Р Е Ш Е Н И Е
№ 30.12.2020г. гр.Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорски
районен съд ВТОРИ
ГРАЖДАНСКИ състав
на
седми юли година 2020г.
в
публичното заседание, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Александър
ГЕОРГИЕВ
секретар РОСИЦА ДИМИТРОВА
прокурор ДЕСИСЛАВА КАЛАЙДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията ГЕОРГИЕВ
гр. дело № 84 по описа за 2020 година и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по иск от чл.2, т.2 от ЗОДОВ от Г.С.М. против
Прокуратурата на Република България, с което се претендира заплащане на сумата
от 10000 лева обезщетение за неимуществени вреди/причинени му от повдигнатото
против него обвинение в извършване на престъпление, мярка за неотклонение
„подписка”, като производството против него било прекратено/, ведно със
законната лихва от датата на прекратяване на наказателното производство до
окончателното заплащане на сумата, както и направените в настоящото
производство разноски.
В срока по чл.131 ГПК е представен писмен отговор от Районна прокуратура
– Стара Загора, в който оспорват изцяло предявените искове.
Делото е образувано по молба от Г.С.М. в която твърди, че Районна
прокуратура – Стара Загора образувала досъдебно производство № 8245
зм480/2018г. по описа на Второ РУП-Стара Загора, за извършено престъпление по
чл.195, а.1, т.4 във вр.с чл.194, ал.1 от ТК. С постановление от 26.04.2017г.
срещу Г.М. било повдигнато и предявено обвинение за извършено от него
престъпление по чл. 195, ал.1, т.4 във вр.с чл. 194, ал.1 във вр с. с чл.20,
ал.2 от НК. Взета му е мярка за неотклонение „Подписка”. С постановление от
26.07.2017г. Районна прокуратура – Стара Загора прекратява наказателното
производство срещу М. и отменя наложената мярка за неотклонение.
Постановлението не е обжалвано и е влязло в сила.За времето, през което срещу
него е водено горепосоченото производство и е бил с наложена мярка за неотклонение
„подписка” от 26.04.2017г. до 26.07.2017г., М. е претърпял болки и страдания
изразяващи се в емоционално, психическо и физическо страдание. Не е бил
работоспособен и не е могъл да реализира трудови доходи, за да се издържа и да
помага на семейството си. Самият факт, че има образувано наказателно
производство срещу него му е действало негативно и го е тласкало към физическо
и психическо страдание. Факта, че има образувано наказателно производство срещу
него, набързо се разгласил в малкото населено място, където живеел и по този
начин се уронил престижа, достойнството му и неговата чест и на семейството му.
Много трудно му е било да възстанови доверието в хората. Въпреки неговите
обяснения, че делото е прекратено и е станала грешка, то голяма част от хората
не му повярвали, а близките му и до ден днешен се отнасяли подозрително към
него. Всички тези обстоятелства, пораждали правен интерес от предявяване на
настоящия иск и моли след като съде се убеди в неговата основателност, да осъди
Прокуратурата на Република България да му
заплати обезщетение за причинените му нематериални вреди, болки и
страдания, чувство на безсилие и оправданост,злепоставяне пред обществото,
близки и приятели, стрес, притеснение, тревожност и загуба на самочувствие,
изгубване на доверие в националните институции, отражение върху емоционалното и
психическото му състояние, безсъние, загуба на многобройни часове от живота му,
по задължението му за участие в наказателно производство в размер на 10000лева
и законната лихва от датата на прекратяване на наказателното производство
26.07.2017г. до окончателното изплащане на присъденото обезщетeние, както и направените разноски.
На основание чл.131 от ГПК е представен писмен отговор
от Районна прокуратура гр.Стара Загора, изготвен от прокурор Първанова, в който
заявяват, че исковата молба, ведно с приложенията, е подадена пред РС-Стара
Загора от Г.С.М. на основание чл.2 ал.1 т.З / от ЗОДОВ. Предявена е искова
претенция от М. за неимуществени вреди срещу Прокуратурата на Република
България, във връзка с водено срещу ищеца досъдебно производство № 8245 зм
480/2016 година по описа на Второ РУ Стара Загора/преписка № 2333/2016 година
по описа на РП-Стара Загора/, което е прекратено с постановление на РП Стара
Загора. Считат предявеният иск за допустим, но необоснован и недоказан по
основание и размер заради следните съображения: Воденото спрямо М. наказателно
производство - досъдебно производство е приключило в разумен срок съобразно
установената съдебна практика. От материалите по делото е видно, че ищецът е
бил с наложена най-леката мярка за неотклонение - „подписка”, т.е повдигнатото
обвинение не е променило в значителна степен обичайния начин на живот на ищеца.
Разследването по наказателното производство е проведено в разумни срокове.
Ищецът М. към момента не ангажира безспорни доказателства за твърдяното
негативно отражение върху общото му психологическо, физическо и емоционално
състояние. Тежестта на доказване е за ищеца и той следва да представи
доказателства в подкрепа на фактическите твърдения в исковата молба, за вида и
размера на вредите, както и за наличието на пряка причинно-следствена
връзка между претендираните неимуществени вреди и повдигнатото обвинение.В
тази насока няма и доказателства и за влошено му психично и физическо здраве. М.
твърди, че в резултат от воденото срещу него наказателно производство, той
изпитвал чувство за безсилие , стрес, притеснение, тревожност, загуба на
самочувствие, злепоставяне пред обществото, изгубване на доверие в националните
институции, безсъние. Ищецът М. сочи в молбата, че е изгубил многобройни часове
от живота си за участие в наказателното производство.В същото време не са
ангажирани доказателства за наличието на пряка причинно-следствена връзка между
воденото срещу ищеца наказателно производство и посочените от него
обстоятелства. Не е представен доказателствен материал за проблемите, сочени от
ищеца, както и за връзката между досъдебното производство и твърдените от ищеца
вреди.Ищецът не е представил доказателства за съществуваща пряка причинна
връзка между евентуално претърпените морални вреди и незаконното обвинение,
изразяващи се според ищеца в негативна обществена оценка, накърнено добро име и
достойнство и дейността на Прокуратурата на Република България.Ищецът твърди,
че от незаконното обвинение спрямо него са настъпили отрицателни последици,
емоционално, психическо и физическо страдание. Нарушена била работоспособността
му. Уронени били неговите престиж и достойнство и др.Всички изброени
отрицателни въздействия от незаконното обвинение са възможни последици, които
произтичат от репресивния характер на наказателното производство, но в
гражданския процес следва да бъдат доказани със съответните доказателства.
Липсват доказателства Прокуратурата на РБългария да е осъществявала действия
извън правно регламентираните в хода на наказателното производство. В хода на
разследването по делото не е налице неправомерно действие от страна на
Прокуратурата на РБ. С посочената искова молба е предявена искова претенция за
причинени вреди срещу Прокуратурата на РБ , като цената на иска възлиза на 10
000 лв. Посочената претенция, касаеща неимуществените вреди, в размер на 10 000
лева , е силно завишена и не е съобразена както с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД,
така и с трайно установената съдебна практика. Съгласно посочената разпоредба,
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Претендираната сума за неимуществени вреди, ищецът е оценил на 10 000 лева,
като претендираното обезщетение е в пълно противоречие с разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД . При определяне размера на дължимото обезщетение, съдът следва да
съобрази такива обективни обстоятелства, каквито представляват
продължителността на воденото наказателно производство, взетата мярка за
неотклонение, тежестта на повдигнатото обвинение и отражението, което е
породила наказателната репресия върху семейния и приятелския кръг на ищеца,
сред колегите и в обществото, върху психиката и физическото здраве на ищеца и
др. Претендираното от ищеца обезщетение в размер на 10 000 лв. ведно със
законната лихва от датата на прекратяване на производството и направените
разноски е в разрез със съдебната практика по аналогични случаи/ включително и
тази на ЕСПЧ/ и на икономическия стандарт в страната. Искът е изключително завишен
и неотговарящ на твърдените вреди и несъобразен с продължителността на
досъдебната фаза на наказателното производство. Следва да се има предвид, че в
депозираната искова молба не се сочат конкретните ограничения, които е
претърпял ищецът от наложената му мярка за неотклонение - подписка, както и с
какво тази най - лека мярка за неотклонение е повлияла на обичайния му начин на
живот, а също и по какъв начин тази мярка за неотклонение „подписка„ е увредила
и засегнала правата и законните му интереси. Съгласно константната съдебна
практика, размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия
за справедливост, като справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от
съвкупната преценка на конкретни факти и обстоятелства. Паричното обезщетение
за морални вреди следва да съответства на необходимото за преодоляването им и
че не е проява на справедливост, а е в дисхармония със справедливостта
определянето на парично обезщетение по- голямо от необходимото за обезщетяване
на претърпените вреди. Воденото наказателно производство срещу М. е приключило
в разумен срок съобразно установената съдебна практика и международните
стандарти. Разследването по наказателното производство е проведено в разумни
срокове, около 3 месеца. Ищецът не е ангажирал каквито и да е доказателства за
твърдяното от него негативно отражение върху общото му здравословно , физическо
и емоционално състояние. Тежестта на доказване е за ищеца и той следва да
представи доказателства в подкрепа на фактическите твърдения в исковата молба,
както и относно вида и размера на вредите, а също и за наличието на пряка
причинно-следствена връзка между претендираните вреди и обвинението на РП Стара
Загора.Следва да се има предвид също, че съгласно разпоредбата на чл.5 ал.2 от ЗОДОВ, „когато пострадалият виновно е допринесъл за увреждането, обезщетението
се намалява". По наказателното делото се съдържат доказателства за
противозаконно виновно поведение на ищеца, което е единствената причина за
започване на наказателната репресия. Поради този безспорен факт, считат че
съдът следва да приложи разпоредбата на чл. 5 ал.2 от ЗОДОВ. Възразяват и срещу
евентуално искане за присъждане на разноските по настоящото производство, тъй
като към момента липсват доказателства за каквито и да било разноски съобразно
нормата на чл.78 ал.5 от ГПК. Възразяват срещу искането за разпит на двама
свидетели. Свидетели не следва да бъдат допуснати поради неспазване на
изискването на чл.156 ал.2 ГПК. Посочената разпоредба има императивен характер
и задължава ищеца, в искането за допускане разпит на свидетел, да посочва за
кои факти ще бъде разпитван въпросният свидетел, трите му имена и адрес, когато
иска призоваването му. Ищецът е направил доказателствено искане във връзка с
допускането и разпитването по делото на двама свидетели - при режим на
довеждане. В исковата молба не фигурират каквито и да е индивидуализиращи
белези по отношение на тези двама свидетели, в това число не са били посочени
имената на исканите свидетели от ищеца, а също и обстоятелствата, по отношение
на които те ще свидетелстват. Заявяват, че като представител на Прокуратурата
на РБългария, правя искане за прилагане на досъдебно производство № 8245 зм
480/2016 година по описа на Второ РУ Стара Загора /преписка № 2333/2016 година
по описа на РП Стара Загора/. Молят, да бъде изискано и приложено
производството. Допълнителни доказателства и възражения ще представя/изложа в
първото заседание по делото.Заради изложеното, молят, да бъде постановено
Решение, с което да бъде отхвърлен като необоснован и недоказан по основание и
размер предявения пред РС-Стара Загора иск на Г.С.М. по гражданско дело №
84/2020 година по описа на PC
- Ст.Загора.
В съдебно
заседание ищецът се явява лично и заедно с пълномощника си адв.П., като
поддържа исковата молба – с претенция за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 10000лева, ведно със законната лихва върху
сумата от датата на прекратяване на досъдебното производство до окончателното
заплащане на сумата като на ищеца бъдат присъдени направените в настоящото дело
разноски.
Ответникът –
Прокуратурата на Република България чрез процесуалния си представител прокурор Десислава
Калайджиева/която се явява в съдебно заседание и като представител на Районна
прокуратура-Стара Загора/ взема становище, че исковете са неоснователни, като
такива следва да бъдат отхвърлени.
Съдът, като
прецени доказателствата по делото, становищата на страните, намери за
установено следното:
Страните не
спорят, като това се установява и от приложените писмени материали по досъдебно
производство № 480/2016г. на Второ РУ-Стара Загора, че спрямо ищеца Г.С.М. е водено
производство в качеството му на обвиняемо лице /започнало на 26.04.2017г./ - за
три деяния – първото извършено на
неустановена дата в края на 2013г. в с.Калояновец, - чрез разрушаване на
прегради, здрави направени за защита на имот – взломяване на дървена врата на
барака, отнел чужди движими вещи – едни брой бензинов трион и едни брой
ъглошлайф – всичко на обща стойност 330лева, от владението на Мариян Маринов
Хубенов, - престъпление по чл.195,ал.1 т.3 вр. Чл.194,ал.1 НК, второто – че на
неустановено дата през 2014г. в с.Калояновец, чрез използване на техническо
средство – гаечен ключ, отнел чужда движими вещ – акумулаторна батерия на
стойност 165лева от владението на Слави Кирилов Вълчев без негово съгласие с
намерение противозаконно да я присвои - престъпление по чл.195,ал.1 т.4 вр.
Чл.194,ал.1 НК и третото – за това, че на 01/02.06.2016г. в с.Калояновец, в
съучастие като съизвършител с Максимилиан Атанасов Панков чрез използване на
техническо средство – гаечен ключ отнели чужди движими вещи – пет броя
акумулаторни батерии, 60литра дизелово гориво, едни брой кардан за сеялка, един
брой кардан за пръскачка, един куфар с инструменти от 108части, три броя
ауспуси съ задно гърне и тръби към тях – всичко на обща стойност 2107лева от
владението на Тодор Василев Велев – МОЛ на „Агрокултура“ЕООД –без негово
съгласие, с намерението противозаконно да ги присвоят – престъпление по чл.195,ал.1
т.4 вр.чл.194,ал.1 вр.чл.20,ал.2 вр.ал.1 НК, като на ищеца – обвиняем по
досъдебното производство е взета мярка „Подписка“.
Производството
по досъдебно производство № 8245 зм-480/2016г. на Второ РУ – Стара Загора е
образувано на 02.06.2016г. срещу неизвестен извършител за престъпление по
чл.195,ал.1 т.4 вр.чл.194, ал.1 НК, като по него са извършени претърсване и
изземване в къща в с.Калояновец, общ.Стара Загора, ул.“Пионерска“ №17,
обитавана от Г.С.М., и на лек автомобил Фолксваген голф № 3173 НН, собственост
на Г.С.М., където са открити част от
вещите – според обясненията дадени от него при извършеното претърсване и
изземване „Акумолатора кой ползвам в личния си автомобил е краден от мен и
максимилян от бившия стопански двор на Тодор Американеца“.
С
постановление от 26.07.2017г. на прокурор при РП-Стара Загора, наказателното
производство по досъдебно производство № 8245 зм 480/2016г. по описа на №2 РУ
МВР Стара Загора преписка № 2222/2016г.
на Районна прокуратура-Стара Загора, образувано срещу неизвестен извършител за
това, водено срещу Г.С.М. и Максимиалн Атанасов Панков е прекратено, като са
отменени мерките за неотклонение „Подписка“ взета по отношение на Г.С.М. и
„Надзор на Инспектро при Детска Педагогическа стая“ взета по отношение на
Максимилиан Панков, тъй като прокурорът е преценил, че от наличните по
досъдебното производство доказателства
не може да се направи обоснован, несъмнен и логичен извод, че
обвиняемите лица са извършители на деянията – предмет на производството.
За изясняване обстоятелствата по делото са ангажирани
гласни доказателства. Според показанията на свидетелката Михаела Стойчева
Драганова/живее на семейни начала с брата на ищеца/„От 2016г. познавам Г..
Познавам го, тъй като съм приятелка на брат му Иван. От 2016г. година живея с
брат му в с.Калояновец в къщата на баба му, заедно с майка му и нейния съпруг и
Г. живееше с нас. Един ден през 2017г. дойдоха полицаи, нахлуха и започнаха да
търсят нещо. Ние се притеснихме и те казаха, че искали да задържат Г. и го
задържаха за няколко дни, но не помня точно колко бяха. Майка му се притесни и
пиеше лекарства. Като го освободиха, той беше много зле, не спеше, не ядеше,
пиеше успокоителни, това продължи около четири месеца. Съседите, които живеят
до нас започнаха да шушукат, че той е обвиняем и е задържан, и за нас беше
травма. Г. работеше на бензиностанцията на околовръстния път на гр. Стара
Загора, която е ДМВ, като бензинаджия, неговият шеф като е научил за задържането
му е казал, че би трябвал да го освободи от работа. Г. беше съсипан. След три,
четири месеца той получи известие по пощата и сияеше. Като го попитахме, той ни
отговори, че е получил писмо, че делото е прекратено. Но за него и нас всичко
това беше голяма травма.“ На въпрос на прокурора свидетелката е отговорила:“Ние
не си променихме отношение към него, но той не искаше да се среща с нас и с
приятелите си. Някои от неговите приятели с промениха отношението към него, а
истинските му приятели си останаха такива. Не знаем събитието за какво е било,
само видяхме как се отразява на него това събитие.“
Съдът
кредитира показанията на свидетелката, в частта им, установяваща промяната на
ищеца след случая – той бил притеснен, като след прекратяване на проведеното
производство срещу него получил облекчение.
Предвид
на така установеното от фактическа страна от правна страна съдът намира
следното:
Налице е търсене на отговорност от
държави органи по реда на чл.2, ал.2 предл.1 ЗОДОВ – за вреди, произтекли от
неправомерно обвинение.
Съгласно чл.2,
ал.1, т.3, пр.2 3ОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от
органите на прокуратурата при обвинение в извършване на престъпление, ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
извършеното деяние не е престъпление. В случая не е спорно, че воденото
досъдебно производство е прекратено.
За да бъде уважен този иск е
необходимо ищецът да установи кумулативно следните факти: повдигане на
обвинение, прекратяване на наказателното производство, претърпените неимуществени вреди и
причинно-следствената връзка между вредите и неправомерните актове на
държавните органи - разследващите органи, прокуратурата, или съда /съобразно
конкретния казус/.
В
обвързващата съдилищата съдебна практика (Р-388-2012, ІV г.о.; Р-3-2014, ІV
г.о.) ВКС приема, че при търсене на обезщетение за неимуществени вреди по чл.2 ЗОДОВ съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване
наличието на вреди в рамките на обичайното за подобни случаи. Нормално е да се
приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, незаконно
обвинено в извършване на престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено,
а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените
ценности у личността, както и социалното му общуване. Когато се твърди
причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай, или конкретно
увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания, с оглед конкретни
обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено
положение, съдът може да ги обезщети само при успешно проведено пълно главно
доказване от ищеца.
Свидетелските
показания, преценени по реда на чл.172 ГПК, установяват, че ищецът е изпитал
притеснения и тревога. Той обаче не е бил отхвърлен от близките си, нито от
своите приятели, не се доказа и невъзможността му за продължаване на работа
поради обвинението му.
Не
е установено, че обвинението му е причинило психическо разстройство, остър
стрес и промяна на неврологичния му статус. По делото няма доказателства за
това. Няма и доказателства, от които да се направи извод за тежко и мъчително
преживяване на случилото се.
При
разглеждания случай е установено, че ищецът е претърпял неимуществени вреди –
но съдът не счита, че те са причинени само от воденото срещу него наказателно
производство, приключило с постановлението на РП-Стара Загора от 26.07.2017г., а
главно от тревогата, дали няма да бъде предаден на съд. Без съмнение ищецът е
изпитал притеснения и безпокойство, основани освен на повдигнатото му обвинение
и на неяснотата докъде ще стигне воденото срещу него досъдебно производство, по
което е бил обвинен въз основа на събрани по досъдебното производство
доказателства /достатъчни според прокуратурата за повдигане на обвинение, но
недостатъчни за предаване на обвиняемите лица на съд/. Облекчението, с което
ищецът е приел прекратяването на воденото срещу него наказателно
производство/установено от гласните доказателства/ свидетелства за опасенията
му от друга развръзка на воденото срещу него досъдебно производство.
С
оглед на това съдът намира, че претърпените естествено неудобства и притеснения
са в размер, който не надхвърля обичайното.
Съгласно нормата на чл.52 ЗЗД размерът на
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Съгласно т. II от ППВС № 4 от 23.12.1968г. понятието „справедливост” не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, имащи отношение към понесените от пострадалия
вреди, каквито са характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при което е извършено, причинените морални страдания и др.
фактори, имащи отношение към преценката за справедлив размер на обезщетението.
С оглед това разбиране, при определяне на този размер, съдът следва да вземе
предвид всички обстоятелства, които имат отношение към твърдените от ищеца
неимуществени вреди, защото принципът за справедливост включва в най-пълна
степен обезщетяване на вредите на увреденото лице (Р-237-2011, ІІІ г.о.;
Р-324-2013, ІV г.о.).
При определяне
на обезщетение за вреди от незаконно обвинение, съдът взема предвид тежестта на
престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение;
продължителността на незаконното наказателно преследване; интензитета на
мерките на процесуална принуда; броя и продължителността на извършените с
негово участие процесуални действия; начинът, по който обвинението се е
отразило върху пострадалия с оглед личността му и начина на живот; рефлектирало
ли е обвинението върху професионалната реализация на пострадалия, на
общественото доверие и социалните му контакти, отраженията в личната му
емоционална сфера, здравословното му състояние и др. фактори, които следва да
се преценяват съобразно конкретните обстоятелства за всеки отделен случай
(Р-57-2016, ІV г.г.; Р-358-2015 IV г. о.). В случая наказателното преследване е
продължило и приключило в рамките на три месеца – от 26.04.2017г., когато
ищецът е бил привлечен като обвиняем, до 26.07.2017г., когато наказателното
производство е било прекратено. Това е напълно разумен и съвсем кратък срок.
Самата правна норма на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ предвижда, че държавата отговаря
за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или
съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или
ако образуваното наказателно производство бъде прекратено. Видно е, че
отговорността е за незаконно обвинение, а такова на ищеца е било предявено с
постановлението за привличането му в качеството на обвиняем.
Във
връзка с определянето на размера на обезщетението следва да се има предвид и
това че по отношение на ищеца мярката за неотклонение е била „подписка”. По
отношение на ищеца не е било осъществено съдебно производство, тъй като делото
е било прекратено във фазата на досъдебното производство.
Предвид
на това, предвид на тежестта на повдигнатото обвинение, възрастта и социалното
положение на ищеца и данните за личността му, както и на обстоятелството, че
негативното влияние на наказателното преследване върху общото психологично състояние на ищеца
е в рамките на нормалното и че не е повлияло върху професионалната му
реализация, на доверието към него и на авторитета му, съдът
намира, че вредите, които той нормално е претърпял, могат да бъдат обезщетени
със сумата от 250 лева, платими от Прокуратурата на Република България – от
горецитираното постановление от 26.04.2017г. се установява воденето на
досъдебното производство под методическото ръководство на наблюдаващия прокурор
/включително и неговите указания за привличане в качеството на обвиняеми лицата
Г.С.М. и Максимилиян Атанасов Панков/, дадени на 13.03.2017г. с писмо за
съгласуване действията по разследването. Тази сума по правило се дължи,
заедно със законната лихва, считано от датата на постановлението на прокурора
за прекратяване на досъдебното производство – 26.07.2017г. – така ТР №3/2004г.
ОСГК, т.4. Искът в останалата част - до размера на сумата от 10000лв. следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
На основание
чл.10, ал.3 ЗОДОВ ответникът Прокуратура на Република България следва да
заплати на ищеца частта от направените по делото разноски за възнаграждение за
един адвокат от общо 800лева, съобразно с уважената част от предявените искове
- до размера на 20лева, както и сумата от 10лв. за платената държавна такса
(О-120-2013, ІІІ г.о.; О-798-2014, ІІІ г.о.).
Воден от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.2,
ал.1, т.3 ЗОДОВ Прокуратурата на Република България, гр.София, бул. Витоша № 2,
ДА ЗАПЛАТИ на Г.С.М.,***, чрез адв.С.П. *** сумата от 250/двеста и петдесет/лева,
представляващи обезщетение на претърпени неимуществени вреди, причинени на
ищеца в резултат на повдигнато обвинение в извършване на престъпление на 26.04.2017г.
по ДП № 8245 ЗМ 480/2016г. по описа на О2 РУ – Стара Загора, което е прекратено
с постановление на Районна прокуратура–Стара Загора от 26.07.2017г., заедно със
законната лихва върху сумата, считано от 26.07.2017г. до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск в
останалата му част – над присъдените 250лв. до претендираните общо 10000лв.
като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.10,
ал.3 ЗОДОВ Прокуратурата на Република България, гр.София, бул. Витоша № 2, ДА
ЗАПЛАТИ на Г.С.М.,***, чрез адв.С.П. *** сумата от 20/двадесет/лева,
представляваща частта от заплатеното от ищеца възнаграждение за един адвокат,
съразмерно с уважената част от иска, както и сумата от 10 /десет/ лева за
платена от ищеца държавна такса.
Решението може да бъде
обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: