№ 35
гр. Сливница, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Николай Св. Василев
при участието на секретаря Мария В. Иванова
като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Административно
наказателно дело № 20221890200017 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от ЕМ. Р. М., чрез адв. М., с която на основание
чл. 59, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН се обжалва наказателно постановление № 21-1204-
001514/10.12.2021 г., издадено от И.П.Г. – началник група към ОДМВР –
София, сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от
ЗДвП.
В проведеното публично съдебно заседание жалбоподателят не се явява,
но се представлява от адв. М., който поддържа жалбата.
Въззиваемата страна- ОДМВР София, редовно призована, не изпраща
представител в проведеното публично съдебно заседание.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
На 27.11.2021 г., около 01:30 часа, жалбоподателят ЕМ. Р. М.
управлявал лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Туарег”, с рег. № ***
и се движел по път I-8 в Община Драгоман в района на 14 км. с посока на
движение към гр. София срещу бензиностанция Сара.
Свидетелите КР. Б. Б. и колегата му ИВ. Т. Т. – мл. автоконтрольори
при ОДМВР-София изпълнявали служебните си задължения и спрели за
проверка управлявания от жалбоподателя автомобил. В хода на извършената
проверка жалбоподателят отказал да бъде тестван за алкохол с техническо
средство за установяване на съдържанието на алкохол в кръвта, както и не
1
изпълнил предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му.
За констатираното нарушение актосъставителят КР. Б. Б. - мл.
автоконтрольор при ОДМВР – София, сектор Пътна полиция, в присъствието
на свидетеля при установяване на нарушението – ИВ. Т. Т., издал на
жалбоподателя АУАН серия GA № 337488 от 27.11.2021 г., като посочил, че
жалбоподателят виновно е нарушил чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.
Въз основа на АУАН било издадено и атакуваното наказателно
постановление, в което наказващият орган е приел, че с деянието, описано
идентично, както в АУАН, така и в НП, жалбоподателят е извършил: отказва
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в
кръвта и не изпълнил предписанието за изследване с доказателствен
анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта му, с което виновно е нарушил чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП,
поради което и на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП му
било наложено наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 24 месеца.
Изложената фактическа обстановка се установява от съвкупния анализ
на събраните в хода на делото доказателства и доказателствени средства, а
именно: писмените доказателства: АУАН серия GA № 337488 от 27.11.2021
г., талон за изследване № 0056323, протокол за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози от 27.11.2021 г., заповед № 8121з-515/14.05.2018
г. на министъра на вътрешните работи, заповед № 8121К-14/04.01.2018 г. на
министъра на вътрешните работи; акт за встъпване в длъжност на Ива Т.а,
заповед № 8121к-1385/21.04.2015 г., заповед 517з-51/05.01.2018 г., акт за
встъпване в длъжност на КР. Б. Б., справка за нарушител-водач, справка за
регистрация на МПС, както и гласните доказателствени средства-
показанията на свидетелите И.Т. Тодорв и КР. Б. Б.. Съдебният състав
извърши преценка на показанията на свидетелите въпреки, че в показанията
на свидетеля ИВ. Т. Т. не се съдържат сведения за случая, а свидетелят КР. Б.
Б. твърди, че не си спомня. Свидетелят потвърждава фактическата обстановка
посочена в АУАН.
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства,
приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като
същите са пряко относими към предмета на доказване по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните изводи от правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН
/наказателното постановление е било връчено на жалбоподателя на 11.01.2022
г., видно от разписката в НП, а жалбата е подадена на 13.01.2022 г./, от
процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити,
2
обуславящи нейната редовност.
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, засягащ в голяма степен правата и интересите на физическите и
юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените
от административните органи наказателни постановления е за
законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН
или наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон, като в този смисъл на
контрол подлежи и самият АУАН.
Съдебният състав след извършването на служебна проверка счита, че в
хода на образуваното административнонаказателно производство не са
допуснати нарушения на процесуални правила относно изискванията на чл.
40, ал. 3 и чл. 43, ал. 1 от ЗАНН за съставянето на АУАН в присъствието на
свидетел, присъствал при извършването или установяването на нарушението.
Спазени са процесуалните изисквания за връчването на АУАН на нарушителя
за запознаване със съдържанието и подпис. Спазени са и сроковете по чл. 34,
ал.1 и ал. 3 от ЗАНН за съставяне, респ. издаване на двата документа – АУАН
и НП. Спазена е и материалната компетентност при съставяне на АУАН,
съответно издаване на НП: компетентно длъжностно лице съгл. чл. 189, ал. 1
от ЗДвП и т. 1.3. от Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на
вътрешните работи е съставило АУАН, а НП е издадено от определено от
министъра длъжностно лице съгл. чл.189, ал.12 от ЗДвП и т.2.11. от
цитираната заповед.
Съдебният състав обаче намери нарушения относно реквизитите на
двата документа по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, въпреки, че същите
формално се съдържат в двата документа.
Според отразеното в АУАН същият е съставен на 27.11.2021 г., на която
дата е подписан и връчен на нарушителя. Същевременно в АУАН е посочено,
че нарушението е било извършено на 26.11.2021 г., в 01:30 часа. При това
изрично посочване, не може да се направи друг извод, освен че
административнонаказателното обвинение срещу жалбоподателя е
повдигнато за административно нарушение на разпоредбата на чл. 174, ал. 3
от ЗДвП, извършено на 26.11.2021 г. В издаденото въз основа на същия
АУАН наказателно постановление е вписано обаче, че фактическият състав
на нарушението на разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е осъществен от
жалбоподателя с описаното в АУАН деяние на 27.11.2021 г.
Безспорно е налице разминаване между датата на извършване на
нарушението, посочена в АУАН и тази, посочена в НП, което съществено
опорочава административнонаказателната процедура, тъй като на практика
жалбоподателят е санкциониран за нарушение, извършено на 27.11.2021 г.,
каквото формално няма установено с АУАН. Напротив, с АУАН е установено
нарушение, извършено на 26.11.2021 г.
Дори разминаването да се дължи на техническа грешка, то тя не е
поправена от актосъставителя, поради което не е установен безпротиворечиво
3
един от основните елементи на нарушението, а именно датата на неговото
извършване, която е и задължителен реквизит от съдържанието на АУАН по
смисъла на чл. 42, т. 3 от ЗАНН. Тази нередовност е съществена и е
непреодолима по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Неправилното (погрешно)
посочване на тази дата в АУАН нарушава правото на лицето, по отношение
на което е съставен акта, да разбере ясно и недвусмислено какво нарушение
му е вменено да е извършил.
В тази връзка констатираната неяснота ограничава правото на защита на
наказаното лице да разбере какво конкретно нарушение му е вменено да е
извършил. Посочването на точната дата на извършване на нарушението има
съществено значение както с оглед възможността на лицето, посочено като
нарушител, да организира защитата си. Разминаването между датите,
посочени в АУАН и НП, от друга страна води и до невъзможност за преценка
по същество относно осъществяването на останалите обективни и субективни
признаци на нарушението.
Поради санкционния характер на производството по ЗАНН, в тежест на
административнонаказващия орган е било да проведе законосъобразна
процедура, завършила със законосъобразни актове. Допуснатото съществено
нарушение при издаването на наказателното постановление се явява
формално основание за неговата отмяна.
По разноските:
Съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на разноски по реда
на АПК. Според чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. В случая жалбоподателят не е
представил доказателства за сторени разноски, а и не е направил искане за
присъждането на такива.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 21-1204-001514/10.12.2021
г., издадено от И.П.Г. – началник група към ОДМВР – София, сектор „Пътна
полиция“, с което на жалбоподателя ЕМ. Р. М., ЕГН **********, е наложено
административно наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от
ЗДвП.
Решението може да се обжалва от страните в 14-дневен срок, считано от
4
получаване на съобщенията за неговото изготвяне, с касационна жалба пред
Административен съд – София област по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
5