Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ……………./……..03.2020 г., гр. Варна
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ВАРНА,
7-ми състав, в публичното съдебно заседание
на 19.02.2020г. в състав:
СЪДИЯ: Ромео Симеонов
при секретаря Румела Михайлова
като разгледа докладваното от съдията адм. дело №44/2020 г. по описа на
Адм. съд – Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по чл.145 и сл. от АПК, във
вр.чл.172, ал.5 от ЗДвП и е образувано по жалба на И.С. с ЕГН **********, срещу заповед за прилагане на ПАМ № 19-0819-002387
от 04.12.2019 г. на В.С. И.-полицейски инспектор към ОД МВР Варна, оправомощен
със заповед № 365з-2747/20.07.2017 г. на директора на ОД на МВР – Варна, с
която на основание чл.172 ал.1 от ЗДвП на жалбоподателката е наложена
принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за
срок от шест месеца чрез отнемане на СРМПС № ***** и 2 броя табели с рег. № В
9966 ВР. В жалбата се излагат твърдения за незаконосъобразност и необоснованост
на оспорения административен акт,
постановен при съществено нарушение на административно производствените
правила. Оспорва се установената
фактическа обстановка. По тези съображения иска отмяна на заповедта.
Ответникът по жалбата –Ваня Сл. Иванова полицейски
инспектор при ОД МВР Варна не изрязява
становище по жалбата. В писмено становище процесуалният представител юрисконсулт Г. Г.-
ОД МВР Варна, заявява съгласие за даване на ход на делото при липса на
процесуални пречки, оспорва изцяло депозираната жалба, твърди, че при издаването на процесната ПАМ са
били налице материално-правните и процесуалните предпоставки и моли заповедта
да бъде потвърдена.
Процесуалният представител на жалбоподателката пледира
за уважаване на жалбата и отмяна на атакуваната ЗПАМ. Сочи, че в съставения
АУАН като собственик на лекия автомобил е посочена Елиза Стоянова Димитрова.
Варненският административен съд, като взе предвид
становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства,
приема за установено следното от фактическа
и правна страна :
Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу
годен за обжалване индивидуален административен акт, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, тя е и основателна по следните съображения:
Със ЗПАМ № 19-0819-002387 от 04.12.2019 г. В.С. И.-полицейски
инспектор към ОДМВР –Варна, оправомощена със Заповед № 365з-2747/20.07.2017 г.
на директора на ОД на МВР – Варна, е наложила на жалбоподателката И.С.
принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за
срок от шест месеца чрез отнемане на СРМПС № ***** и 2 броя табели с рег. №****.
Като правно основание за издаване на заповедта е посочена разпоредбата на
чл.171, т.2а б.“а“ от ЗДвП. В мотивите към заповедта е посочено, че има съставен АУАН серия АA бл. №371329 /04.12.2019 г. В АУАН е посочено, че е
съставен против П. И. В. за това, че на 04.12.2019 г. около 10,40 часа в с. Любен Каравелово общ.
Аксаково, на входа в посока центъра на селото, управлява л.а. „Порше Кайен“ с
рег. № **** собственост на Е С Д , като
е неправоспособен/не притежава СУМПС/ което съставлява нарушение на
чл.150 от ЗДвП. Заповедта за прилагане на ПАМ е връчена срещу подпис на
жалбоподателката на 15.12.2019 г. видно от приложената ПАМ на л.5 от делото.
Не е спорно по
делото, а това се установява и от приложената административна преписка, че на
04.12.2019 г. срещу Петър И. Велин е съставен АУАН серия АA № 371329 за извършено нарушение на чл.150 от ЗДвП.
Актът е съставен от служител от сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Варна в
присъствието на един свидетел, като при предявяването и връчването му
санкциониранато лице собственоръчно е записал „нямам възражения“.
Спорният
момент по делото е, дали жалбоподателката е собственик на лек автомобил с рег.
№ В 9966 ВР.
От материалите
по административната преписка се установява, че със заповед № 365з-2747/20.07.2017г.
на директора на ОД на МВР - Варна, издадена на основание чл.172, ал.1 от ЗДвП и
чл.43, ал.4 от ЗМВР, във връзка с т.3 от заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на
МВР, на назначените служители на
длъжност „полицейски инспектор“ в Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Варна с
правомощия на цялата територия, обслужвана от
ОД на МВР – Варна, са делегирани права да издават заповеди за налагане
на принудителни административни мерки по
чл.171, т.1, т.2, т.2а т.4, т.5 б.“а“ и т.6 от ЗДвП. Въз основа на така установената фактическа
обстановка съдът намира от правно страна следното :
По допустимостта: жалбата е допустима, като подадена
срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, от лице с правен интерес от
обжалването, в качеството му на адресат на акта, с който непосредствено се
засягат негови права и в законоустановения 14-дневен срок за обжалване,
регламентиран в чл.149, ал.1 от АПК, приложим съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП,
вкл. и пред местно компетентния административен съд. Те се установяват други
обстоятеблства по см. на чл.159 от АПК за недопустимост на оспорването.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за
основателна по следните съображения:
Принудителните административни мерки по чл.171, т.2а ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те
са преустановяващи ПАМ по смисъла на чл.22, предложение второ от Закона за
административните нарушения и наказания. Издадената заповед за прилагането на
ПАМ по правното си действие има характер на индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21, ал.1 АПК, като при липса на предвидено друго в специалния
закон - ЗДвП, на основание чл.2, ал.1 от АПК и във вр. с чл. 23 от ЗАНН, се
прилага редът на глава пета, раздел втори от АПК.
Предпоставка за издаването на заповед с правно
основание по някой от различните състави на чл. 171 ЗДвП е извършено от водача
на МПС административно нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което се
установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН.
Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставения АУАН има доказателствена сила
до доказване на противното. Същите представляват и официален документ по
смисъла на чл. 179 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК и имат обвързваща
доказателствена сила за извършеното пред длъжностното лице изявления, както и
за извършените от и пред него действия, поради което на основание чл.193, ал.1,
изречение първо във вр. с чл.154, ал.1 от ГПК, доказателствената тежест за
установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху
жалбоподателя.
Съгласно чл.172, ал. 1 от ЗДвП принудителните
административни мерки по чл.171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т.
6 и 7, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за
контрол по същия закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от
тях длъжностни лица. По делото се представя Заповед №365з-2747 от 20.07.2017г.
на Директора на ОДМВР-Варна, за оправомощаване на определена категория
длъжностни лица за издаване на принудителни административни мерки съгласно чл.
171, т. 2а от ЗДвП, между които са и „полицейски инспектор“ (т. 1.10 от заповедта).
По делото не се оспорва фактът, че издателят е сред посочените в тази заповед длъжностни
лица, поради което съдът извежда извод, че към датата на издаване на
обжалваната заповед се доказва конкретният издател да разполагал с правомощието
да постановява актове от оспорения вид. Съотв. не е налице основание за
обявяване на заповедта за нищожна.
Заповедта за прилагане на принудителната
административна мярка съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата
на чл. 171, т.2а от ЗДвП, във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Има вписано
правно основание за издаването на акта – чл.171, т.2а б.“а“ от ЗДвП.
Разпоредбата е нова – обн.ДВ бр.101 от 2016г., в сила от 21.01.2017 г. и за
период от около една година търпи няколко редакции – изм.ДВ бр.54 от 2017 г.;
бр.77 от 2017 г. и бр.2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018 г.
Към 04.12.2019 г. – датата на издаване на процесната
ЗППАМ, действа и намира приложение редакцията на нормата от изм. с ДВ бр.54 от
05.07.2017 г., според която: „За осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат
следните принудителни административни мерки: т.2а. - прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно
превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление
и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда и/или
наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за
медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за
употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и на собственик, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното
свидетелство за управление – за срок от 6 месеца до една година.“
В конкретния случай, видно от фактическото описание на
основанието за издаване на ЗППАМ, административният орган приема наличието на
последната хипотеза на законовата разпоредба. По делото липсват данни да е
опровергано обстоятелството, че към момента на проверката лицето, което
управлява посоченото МПС, е неправоспособен водач. Събраните доказателства по
административната преписка, съгласно чл. 171, ал.1, изр. първо от АПК, имат
доказателствена сила в настоящия процес.
Въпреки това оспорената заповед се явява
материално-незаконосъобразна, тъй като е издадена против лицето И.С., която
обаче към релевантната дата /момента на проверката/ не се явява вече собственик
на лек автомобил „Порше Кайен“ с рег. №В 9966 ВР. Данните от делото сочат, че
въпросният автомобил от 11.11.2019г. не е собственост на И.С.. От представените
и приети като доказателства документи на л.6 от делото по несъмнен начин се
установява, че към датата на извършване на проверката и издаване на оспорената
заповед – 04.12.2019г., управлявания от водача на МПС П. И. В. лек автомобил
„Порше Кайен“ с рег. № *****не е вече собствен на И.С.. Със сключването на
писмения договор за прехвърляне правото на собственост на лекия автомобил с
нотариална заверка на подписите на страните, договорът поражда свързаните с
него правни последици, вкл. вещно-прехвърлителното си действие, поради което,
считано от 14.11.2019г. И.С. няма качеството на собственик на лек автомобил „Порше
Кайен“ с рег. № *****.
Следва да се отбележи, че правилно в АУАН като
собственик на автомобила е изписано името на Е С Д , вписана и в справката относно служебна
промяна на регистрацията на процесния автомобил/л.7 от административната преписка
заедно с Евстати Петков Балтов като предстоящ собственик/
Некоректните /неактуални/ данни в информационната
система на МВР за регистрация на автомобили на действителния собственик на
конкретното МПС не следва да е основание съдът да приема, че оспорваната
заповед е издадена правилно по отношение на лице, което юридически не е
собственик на автомобила. Правото на собственост се губи от момента на
сключване на договора за покупко-продажба по установения в закона начин и ред.
Доколкото ПАМ по чл.171 т.2а от ЗДвП се налага по
отношение на собственика на ППС, с което е извършено административното
нарушение, а в случая след посочената дата – 14.11.2019г., собственик на ППС
вече не е жалбоподателката, тя съответно не се явява и адресат на посочената
ПАМ. В случая не намира приложение разпоредбата на чл.188 ал.2 от ЗДвП, тъй
като този текст от закона има предвид отговорност за извършени административни
нарушения, а не приложени принудителни административни мерки. Както се посочва
по-горе, ЗППАМ представлява индивидуален административен акт, който има за цел
да предотврати и преустанови административните нарушения, както и да
предотврати и отстрани вредните последици от тях (чл.22 от ЗАНН), поради което
не представлява акт, с който се налага административно наказание.
Принудителните административни мерки са актове на държавно управление от
категорията индивидуални административни актове и следва да се подчиняват на
принципа на законност по отношение на издаването и изпълнението им.
Материално-правните предпоставки, с които се предвиждат такива мерки, подлежат
на стриктно и ограничително тълкуване, тъй като с прилагането им се засяга
директно правната сфера на адресата.
В случая административният орган неправилно определя
адресата на волеизявлението си. Неправилната преценка за това кой е коректният
адресат на наложената мярка представлява пряко нарушение на съответната
хипотеза на предвидената в закона норма, от което следва, че същата е издадена
в нарушение на материалния закон. Ето защо оспорената заповед се явява
незаконосъобразна, поради което следва да бъде отменена.
По делото жалобподателката и процесуалният и
представител не правят искане за разноски, поради което такива не се следват.
Водим от изложените съображения и на основание чл.172
ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на И.С. с ЕГН ********** Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №19-0819-002387/04.12.2019г., издадена от
полицейски инспектор към ОДМВР – Варна, с която на И.С. била наложена
принудителна административна мярка по чл.171, т.2А от ЗДвП – прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 6 месеца .
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: