Р Е
Ш
Е Н И Е
№ 823
гр.Бургас, 01.07.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми
наказателен състав, в публично заседание на единадесети юни две хиляди и деветнадесета
година в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
при участието на
секретаря *, като разгледа НАХД № 5842 по описа на БРС за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН и е образувано по повод жалбата на К.П.К., с ЕГН **********, с постоянен дрес: гр. *, ул.„*" 25, вх. Г, ет. 1, ап. 4, чрез адв.
Ж.Д.Д.- ХАК, против Наказателно постановление № 43007 / 16.05.2017г., издадено от Директора на
Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол към Главна дирекция
„контрол на пазара при Комисията за защита на потребителите, с което за
нарушение на чл.68в, вр. чл. 68г, ал. 4, вр. чл. 68д, ал. 1, предл. 1 от
ЗЗП, на основание чл.210а от ЗЗП, на лицето е наложена „глоба” в размер на 1000
лева.
С
жалбата се иска отмяна на наказателното постановление без да се излагат
конкретни доводи.
В последното
открито съдебно заседание не се явява представител на дружеството-жалбоподател.
Наказващият
орган също не се представлява в последното по делото съдебно заседание.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на
седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, тъй като видно от
известието за доставяне на л. 10, НП е връчено на 19.07.2018 г., без да става
ясно на кого е връчено. В справка от Български пощи е посочено, че съобщението
е получено в пощенска станция от съпруга на жалбоподателката,
но съдът намира, че в конкретния случай това не е достатъчно да се направи
извод за надлежно връчване. Предвид недоказаността на датата на съобщаване на
НП, настоящият състав намира, че жалбата е подадена в срок. Жалбата е подадена
от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата
по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол
намира за установено следното:
Във връзка с
постъпила в КЗП жалба от потребител, с вх. № Ц-03- 7085/28.09.2016г. и
извършена административна проверка по спазване изискванията по ЗТ, на място за
настаняване- къща за гости, находяща се в гр. *ул. "*"
№3, стопанисвано от К.П.К. с ЕГН ********** и на интернет сайта www.primorskobg.hotelite.com,
като установените факто били отразени в КП № К- 0251361 от 06.12.2016г. При
проверката бил направен преглед на интернет сайта, в който мястото за настаняване
се рекламирало като "*"*** с местонахождение гр.*, ул."*"№3,
капацитет 15 стаи с две легла,три студия. Съгласно публикуваните общи
"условия" за ползване на хотелите FEH hotelite.com в т.7 е разписана информацията за местата за
настаняване (или средствата за подслон туристически агенции или туроператори)
се представя и управлява от техните собственици или от упълномощени от тях
лица, които декларират и гарантират, че тя е вярна, точна и актуална.
Собственикът и операторът BGHotelite.com не носил отговорност за нейната актуалност и пълнота. На
20.12.2016г. с протокол за проверка по документи № К-0095259, упълномощено лице
представило в КЗП и удостоверение № 0862 за утвърдена категория две звезди с
вид и наименование на обекта „Къща за гости“ с адрес гр. *, ул."*"3,
капацитет 10 стаи, 30 легла, с дата на издаване 19.09.2016 г., валидно до
19.09.2021г., издадено от кмета на Община *. Лицето, извършващо дейност в
обекта било К.П.К. с ЕГН:**********.
За констатираното, свидетелката
съставила на 15.03.2017 г. АУАН *. АУАН се съставил в присъствието на
представител на жалбоподателя.
Впоследствие
на 16.05.2017 г. въз основа на акта за установяване на нарушението било
издадено атакуваното наказателно постановление, в което АНО възприел
фактическата обстановка, описана в акта, както и правната квалификация на
нарушението- чл. 68в, вр. чл. 68г, ал. 4, вр. чл. 68д, ал. 1, предл. 1 от
ЗЗП.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и
гласните и писмени доказателства събрани в хода на съдебното производство,
които са безпротиворечиви и кредитирани от съда
изцяло.
