Номер 150909.11.2020 г.Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд - София11-ти търговски
На 19.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
Секретар:Ива А. Иванова
като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело №
20201001002312 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение № 2973 от 13.05.2020г., постановено по гр.д. № 17160/2018г. по описа на
Софийски градски съд, I ГО, 10 състав е осъдил Република България, чрез Министъра на
финансите да заплати на „ФИЛИМЕКС“ ООД на основание чл. 49 от ЗЗД, вр. с чл. 45 от
ЗЗД, вр. с чл. 7 от Конституцията на Република България сума в размер на 47 777,00 лв. –
представляваща обезщетение за имуществени вреди от противоправно поведение на лица от
състава на държавен орган, изразяващо се в приемане на противоконституционна
разпоредба в закон и неизпълнение на задължението да уредят отношенията, възникнали от
прилагане на разпоредбата след обявяването и за противоконституционна, която вреда се
изразява в удържани такси по чл. 35а ЗЕВИ за периода 01.01.2014г. – 31.08.2014г., заедно
със законната лихва от 21.12.2018г. до окончателното плащане; осъдил е Република
България, чрез Министъра на финансите да заплати на „ФИЛИМЕКС“ ООД на основание
чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 2273 лв., представляваща съдебни разноски.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника в производството -
Република България, представлявана от В. Г., министър на финансите с оплаквания за
процесуална недопустимост на постановеното решение, а по същество за неправилност на
последното, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Въззивникът
инвокира оплакване за недопустимост на решението, тъй като вътрешното ни
законодателство не предвижда ангажиране на отговорността на Народното събрание за
осъществяваната от него законодателна дейност, както и специален ред и орган , който да е
натоварен да урежда последиците от обявената за противоконституционна законодателна
дейност. Сочи, че с постановяване на решението съдът е иззел компетентността на
Народното събрание по чл. 22 ал. 4 от ЗКС, което обосновава извод за недопустимост на
постановения съдебен акт. Поддържа, че вътрешното ни законодателство не предвижда
възможност за ангажиране отговорността на народните представители за осъществена
противоконституционна законодателна дейност, нито по реда на изчерпателно изброените
хипотези на ЗОДОВ, нито по реда на чл. 49 от ЗЗД. Излага, че спецификата на
1
законодателната дейност изключва възможността прогласяването на
противоконституционността на всеки един отделен законодателен акт да бъде възприемано
като осъществяване на гражданскоправен деликт от страна на народните представители.
Навежда доводи за недопустимост на подвеждането на законодателната дейност под
нормите на общите правила на деликта в гражданското право, нито за възприемане на
Държавата като възложител на работа на народните представители. Излага съображения за
неправилност на постановения съдебен акт, доколкото в процесната хипотеза Държавата не
се явява възложител на държавни функции по смисъла на чл. 49 от ЗЗД, предвид
конституционно установената форма на народно представителство, прекия избор на
народните представители от избирателите и нормата на чл. 62 от Конституцията. Навежда
доводи за необоснованост на извода на съда, че приемането на противоконституционен
законодателен акт представлява противоправно деяние, както и че нормата на чл. 35а от
ЗЕВИ е противоконституционна от момента на нейното приемане. Сочи, че с горното
решаващият съд е иззел компетентността на Конституционния съд, който е единствено
компетентния орган за произнасяне по конституционосъобразността на нормативните
актове. Излага, че съгласно трайната и непротиворечива практика на Конституционния съд,
действието на обявения за противоконституционен закон се преустановява от момента на
влизане в сила на решението за нейното прогласяване, което няма обратно действие.
Поддържа, че до момента на влизане в сила на решението законът продължава да поражда
правно действие, да се прилага и да урежда обществените отношения, за което се позовава
на съдебна практика. Навежда доводи за липса на противоправно деяние съгласно чл. 151 ал.
2 от конституцията, тъй като упражняването на законодателна власт не може да бъде
противоправно действие. Инвокира оплакване за необоснованост на извода, че е налице
противоправно бездействие на народното събрание, досежно уреждане на последиците от
обявените за противоконституционни правни норми с доводи, че разпоредбата на чл. 22 ал.
4 от ЗКС не въвежда задължение за Народното събрание. Твърди, че не са налице
елементите от фактическия състав на деликта, уреден в чл.49 от ЗЗД. Предвид изложеното
жалбоподателят моли въззивния съд да обезсили, като недопустимо обжалваното решение, в
условията на евентуалност да го отмени и да отхвърли така предявените искове, както и да
му присъди направените разноски.
Въззиваемата страна „ФИЛИМЕКС“ ООД – ищец по исковете – чрез процесуалния
си представител оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я остави без уважение,
а обжалваното с нея решение – в сила, като правилно и законосъобразно. Претендират се
разноски.
Апелативен съд - София, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци
на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от „ФИЛИМЕКС“ ОДД
срещу Република България, чрез Министъра на финансите с осъдителен иск с правно
основание чл.49, от ЗЗД, вр.чл.7 от Конституцията за заплащане на сума в размер на 47
777,00лв., представляваща имуществени вреди в размер на удържана и заплатена такса за
периода от 01.01.2014г. до 31.08.2014г. на основание чл. 35а, ал. 1, 2 и 3, чл. 35б, ал. 1, 2, 3 и
4, чл. 35в, ал. 1, 2 и 3 и чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 от Закона за енергията от възобновяеми
източници /ЗЕВИ/, които разпоредби са обявени за противоконституционни с Решение
№13/31.07.2014г. по к.д. №1/2014г. на Конституционния съд на Република България, влязло
в сила от 10.08/2014г., както и поради противоправно бездействие от страна на Народното
събрание /НС/ да уреди последиците от противоконституционните разпоредби. Претендира
се законна лихва от деня на подаване на исковата молба – 21.12.2018г. до окончателното
заплащане на сумата.
2
В исковата молба се твърди, че ищецът е производител на електрическа енергия от
възобновяеми източници, като експлоатира две фотоволтаични електрически
централи, находящи се в местността „Бялата гнила“, землището на с.Старо Железаре,
община Хисаря, Пловдивска област, а именно „ФИЛИМЕКС – 3“ и „ФИЛИМЕКС – 2“.
Навеждат се доводи, че на 29.06.2012г. с „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“АД, е
сключен Договор № 585/29.06.2012г. за изкупуване на електрическа енергия, произведена
от ФтЕЦ Филимекс - 3. На същата дата - 29.06.2012г. с „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“АД, е сключен Договор № 584/29.06.2012г. за изкупуване на
електрическа енергия, произведена от ФтЕЦ Филимекс – 2. С точка 2 и 3 от § 6 от
Заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2014г., е създаден раздел V,
в гл. IV от ЗЕВИ, сочещ на задължение за такса за производство на електрическа енергия в
размер на 20% от преференциалната цена по чл. 31 от ЗЕВИ, която се удържа и внася от
обществения доставчик „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ АД. Процесната сума
е удържана от ищеца и внесена в полза на държавния бюджет. Навеждат се доводи, че с
приемането на противоконституционна разпоредба НС е осъществило противоправно
деяние, в резултат на което за ищеца са настъпили имуществени вреди. Изложено е
становище и след обявяване на процесните разпоредби на ЗЕВИ за противоконституционни,
на основание чл.88 от Правилника за дейността на Народното събрание, да е възникнало
задължение в двумесечен срок НС да уреди възникналите правни последици
от противоконституционната разпоредба, който срок е изтекъл, а регламентация не е
извършена.
Не е спорно между страните, че ищецът е производител на електрическа енергия като
титуляр на лицензия, чрез изграден енергиен обект Фотоволтаична електроцентрала ФтЕЦ
Филимекс - 3, с местонахождение, местност „Бялата гнила“, землището на с.Старо
Железаре, Община Хисар, ПИ074077, както и Фотоволтаична електроцентрала ФтЕЦ
Филимекс – 2, с местонахождение, местност „Бялата гнила“, землището на с.Старо
Железаре, Община Хисар, ПИ074075.
На 29.06.2012г. между „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ АД
и „ФИЛИМЕКС“ ОДД е сключен договор за изкупуване на електрическа енергия,
произведена от възобновяем енергиен източник с №584/29.06.2012г.
На 29.06.2012г. между „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ АД
и „ФИЛИМЕКС“ ОДД е сключен договор за изкупуване на електрическа енергия,
произведена от възобновяем енергиен източник с №585/29.06.2012г.
Фотоволтаичните електроцентрали са въведени в експлоатация, видно от
представените по делото разрешения за ползване с № ДК – 07 – ЮЦР – 146 и № ДК – 07 –
ЮЦР – 148.
Представени са по делото 16 броя фактури, а именно: № 873/31.01.2014г.;
878/28.02.2014г.; №885/31.03.2014г.; №895/30.04.2014г.; №901/31.05.2014г.;
№909/30.06.2014г.; №918/31.07.2014г.; №925/31.08.2014г.; № 874/31.01.2014г.;
879/28.02.2014г.; №886/31.03.2014г.; №896/30.04.2014г.; №902/31.05.2014г.;
№910/30.06.2014г.; №919/31.07.2014г.; №926/31.08.2014г.;
На основание чл.186 от ГПК по делото пред първоинстанционния съд е изискана
справка от КЕВР по въпроса какъв е размерът на постъпилите по сметка на КЕВР за всяко
тримесечие по реда на чл.35б от ЗЕВИ такси по чл.35а от ЗЕВИ, удържани от
„ФИЛИМЕКС“ ООД за фотоволтаична централа ФтЕЦ 75 „Филимекс – 2“ и фотоволтаична
централа ФтЕЦ 77 „Филимекс – 3“ през периода 01.01.2014г. – 30.08.2014г. от „ЕВН
3
БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ АД. В изпълнение на така дадени указания КЕВР е
предоставило извлечение за дължимите от „ФИЛИМЕКС“ ООД такси, а именно 21 409,97
лв. за фотоволтаична централа ФтЕЦ 75 „Филимекс – 2“ и 26 367,46 лв. за фотоволтаична
централа ФтЕЦ 77 „Филимекс – 3“. КЕВР е посочила, че „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ АД е превеждало по сметка на КЕВР сумите по посочените
такси за първо, второ и трето тримесечие на 2014г., съответно на 15.04.2014г., 15.07.2014г. и
15.10.2014г.
Наторно известно е на съда, че с решение на КС №13/31.07.2014г. разпоредбите
на чл.35а-чл.35в от ЗЕВИ са обявени за противоконституционни. Решението е обнародвано
на 06.08.2014г. и е влязло в сила на 10.08.2014г., съгласно нормата на чл.151, ал.2 от
КРБ противоконституционният закон не се прилага от деня на влизане на решението в сила.
Т.е. безспорно за релевирания период от 01.01.2014г. до 09.08.2014г. законовата разпоредба
е действаща. Това обстоятелство не се оспорва от ищцовото дружество, а претенцията е
обоснована с твърдение за противоправност поради приемане на противоконституционна
разпоредба.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Настоящата инстанция намира, че наведените фактически твърдения и формулирания
петитум , с който се претендира връщане на сумата, внесена от ищеца в държавния бюджет
по силата на законово норма, която впоследствие е обявена за противоконституционна
обосновава извод за правна квалификация на предявения иск по чл. 55 ал.1 предложение 1
от ЗЗД. Въпреки доводите за наличие противоправно поведение на ответника, в качеството
му на работодател на Народното събрание, изразяващо се в приемане на
противоконституционна правна норма, фактическото основание на иска се базира на
твърдението осъществено плащане в полза на държавния бюджет осъществено от ищеца, в
качеството му производител на електрическа енергия от възобновяеми източници, по силата
на законово задължение, установено с разпоредбата на чл.35а от ЗЕВИ, както и за
последващо прогласяване на нейната противоконституционност. На тези фактически
твърдения съответства и наведения петитум за връщане на внесената сума , което
обосновава извода за правна квалификация на спора по чл. 55 ал.1 т.1 от ЗЗД - за връщане на
парична сума, предоставена от ищеца на ответника при липса на валидно правно основание.
Твърденията за претърпяна вреда от приемане на противоконституционна правна норма са
ирелевантни за спора, тъй като от една страна твърдяната „вреда“ е в размер на внесената
така, а от друга петитумът за връщане на същата сума изключва възможността за обезвреда,
която винаги предполага невъзможност пострадалият да бъде удовлетворен по друг начин,
освен чрез заместваща парична облага. В настоящият случай претенцията за връщане на
внесена такса изключва възможността за квалифицирането й като искане за заплащане на
заместваща парична облага, а и връщане на сумата, внесена при липса на валидно правно
основание е фактически възможно и допустимо. По тази причина правната квалификация на
спора, дадена от първоинстанционния съд не съответства на за фактическите твърдения в
исковата молба и заявения петитум.
По допустимостта на обжалваното решение- задължителната съдебна практика /
определение № 634 от 12.12.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2496/2017 г., I т. о., ТК,/ приема
непротиворечиво, че исковете на производители на електрическа енергия срещу Държавата,
за връщане на заплатени, на основание чл.35а, ал. 1 ЗЕВИ, държавни такси за производство
на електрическа енергия от възобновяеми източници, предвид обявяването на нормата за
противоконституционна, подлежат на разглеждане по правилата на неоснователното
обогатяване и по общия съдопроизводствен ред, пред граждански съд. С оглед на горното
4
доводите на въззивника за недопустимост на решението, поради постановяването му от
некомпетентен съд се явяват неоснователни.
Между страните по делото не се спори, а и от представените писмени доказателства
се установява, че между ищеца и обществен доставчик на електрическа енергия е сключен
договор за изкупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници. От справката
представена от КЕВР, се установява, че за периода 01.01.2014 г.- 30.08.2014 г. от ищеца е
удържана такса по чл. 35а от ЗЕВИ в размер на 47 777,00 лева. Таксата е удържана от ищеца
от „ФИЛИМЕКС“ ООД АД и е внесена по сметка на държавния бюджет, както следва: на
15.04.2014 г., 15.07.2014 г. и 15.10.2014г. Горното, обосновава извода, че процесните такси
са постъпили реално по сметка на държавния бюджет.
Съгласно разпоредбата на чл.35а, ал.1 от ЗЕВИ за производството на електрическа
енергия от вятърна и слънчева енергия се събира такса. Нормата на чл.35б от същия закон
предвижда, че таксата се удържа и внася от обществения доставчик, съответно от крайния
снабдител, който е задължен да удържа и внася таксата по този раздел, както и да подават
тримесечна справка по образец, утвърден от ДКЕВР за дължимата такса за съответния
период. Съгласно ал.3 на същия текст, справката по ал. 2 се подава в ДКEВР в срок до 15
число на месеца, следващ тримесечието, за което се отнася. Между страните по делото не се
спори, че процесните суми имат характера на такса по чл.35а от ЗЕВИ, внесени в държавния
бюджет от ищеца, в качеството му на производител на електрическа енергия от
възобновяеми източници
Между страните по делото не се спори, че с решение № 13 от 31.07.2014 г. по к.д. №
1/2014 г. на Конституционния съд Република България разпоредбата на чл. 35а от ЗЕВИ е
обявена за противоконституционна. Безспорно е и обстоятелството, че решението е влязло в
закона сила на 10.08.2014г.
Съгласно разпоредбата на чл.22, ал.2 от ЗКС актовете, обявени за
противоконституционни, не се прилагат, като ал.4 от същата разпоредба предвижда, че
възникналите правни последици от акта по ал.2 се уреждат от органа, който го е постановил.
По делото не са наведени твърдения и липсват доказателства държавата да е уредила чрез
приемане на нормативен акт или по друг начин правните последици, възникнали от
обявената за противоконституционна разпоредба на чл. 35а от ЗЕВИ.
С оглед на изложеното основният правен въпрос, релевантен за правилното решаване
на спора по настоящото дело е какво е действието във времево отношение на решението на
Конституционния съд на Република България, с което се обявява за противоконституционна
дадена законова правна норма , както във времево отношение, така и по отношение на
заварени и неприключили правоотношения и факти. Отговорът на този въпрос се съдържа в
задължителното тълкувание на конституционните разпоредби, извършено по реда на чл.
149, ал. 1, т. 1 КРБ с решение № 3/28.04.2020 г. по к.д. № 5/2019 г. на Конституционния съд
на Република България.
В така посоченото решение е даден отговор на въпроса, като съгласно диспозитива на
РКС № 3/28.04.2020г. по отношение на заварените от решението на КС неприключени
правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства,
противоконституционният закон не се прилага; Народното събрание урежда правните
последици от прилагането на обявения за противоконституционен закон.
За да бъде изяснено така даденото задължително тълкуване, следва да бъдат
съобразени решаващите мотиви на КС, съдържащи следните ръководни съображения:
5
- по принцип решението на КС, обявяващо за противоконституционен закон, действа
занапред (ex nunc), а правният ефект на решението е в неприлагане закона от деня на
влизане в сила на Решението на Конституционния съд, от който момент той престава да
действа и да регулира обществени отношения, предмет на неговата уредба /чл. 151, ал. 2,
изр. 3 КРБ/;
- възникналите от прилагането на закона правни последици в рамките на
правоотношения, приключили до влизане в сила на решението на конституционния съд по
принцип се запазват, но Народното събрание е конституционно /а и законово – чл. 22, ал. 4
ЗКС/ задължено да уреди тези възникнали последици по начин, който да обоснове пълно
отстраняване на допуснатото конституционното нарушение, само по който начин може да се
гарантира правната справедливост по отношение на тази категория правоотношения; до
произнасянето на НС, при наличие на правен спор, съдилищата го решават като прилагат
пряко Конституцията и принципите на правото.
- задължението на НС да уреди последиците се свързва и с чл. 7 КРБ, предвиждащ
отговорност на държавата за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни
органи и длъжностни лица, което неминуемо обхваща и отговорността на органа, издал
противоконституционния акт;
-абсолютното действие „занапред“ на решение за невалидност на закона, предмет на
контрол за конституционност, обаче е несъвместимо с върховенството на Конституцията,
което конституционното правосъдие гарантира, и конституционният законодател допуска
имплицитно изключения от правилото в чл. 151, ал. 2, изр. 3 от КРБ;
-за тези изключения решението на КС има обратно действие /ex tunc/, а именно –
спрямо заварени правоотношения и правоотношения, предмет на висящи съдебни
производства;
-при правоотношенията, които не са приключени по времето, когато влиза в сила
обезсилващото решение на КС (заварени правоотношения), въздействието на
противоконституционния закон спрямо тях се преустановява изцяло, а регулативната му
способност се отнема спрямо всеки един от елементите на правоотношението, вкл. и спрямо
неговия правопораждащ юридически факт, т.е. действието на РКС е обратно;
-от разпоредбата на чл. 150, ал. 2 КРБ се извлича и обратното действие на РКС
спрямо правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, независимо дали
правоотношенията са приключени или неприключени;
Горното е вследствие от това, че противоконституционността на съответния закон не
е резултат от самото решение на КС, а е била изначална – от самото му приемане. С
решението на КС тя само се прогласява по общозадължителен начин, като в тази му част
решението на КС има установително действие – то установява, че от самото му приемане
съответният акт е противоречал на КРБ. След прогласяване на тази
противоконституционност съдилищата, чиято основна задача е да осигурят върховенството
на правото, а от там и на Конституцията, не могат да продължат да прилагат
противоконституционния закон и да зачитат неговите последици, независимо кога те са
настъпили – преди или след влизането в сила на РКС.
Така разясненото по задължителен начин действие на решението на КС, с което се
обявява за противоконституционен закон, приложено спрямо фактите по настоящия казус
означава следното:
6
Както бе посочено по-горе, за периода 01.01.2014 г. –31.08.2014 г. на ищеца са били
удържани такси по чл. 35а ЗЕВИ в общ размер на 47 777,00 лв., които от името на ищеца са
превеждани от крайния снабдител на тримесечия по сметка на КЕВР: на 15.04.2014г., на
15.07.2014г. и на 15.10.2014г.
С решение № 13/31.07.2014 г. по к.д. № 1/2014 г. на Конституционния съд (ДВ, бр.
65/6.08.2014 г.), в сила от 10.08.2014 г., са обявени за противоконституционни разпоредбите
на чл. 35а – 35в ЗЕВИ, въз основа на които са събраните процесните такси. Следователно,
тези разпоредби са били правното основание за заплащане на таксите.
Най-напред следва да се прецени дали към 10.08.2014 г. процесните правоотношения,
въз основа на които са събрани процесните суми, са били приключени или неприключени
/заварени/. От уредения в чл. 35б ЗЕВИ механизъм на начисляване и събиране на таксите по
чл. 35а ЗЕВИ следва, че финансовото правоотношение между държавата и длъжника на
таксите по чл.35а ЗЕВИ се счита за приключило с настъпването на падежа на съответното
плащане, от когато вземането става изискуемо и подлежи на изпълнение, като този падеж е
15-то число на месеца, следващ тримесечието, за което се отнася. До настъпването на
падежа на вземането по чл.35а ЗЕВИ същото нито е изпълняемо, нито е изискуемо, т.е. до
този момент не е породено нито притезанието на държавата като кредитор да иска
изпълнение, като съществена част от правото й на вземане, нито е породено задължението
на длъжника да изпълни. Това означава, че до настъпването на падежа не са настъпили
всички правни последици /всички права и задължения/, които образуват това финансово
правоотношение, тъй като субективното право на държавата все още не е преминало в
състояние на притезание, т.е. такова, което да е годно за защита чрез принудително
изпълнение.
Ето защо за приключени следва да се приемат правоотношенията, по които падежът
на процесната такса е настъпил преди 10.08.2014г. Такива са правоотношенията за първите
две тримесечия на 2014г., за тези на 15.04.2014г. и на 15.07.2014 г. Падежът на таксите за
третото тримесечие на 2014г. е следвало да настъпи на 15.10.2014г., поради което към датата
на влизане в сила на РКС /10.08.2014 г./ правоотношението за тези такси следва да се счита
за неприключено /заварено/.
С влизането в сила на РКС № 13/31.07.2014г. обявените за противоконституционни
разпоредби на ЗЕВИ са загубили изцяло регулативния си ефект спрямо неприключените
правоотношения от началния момент на проявление на правопораждащите им факти,
вследствие на което са отречени изцяло техните правни последици – настъпили и
ненастъпили. Правата и задълженията по неприключеното правоотношение се считат за
изначално непородени и отречени, тъй като неприлагането на закона е към всеки елемент от
правоотношението, вкл. и към правопораждащия му факт, който губи изцяло правната си
релевантност. При това положение извършеното на 15.10.2014г. плащане е извършено при
начална липса на основание. С обезсилването на противоконституционния закон по
неприключеното към 10.08.2014г. правоотношение относно таксата по чл.35а ЗЕВИ за
третото тримесечие на 2014г., държавата е загубила правото да получи тази такса, дори и тя
да е била начислена за периода преди 10.08.2014г. Като допълнителен аргумент следва да се
посочи, че с РКС № 13/31.07.2014 г. е обезсилена и разпоредбата на чл. 35б ЗЕВИ,
установяваща падежа и реда за събиране на таксата, поради което дори и при действие ex
nunc на РКС плащането на сумата на 24.09.2014г. също се явява лишено от основание,
доколкото към този момент законът не е бил действащ.
Що се отнася до извършените плащания на 15.04.2014 г. и на 15.07.2014 г., то същите
безспорно се явяват платени в рамките на изцяло приключени правоотношения към датата
7
на влизане в сила на РКС № 13/31.07.2014 г. – 10.08.2014г. С влизане в сила на посоченото
РКС за законодателния орган /Народното събрание/ е възникнало задължението да преуреди
конституционосъобразно в последващ закон последиците от обявения за
противоконституционен закон, измежду които и процесните заплатени суми. Доколкото се
касае до плащания в полза на държавата, то единственото конституционосъобразно
уреждане би било възстановяването на получените суми по определен ред и в определен
срок, но не и задържането на сумите. Това задължение не е било изпълнено до настоящия
момент. Същевременно, за възстановяване на тези суми ищеца е завел и настоящото исково
производство, вследствие на което правоотношенията са станали предмет на висящо
съдебно производство в разяснения по-горе смисъл. Както поради това, така и поради
липсата на изпълнено от НС задължение за уреждане на последиците, в настоящото
производство и съобразно РКС № 3/28.04.2020г. съдът е длъжен да остави неприложен
противоконституционния закон спрямо тези правоотношения, т.е. да отрече изцяло техните
правни последици от самото проявление на правопораждащите им факти и по този начин да
приложи на практика върховенството на Конституцията. Неприлагането на
противоконституционните разпоредби на чл. 35а и сл. ЗЕВИ спрямо фактите, по силата на
които държавата е получила процесните суми, означава, че правната релевантност на тези
факти не може да бъде призната в настоящия съдебен процес, а това води и до цялостно
отричане на наличието на валидно породени от тях правоотношения. Сумите се явяват
противоконституционно събрани, а следователно – събрани при липсата на валидно
правно основание. Ето защо държавата дължи тяхното възстановяване на осн. чл. 55, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД.
Настоящият въззивен състав счита, че предвид постановките на РКС № 3/28.04.2020
г. възстановяването на платени суми за публични вземания въз основа на обявен за
противоконституционен закон може да се търси само на кондикционно, а не на деликтно
основание. Неприлагането на противоконституционния закон спрямо фактите, въз основа на
които са събрани сумите, означава липса на валидно правно основание за пораждането на
подобни публични вземания в полза на държавата, т.е. до тяхната недължимост. От своя
страна това води до задължение за връщане на събраните суми като неоснователно
получени, а недължимо платеното никога не може да се разглежда като вреда – независимо
дали е платено за частно или публично вземане.
По изложените съображения настоящата инстанция намира предявения иск за
основателен, поради което същият следва да бъде уважен. Въпреки несъвпадението в
правните констатации на двете инстанции, предвид съвпадението на крайния извод за
основателност на предявения иск, макар и при различна правна квалификация – по чл. 55
ал.1 предложение 1 от ЗЗД , обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК въззивникът следва да заплати на въззиваемия
направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 1 500,00 лева., за които
разноски са представени доказателства за реалното им заплащане.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2973 от 13.05.2020г., постановено по гр.д. №
17160/2018г. по описа на Софийски градски съд, I ГО, 10 състав при правна
квалификация на предявения иск по чл. 55 ал.1, предложение 1 от ЗЗД.
8
ОСЪЖДА Република България, чрез Министъра на финансите, с адрес гр. София, ул.
„Георги Раковски“ № 102 да заплати на „ФИЛИМЕКС“ ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Дарвин“ № 2 на основание чл.78, ал. 3 от
ГПК сумата от 1500,00 лв. /хиляда и петстотин/ – направените пред настоящата инстанция
разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на препис от него, при
наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9