Решение по дело №598/2015 на Районен съд - Карнобат

Номер на акта: 200
Дата: 5 ноември 2015 г. (в сила от 22 март 2016 г.)
Съдия: Мариела Анастасова Иванова
Дело: 20152130100598
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 юли 2015 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е 200/5.11.2015г.

                                                                       Гр.Карнобат

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

КАРНОБАТСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на двадесет и девети октомври две хиляди и петнадесета година в публично заседание в състав:

                            Председател: Мариела Иванова

 

секретар В.Х. и при участието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Иванова гражданско дело № 598 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по исковата молба на „Фронтекс интернешънъл” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец", ул. „Хенрик Ибсен” 15, представлявано от Александер Викторов Грилихес против С.Г.В., ЕГН ********** ***. В исковата молба се твърди, че между "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и С.Г.В. бил сключен Договор за потребителски паричен кредит с. съгласно който "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е отпуснал заем на ответницата в размер на 1082лв. - главница, плюс надбавка - представляваща печалбата на дружеството в размер на 407.05 лв., или общо  1489.05лв , която сума, ответницата следвало върне на 24 месечни вноски. „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД изплатило сумата по заема директно на търговеца, като по този начин Дружеството изпълнило задължението си по договора.

С Договор за цесия от 08.07.2014г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД /цедент/ и „Фронтекс интернешънъл” ЕАД /цесионер/ вземането на кредитора от ответника е прехвърлено, на „Фронтекс интернешънъл” ЕАД в качеството му на нов кредитор. Ищецът твърди,  че на основание чл. 99 от ЗЗД ответникът е уведомен за прехвърлянето на вземането на дата 31.03.2015 г.

Ответникът С.Г.В. преустановила плащането на вноските по кредита на 30.09. 2009 г - падежът на първа неплатена вноска, като към тази дата, длъжника е изплатил обща сума по заема в размер на 574.56лв. Съгласно договорът вземането на кредитора е предсрочно изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски - в случая от 31.10.2009 г. - падежът на втората неплатена вноска, като за длъжника възниква задължението да погаси остатъка от заема в размер на 739.19лв. главница и 175.30лв. лихва представляваща печалба на дружеството или общо сумата в размер на 914.49лв. Длъжникът е следвало да погаси целия кредита на 30.11. 2010 г., като от тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски са отдавна изтекли и длъжникът не е изпълнил задължението си.

Ищецът претендира от ответника С.Г.В. и обезщетение за забава върху непогасената главница, в размер на 382.21лв за периода от настъпване на предсрочна изискуемост на кредита – 31.10. 2009 г. до 23 април 2015 г., ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.

За събиране на порепосочените суми ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, като по ч.гр.д. 410/2015г. съдът е уважил искането му, но в законния срок ответницата е депозирала възражение.

Предвид изложеното е направено искане да се приеме за установено по отношение на ответника, че съществува вземането на ищеца в размер на 739.19 лв. главница по отпуснат на ответницата кредит и 175.30 лв. лихва представляваща печалба на дружеството във връзка с отпуснатия кредит, лихва за забава върху непогасената главница, в размер на 382.21 лв. за периода от настъпване на предсрочна изискуемост на кредита – 31.10. 2009 г. до 23 април 2015 г., ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми, както и съдебни разноски и възнаграждение за процесуално представителство - юрисконсултско възнаграждение в размер на 320.77 лв.

В с.з. ищецът не изпраща представител.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата е депозирала писмен отговор, с който е оспорила основателността на претенцията. Въведено е и възражение за настъпила погасителна давност.

В с.з. процесуалният представител на ответницата поддържа депозирания отговор.

Карнобатският районен съд, като взе предвид искането на молителя, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 08.11.2008г. между ответницата и БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е сключен Договор за потребителски паричен кредит с, по силата на който дружеството й предоставя заем в размер на 1082лв. - главница, плюс надбавка - представляваща печалбата на дружеството в размер на 407.05 лв., или общо  1489.05лв. Съгласно договора „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД изплаща сумата по заема директно на търговеца за покупка на посочените в договора движими вещи, а ответницата следва я върне на заемодателя на 24 месечни вноски.

На същата дата-08.11.2008г.,  търговецът- „” ЕООД, издава фактура за продажбата на движимите вещи в полза на купува-С.В..

На 08.07.2014г между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД /цедент/ и „Фронтекс интернешънъл” ЕАД /цесионер/ е сключен договор за цесия, съгласно който продавачът прехвърля и продава портфолио от вземания, произтичащи от договори за потребителски кредит, сключени от продавача с длъжници, които не изпълняват задълженията си на заемополучатели по тях на обща стойност 93 070 136лв. и включва всички неиздължени от съответните длъжници погасителни анюитетни вноски по съответните погасителни планове и всички акцесорни парични претенции.Съгласно договора всички посочени и определени от продавача вземания в списък Приложение 1 към този договор.

На 24.07.2014г. е съставен приемо-редавателен протокол, съгласно който цедентът е предал на цесионера диск, съдържащ информация за цедираните по договора кредитни задължения.

По заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. 410/2015г. по описа на КРС, по което е издадена Заповед 278 / 20.5.2015г , с която е разпоредено на ответницата да заплати на ищеца  сумата от 739.19 лева - главница по погасяване на кредита; договорна лихва в размер на 175.30 лева за периода от 30.09.2009 г. до 30.11.2010 г.; законна лихва в размер на 382.21 лева за периода от 31.10.2009 г. до 23.04.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от 739.19 лева, начиная от датата на постъпване на заявлението в съда – 20.05.2015 г. до окончателното изплащане на вземането.

 Предвид така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск с правно основание  чл.422 във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 вр.чл. 79 ЗЗД е недоказан и следователно неоснователен по следните съображения:

В исковата молба ищецът е мотивирал активната си процесуална и материална легитимация от факта, че по силата на договор за цесия се явява кредитор по отношение на ответницата.

От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява, че отв.С.В. се явява длъжник по договор за кредит за покупка на стоки и услуги, но този договор е сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД.

По делото безспорно се установява, че с договор от 08.07.2014г. „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД цедира в полза на ищеца-„Фронтекс интернешънъл” ЕАД, портфолио от вземания, произтичащи от договори за потребителски кредит, сключени от продавача с длъжници, които не изпълняват задълженията си на заемополучатели по тях.

По делото обаче не са представени доказателства, от които да се установява, че вземането на ответницата е едно цедираните вземания. От §2 на договора за цесия не може да се обоснове изводът, че абсолютно всички вземания, по договори за кредит, по които длъжниците не изпълняват задълженията си са прехвърлени в полза на ищеца. Още повече, че в  §2, ал.1, изр. последно е посочено, че тези вземания са определени в нарочен списък, който обаче не е представен по делото.

Предвид недоказването на качеството на кредитор по процесното вземане исковата претенция следва да се отхвърли.При неоснователност на главния иск неоснователен се явява и обусловения от него иск за обезщетение за забава, поради което той също следва да бъде отхвърлен

При този изход от спора ищцовата страна няма право на разноски, но дължи заплащане на сторените от ответника разноски в размер на 320лв.

Мотивиран от горното Карнобатският районен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Фронтекс интернешънъл” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец", ул. „Хенрик Ибсен” 15, представлявано от Александер Викторов Грилихес против С.Г.В. ЕГН ********** *** искове да се приеме за установено по отношение на ответника, че съществува вземането на ищеца в размер на 739.19 лв. главница по отпуснат на ответницата кредит и 175.30 лв. лихва представляваща печалба на дружеството, лихва за забава върху непогасената главница в размер на 382.21 лв. за периода от настъпване на предсрочна изискуемост на кредита – 31.10. 009 г. до 23 април 2015 г., ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на „Фронтекс интернешънъл” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец", ул. „Хенрик Ибсен” 15 за присъждане на сторените от тях съдебно-деловодни разноски.

ОСЪЖДА „Фронтекс интернешънъл” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец", ул. „Хенрик Ибсен” 15, представлявано от Александер Викторов Грилихес да заплати на  С.Г.В., ЕГН ********** *** сумата от 320лв., представляваща съдебно-деловодни разноски.

Решението  подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

 

Районен съдия: