Р Е Ш Е Н И Е
№39
гр. Велико Търново, 05.02.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, в
съдебно заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и втора
година
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙОРДАНКА МАТЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
МАРИЯЯ ДАНАИЛОВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ |
|
при секретар |
С.Ф. |
и с участието |
|
на прокурора |
Светлана Иванова |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
БУЮКЛИЕВ |
|
|
по касационно наказателно-административен характер
дело № 10328 по описа на Административен съд – Велико Търново за |
||
Производството е по
реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от ЗАНН.
Касаторът Ц.П.Ц.
*** е обжалвал решение №490 от 22.10.2020
г., постановено по АНД №1217/2019 г. по описа на Великотърновският районен съд
като неправилно.
Доколкото може да се извлече от лаконичната касационна жалба, касаторът намира решението за постановено при нарушен закон
– касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Ответникът по касация ОДМВР – Велико Търново не взема становище по касационната
жалба, прокурорът дава заключение за неоснователността и.
Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в нея
касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от
надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по
същество е неоснователна.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил
като законосъобразно наказателно постановление №20-1275-000772 от 20.05.2020
година на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Велико Търново, с
което на настоящият касатор на основание чл.175,
ал.3, предложение първо от ЗДвП е наложена глоба от 200 лв., както и
административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6
месеца.
За да постанови този правен резултат съдът, с оглед приетата преписка и материалите по преписка №1269 от 2020 година
по описа на ВТРП, е приел от фактическа страна, че касаторът
на 14.12.20218 година в 12,14 часа, в село Вонеща вода, на път II-55, на километър 22,630 в посока към град Гурково, е управлявал
нерегистриран по надлежния ред товарен автомобил, марка „Ивеко
35С 11В“ с Р№***. Управляваното ППС е нерегистрирано поради обстоятелството, че
на 13.08.2018 година регистрацията му е била служебно прекратена на основание
чл.143, ал.15 от ЗДвП заради неизпълнение от страна на касатора
в едномесечен срок от придобиването на автомобил, да го регистрира надлежно. Съдът е посочил, че тези факти се установяват
от обяснението на самия касатор, дадено в хода на
досъдебното производство, както и от служебно приложената по това производство
справка.
От правна страна съдът е приел, че с това си поведение касаторът е нарушил разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП,
като правилно наказващият орган прилага разпоредбата на чл.175, ал.3,
предложение първо от ЗДвП. Отхвърлено е възражението на Ц., което е в смисъл,
че последният не е уведомяван и не е знаел за прекратяването на регистрацията
на ППС. В нова отношение съдът е посочил, че е налице нормативно задължение по
чл.145, ал.2 от ЗДвП, като в случая на служебно прекратяване не е предвидено
задължение за уведомяване на собственика на съответното ППС, каквото задължение
било предвидено в случая по чл.143, ал.10 от ЗДвП. Развити са съображения за
неприложимост на чл.28 от ЗАНН.
Решението е правилно и не страда от пороци, които да обуславят
касирането му.
Съставът на чл.175, ал.3 от ЗДвП, на първото предложение на който е
основано оспореното пред районният съд наказателно постановление гласи
следното: “Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който
управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред
или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.“.
Съставът визира особен субект –водач на ППС, който управлява такова
ППС, въпреки, че последното не е регистрирано по надлежния ред, т.е. е дерегистрирано.
Какво показват установените от районният съд факти?
Няма спор, че на 14.12.2018 година посредством АТСС е установено, че
чрез товарен автомобил, марка „Ивеко 35С 11В, с номер
***е извършено нарушение, като чрез електронен фиш за налагане на глоба е
наложена на настоящият касатор глоба от 400 лева на
основание чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП. По повод на това нарушение е изготвена
докладна записка №1275р-5347/2019 година, като във връзка с нея е образувана
проверка, материалите по която са
изпратени на РП – Велико Търново за образуване на досъдебно производство. В
хода на проверката, настоящият касатор е дал писмено
обяснение, в което е посочил, че на 12.06.2018 година е закупил посоченият в
електронния фиш товарен автомобил, като на 14.12.2018 година през целия ден
само той е управлявал въпросното ППС. Съответно прокурор във ВТРП е отказал
образуването на досъдебно производство и е изпратил препис от постановлението
за евентуалното ангажиране на административно-наказателната отговорност на касатора.
Обстоятелството, че въпросното МПС не е било надлежно регистрирано, се
установява от приложената към материалите от полицейската преписка справка,
видното съдържанието на която е, че на 13.08.2018 година регистрацията на това
МПС е прекратена по чл.143, ал.15 от ЗДвП – служебно поради непререгистрирането
му. Последваща промяна в регистрацията е извършена
едва на 14.02.2019 година.
При тези всъщност безспорни факти основното оплакване на настоящият касатор като жалбоподател пред районният съд е било, че постановлението
е издадено след повече от година и половине от
момента на извършване на нарушението, т.е. жалбоподателят имплицитно е поставил
въпроса за изтичането на давността по чл.34 от ЗАНН.
Действително, в решението на съда не е обсъден този въпрос, но това не
прави съдебния акт неправилен. В случая става въпрос за издаване на
постановление в хипотезата на чл.36, ал.2 от ЗАНН, при което началният момент,
от който започва да тече давността в рамките на административно-наказателното
производство при липсата на фаза, започваща с издаване на акт за
административно нарушение, е момента на получаването на съответния процесуален
акт на прокурора, с който производството
е изпратено за ангажиране на административно-наказателна отговорност – аргумент
от чл.34, ал.3 от ЗАНН. До този момент важат правилата на давността по чл.80,
ал.1 от НК, тъй като полицейската преписка касае евентуално претендирано
престъпление по чл.345, ал.2 от НК.
При това положение не може да се приеме, че е налице изтекла давност.
Правилно съдът е посочил и, че неуведомяването на жалбоподателя /касатор понастоящем/ за служебното прекратяване на
регистрацията на МПС не обосновава липса на виновно поведение. За служебното
прекратяване на регистрацията важат правилата, разписани в чл.18б, ал.1, т.10
от НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение
и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, като в
този случай правилото на чл.18б, ал.2 не се прилага.
Споделими
са най – сетне и изводите на съда относно неприложимостта на разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН с оглед както на степента на обществена опасност на конкретното
нарушение, така и с оглед установените характеристични данни за дееца,
показващи неговата по-висока степен на обществена опасност.
Жалбата е неоснователна.
Водим от горното Административният съд – Велико Търново, първи
касационен състав
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №490 от 22.10.2020 г., постановено по АНД
№1217/2019 г. по описа на Великотърновският районен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.