РЕ Ш Е Н И Е
гр.
София, 10.02.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно
заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при
участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка
Иванова гр. д. № 6901 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение № II-55-2871/07.01.2019 г., постановено по гр. д. № 11909/2018 г. по описа на СРС, II ГО, 55 състав, е отхвърлен предявеният иск от „И.С.К.“ ООД срещу А.А.Г. с п равно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.538, ал.1 ТЗ – за признаване за установено съществуване на вземане за сумата от 3 511, 66 евро по запис на заповед, издаден на 17.09.2016 г. в полза на ищеца, с предишно наименование „Бързи кредити“ ООД, с падеж 15.10.2016 г. , ведно със законната лихва, считано от 16.05.2017 г. до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 306033/2017 г. по описа на СРС, 55 състав. Ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 923, 32 лв. – разноски за производството по делото.
Срещу
постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищеца „И.С.К.“
ООД, с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е
необосновано и неправилно. Съгласно задължителната практика на ВКС при въведени
твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по
повод или във връзка, с което е издаден записът на заповед, всяка от страните
доказва фактите, на които са основани твърденията и възраженията и са обуславящи за претендираното съответно
отричаното право – за съществуването, респ. за несъществуването на вземането по
записа на заповед. С оглед на това в тежест на ищеца е да докаже редовен от
външна страна запис на заповед, но не и каузалното правоотношение. Твърди, че
страните са били обвързани от облигационна връзка по договор за заем, сключен в
писмена форма, съдържащ регламентираните в чл.11 ЗПК реквизити. Договорът е
индивидуално уговорен, а не при общи условия. Заетата сума е преведена по
сметка на ответника. Страните са уговорили условията за настъпване на
предсрочна изискуемост на дълга, която настъпва автоматично, без уведомяване на
длъжника, доколкото дружеството не е банка, а небанкова институция и чл.60,
ал.2 ЗКИ не намира приложение по отношение на него. Правото на кредитора да
претендира предсрочна изискуемост е реципрочна на правото на заемополучателя да се откаже от кредита и да го върне
предсрочно. Ответникът не се е възползвал от възможността да се откаже от
договора и да погаси кредита предсрочно. Претендираната по делото неустойка е
за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, а не
мораторна неустойка за забава. При настъпване на конкретни предпоставки
кредитополучателят е бил длъжен да даде съответно обезпечение, което той не е
изпълнил. Това неизпълнение е дало право на кредитора да начисли еднократно
неустойка, която се погасява разсрочено, заедно с погасителната вноска.
Размерът на неустойката счита, че не е прекомерен и не е в нарушение на ЗПК.
Тъй като ответникът продължава да ползва заетата сума, то в противоречие с
принципа за недопустимост на неоснователното обогатяване е изводът, че за него
отпада задълженото да заплаща възнаграждението за ползването на заетата сума. В
противен случай неблагоприятните правни последици от неизпълнението биха се
възложили върху кредитора. Моли съда да отмени обжалваното решение, като уважи
изцяло предявените искове и му присъди сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника А.А.Г., с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното
решение е правилно и законосъобразно. Счита, че във въззивната жалба липсват
конкретни оплаквания срещу обжалваното съдебно решение. Решаващият съд е
съобразил формираната задължителна съдебна практика, съгласно която следва да
бъде съобразявана изискуемостта на задълженията от всеки вид към датата на
падежа на записа на заповед, а ако е доказана обезпечителната функция на записа
на заповед по отношение изпълнението на конкретно по вид задължение, ще следва
да се установи изискуемостта на такова по вид задължение към падежа на ефекта.
С оглед на това счита, че правилно СРС е изследвал изискуемите задължения по
договора за заем към датата на падежа на записа на заповед – 15.10.2016 г.
Правилно съдът е приел, че клаузата за неустойка е изначално нищожна. Такава
преценка съдът е длъжен да извърши във всеки конкретен случай, като е съобразил
формираната съдебна практика. Моли съда да потвърди обжалваното решение, като
му присъди сторените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, претендирано от насрещната
страна.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно
основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 415, ал.1 ГПК вр. чл.535 ТЗ вр. с чл.79,
ал.1 ЗЗД Ищецът твърди, че ответникът е издал на 17.09.2016 г. запис на
заповед, с който безусловно се е задължил да заплати на ищеца сумата от 4 078,
06 евро с падеж на плащането 15.10.2016 г. За изискуемото и непогасено вземане
в размер на 3 511, 66 евро е постановена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.417 ГПК, срещу която длъжникът е депозирал възражение в срок. Счита,
че представеният по делото запис на заповед съдържа всички законоустановени реквизити
по чл.535 ТЗ, поради което е редовен от външна страна. Предишното наименование
на ищеца е било „Бързи кредити“ ООД. Моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че ответникът му дължи сумата от 3 511, 66 евро по
силата на запис на заповед от 17.09.2016 г., ведно със законната лихва от
датата на завеждане на делото до окончателното изплащане. Претендира сторените
по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор
ответникът оспорва предявения иск. Твърди, че записът на заповед е издаден във
връзка с индивидуален договор за заем SO-1952/17.09.2016 г., сключен между страните.
Поддържа, че в полза на ищеца не съществува претендираното вземане. В чл.4.1 от
договора за заем е предвидено издаване на запис на заповед за обезпечаване на
всички вземания на заемателя по договора до окончателното им изплащане,
включително разноски по принудително изпълнение. Договорът за заем и записът на
заповед са издадени в един и същи ден. Извършените в полза на ищеца плащания са
в изпълнение на сключения между страните договор за заем. Макар в договора да е
предвидена нотариална заверка на подписите, такава не е била направена. Не е доказано и превеждане на заетата сума по
сметка на ответника. С оглед на това счита, че не е налице сключен договор за
заем. Това лишава от основани и процесния запис на заповед. В случай, че е
предоставен заем в полза на ответника, то задължението не е лихвоносно, тъй
като липсва уговорка за това, съгласно чл.240, ал.2 ЗЗД. В условията на
евентуалност поддържа нищожност на договора за заем на основание чл.22 ЗПК. Не
са съобразени изискванията на чл.11, ал.1, т.7, т.8, т.9, т.10 и т.11 ЗПК.
Представеният по делото погасителен план не е към договора за заем. В него е
включена сумата от 221, 56 лв. – неустойка при непредставянето на банкова
гаранция. Такава е следвало да бъде представена в 3 – дневен срок, а не в деня
на сключване на договора. Липсва информация в договора относно дължима
неустойка, разходи за събиране на вземането. Позовава се на неравноправност на
клаузите по смисъла на ЗЗП. На основание чл.23 ЗПК не дължи връщане на лихви и
разноски при констатирани нищожни клаузи в договора за заем. Позовава се на
нищожност на клаузата за неустойка. Клаузата за неустойка е неравноправна по
смисъла на чл.143, т.5 ЗЗП, тъй като същата не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително несъответствие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано
високо обезщетение или неустойка. Предвиденото задължение в тежест на ответника
за представяне на гаранция не е единственото обезпечение по договора. В него е
предвидено издаването на запис на заповед. Към датата на падежа – 15.10.2016 г.
размерът на задължението за главница, лихва и неустойка не е в претендирания от
ищеца размер, а е само за първата погасителна вноска. В противен случай
кредиторът би имал възможност да иска изпълнение въз основа на запис на заповед
преди срока на цялото задължение, като по този начин ще се отрече
обезпечителният характер на ценната книга, в какъвто смисъл е и трайната
съдебна практика. Твърди, че на 17.02.2017 г. е отправил запитване до ищеца
относно актуалния размер на дълга, с цел предсрочното му погасяване, но същият
не му е отговорил. Не е успял да погаси предсрочно задълженията си поради
пасивността на ищеца. Твърди, че ищецът не му е предявил ценната книга за
плащане. Предявяването на записа на заповед се явява необходимо съдействие на
кредитора, за да може длъжникът да знае на кого трябва да плати. Моли съда да
постанови решение, с което са отхвърли предявения иск, като му присъди
сторените по делото разноски.
Въз основа на заявление от 16.05.2017 г., подадено от „И.С.К.“ ООД, е постановена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 05.06.2017 г. по гр. д. № 30633/2017 г. по описа на СРС, ГО, 55 състав, срещу А.А.Г. за сумата от 3 511, 66 евро, въз основа на запис на заповед, издаден на 17.09.2016 г. в полза на „Бързи кредити“ ООД, понастоящем „И.С.К.“ ООД, с падеж 15.10.2016 г., ведно със законната лихва за периода от 16.05.2017 г. до изплащане на вземането и 837, 75 лв. – разноски по делото, от които: 137, 75 лв. – държавна такса и 700 лв. – възнаграждение за адвокат.В срока по чл.414, ал.2 ГПК е депозирано възражение срещу постановената заповед от длъжника.Исковата молба е депозирана в срока по чл.415, ал.4 ГПК.
Видно от
представения в заповедното производство запис на заповед на 17.09.2016 г. А.А.Г. неотменимо и безусловно се е задължил срещу
представяне на ценната книга да плати на „Бързи Кредити“ ООД или на негова
заповед на 15.10.2016 г. сумата от 4 078, 06 евро. Като място на издаване и на
плащане е посочено: гр. София, ж. к. „******, офис 11. След менителничното
волеизявление е положен подпис на издателя.
Върху гърба на
ценната книга е удостоверено извършването на плащане на сумата от общо 566, 40
евро, както плащанията са извършени на следните дати: 31.10.2016 г., 22.12.2016
г., 09.01.2017 г., 16.02.2017 г. и на 17.02.2017 г. На всяка от посочените дати
е плащана сумата от по 221, 56 лв., равняващи се на 113, 28 евро.
На 17.09.2016 г. между „Бързи
кредити“ ООД – заемодател „кредитор“ и А. А.Г. – заемополучател,
е сключен индивидуален договор за заем SO-1952 г., по силата на който заемодателят е предоставил на заемополучателя сумата от 1 022, 58 евро, равняваща се на 2000
лв., за срок от 36 месеца, при месечна погасителна вноска в размер на 47, 84
евро, равняващи се на 93, 56 лв., платими по банков път. В договора е
удостоверено получаването на заетата сума. В раздел II „Общи условия“, чл.4.1 от договора е предвидено, че за обезпечаване на
всички вземания на заемателя по договора до окончателното им изплащане, включително
разноски по принудително събиране на кредита заемополучателят
може да издаде запис на заповед в полза на заемополучателя,
съгласно чл.34 ЗПК. След пълното погасяване на кредита заемодателят се
задължава да върне или унищожи записа на заповед от заемополучателя.
В раздел III „Права и задължения на
страните“, чл.3-1 страните са уговорили, че заемополучателят
е длъжен в срок о„до 3 календарни дни от сключване на договора да предостави на
заемодателя гаранция по кредита съгласно реда и условията, предвидени в общите
условия на договора. Банковата гаранция и гаранцията, издадена от небанкова
финансова институция следва да отговарят на изискванията на закона за тяхното
издаване и да съдържат неотменяемо и безусловно изявление, че ако заемополучателят не заплати което и да е свое парично
задължение, произтичащо от договора за потребителски кредит, гарантът банка или
небанкова институция, ще заплати на „Бързи кредити“ ООД всички дължими от заемополучателя суми в първия работен ден, следващ деня на
получаване на първо писмено искане от страна на дружеството. Банковата гаранция
или гаранцията, издадена от небанкова финансова институция трябва да бъде за
сума в размер на 1 722, 03 евро или 3 368 лв. В чл.3.2 от същия раздел е
предвидено, че в случай, че заемополучателят не
представи на заемодателя банкова гаранция с бенефициер
заемодателя за горепосочената сума със срок на валидност 30 дни след крайния
срок за плащане на задължения по договора, той дължи на дружеството неустойка в
размер на 2 356, 03 евро, равняващи се на 4 608 лв. Неустойката се заплаща на заемополучателя разсрочено, заедно с всяка от погасителние вноски, като към всяка от вноските се добавя
сумата в размер на 65, 44 евро, равняваща се на 128 лв., съобразно уговорения
погасителен план. Ако срокът, за който се начислява неустойката, е по – кратък
от срока между две погасителни вноски, неустойката се начислява на ден и е в
размер на 1/30 месечната неустойка. Същата се дължи само за периода, в който
кредитът е бил без осигурена гаранция. Ако заемополучателят
осигури надлежна гаранция по кредита, макар и след изтичането на срока по
т.3-3-1, неустойката спира да се начислява. Ако действието на гаранцията бъде
прекратено, независимо по каква причина, неустойката отново се начислява, като
се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по кредита, съобразно
уговорения погасителен план. В раздел V „Забава.
Предсрочна изискуемост“, чл.2 страните са се съгласили, че всички задължения –
главница и договорна лихва, по договора за паричен заем стават едностранно
предсрочно изискуеми, без да е необходимо уведомяване или покана от страна на
заемодателя към заемополучателя от датата на
настъпване на поне едно от изрично посочени събития, сред които е непогасяване
на една погасителна вноска на падежа.
Представен е погасителен план,
съгласно който месечните погасителни вноски се заплащат на 15-то число, считано
от 15.10.2016 г. и възлизат на 93, 56 лв., а при непредсставяне
на обезпечение/банкова гаранция – 128 лв.
Съгласно приложение № 2 към
договора общата сума, която следва да върне заемополучателя
възлиза на 1 722, 03 евро. Лихвеният процент е фиксиран – 1, 9 % месечно върху
пълния размер на кредита за целия срок на договора за кредит. ГПР е в
максимален размер на 44, 95 %, годишен лихвен процент – 37, 70 %.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната
жалба е депозирани в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, като
същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси, той е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо.
В предмета на делото е включен установителен иск, предявен
от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.417 ГПК, при направено възражение от длъжника в срока по чл.414,
ал.2 ГПК, в рамките на установения в чл.415, ал.4 ГПК срок. Целта на ищеца е да
се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата
страна съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение
по чл.417, т.9 ГПК.
Записът на заповед
съставлява абстрактна, формална, едностранна сделка, за която законът допуска
да поражда права. За да породи записът на заповед правно действие, следва да се
установи, че е съобразен с реквизитите, установени в нормата на чл.535 ТЗ.
В представената по делото ценна книга се съдържа наименованието „запис на
заповед”, както в заглавието на акта, така и в контекста на същата. Налице е
безусловна клауза за заплащане на определена парична сума – 4 078, 06 евро. Падежът на записа на заповед е уговорен,
съобразно нормата на чл. 537 ТЗ вр. чл.486, т.4 ТЗ – на определен ден: 15.10.2016
г. В записа на заповед като място на издаване и място на плащане е определен
гр. София, ж. к. „******, офис 11. Като ремитент (поемател) е посочен „Бърди Кредити“ ООД, с посочен ЕИК. Менителничният
ефект е издаден на 17.09.2016 г. и е положен подпис на издателя А.А.Г..
Тъй като представеният запис на заповед съдържат всички законоустановени
реквизити, същият е действителен и е породил валидно менителнично
задължение.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № от 18.06.2014 г. по т. д.
№ 4/2014 г. на ОСГТК, т.17, предметът на делото по иска, предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК, се
определя от правното твърдение на ищеца в исковата молба за съществуването на
подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение.
Вземането по запис на заповед произтича от абстрактна сделка, на която
основанието е извън съдържанието на документа. При редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането
от ответника, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя
задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по
каузално правоотношение между него като поемател и длъжника - издател по повод
или във връзка с което е издаден записът на заповед. В случая ищецът не е въвел
каузалното правоотношение с издателя на менителничния
ефект. С въвеждането на твърдения или възражения от
поемателя или от издателя за наличието на каузално правоотношение, по повод или
във връзка с което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива
основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителния характер на
ценната книга. В тази хипотеза в производството по чл.422 ГПК на изследване подлежи
и каузалното правоотношение доколкото възраженията, основани на това
правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на
заповед. По правилото на чл.154, ал.1 ГПК за разпределение на доказателствената
тежест всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и
възраженията си, и които са обуславящи за претендираното, съответно отричаното
право - за съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на
заповед. При липса на спор между страните относно наличието на конкретно
каузално правоотношение, чието изпълнение е обезпечено с издадения запис на
заповед, съдът разглежда заявените от ответника - длъжник релативни възражения,
като например: за невъзникване на вземането, за погасяването му или за недействителност
на основанието по каузалното правоотношение.
С писмения отговор
на исковата молба ответникът е релевирал довод, че
вземанията на кредитора произтичат от каузално по договор за заем № SO-1952, сключен на 17.09.2016 г. Ето защо въпросът относно
основанието на поетото задължение за плащане и съществуването на вземане по
каузалното правоотношение, във връзка с което е издадена процесната ценна
книга, е включен в предмета на делото.
В договора за заем
е предвидена възможностза издаване на запис на заповед.
Разглежданата ценна книга е издадена в деня на сключване на договора за заем –
17.09.2016 г. Във въззивното производство не са заявени оплаквания относно
извода на решаващия съд, че записът на заповед от 17.09.2016 г. обезпечава
задълженията, произтичащи от договора за заем, сключен на същата дата. Ето защо
следва да се приеме, че с издадения от ответника запис на
заповед от 17.09.2016 г. същият се е задължил безусловно и неотменимо срещу
представянето на записа да заплати на 115.10.2016 г. сумата от 4 078, 06 евро
на „Бързи кредити“ ООД, със сегашно наименование „И.С.К.“ ООД, във връзка със
сключения на 17.09.2016 г. договор за заем № SO-1952, като записът на заповед е издаден за обезпечаване изпълнението на
задълженията на заемополучателя по посочения договор към
заемодателя.
Вземането на
заемодателя за неустойка, произтичащо от договора за заем от 17.09.2016 г., е
обезпечено с издадения от заемополучателя запис на
заповед. Жалбоподателят поддържа, че клаузата за неустойка е валидна и е
произвела правно действие.
С писмения отговор на исковата
молба ответникът своевременно е оспорил валидността на уговорената неустойка. Съгласно
задължителните разяснения, дадени с ТР № 1 от
15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК на ВКС,
не е нищожна клауза за неустойка в приватизационните и търговските договори,
уговорена без краен предел или без фиксиран срок, до който тя може да се
начислява. нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка,
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функции като преценка за това се прави за всеки конкретен случай
към момента на сключване на договора. В мотивите е разяснено също така, че
автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на
договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на
чл.9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на
повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави. В този смисъл
ограничението се отнася както за гражданските, така и за търговските сделки по
аргумент от чл.288 ТЗ. Добрите нрави са морални норми, на които законът е
придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е
приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл.26, ал.1 ЗЗД).
Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а
съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им при
иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно.
В случая
уговорената неустойка не обезпечава изпълнението на насрещната престация на заемополучателя да
върне заетата сума в срок, а представлява предварително уговорено обезщетение
за евентуалните вреди, които кредиторът би понесъл в случай, че не получи допълнително
обезпечение, наред с издадената ценна книга. Това налага извода, че в
разглеждания случай неустойката излиза извън присъщите й по закон функции,
доколкото още към момента на уговарянето й създава предпоставки за
неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на кредитополучателя.
Независимо от това следва да се
отбележи, че размерът на дължимата неустойка от 2 356, 03 евро надвишава
размера на насрещната престация на ищеца 1 722, 03 евро – предоставения заем и
договорната лихва. Това е самостоятелно основание за обосноваване на извода, че
неустойката е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функции, поради което е в нарушение на добрите нрави. Ето защо и
на основание чл.26, ал.1 вр. с ал.4 ЗЗД, същата е нищожна и като такава не е
произвела правно действие. С оглед на това релевираните
от жалбоподателя доводи във връзка с валидността на клаузата за неустойка се
явяват неоснователни.
Жалбоподателят поддържа, че след
като представеният по делото запис на заповед е валиден, неправилно решаващият
съд е отхвърлил предявеният иск.
Съгласно разясненията, дадени решение
№ 108 от 22.07.2014 г. по т. д. № 2418/2013 г., на ВКС, ТК, I ТО, както и решение № 171 от 11.11.2014 г. по т. д. №
2913/2013 г., на ВКС, ТК, I ТО, в производството по чл. 422 ГПК от значение за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане по запис
на заповед би могла да е изискуемостта на задължението на издателя по
каузалното правоотношение между него и поемателя, ако записът на заповед е
издаден за обезпечение на изпълнението на конкретно задължение по каузално
правоотношение, чийто падеж не съвпада с падежа на ценната книга. Разяснено е също така, че вземането на основание на ценната книга,
независимо от гаранционно - обезпечителния му характер, възниква на датата на
издаване на записа на заповед и изискуемостта му настъпва на падежа на ценната
книга. Обезпечението може да е дадено на дата преди или след възникване на
задължението по каузалното правоотношение, но с оглед установяване
съществуването на подлежащо на изпълнение вземане съгласно чл.418, ал.3 ГПК,
същото следва да е с настъпила изискуемост. В производството по чл. 422 ГПК
вземането ще се признае за съществуващо и подлежащо на изпълнение, ако е
изискуемо съобразно с падежа на ценната книга. При въведени възражения,
основани на каузалното правоотношение, следва да е изискуемо и вземането по
така обезпеченото каузално правоотношение. Ако записът на заповед има
обезпечителна функция само за част от задълженията по каузалното
правоотношение, то изискуеми са тези вземания, които са с настъпили падеж към
датата на падежа на ценната книга. За вземанията по каузалното правоотношение,
които не са изискуеми към датата на падежа на записа на заповед, не е налице
подлежащо на изпълнение вземане и по ценната книга. Противното би означавало да
се предостави възможност на кредитора да иска изпълнение въз основа на записа
на заповед преди срока, чрез което ще се отрече обезпечителния характер на
ценната книга. В тази насока са и решение № 249 от 02.02.2015 г. по т. д. № 4224/2013 г. на ВКС, ТК, I ТО;
решение № 61 от 21.10.2015 г. по т. д. № 894/2014 г. на ВКС, ТК, I ТО; решение № 81 от
12.08.2016 г. по т. д. № 3675/2014 г. на ВКС ТК, I ТО и др.).
В случая към датата на падежа на
ценната книга е настъпила изискуемостта на първата погасителна вноска, платима
на 15.10.2016 г. в размер на 93, 56 лв. Съгласно направеното отбелязване върху
гърба на ценната книга тази погасителна вноска
погасена от ответника.
Цитираната от жалбоподателя
съдебна практика – решение № 248/23.01.2015 г. по т. д. № 3437/2013 г. на ВКС,
ТК, I ТО, няма отношение към
разглеждания случай, тъй като с него е разгледана хипотезата, при която
каузалното правоотношение е въведено с исковата молба, но не е доказано в хода
на процеса. В случая каузалното правоотношение е възведено от ответника и е
доказано по делото.
Във въззивната жалба са изложени
съображения относно настъпване на предсрочна изискуемост на задължението на
ответника. Такива фактически твърдения не са въведени в процеса по реда на
чл.143, ал.2 ГПК, след депозиране на писмения отговор на исковата молба. Ето
защо същите стоят извън спорния предмет. Единствено за изчерпателност е нужно
да се отбележи, че към датата на падежа на ценната книга не са осъществени
уговорените между страните предпоставки за това – непогасяване в срок на една
погасителна вноска. Тъй като падежът на ценната книга съвпада с падежа на
първата вноска, то към този момент е налице изискуемост на това вземане, но не
и забава по отношение на него. Ето защо към датата на падежа на ценната книга
не е налице настъпила предсрочна изискуемост на задължението.
По изложените съображения въззивният съд
счита, че предявеният иск е неоснователен.
Тъй като крайните
изводи на двете инстанции не съвпадат, обжалваното решение следва да се отмени,
като предявеният иск следва да се уважи изцяло.
По разноските по
производството:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответника по жалбата следва да се присъдят сторените разноски в
настоящото производство. Техният размер възлиза на 461, 66 лв. -заплатено
адвокатско възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство на
страната във въззивното производство, съгласно предсставената
фактура и банково извлечение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № II-55-2871 от 07.01.2019 г., постановено по гр. д. № 11909/2018 г. по описа на СРС, II ГО, 55 състав.
ОСЪЖДА „И.С.К.“
ООД, ЕИК ******, с адрес гр. София, ж. к. „******, офис 11 и съдебен адрес ***,
офис 3 – адв. Б.В., да заплати на А.А.Г., ЕГН **********,
с адрес ***, ж. к. „****** и съдебен адрес *** – адв.
Н.Р., сумата от 461, 66 (четиристотин шестдесет и
един лева и шестдесет и шест стотинки) лв., на основание чл.78,
ал.3 ГПК, представляваща заплатено възнаграждение за един адвокат за
осъществяване на процесуално представителство на страната във въззивното
производство.
Решението
не подлежи на касационно
обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.