№ 102
гр. С. , 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИ.ЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мартин Цв. Сандулов
Членове:Мария Ян. Блецова Калцова
Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова ВъззИ.но
гражданско дело № 20212200500270 по описа за 2021 година
Производството е въззИ.но и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззИ.на жалба, подадена от адв.л., пълномощник на
„Състейнъбъл бизнес солюшън“ АД, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „ Рачо Петров Казанджията“, №7, протИ. решение №
260278/27.04.2021 г. по гр.д. № 1079//2020г. на С.ския районен съд, с което е
било отхвърлен предявеният от жалбоподателя протИ. И.. Г. Т., ЕГН
**********, от гр.С., ул. „ М.К.", № ** установителен иск за признава за на
установено, че въззИ.аемата дължи сумата от 136.47 лв., представляваща
главница ведно със законната лихва върху нея от 04.12.2019г., за което е била
издадена заповед за изпълнение № 3860/05.12.2019г. по ч.гр.д. № 6711/2019г.
по описа на СлРС. С обжалваното решение въззИ.никът е бил осъден да
заплати 300.00лв. деловодни разноски.
Решението е обжалвано като неправилно, незаконосъобразно и
постановено в нарушение на съдопроизводствените правила.Решението било
постановено при превратно тълкуване на фактите и неизяснена фактическа
обстановка. Неправилно съдът пир постановяване на решението се е
1
съобразил единствено с представената по делото справка от „ А1 България“
ЕАД ( находяща се на стр.162 от делото), според която ответницата не е
имала незаплатени задължения. Страната твърди, че всъщност ответницата е
била заплатила единствено първоначалната такса от 9.50лв., а последващите
дължими суми по фактури от 19.07.2018г., 20.08.2018г., 19.09.2018г.,
19.10.2018г. и 19.11.2018г. не били заплатени, поради което се стигнало до
предсрочна изискуемост на вземането предвид разпоредбата на т.12.3 от
Договора за продажба на изплащане. На 07.08.2018г. бил спрян достъпът до
мрежата на абоната, а на 19.12.2018г. била издадена фактура за остатъка от
неизплатените суми и от тази дата Договорът се считал за прекратен. След
прекратяване на договора ответницата била изплатила частично
задължението си. Неизплатени били останали 15 вноски. Остатъкът по
неизплатената сума бил заплатен от ищеца в качеството му на поръчител.
Тези факти били твърдени от ищеца по първоначалното производство, но
съдът не се бил съобразил с отразеното в последната колона от справката.
Ищецът бил извършил плащане на 21.08.2019г., което било потвърдено на
30.08.2019г. От своя страна ответницата не била представила доказателства за
извършено плащане. По партидата на ответницата липсвали задължения, тъй
като същите били заплатени от ищеца.
В жалбата се съдържат оплаквания за допуснати процесуални
нарушения – непълен доклад по делото и липса на произнасяне по направени
доказателствени искания – за допускане на съдебно – счетоводна експертиза.
Доказателствената тежест била неправилно разпределена – в тежест на ищеца
било указано да докаже извършеното плащане.
Моли се обжалваното решение да бъде отменено и предявеният иск да
бъде уважен. Претендират се деловодни разноски. Направено е възражение за
прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение от насрещната
страна.
В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззИ.ната жалба
от адв. Р. пълномощник на И.. Г. Т., ЕГН **********, от гр.С., ул. „ М.К.", №
** с който същата е оспорена като неоснователна. Посочено е, че съдът е
постановил решение при съобразяване с всички събрани по доказателства. В
случая от справката на третото неучастващо по делото лице се било
2
установило, че ищецът не е имал какво да заплати като задължение на
ответницата. По делото нямало доказателства от които да се установи, че на
ответницата е бил спрян достъпът до мрежа. Нещо повече и след 07.08.2018г.
са и били начислявани суми за електронни съобщителни услуги. Съдът не бил
пропуснал да се произнесе по направеното искане за допускане на съдебно –
икономическа експертиза. Това искане било направено като евентуално от
страната- ако по делото не се предостави писмено доказателство – фактура от
третото лице „ А1България“, а такава била представена, поради което съдът
не е следвало да се произнася и по евентуалното искане. На следващо място
се посочва, че на ищеца е било указано, че следва да докаже единствено
извършеното от него плащане, а не плащането извършено от ответницата.
Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено и да се присъдят
деловодни разноски за въззИ.на инстанция.
В с.з. въззИ.ната страна се не представлява. Процесуалният и
представител адв.л., в писмено становище заявява, че поддържа въззИ.ната
жалба и моли тя да бъде уважена. Претендира разноски.
В с.з. въззИ.аемата страна редовно призована се представляват от
адв.Р., който заявява, че оспорва въззИ.ната жалба като неоснователна и
поддържа депозирания отговор на въззИ.ната жалба. Моли да се потвърди
обжалваното решение. Претендира деловодни разноски.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.
Установената и възприета от РС – С. фактическа обстановка изцяло
кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е изчерпателно и
подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на
основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с оглед
процесуална икономия препраща към него.
ВъззИ.ната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния
акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
Делото е образувано във връзка с предявен от въззИ.ника установителен
иск за признаване за установено, че въззИ.аемата страна дължи сумата от
136.47лв., представляваща неизплатена от нея сума по Договор за продажба
3
на изплащане № *********/13.07.2018г., за която била издадена заповед за
изпълнение.
Правилно първоинстанционният съд е указал на ищеца – въззИ.ник, че в
негова тежест е да докаже съществуването на процесното вземане като
докаже съществуването на договор за продажба на изплащане между
ответницата и третото лице, по отношение на което ищецът има качеството на
поръчител, както и изпълнението на задължението от ищеца вместо
ответницата. В случая няма разместване на доказателствената тежест.
Следвано е основното правило, че всеки следва да докаже твърдените от него
обстоятелства и факти. На страната не е указано да доказва отрицателни
факти. Указанията на съда е можело да бъдат изпълнени. При безспорното им
установяване, предявеният иск е следвало да бъде уважен.
Следва да се отбележи за пореден път, че ищецът носи отговорността да
установи претенцията си изцяло, както по основание, така и по размер.
В случая исковата претенция не е доказана безспорно.
По делото е установено наличието на договорни отношения по
закупуването на устройство от ответницата от третото, неучастващо по
делото лице, договорка за разсроченото му плащане, както и наличието на
договор за поръчителство между ищеца и третото лице. Неустановени са
твърденията на ищеца обаче, че ответницата не е заплащала своевременно
задълженията си, че това е довело до предсрочна изискуемост на цялото
задължение и че остатъкът от дължимата сума ( в размер на исковата
претенция) е бил заплатен от ищеца като поръчител. От представената
справка по делото от „ А1 България“ ЕАД е видно, че ответницата няма
неизплатени задължения. Всички развити от въззИ.ника оплаквания за
неправилно тълкуване на справката от съда са неоснователни и
ненавременни. Ако страната е искала да направи оспорване на отразеното в
справката на „А1“, то тя е следвало да предприеме своевременно съответните
процесуални действия. Като не е направила това, въззИ.ната страна е
допуснала претенцията ѝ да остане недоказана.
Тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на
първоинстанционният съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
4
С оглед изхода на процеса на въззИ.ната страна следва да се
допълнително деловодни разноски за въззИ.на инстанция в размер на
300.00лв. адвокатско възнаграждение, което е минималното дължимо
адвокатско възнаграждение.
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260278/27.04.2021 г. по гр.д. №
1079//2020г. на С.ския районен съд.
ОСЪЖДА „Състейнъбъл бизнес солюшън“ АД, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „ Рачо Петров Казанджията“, №7, да заплати на
И.. Г. Т., ЕГН **********, от гр.С., ул. „ М.К.", № ** деловодни разноски за
въззИ.на инстанция в размер на 300.00 ( триста) лв. адвокатско
възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5