№ 759
гр. Б...., 18.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б...., LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20242120203131 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д - 63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р. Н. И., ЕГН **********, срещу Наказателно
постановление № 24-0769-001620/05.07.2024 г., издадено от началник на група в сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР - Б...., с което на жалбоподателя, на основание чл. 179, ал.
2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, му е
наложено наказание „глоба” в размер на 200 лв., както и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от
ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, му е наложено наказание глоба
в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява, представлява се от адв. С. И. от
БАК, който поддържа жалбата и моли за отмяна на НП. По делото е изразено и писмено
становище за отмяна на НП.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като взе предвид
становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
На 20.03.2024 г., около 12:00 часа, в гр. Б...., по ул. А....., в посока от бул. Д..... Д....
към бул. Н..... П...., жалбоподателят управлявал лек автомобил Д.... с рег. № ...... На
пешеходната пътека пред бл. 75 в ж.к. З......., сигнализирана с пътна маркировка М8.1 и
пътен знак Д.17, преминавала свидетелката Т. Т., която водачът на лекия автомобил Д.... -
жалбоподателят Р. И., не пропуснал и я ударил в областта на ръката със страничното
огледало. В резултат на удара пострадалата Т. Т. не паднала на земята, тъй като успяла да
запази равновесие, но изпитала силна болка и изживяла голям стрес. Жалбоподателят спрял
1
на 5-6 метра от мястото на ПТП, оправил огледалото на автомобила и потеглил отново без
да установи последиците от предизвикания от него инцидент.
На жалбоподателя бил съставен акт за установеното нарушение по ЗДвП.
Административнонаказващият орган, след като се е запознал с преписката по акта е приел,
че нарушението е безспорно установено, поради което е издал обжалваното наказателно
постановление, с което за нарушение на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2,
вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, му наложил наказание „глоба” в размер на 200 лв., както и на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП,
му наложил наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 6 месеца.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото доказателства. Съдът кредитира изцяло показанията на св. В. С. и св. Т. Т., доколкото
не намира причина да се осъмни в изложеното от тях. Свидетелите последователно и
логично излагат възприятията си по случая, които намират своята подкрепа в приложените
писмени доказателства, поради което и съдът дава вяра на изложеното от тях. По делото не
се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установената от съда
фактическа обстановка.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление, относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган
(оправомощен да издава НП със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на МВР) в
срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са
спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Настоящият състав като
инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че в
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалния и материалния закон, които да обуславят отмяна на издаденото НП. Както в
АУАН, така и в НП, вменените на жалбоподателя нарушения са достатъчно
индивидуализирани по място, дата на извършване, в какво се състоят самите противоправни
поведения, а именно, че по време на движение с л.а. не е осигурил предимство на
преминаващ пешеходец на пешеходна пътека и не е спрял да установи последиците от ПТП.
Изложените факти правилно са били квалифицирани от АНО като нарушения по чл.
119, ал. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, при приближаване към пешеходна
2
пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.
От събраните по делото доказателства по категоричен и несъмнен начин се установи,
че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му
нарушение. От показанията на свидетелите се установи, че жалбоподателят е управлявал
МПС, като нито е намалил скоростта, нито е спрял на пешеходната пътека за да пропусне
преминаващия пешеходец. Нещо повече, от показанията на разпитания по делото св. Т. Т. се
установи, че преди пешеходната пътека е имало автомобил, който е изчаквал преминаването
й, а жалбоподателят е задминал (изпреварил) този автомобил и преминал през пешеходната
пътека, като на тротоара дори е имало майка с бебе. След това спрял само да си оправи
огледалото и продължил движението. Срещу въпросните факти не са ангажирани никакви
доказателства, които да опровергаят или поне да разколебаят изложеното от свидетелите,
поради което съдът не намира причина да не кредитира изцяло показанията на
актосъставителя и пострадалата. С оглед на което и правилно контролните органи са
преценили, че жалбоподателят е извършил нарушение по цитирания текст.
За извършеното от жалбоподателя нарушение по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, законодателят
е предвидил в разпоредбата на чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, наказание
„глоба” от 200 лева, което изключва възможността както на наказващия орган, така и на
настоящия съдебен състав да извърши преценка и да индивидуализира размера на
наказанието. АНО правилно е приложил посочената санкционна норма като относима и на
жалбоподателя е била наложена глоба именно в размер на 200 лева, тъй като в случая се
касае за причиняване на ПТП в резултат на неспазване на правилата за предимство.
Налице е нарушение и по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Съгласно тази разпоредба,
водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е
длъжен без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са
последиците от произшествието. От ангажираните по делото доказателства, включително и
от показанията на разпитаните по делото свидетели, може да се направи категоричен извод
за наличие на знание у жалбоподателя за настъпилото ПТП. И това е така, защото след като
е ударил пешеходеца с управлявания от него автомобил, жалбоподателят е спрял същия на
около 5-6 метра от пешеходната пътека, но само за да оправи огледалото и то без да излезе
от автомобила, след което потеглил „със сила“. Нещо повече, от показанията на св. Т. Т. се
установява, че жалбоподателят не само е имал знанието за настъпилото ПТП, но и
последващото му поведение подсказва и за неговото субективно отношение към случилото
се, а именно - без да се извини е заявил на пострадалата, че ще му отнемат книжката и ще
остане без работа. В случая, той е напуснал мястото на проишествието без да види какви са
настъпилите увреждания по пострадалата жена, и без да изчака органите на реда за
изясняване на случая. Спирането на управлявания от него автомобил за да оправи
„изкривеното“ странично огледало за задно виждане не изпълва съдържанието на неговото
задължение „да спре, за да установи какви са последиците от произшествието“. Последното
обстоятелство има съвсем друг законов и житейски смисъл, а именно след като си участвал
3
в пътно проишествие основно задължение на водача е да постави по безопасен начин
автомобила в покой и да се ангажира със съответни волеви действие към реално
констатиране на съС.ието на останалите участници в проишествието (пешеходци, пътници и
водачи), като им се окаже съответната незабавна помощ. Като последната е дължима не
само при видими наранявания, но и при изпитвани болка, страдание и изживян емоционален
стрес от случилото се. И може би последното нещо, което един водач на МПС, участвало в
пътен инцидент, следва да направи е да проследи повредите по автомобила/ите и да си
тръгне, защото по естеството си животът и здравето (физическо и психично) на човек са
винаги с приоритет поради безценния и незаменим характер.
Съгласно чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП - наказва се с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който
наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие. В случая, както
стана ясно по-горе, съдът категорично приема, че на процесната дата и място е настъпило
ПТП, участник в което е бил жалбоподателят, като водач на л.а., поради което и той е
следвало да изпълни задълженията си, като участник в него и в частност - да спре, за да
установи последиците. Той не го е направил, а е продължил с движението си, поради което и
закономерно е била ангажирана отговорността му. В случая правилно АНО е определил и
двете кумулативни наказания в максимален размер, доколкото видно от справката за водач -
жалбоподателят е системен нарушител, многократно санкциониран за различни нарушения
на ЗДвП, поради което и личната му обществена опасност не само, че не е по-ниска, а дори е
завишена, предвид и на обстоятелствата при които е извършено нарушението, което пък
предполага налагането на наказания в максимален размер.
Съдът счита, че с така наложените наказания ще бъдат постигнати целите,
предвидени в чл. 12 от ЗАНН, да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и
генералната превенция за въздействие върху обществото.
Нарушенията не са маловажни и за тях не е приложима разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с типичния случай и се отличават помежду си по "наличието на
очевидност, несъмненост на маловажността на извършеното нарушение". В случая
конкретните деяния не се отличават от обичайните нарушения от този вид, поради което и
приложението на чл. 28 от ЗАНН би било незаконосъобразно.
Предвид горепосоченото, съдът счита, че в конкретния случай правилно и
законосъобразно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя, поради което НП
следва да се потвърди изцяло.
С оглед изхода на спора, разноски принципно се дължат в полза на АНО, но
доколкото не е направено искане за присъждането им, то и съдът не може да присъди такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0769-001620/05.07.2024 г.,
издадено от началник на група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Б...., с което на
жалбоподателя Р. Н. И., на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, за
извършено нарушение по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, му е наложено наказание „глоба” в размер
на 200 лв., както и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл.
123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, му е наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Б.... в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б....: _______________________
5