РЕШЕНИЕ
№ 30
гр. Бургас, 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ К. СЛАВЕЙКОВА
като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
Административно наказателно дело № 20212120205354 по описа за 2021
година
Производството е образувано по повод жалба на ЗК „З.т.” ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление в село О., община Н., представлявана от Х.В.Н., срещу
Наказателно постановление № K21_92-F591607/14.07.2021г., издадено от Е.Д.К. - директор
Дирекция „Контрол” при ТД на НАП Бургас, с което за нарушение на чл.86, ал.1 от ЗДДС,
на основание чл.182, ал.1 ЗДДС на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция” в
размер на 2800 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление като
незаконосъобразно, като се излагат подробни доводи в тази насока.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
адв.Ч., който поддържа жалбата и моли за присъждане на направените в производството
разноски.
Административнонаказващият орган – ТД на НАП Бургас, надлежно призован, се
представлява от юрисконсулт Чолакова, която оспорва жалбата. Посочва, че нарушението, за
което е санкционирано дружеството е безспорно доказано, и пледира за потвърждаване на
НП изцяло и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста
на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна
следното:
Свидетелката М.С. извършила проверка по прихващане и/или възстановяване на ЗК
„З.т.” ЕИК: *********, възложена й с Резолюция № П-0200022Ю21565-ОРП-001/
05.02.2021г. Проверката била документална и в хода й се установило, че ЗЛ не е издало и
отразило в срок в отчетните регистри Протокол №35/10.06.2020г. по фактура №
1
**********/10.06.2020 г., за получени доставки - семена от „МЕРКУРИЙ-Д“ ЕООД, ЕИК:
*********, по чл.163б от ЗДДС към Глава деветнадесет „А” по Приложение №2 с място на
изпълнение в Територията на страната, по който данъка е изискуем от получателя.
Задълженото лице е издало Протокол по чл.117 от ЗДДС №35/10.06.2020г. с дан. основа
14000.00 лв. и ДДС 2 800.00 лв. на 10.06.2020г. и същия е отразен в СД и дневник покупки и
продажби за м.11.2020г.
Горните факти били квалифицирани от актосъставителя като нарушение по чл.86,
ал.1 от ЗДДС, поради което и на 17.2.2021г. същият съставил срещу ЗК „З.т.” ЕИК:
*********, АУАН с №F591607. Актът бил връчен на представител на жалбоподателя.
Въз основа на АУАН-а, на 14.07.2021г. било издадено и атакуваното НП, в което била
пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият
орган не дал вяра на изложеното във възражението, а също счел, че горните факти,
нарушават разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗДДС, поради което и на основание чл.53 във вр.
чл.27 /чл.83/ и чл.3, ал.2 от ЗАНН, наложил на жалбоподателя „Имуществена санкция” в
размер на 2800 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Показанията на актосъставителя
бяха пълни, последователни и непротиворечиви, като съдът ги кредитира изцяло.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка
на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост,
както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и
предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване
по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката на л. 7 - НП е връчено на жалбоподателя на
15.11.2021г., а жалбата е депозирана на 18.11.2021г.). Жалбата е подадена от легитимирано
да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че
същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна,
като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от
оправомощено за това лице, видно от представената Заповед №ЗЦУ-1149/25.08.2020г.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено в законоустановения шестмесечен срок.
Независимо от това, съдът намира, че наказателното постановление е издадено в нарушение
на разпоредбата на чл.57 от ЗАНН по следните съображения:
Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение не е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
На първо място нито в АУАН, нито в НП е посочена датата на извършване на
нарушението и крайния срок (като дата), в който привлеченото към отговорност лице
е следвало да изпълни задължението си по чл.86, ал.1 от ЗДДС, тъй като фактическото
описание на нарушението, според наказващия орган е извършено чрез бездействие. Както в
акта, така и в НП е посочено, че лицето не е издало и отразило в срок в отчетните регистри
Протокол №35/10.06.2020г. по фактура № **********/10.06.2020 г., без обаче да посочи в
какъв срок е следвало да бъде извършено това. Изпълнителното деяние по чл.182, ал.1 от
ЗДДС е осъществимо чрез бездействие, а срокът, в който регистрираното лице трябва да
изпълни задължението си е елемент от фактическия състав на нарушението, като е
2
недопустимо той да се извежда по тълкувателен път от цитираните от наказващия орган
норми. Посочването на точната дата на нарушението е основен признак от състава на
твърдяното нарушение и е абсолютно необходим задължителен реквизит на АУАН и НП
видно от чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Особено важно е да се посочи датата на нарушението с
оглед изчисляване на давностните срокове по чл.34 ЗАНН. В този смисъл е и константната
съдебна практика, обективирана в Решение № 1021 от 3.08.2020 г. на АдмС - Бургас по к.
а. н. д. № 1169/2020г., Решение № 1881/10.11.2017г. по н. д. № 2567/ 2017г. на XVI състав
на Административен съд – Бургас, Решение № 603/04.05.2015г. по н. д. № 819/2015 г. на
XIV състав на Районен съд – Бургас, Решение № 1442/25.09.2017г. по н. д. № 2657/2017 г.
на XI състав на Районен съд – Бургас и др.
Накрая, съдът намира, че в описанието на нарушението в НП липсва посочване на
точна правна квалификация на твърдяното нарушение. Отговорността на дружеството е
ангажирана за това, че не е издало и отразило в срок в отчетните регистри Протокол
№35/10.06.2020г. по фактура № **********/10.06.2020г. Както в АУАН, така и в НП обаче,
не е посочена конкретната точка от чл.86, ал.1 от ЗДДС, която АНО приема, че е
нарушена от жалбоподателя. Така цитираната разпоредба предвижда, че регистрирано
лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като:
1. издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред;
2. включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен
период в справка-декларацията по чл.125 за този данъчен период;
3. посочи документа по т.1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период.
В случая макар са изложени твърдения за нарушение по т.3 на цитираната
разпоредба, липсва цифрово изражение на фактическите констатации на АНО. Основателно
се явява и възражението на жалбоподателя, че не е посочено конкретното предложение на
чл.182, ал.1 ЗДДС /по аргумент от Решение № 1382/15.07.2016 г. на АдмС - Бургас по к.
а. н. д. № 1186/2016 г., Решение № 1881/10.11.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. №
2567/2017г. и др./, на основание на което дружеството е санкционирано. Съобразно
разпоредбата на чл.57, ал.1, т.6 ЗАНН в наказателното постановление следва да се посочат
законовите разпоредби, които са били нарушени виновно. В конкретния случай това не е
сторено в пълнота, което не дава възможност на съда да направи преценка, дали
нарушението е подведено под съответните му норми от ЗДДС /дали АНО е дал правилна
правна квалификация на същото и дали правилно е определил размера на наложената на
жалбоподателя санкция/.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, в случая в
административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, поради което и наказателното постановление следва да се отмени.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019г.), в
производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски на
страните. Уредбата препраща към чл.143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл.77
и чл.81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само
ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай, с
оглед изхода на правния спор, разноски се дължат в полза на жалбоподателя, който
3
своевременно е депозирал искане за присъждането им. По делото са налични доказателства
за реално заплатен адвокатски хонорар в размер на 450 лева, като не е направено
възражение за прекомерност.
Съгласно чл.19 от Закон за Националната агенция за приходите, агенцията
отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове,
действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на
дейността им, като преди изменението на чл.63 от ЗАНН, исканията за разноски са се
разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл.205 от АПК, по аргумент от който за
разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на наказателни постановления,
издадени от органите на НАП, е отговаряла агенцията, а не териториалното й поделение. С
оглед горното съдът намира, че следва да осъди именно НАП-гр.София да заплати сторените
в настоящото производство разноски.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.3, т.2 ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № K21_92-F591607/14.07.2021г., издадено от
Е.Д.К. - директор Дирекция „Контрол” при ТД на НАП Бургас, с което за нарушение на
чл.86, ал.1 от ЗДДС, на основание чл.182, ал.1 ЗДДС на жалбоподателя - ЗК „З.т.” ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: село О., община Н., представлявана от
Х.В.Н., е наложена „Имуществена санкция” в размер на 2800 лева.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите – гр.София да заплати на ЗК „З.т.”,
ЕИК: *********, съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
450 (четиристотин и петдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото
адреси и на директор Дирекция „Контрол” при ТД на НАП Бургас.
Вярно с оригинала: /п/
КС
Съдия при Районен съд – Бургас: /п/
4