложените мотиви съдът приема, че не са
налице основания по чл. 146 от АПК
за отмяна на оспорената заповед, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена
като неоснователна.
Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалба на Ж.П. *** против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №19-0254-000181/11.07.2019г.,
издадена от Полицейски инспектор към ОД МВР Хасково, РУ Димитровград, за
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
На основание чл.172, ал.5 от ЗДвП решението е
окончателно.
Съдия: