№ 340
гр. П. , 14.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на тринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Росица Василева
при участието на секретаря Елена Пенова
като разгледа докладваното от Росица Василева Гражданско дело №
20205220103073 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от
„Застрахователна компания Лев Инс“ АД („ЗК Лев Инс“ АД) срещу Н. Г. Т. за
приемане за установено в отношенията между страните, че ответника Н. Г. Т.
дължи на ищеца ЗК „Лев Инс“ АД сумата в общ размер на 288.00 лв.,
представляваща регресно вземане по щета № 1201-5060-15-306047, от която:
278.00 лв. – изплатено застрахователно обезщетение и 10.00 лв. -
ликвидационни разноски, за нанесени имуществени вреди на лек автомобил,
марка и модел Н.П...., собственост на М. А. А., в резултат на настъпило на
12.11.2015 г., около 16.15 часа, в гр. П., пътнотранспортно произшествие
(ПТП) по вина на ответника като водач на лек автомобил, марка и модел
„Р.М.”, с peг. ..., застрахован по Договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при ищцовото дружество, обективиран в
застрахователна полица № 22115001283371, със срок на валидност от
09.05.2015 г. до 08.05.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 10.08.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед
№ 845/12.08.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
по ч.гр.д. № 1925/2020 г. по описа на Районен съд -П..
Ищецът твърди, че на 12.11.2015 г., около 16.15 часа, в гр. П., е
реализирано ПТП с участието на лек автомобил, марка и модел „Р.М.”, с peг.
..., собственост на С.Г.Б., управляван от ответника Н. Г. Т. и лек автомобил,
марка и модел Н.П...., собственост на М. А. А.. За настъпилото ПТП бил
1
съставен Протокол за ПТП № 1642061/16.11.2015 г. от младши инспектор
А.Ч. при Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - П., съгласно който
произшествието е настъпило в резултат на виновното и противоправно
поведение на ответника, който движейки се на заден ход не преценил, че зад
него е паркирано друго МПС и блъснал лек автомобил Н.П..... По този начин
ответникът станал причина за настъпване на ПТП с материални щети.
Ищецът твърди, че ответникът е бил неправоспособен водач, както и че
напуснал прозшествието и виновно се отклонил от проверка за алкохол.
Сочи, че към датата на причиняване на процесното ПТП е имало валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил „Р.М.”, с
peг. ..., обективирана в застрахователна полица „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите № 22115001283371, със срок на валидност от 09.05.2015 г.
до 08.05.2016 г. Във връзка с причинените на увредения лек автомобил Н.П....,
имуществени вреди, при ищеца била образувана ликвидационна преписка по
щета № 1201-5060-15-306047. В съответствие с установените по вид и степен
щети, ищецът „ЗК Лев Инс“ АД, по силата на сключения договор за
застраховка „Гражданска отговорност”, изплатил на собственика на
увредения автомобил застрахователно обезщетение в размер на 278.00 лв. и
10.00 лв. ликвидационни разноски.
На основание чл. 274, ал. 2 от КЗ (отм.) ищецът предявил регресната си
претенция за заплатено застрахователно обезщетение по щета № 1201-5060-
15-306047 за сумата от 288.00 лв. с подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 10.08.2020
г., което било уважено. По ч.гр.д. № 1925/2020 г. по описа на Районен съд-П.
била издадена заповед за изпълнение, срещу която ответникът възразил в
срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК.
Ето защо, ищецът предявява настоящия установителен иск, с който
моли съда да бъде установено, че ответника му дължи посочената сума, както
и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 10.08.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ангажира доказателства. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Н.Т., чрез
назначения му особен представител адв. П.Г., е подал отговор на исковата
молба, в който намира предявения иск за неоснователен. Оспорва исковата
претенция по основание и размер. Твърди, че не е управлявал лек автомобил
„Р.М.”, с peг. ... и не е автор на процесното ПТП, респ. вредите, причинени на
лек автомобил Н.П...., не са в резултат на негово поведение. Намира за правно
ирелевантно обстоятелството дали е бил правоспособен водач или не към
датата на настъпване на инцидента. Оспорва размера на вредите, причинени
на увредения автомобил. Твърди, че дори и да са били причинени вреди на
лек автомобил „Н.П.“, с рег. № РА 3867 ВВ, то същите са били незначителни,
а не в твърдения от ищеца размер.
2
Моли исковата претенция да бъде отхвърлена изцяло, съответно при
условията на евентуалност – да бъде частично отхвърлена. Формулира
доказателствени искания.
Ищецът „ЗК Лев Инс“ АД, редовно призован, не изпраща законен или
процесуален представител в открито съдебно заседание. По делото е
постъпило писмено становище от пълномощника на ищеца – юрк. Светла
Лалова, в което поддържа исковата молба, моли за уважаване на предявения
иск и присъждане на сторените по делото разноски. Представя списък на
разноските по чл. 80 от ГПК.
В открито съдебно заседание ответникът Н.Т., чрез назначения му
особен представител – адв. П.Г., поддържа отговора на исковата молба,
изразява становище за неоснователност на предявения иск и моли да бъде
отхвърлен.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
Не се спори по делото, а и се установява от приетите писмени
доказателства, че към датата на ПТП – 12.11.2015 г., гражданската
отговорност на водача на лекия автомобил „Р.М. ”, с peг. ..., е била
застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“ в ищцовото
дружество със застрахователна полица № 22115001283371, за периода от
09.05.2015 г. до 08.05.2016 г., като същата е била прекратена на 26.11.2015 г.
Видно от протокол за ПТП № 1642061/16.11.2015 г., съставен от А.Ч. –
мл. инспектор при Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - П., лекият
автомобил „Р.М.”, управляван от ответника Н.Т. на 12.11.2015 г., в 16,15 часа,
в гр. П., на кръстовището на ул. „К.В.“ и ул. „С.И.Р.“, движейки се на заден
ход не преценил, че зад него е паркирано друго МПС, посочено като участник
2 в Протокола за ПТП и е реализирал ПТП с паркирания лек автомобил,
марка и модел Н.П..... Протоколът за ПТП е подписан от ответника Н.Т.,
собственика на паркирания лек автомобил Н.П.... – М. А. А. и
актосъставителя. В протокола е отразено, че същият е съставен след
посещение на място от полицейския орган, както и че на виновния водач Н.Т.
е съставен АУАН серия Г, № 344083 за извършено нарушение по чл. 40, ал. 1
от ЗДвП. В протокола за ПТП изрично е отразено, че видимите щети върху
автомобилите, участвали в произшествието, са следните: по лек автомобил
„Р.М.” – охлузване на дясно огледало, а по лек автомобил, „Н.П.“ – щети по
ляво огледало, предна лява вежда, заден ляв калник и др.
От представеното по делото уведомление за щета се установява, че по
инициатива на собственика на увредения лек автомобил „Н.П.“ - М. А., е
заведена щета № 1201-5060-15-306047/16.12.2015 г. при ищеца.
3
Видно от опис-заключение по щета № 1201-5060-15-306047/16.12.2015
г., експертиза и сравнителна експертиза по щетата от 16.12.2015 г., след
направена оценка на вредите – по бредна броня, задна броня, преден ляв
калник, заден ляв калник, застрахователното обезщетение е определено в
размер на 278,00 лв. и 10,00 лв. ликвидационни разноски.
От представеното преводно нареждане от 25.02.2016 г. се установява, че
ищецът „ЗК Лев Инс“ АД е заплатил на собственика на увредения при ПТП
лек автомобил – М. А. сумата в размер на 278,00 лв. по щета № 1201-5060-15-
306047/16.12.2015 г.
По делото е представено заверено копие на свидетелство за регистрация
на увредения лек автомобил „Н.П.“, видно от което негов собствепик е
лицето М. А. А., ЕГН **********.
От заключението на извършената и приета по делото съдебно-
автотехническа и оценъчна експертиза, неоспорено от страните в процеса, се
установява, че лекият автомобил „Р.М.”, посочен като участник 1 в
Протокола за ПТП при извършено движение на заден ход не е осигурил
достатъчна странична динамична дистанция от паркиран и намиращ се от
ляво на посоката му на движение лек автомобил „Н.П.“ – участник 2. Ударът
между двата автомобила е страничен, ексцентричен при скорост V=0 на
автомобил участник 2. Задната дясна част на МПС – участник 1 е инициална
по отношение на евентуален контакт с лявата странична част на МПС –
участник 2. При относителното движение с приближаване на двата обекта на
произшествието, с голяма вероятност нанасящата задна дясна и странична
част ще попадне последователно в елементи от предните леви странични
състави на паркирания автомобил – лява ъглова част на предната броня,
предния ляв калник. При условие, че нанасящия удара не спре увредите
продължават по предната и задна леви врати, задния калник и ъгловата част
на задната броня. При този контакт при успоредното движение на нанасящия
удара, ще се реализират увреди и по десните странични състави на участник 1
по посоката на движението му – дясна ъглова част на задната броня, задния
десен калник, задната дясна врата, предната дясна врата, предния калник и
ъгловата част на предната броня. Според вещото лице уврежданията по лек
автомобил „Н.П.“, описани в уведомлението за настъпилото застрахователно
събитие, доклада по щета и експертиза по щета, са получени по друг
механизъм, съответстващ на повече от едни контакт с друго МПС. Според
вещото лице с дясното странично огледало, по което има само охлузване, лек
автомобил „Р.М.” няма как да е нанесъл претендираните увреди. Експертът
сочи, че не е налице причинно-следствена връзка между описаното в
протокола за ПТП произшествие и настъпилите щети по процесния
автомобил „Н.П.“. Не следва да се приема, че констатираните щети по лек
автомобил „Н.П.“ са причинени от действия на лекия автомобил „Р.М.”,
управляван от Н.Т.. Изплатената щета по документи от ищеца „ЗК Лев Инс“
4
АД е причинена на лекия автомобил „Н.П.“ при други неизвестни
обстоятелства, а не при конкретния случай. В процесния случай стойността на
ликвидационните разноски е 10 лв. Изслушано в съдебно заседание вещото
лице отново категорично заявява, че няма причинно-следствена връзка между
описаното в протокола за ПТП произшествие с участието на двата процесни
автомобила и настъпилите щети по лекия автомобил „Н.П.“, за които на
собственика на увредения автомобил е изплатено застрахователно
обезщетение от ищеца.
Съдът възприема изцяло направените от вещото лице доказателствени
(фактически) изводи, тъй като експертизата е изготвена компетентно, като
вещото лице е изследвало обективно, пълно и задълбочено представените по
делото доказателства и е отговорило изцяло на поставените задачи, предмет
на допуснатата експертиза, поради което за настоящия състав не възниква
съмнение относно нейната правилност.
При така установените правнорелевантни факти, съдът намира от
правна страна следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал.
1 от ГПК вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.) вр. чл. 274, ал. 2 от КЗ (отм.).
Налице са процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно
упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, тъй като
видно от приложеното по делото ч.гр.д. № 1925/2020 г. по описа на Районен
съд – П. е издадена Заповед № 845/12.08.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК за задължение на ответника към ищеца,
съответстващо на исковата претенция, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 10.08.2020
г. до окончателното изплащане на вземането и за сумите от 25 лв. – държавна
такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение, като заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, а
исковата молба е депозирана в съда в преклузивния едномесечен срок по чл.
415 от ГПК.
Съгласно чл. 274, ал. 1 от КЗ (отм.) освен в случаите по чл. 227 от КЗ
(отм.), застрахователят има право да получи от застрахования платеното от
застрахователя обезщетение, когато застрахованият при настъпването на
пътнотранспортното произшествие: 1) е управлявал моторното превозно
средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над
допустимата по закон норма или под въздействието на наркотично вещество
или негов аналог, или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от
проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог; 2) не е спрял и
не е взел мерки за отстраняване на възникнала по време на движение повреда
или неизправност в моторното превозно средство, която застрашава
безопасността на движението, и пътнотранспортното произшествие е
възникнало в резултат на това. Според ал. 2 на визираната правна норма
застрахователят има право да получи платеното обезщетение от лицето,
управлявало моторното превозно средство без свидетелство за управление.
5
За уважаване на предявения в тежест на ищеца е да установи, при
условията на пълно и главно доказване по чл. 154 от ГПК, следните
кумулативни предпоставки: 1) наличие на валидно застрахователно
правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност” между
ищеца - застраховател и застраховано при него лице по отношение на лек
автомобил, марка и модел „Р.М.”, с peг. ..., към датата на настъпване на
застрахователното събитие; 2) възникнало в полза на увреденото лице
вземане на извъндоговорно (деликтно) основание срещу причинителя на
вредата – т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез негово виновно и
противоправно поведение съгласно чл. 45 от ЗЗД (включително механизма на
настъпване на инцидента и вида и размера на причинените вреди); 3)
заплащане от страна на застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ на застрахователно обезщетение на увреденото лице; 4) че
делинквентът - ответникът е управлявал лек автомобил „Р.М.”, с peг. ..., без
свидетелство за управление, както и че виновно се е отклонил от проверка за
алкохол, напускайки произшествието.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, както и да
установи обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват
вземането, а при установяване на горните факти от ищеца – да докаже, че е
платил търсената сума.
Страните не спорят, а и от приобщените по делото писмени
доказателства се установява по категоричен начин, че към 12.11.2015 г. за лек
автомобил „Р.М.”, с peг. ..., е била сключен валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ с ищовото дружество, обективирана в застрахователна полица
№ 22115001283371, за периода от 09.05.2015 г. до 08.05.2016 г., прекратена на
26.11.2015 г.
Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ по смисъла
на чл. 179 от ГПК и като такъв се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила само относно удостоверените в него, непосредствено
възприети от длъжностното лице факти, относими към механизма на ПТП. В
процесния случай, тъй като длъжностното лице - актосъставител, не е
присъствало при реализиране на произшествието, съставеният констативен
протокол за ПТП не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена
сила по отношение на механизма на пътнотранспортното произшествие.
Доколкото Протоколът за ПТП е съставен след посещение на мястото на
реализираното произшествие от длъжностното лице-полицейски служител, то
същият има обвързваща съда материална доказателствена сила само в
свидетелстващата си част – само за фактите, възприети лично от
актосъставителя и отразени в него, които са релевантни към механизма на
ПТП – мястото на инцидента, посоката на движение на „Р.М.”,
местоположението на увредения автомобил, пътните условия и сигнализация,
и видимите щети по двата процесни автомобила.
6
В случая механизмът на настъпилото ПТП и причинените вреди
подлежат на пълно и главно доказване от страна на ищеца посредством
всички допустими по реда на ГПК доказателства и доказателствени средства,
в т.ч. разпит на свидетели, вкл. и чрез назначаване на експертизи.
За успешното провеждане на предявения иск следва да бъде установено
по безспорен начин наличието на всички горепосочени елементи от
фактическия състав на регресното право. Липсата, на който и да е от тях, води
до неоснователност на исковата претенция.
В процесния случай от съвкупния анализ на писмените доказателства по
делото, в т.ч. приетия Протокол за ПТП и заключението по приетата съдебно-
автотехническа и оценъчна експертиза, се налага извод, че липсва причинно-
следствена връзка между поведението на ответника - водач на лекия
автомобил „Р.М.” и материалните щети по увредения лек автомобил „Н.П.“,
за които ищецът е заплатил претендираното застрахователно обезщетение на
собственика на увредения автомобил. Изслушано в съдебно заседание,
вещото лице категорично заявява, че щетите по лек автомобил „Н.П.“ не са
настъпили в резултат на описаното в протокола за ПТП произшествие между
този автомобил и лек автомобил „Р.М.”. Следователно в процесния случай не
се установи наличието на съществен елемент от фактическия състав на чл.
274 от КЗ (отм.) за ангажиране регресната отговорност на ответника, а
именно: наличие на причинно-следствена връзка между поведението на
ответника - водач на лекия автомобил „Р.М.” и материалните щети по лек
автомобил „Н.П.“. При това положение не е необходимо да се излагат
съображения относно останалите елементи от фактическия състав на
регресната претенция.
Гореизложеното налага извода, че установените по делото фактически
данни не обосновават по безспорен начин кумулативното наличие на всички
елементи от сложния фактически състав на регресното право. Не са налице
всички предпоставки за възникване на регресното право на застрахователя по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, тъй като ищецът не
успя да докаже, при условията на пълно и главно доказване, че именно
виновното и противоправно поведение на ответника е в причинно-следствена
връзка с настъпването на твърдените в исковата молба имуществени вреди на
лек автомобил „Н.П.“, обезщетени от застрахователното дружество по силата
на сключения договор за застраховка „Гражданска отговорност“. Липсата на
категорични доказателства за наличието на всички кумулативно изискуеми
елементи от фактическия състав по чл. 274 от КЗ (отм.) аргументира извода,
че не са налице основания да се ангажира гражданската отговорност на
ответника Н.Т. за заплащане на обезщетените от ищцовото дружество вреди
на лек автомобил „Н.П.“ по силата на сключения договор за застраховка
„Гражданска отговорност“.
По изложените съображения съдът намира, че исковата претенция се
7
явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски, на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК, има ответникът. Същият не е направил искане за присъждане на
разноски и не е представил писмени доказателства за реално сторени такива,
поради което няма основание в негова полза да бъдат присъждани разноски
по делото.
Мотивиран от гореизложеното, Районен съд - П.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Застрахователна компания Лев Инс“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „С.ш.“
№ 67А, срещу Н. Г. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „М.“ № 16, със
съдебен адрес: гр. П., ул. „Ц.С.“ № 28 – адв. П.Г., иск с правно основание чл.
422 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.) вр. чл. 274, ал.
2 от КЗ (отм.) за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответникът Н. Г. Т. дължи на ищеца „Застрахователна компания Лев Инс“ АД
сумата в общ размер на 288.00 лв., представляваща регресно вземане по щета
№ 1201-5060-15-306047, от която: 278.00 лв. – изплатено застрахователно
обезщетение и 10.00 лв. - ликвидационни разноски, за нанесени имуществени
вреди на лек автомобил, марка и модел Н.П...., собственост на М. А. А., в
резултат на настъпило на 12.11.2015 г., около 16.15 часа, в гр. П.,
пътнотранспортно произшествие по вина на ответника като водач на лек
автомобил, марка и модел „Р.М.”, с peг. ..., застрахован по Договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ищеца,
обективиран в застрахователна полица № 22115001283371, със срок на
валидност от 09.05.2015 г. до 08.05.2016 г., прекратена на 26.11.2015 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 10.08.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението, за която сума е издадена Заповед № 845/12.08.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1925/2020
г. по описа на Районен съд -П..
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - П. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8