Съдът въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателно постановление е
издадено от компетентен орган в срока по чл. 34 от ЗАНН. Съдът намира, че
неправилно в НП е посочено, че нарушението е констатирано на 01.02.2017 г.,
поради което и цитираният от тази дата протокол е ирелевантен,
тъй като всички необходими данни са били известни на актосъставителя
по-рано, а именно- на 20.12.2016 г., когато е било представено удостоверението
за категоризация. Въпреки това, не е допуснато съществено нарушение, тъй като
АУАН е издаден по-малко от три месеца след тази дата, а именно- 15.03.2017 г. НП е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а
при издаването на АУАН е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере
в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми.
С правната норма на чл.68в
от ЗЗП
законодателя забранил нелоялните търговски практики, като чл. 68г, ал. 4 ЗЗП
посочва, че такива практики са и заблуждаващите такива. Според посочената като
нарушена разпоредба на чл.68д, ал.1, предл.първо от ЗЗП, търговска практика е
заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща.
В конкретния случай, посочената от търговеца информация на сайта рекламиращ
хотела, не отразява коректно вида на туристическия обект според удостоверението
за категоризация. Лицето К.К. чрез рекламна
информация предоставя невярна информация относно вида, категоризацията и
капацитета на обекта, като посочва семеен хотел три звезди с изображение 3
звезди и като посочва (стаи 15, с 2 легла, 3 студия), а съгласно
удостоверението за утвърдена категория е определен капацитет 10 стаи, 30 легла
и притежава утвърдена категория за обект "Къща за гости". Съгласно пар. 1, т. 23 от ДР на Закона за туризма „семеен
хотел" е сграда в архитектурен стил, съответстващ на облика на селището
и/или обвързан с историята му, с капацитет от 5 до 20 стаи за настаняване на
туристи, в която се извършва хотелиерска дейност; обектът се стопанисва от
домакини или от нает персонал, които предоставят персонално обслужване на
гостите; има поне едно заведение за хранене и развлечения. Съгласно т. 27 „къща
за гости" е жилищна сграда с ниска етажност в
архитектурен стил, съответстващ на облика на селището и/или е обвързан с
неговата история, която разполага с максимум 10 стаи за настаняване; гостите
ползват общи помещения, като: всекидневна, обзаведена кухня, трапезария или
място за хранене и място за отдих в двора; обектът се стопанисва от домакини,
които живеят в същата жилищна сграда или в съседство и се грижат за
обслужването и изхранването (минимум закуска) на гостите в условия, близки до
домашните. Видно е, че се касае за коренно различни условия при двата обекта. Този
факт, взет предвид съвкупно с факта, че невярната информация е поместена на
интернет страницата на обекта, води до извод, че се касае за заблуждение не
само на конкретен потребител, но и на неограничен кръг лица. В този смисъл
съдът приема, че поведението на търговеца се изразява в предоставяне на невярна
информация по смисъла на чл. 68д, ал.
1 от ЗЗП.
Съдът счита, че е установен и другият елемент, изискуем по разпоредбата на чл. 68д, ал.
1 от ЗЗП
- доказано е и възможността да бъде взето търговско решение от страна на
потребителите, което те не биха взели без заблуждаващата реклама.
Съдът счита, че
средният потребител би могъл да се подведе при представянето от страна на К.К. на невярната информация относно вида туристическия
обект, което е в състояние да измени или предопредели потребителския избор.
Така установените обстоятелства водят до единствения възможен извод, че
представянето на невярна и подвеждаща информация на сайта на обекта,
представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, пр.
1 от ЗЗП.
Наложеното наказание е в размер на предвидения в закона минимум, като за
съда не съществува възможност да наложи наказание в по-малък размер. Също така,
съдът намира, че не са налице предпоставките по чл. 28 от ЗАНН, тъй като
липсват обстоятелства, от които да се заключи, че се касае за нарушение с
по-ниска степен на обществена опасност от обичайното.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл. 1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № № 43007 / 16.05.2017г.,
издадено от Директора на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и
Ямбол към Главна дирекция „контрол на пазара при Комисията за защита на
потребителите, с което за нарушение на чл.68в, вр.
чл. 68г, ал. 4, вр. чл. 68д, ал. 1, предл. 1 от ЗЗП, на основание чл.210а от ЗЗП, на К.П.К., с
ЕГН **********, е наложена „глоба” в размер на 1000 лева
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
Вярно с оригинала: Д.Б.