Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 09.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, VI ТО, 5 състав, в закрито съдебно заседание на девети октомври две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ РАЙКИНСКА
като
разгледа докладваното от съдията т. д. №
2015 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ вр.
глава XXI от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 2019**********, депозирана
от „Д.С.“ ООД против отказ рег. № 20190919163455/20.09.2019 г. на ДЛР при АВ,
ТРРЮЛНЦ за обявяване в Търговския регистър на предупреждение за изключване на
съдружник и покана за свикване на Общо събрание по партидата на дружеството.
Жалбоподателят намира, че отказът, който бил мотивиран с това, че двата
документа не подлежат на обявяване в Търговския регистър, почивал на
формалистично тълкуване на закона, което не отчита особеностите на конкретния
случай и противоречи на основни принципи на правото. Съдружникът „Х.Т.Ц.“ бил
дружество, учредено по законодателството на Ливан, като същото прекъснало
всякаква връзка с „Д.С.“ ООД и не
участвало в Общи събрания и не съдействало по никакъв начин за осъществяване на
дейността му, макар да притежавало 40% от капитала. Съдружникът не можел да
бъде намерен в Република България, не можело да му бъдат връчени книжа и
единственият начин за връчване на предупреждение за изключване и покана за
свикване на Общо събрание бил чрез
обявяването им в Търговския регистър по партидата на дружеството, който е
публичен и достъпен от всяка точка на света. При буквалистичното
тълкуване на закона се стигало до ситуация, противоречаща на закона и на
справедливостта. Освен това, ако се приемел отказът на ДЛР от това следвало, че
никога в бъдеще нямало да може да се свика Общо събрание и дейността на
дружеството щяла да бъде парализирана.
Предвид изложеното счита, че обжалваният отказ е неправилен и
незаконосъобразен, поради което моли съда да отмени същия и да даде
задължителни указания на АВ – ТР, да бъдат обявени заявените актове.
Съдът, след като разгледа жалбата и писмените
доказателства, приложени към заявление Г1 вх. № 20190919163455 и след извършена
справка в електронната партида на „Д.С.“ ООД, намира следното от фактическа и
правна страна:
Със заявление Г1 вх. № 20190531093758, депозирано от С.В.С., представляваща
„Д.С.“ ООД като адвокат с изрично пълномощно, са заявени за обявяване в поле
1001 Предупреждение за изключване на съдружника „Х.Т.Ц.“, Ливан и Покана за
свикване на Общо събрание. Приложени са двата акта, чието обявяване се иска,
както и Протокол от решение на управителя за свикване на ОС, документ за
платена държавна такса, Декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, изрично писмено
пълномощно.
На 20.09.2019 г. ДЛР е постановило
обжалвания отказ, с мотиви, че според чл. 139 ТЗ с Общо събрание на ООД се
свиква с писмени покани до съдружниците, най-малко 7
дни преди датата на заседанието, освен ако в дружествения договор не е
предвидено друго, а в случая друго не е предвидено в дружествения договор на „Д.С.“
ООД. Предупреждението за изключване на
съдружник и Поканата за свикване на ОС не са актове по смисъла на чл. 5 ЗТРРЮЛНЦ, подлежащи на обявяване в Търговския регистър.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:
Жалбата е подадена против обжалваем акт на ДЛР и
в законоустановения срок – отказът е постановен на 20.09.2019
г., а жалбата е депозирана на 27.09.2019 г. Жалбата е депозирана от процесуално
легитимирано лице – заявителя в производството пред Агенция по вписванията,
поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:
При подаване на заявление за обявяване на подлежащ на обявяване акт,
длъжностното лице дължи проверката по чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, а именно дали: заявлението за исканото обявяване е подадено при спазване на
предвидените за това форма и ред; представеният акт подлежи на обявяване и не е
обявен в търговския регистър; заявлението изхожда от оправомощено
лице; към заявлението е приложен подлежащият на обявяване акт; подлежащият на
обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона.
Съгласно чл. 5
ЗТРРЮЛН, в търговския регистър и в регистъра на юридическите лица с нестопанска
цел се обявяват актове, които се отнасят до търговците, клоновете на
чуждестранни търговци, юридическите лица с нестопанска цел и до клоновете на
чуждестранни юридически лица с нестопанска цел, за които е предвидено със
закон, че подлежат на обявяване. В закона липсва предвиждане, че в
търговския регистър се обявяват предупреждение до съдружник в ООД за изключването
му или покана за свикване на ОС в ООД. Това обстоятелство е достатъчно, за да
бъде постановен отказ за обявяване на посочените актове.
Неоснователни
са доводите на жалбоподателя, че в случая може да бъде приложена по аналогия
разпоредбата на чл. 223, ал. 3 ТЗ, която предвижда, че покана за свикване на ОС
на акционерите в акционерно дружество се обявява в търговския регистър, освен
ако Уставът не предвиди свикването да става чрез писмени покани. Разликата в
начините на свикване на ОС при двата вида дружества не е случайна. Акционерното
дружество е чисто капиталово дружество, акционерите нямат никакво задължение за
лично участие в дейността на дружеството или управлението и там много често,
при наличие на акции на приносител, част от акционерите не са известни, поради
което единственият начин всички да бъдат поканени е чрез обявяване на поканата
в търговския регистър. При ООД се наблюдават както елементи на капиталово
дружество, така и елементи на персонално дружество. При него съдружниците имат редица задължения като това за оказване
на съдействие при осъществяване дейността на дружеството и участие в
управлението, които правят личността на съдружниците
определяща при неговото възникване, а след това и при осъществяването на
дейността, свързана с предмета на дейност. Именно затова и в Търговския закон е
направена разлика при способите за свикване на ОС при двата вида дружество –
при ООД това свикване става чрез писмени покани, отправени лично до съдружниците, а при акционерното дружество – чрез обявяване
в Търговския регистър и само ако акционерите решат при приемане на Устава –
чрез писмени покани.
Неоснователно
е и твърдението на жалбоподателя, че понеже чуждестранният съдружник е
прекъснал връзка с дружеството и не може да бъде намерен на територията на
Република България, единственият начин да му бъдат връчени книжа е чрез
обявяването им в търговския регистър. Безпротиворечива
е съдебната практика като приема, че доколкото в Търговския закон не е
предвиден начин за връчване на предупреждения и покани до съдружниците,
това може да стане по всеки подходящ начин, включително чрез писмо с обратна
разписка, чрез нотариална покана или телефакс, при условие, че съдържанието на
получения документ отговаря напълно на съдържанието на изпратения документ и е
лесно четивно. Така напр. Решение № 74 от 14.07.2011 г. на ВКС, І т.о. по т. д.
№ 633/2010 г. В случая книжа до чуждестранното юридическо лице могат да бъдат
изпратени на адреса му на управление в Ливан или ако някога е посочил адрес на
територията на страната – на него, като редовността на връчване на последния
адрес може да се удостовери при връчване чрез нотариална покана, при която
приложими са правилата на ГПК.
По
изложените съображения отказът на ДЛР се явява изцяло законосъобразен, а
жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Воден от изложеното, съдът,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 2019**********, депозирана от „Д.С.“ ООД, ЕИК *********
против отказ рег. № 20190919163455/20.09.2019 г. на ДЛР при АВ, ТРРЮЛНЦ за обявяване
в Търговския регистър на предупреждение за изключване на съдружник и покана за
свикване на Общо събрание по заявление Г1 вх. № 20190531093758.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд –
София в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.
СЪДИЯ: