Р Е Ш
Е Н И Е №
127
гр. Пловдив,28.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско отделение, в публично
заседание на осемнадесети ноември,през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Изева
ЧЛЕНОВЕ:
Радостина Стефанова
Зорница
Тухчиева
при секретар Петя Цонкова,като
разгледа докладваното от председателя
гр.д.№ 210/19г.по описа на ПОС,за да се произнесе,взе предвид следното:
Образувано по въззивна
жалба на „Л. Комерс-08“ООД,ЕИК-*********,гр.Пловдив чрез пълномощника му адв.Г.В.
против решение № 3561/24.10.18г.на ПРС,20-ти гр.с.,постановено по гр.д.№ 18180/18г.,в
частта му,с която е осъдено дружеството да заплати на *********,представлявано
от директора Г.А. сумата от 5677,40лв.,дължима по договор за наем от
01.09.2011г.и представляваща потребена и незаплатена топлоенергия за обект
„Ученически стол“,находящ се в сградата на училището на ******** за периода
01.12.13г.-31.03.16г.,ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата,както и
сумата от 190,82лв.,представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от
31.08.2016г.до 29.12.16г.
В жалбата се твърди,че
решението е неправилно,необосновано и постановено в нарушение на процесуалните
правила по съображения,изложени в нея,поради което се иска неговата отмяна в
атакуваните му части и постановяване на ново,с което да се отхвърлят изцяло
исковете.Претендират се разноски.
Въззиваемата
страна- ***“******** изразява становище за неоснователност на жалбата по
подробни съображения,изложени в същата.Претендира разноски.
Жалбата е подадена от надлежна страна,която
има правен интерес да обжалва постановеното осъдително спрямо нея решение.Тя е
в срока по чл.259 от ГПК,отговаря на изискванията по чл.260 и чл.261 от ГПК,поради което е допустима.
При разглеждането на
въззивната жалба по същество ПОС намира за установено следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове
с правна квалификация чл.79,ал.1 във вр. с чл.232,ал.2,пр.2
от ЗЗД и чл.86,ал.1 от ЗЗД от ************ против „Л. Комерс-08“ООД за заплащане на
цитираните по-горе суми.
По
делото е безспорно,че страните са сключили договор за наем на
01.09.2011г.,училището в качеството на наемодател,а дружеството-в качеството на
наемател,за срок от 5 години на следния обект-Ученически стол към училището с
площ от 387,70кв.м.,находящ се в гр.*********.В чл.10 от този договор е
предвидено разходите за телефон,ел.енергия,топлоенергия,вода и
канализация,почистване и хигиенизиране,да са за сметка на наемателя.Ищецът
твърди,че за процесния период ответникът не е заплащал ползваната от него
топлинна енергия за обекта в размер на исковата сума-8439,37лв.,като в
ученическия стол преминавали 4 бр.тръби с обща дължина 105м.и диаметър 60
мм.,които захранвали с топлинна енергия цялата училищна сграда.В отдадения под
наем ученически стол имало 10 радиатора,които към момента на подаване на
исковата молба били изключени,неизвестно кога и от кого,но без разрешение на
наемодателя.Цялата топлоенергия на сградата,включително изразходваната от
наемателя,се начислявала с една фактура,заплащана от ищеца,тъй като
разположението на ученическия стол не позволявало измерване само на
изразходваната от наемателя топлоенергия.
Спорът се
съсредоточава върху въпроса дължи ли ответникът заплащане на топлоенергия за
исковия период,като в тази връзка последният е представил споразумение от
същата дата,на която е сключен договорът за наем-01.09.11г.,с което страните се
споразумяват наемателят да не заплаща на наемодателя разходи за
топлоенергия,тъй като радиаторите в стола са демонтирани преди първоначалния
договор,сключен с наемателя и столът не се отоплява с парно.Това споразумение е
оспорено от ищеца,според който същото е съставено за нуждите на настоящия
процес,като се оспорва подписа на представителя на наемодателя-директорът Г. Е.
Впоследствие се твърди,че дори той да е
подписал споразумението,това е станало след 2015г.,когато вече не е бил
директор на училището-обстоятелство,по което страните не спорят.
По делото са
събрани писмени и гласни доказателства,включително във въззивната
инстанция,изготвени са СТЕ и ССЕ,според първата от които през ученическия стол действително преминават
топлопроводни тръби със значителен диаметър,инсталирани открито,които са част
от сградната инсталация на училищната сграда.Вещото лице е констатирало,че
отоплителните тела са отсъединени от сградната инсталация и не функционират,но
тръбите функционират.Според вещото лице топлопроводните тръби в ученическия
стол не са отоплителни тела,но са част от сградната инсталация на сградата и
следователно топлоенергията,отдадена от тях в процесния обект е част от ТЕ за
отопление за училищната сграда.
Във връзка с
направеното оспорване на споразумението
от 01.09.11г.,което представлява допълнително споразумение към договора за наем
от същата дата,са работили три съдебно-почеркови експертизи:две единични в
първоинстанционното производство и една тройна във въззивното.Първоначално
работилото в.л. Е. Ч. е дало категоричен
отговор,че подписът за „наемодател“ под споразумението,положен от името на Г. Е.,е
изпълнен от Г. Е.Вещото лице не е отговорило на въпроса кога е положен
подписа,тъй като нямало установена достоверна методика за това.В съдебно
заседание е обяснило,че за да се установи времето на полагане на един подпис,трябва да има като
сравнителен материал много подписи на лицето в дълъг период от време,за да се
установи как се изменя подписа,но дори и тогава не било сигурно на 100%.За
конкретния случай разликата във времето (от 2011г.,от когато е споразумението
до след 2015г.,когато се твърди от
ищеца,че е положен подписа) била много малка.
Съдът е допуснал
изготвянето на нова СПЕ,която да установи момента на полагане на подписа за Г.
Е. в споразумението,която е изготвена от в.л.М.С.Констатацията на вещото лице е, че в саморъчните подписи на Г. Е. за
периода до 2015г. се наблюдава висока степен на устойчивост, като същите са се
съхранили без характерни изменения продължително време.Между подпис,положен през
2011г.и подпис,положен през 2014г.,вещото лице е установило съвпадения по общи
и частни признаци,като подробно е описало какви са те и от какви елементи се
състои подписа на Г. Е.При изследване на подписи на въпросното лице,полагани в
периода 2016г.–2017г.,вещото лице е констатирало изменение на подписа на Г. Е.
в сравнение с периода 2011г.до 2015г.При сравнение на подпис,положен 2011г. и
подпис,положен 2016г.,вещото лице е установило несъвпадения по общи и частни
признаци,като е посочило в какво се състоят различията,установило е и наличие
на нов допълнителен елемент в подписите,полагани в периода 2016г. и следващи
години.
При сравнително изследване между подпис,положен през
2011г.,подпис положен 2016г.и подписа, положен в споразумение от 01.09.2011г.,експертът
е установил несъвпадение на последния по общи и частни признаци с
подписите,полагани до 2015г.и съвпадение по общи и частни признаци с
подписите,полагани в периода 2016г.В съдебно заседание,проведено на
12.03.2018г.вещото лице С. категорично заявява,че вариант на подписа така,както
е изписан в процесното споразумение,се среща единствено и само след 2015г.
Районният съд е кредитирал втората СПЕ,изготвена
от в.л.С. в смисъл,че положения подпис в споразумението от 01.09.2011г. е
изпълнен от Г.Е. след 2015г.,като се е обосновал с това,че експертизата е
компетентно и обективно изготвена и се основава на професионалния опит и знания
на вещото лице,което е изследвало голям обем документи,подписани от Г. Е.,
обхващащи както периода,в който е изпълнявал длъжността директор на ******** 2011г.– 2015г.,така и периода след
това– 2015г.-2017 г.,когато вече не е
заемал тази длъжност.Съдът е изложил подробни мотиви защо дава вяра на
в.л.С.-същият бил изложил на какво
основава констатациите си,като изключително последователно и логично обяснил,че
в периода 2011-2015г.в подписите на Г. Е. се наблюдава висока степен на
автоматизъм,като много от признаците, общи и частни, са с висока степен на
устойчивост, което се дължи на голяма практика при полагане на изпълнението им
в този период.Полаганите подписи в този период на активна трудова дейност, в
която многократно ежедневно му се е налагало да изписва подписа си,се различавали
по общи и частни признаци от подписите,полагани в периода след 2015-2017г.,като
подписа,положен на процесното споразумение притежавал характеристиките,по общи
и частни признаци, на подписите, полагани в периода след 2015 г., когато вече
не е заемал длъжността директор на *******“.По този начин първостепенният съд е
приел,че процесното споразумение не е подписано на дата 01.09.2011г.,а в период
след 2015г.,когато Г. Е. вече не е заемал длъжността директор на *** „*********“,т.е.към момента
на подписване на споразумението Г. Е. действал от името на ищеца,без за това да
има представителна власт и предвид факта, че ищецът ***„**********“, в
качеството на мнимо представляван по процесното споразумение,изрично го е
оспорил,което недвусмислено означавало,че не го потвърждава по смисъла на
чл.42, ал.2 ЗЗД,то същото се явявало недействително и ищецът не бил обвързан от него и неговите
правни последици.
Настоящата инстанция не споделя този извод на
районния съд,както и не кредитира
заключението на в.л..Пред въззивния съд е изготвена тройна
СПЕ,която да отговори на същия въпрос,на
който и експертизата,изготвена от С. при изследване на същия сравнителен
материал.И трите експерта дават становище,различно от това на вещото лице М.С.При
изследването на подписите са установени две групи подписи на лицето: 1-ва група
подписи,положени в документи в периода януари 2010г.-януари 2015г. и 2-ра
група-подписи,положени в документи,датирани в периода от януари 2015г.В първата
група от подписи буквата „Е“ се свързва с парафния елемент с един примковиден
елемент,а във втората група подписи буквата „Е“ се свързва с парафния елемент с
едно примковидно и едно ъгловидно,изпъкнало нагоре движение.При сравнение на подписите
вещите лица установяват,че единствено в заповед от 07.03.12г.от всичкия
сравнителен материал от първа група подписът на Е. е изпълнен с движения,подобни
на движенията,с които са изпълнени подписите от втора група с допълнително
ъгловидно,изпъкнало нагоре движение,като в конкретния случай не може да се
прецени дали това изпълнение,(характерно за периода след 2015г.) е от случаен
характер,защото вещите лица не разполагат със всички подписи,изпълнени през
този период от Е.Така извода им е,че не се установяват устойчиво различаващи се
временни общи и частни признаци на почерка,които да позволят да се разграничат
времеви изменения в подписите на Г. Е. и следователно не е възможно да се
установи времето на полагане на подписа на Е. на споразумението от 01.09.11г.
Настоящата инстанция намира изготвената тройна експертиза за компетентно
изготвена и кредитира именно нея,а не заключението на в.л.С.,доколкото изводите
на тройната експертиза разколебават категоричния извод на С. за полагане на
подписа от Е. след 2015г.Съдът приема,че не може да се установи с категоричност
кога точно е положен подписът на Е. под
споразумението,поради което намира и че оспорването на това писмено
доказателство не е проведено успешно от страна на ищеца.При това положение следва
да се приеме,че подписът върху споразумението е положен през 2011г. от Е. в
качеството му на директор на училището-ищец
и следователно го обвързва със съдържанието си,според което
наемодателят-ответник не дължи на наемодателя разходи за топлоенергия.
Неоснователни са доводите на въззиваемата
страна,че споразумението е подписано в „камерен състав“само от директора на
училището и Ж.Л. от „Л. Комерс-08“ООД
и било тайно,тъй като в училището такъв документ липсвал.Той нямал никакъв
входящ или друг номер,който да го свързва с документацията на училището,неясно
било защо е подписано само от двама
души,докато договорът за наем от същата дата бил подписан от пет лица.Освен
това споразумението нямало печат на училището.Било и недействително и
нищожно,тъй като директорът нямал правата да променя условията на тръжната
документация.По отношение на последното възражение следва да се отбележи,че
съдът не е в състояние да изследва въпроса дали директорът е променил условията
на тръжната документация и дали в нея въобще се коментира заплащането на
разходи за топлоенергия,тъй като по делото няма представена тръжна документация,за
да се установи какви са нейните условия и променял ли ги е директорът,а и този довод се навежда
едва с въззивната жалба.
Отделно от това
няма законово изискване при подписването на договори и анекси към тях като
задължителен реквизит да се полага печат на
страните,ако те разполагат с такъв.Не е задължително и споразумението да
е подписано от всички лица,подписали договора.Достатъчно е тези лица да са
разполагали с представителна власт за това.В случая не е спорно,че към датата на
подписване на споразумението директор на училището-наемодател е бил именно Г. Е.,а Ж.Л. е представлявал „Л. Комерс-08“ООД.
С оглед на
изложеното въззивната инстанция приема,че страните по наемния договор са
уговорили допълнително със споразумението от 01.09.11г.,че наемателят не дължи
заплащане на разходите за топлоенергия на наетия от него обект и следователно
претендираната от училището сума за
ползвана и незаплатена ТЕ за исковия период се явява недължима от ответника.Като
е стигнал до обратния извод,районният съд е постановил неправилно решение,което
следва да се отмени като такова в обжалваната му част и вместо него следва да
се постанови друго,с което да се
отхвърлят предявеният иск по чл.232 от ЗЗД и акцесорният иск по чл.86 от ЗЗД
като неоснователни.
С оглед изхода на
делото разноски за двете инстанции следва да се присъдят на
ответника-жалбоподател,като за първата
инстанция разноските са в размер на 50лв.за
депозит за ССЕ и за въззивната инстанция-в размерна507,36лв,от които
117,36лв.за ДТ и 390лв.за СПЕ.
Водим от горното
Пловдивският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ като неправилно решение № 3561/24.10.18г.на ПРС,20-ти гр.с.,постановено
по гр.д.№ 18180/18г.,в частта му,с
която е осъдено „Л. Комерс-08“ООД,ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, бул.„Дунав“
132,представлявано от управителите С. С. Л. и Ж.Л.Л. да заплати на **********“Пловдив,ЕИК-*********,представлявано
от директора Г.А. сумата от
5677,40лв.,дължима по договор за наем от 01.09.2011г.и представляваща
потребена и незаплатена топлоенергия за обект „******“,находящ се на ул.“*********
за периода 01.12.13г.-31.03.16г.,ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
сумата;сумата от 190,82лв.,представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода от 31.08.2016г.до 29.12.16г.,както и разноски по делото както
следва-сумата от 234,73лв.за ДТ,58,62лв.депозит
за вещо лице по ССЕ,117,23лв.депозит
за вещо лице по СГЕ,480,66лв.депозит
за вещо лице по СТЕ, 8,79лв.разноски
за съдебни удостоверения и 586,17лв.адвокатско възнаграждение,както
и в частта му,с която е осъдено **********“ **********,представлявано от Г.А.–Директор
да заплати на „Л. Комерс - 08“ ООД,ЕИК-*********
сумата в размер на 20,69лв. разноски по делото за депозит за вещо лице по ССЕ,като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от СУ „Христо
Груев Данов“ Пловдив,ЕИК- *********, представлявано от Г.А.–Директор против „Л. Комерс - 08“ ООД,ЕИК-*********,със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, бул. „Дунав“ 132,представлявано от управителите С. С. Л. и Ж.Л.Л. с правно основание чл.79,ал.1 във вр. с чл.232,ал.2,пр.2 от ЗЗД за осъждане на „Л. Комерс - 08“ООД,ЕИК-********* да му заплати сумата от 5677,40лв.(пет
хиляди шестотин седемдесет и седем лв.и 40ст.),дължима по договор за наем от
01.09.2011г.и представляваща потребена и незаплатена топлоенергия за обект
„Ученически стол“,находящ се на ******* за периода 01.12.13г.-31.03.16г.,ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в
съда-30.12.2016г. до окончателното изплащане на сумата,като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от *****,ЕИК- *****,
представлявано от Г.А.–Директор против „Л. Комерс - 08“ ООД,ЕИК-*********,със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, бул. „Дунав“ 132, представлявано от управителите С. С. Л. и Ж.Л.Л. иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за осъждане
на „Л. Комерс - 08“ ООД,ЕИК-********* да му заплати сумата от 190,82(сто и
деветдесет лв. и 82ст.),представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода от 31.08.2016г.до 29.12.16г.,като неоснователен.
ОСЪЖДА **********“
Пловдив,ЕИК *********,представлявано от Г.А.–Директор да заплати на „Л. Комерс - 08“ ООД,ЕИК *********,гр.Пловдив,съдебни разноски пред първата инстанция в размер
на 50(петдесет)лв.депозит на ССЕ и направените от дружеството пред въззивната
инстанция разноски в размер на 507,36лв.(петстотин и седем лв.и 36ст.),от които
117,36лв.за ДТ и 390лв.депозит за СПЕ.
В необжалваната му част решението е влязло в
законна сила.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването
на страните за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: