РЕШЕНИЕ
№ 362
гр. П., 14.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Атанас Кобуров
при участието на секретаря Вера Сухарова
в присъствието на прокурора Н. Вл. З.
като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело №
20241230100316 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Закон за отговорността на държавата и общините за
вреди (ЗОДОВ) и е образувано по искова молба подадена от С. Н. К., ЕГН: **********, с
поС.ен адрес гр. П., ул. „А.“ № 30, чрез адвокат Г. Ф., САК, със съдебен адрес гр. С., ул. „К.
I“ № 16, вх. Б, ет. 4, ап. 15, против Прокуратурата на Република България, гр. С. **, бул. „В.“
№ 2, представлявана от и.ф. Главен прокурор Б.Б.С..
Сочи се в исковата молба, че с Постановление от 2012 г. по ДП № 865/12 на РУ на
МВР П., ищецът е привлечен като обвиняем, за това че: на 25.11.2012 г. около 14,30 часа на
третокласен път III-108 „I - 1 - П.“ в посока гр. П. - гр. С., в района на сградата на фирма
„Етиком“, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ауди“,
модел „А6“ с peг. № Е 0485 ВС, със скорост от 115 км./ч. е нарушил правилата за движение
по пътищата, визиран в чл.21, ал.1 от ЗДвП, понеже като водач на пътно превозно средство
от категория „В“ е избрал скорост на движение на управляваното от него пътно превозно
средство, превишаваща максимално разрешената скорост за движение извън населено място
и в чл.25, ал.1 и ал.2 от ЗДвП - при предприемане на маневра, свързана с отклонение наляво
по платното за движение, в частност за преминаване в друга пътна лента, преди да започне
маневрата не се е убедил, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които
се движат след него или минават покрай него - в случая с лек автомобил марка „Ауди“,
модел „А4“ с peг. № Е 8400 KB и не се е съобразил с неговото положение, посока и скорост
на движение, а също и че при извършване на тази маневра е длъжен да пропусне пътното
1
превозно средство, движещо се по нея - в частност лек автомобил марка „Мерцедес“ с peг.
№ Е 3310 ВН , вследствие на което е последвал удар между управляваното от него МПС и
лек автомобил марка „Мерцедес“ с peг. № Е 3310 ВН и по непредпазливост и при условията
на независимо съизвършителство с подсъдимия П.Д.Г. е причинил смъртта на М.А.К., б.ж.
на гр. П., престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“, във връзка с чл.342, ал.1, пр.3 от НК, във
връзка с чл.21, ал.1 и чл.25,ал.1 и ал.2 от ЗДвП и във връзка с чл.54 и чл.36 НК, както и да е
нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП - да
намали скоростта и в случаи на необходимост да спре, когато възникне опасност за
движението.
Посочва се, че на 24.03.2015 г. в Окръжен съд - Благоевград е внесен за разглеждане
обвинителен акт против ищеца за посоченото престъпление, в резултат на което е
образувано НОХД № 110/2015 г. по описа на съда, като след проведени 13 съдебни
заседания състав от Окръжен съд Благоевград е постановил Присъда № 6366 от 08.12.2016 г.,
с която ищецът е признат за виновен и на основание чл.343, ал.1, б.“в“, във връзка с чл.342,
ал.1, пр.3 от НК, във връзка с чл.21, ал.1 и чл.25,ал.1 и ал.2 от ЗДвП и във връзка с чл.54 и
чл.36 НК, съдът го е осъдил на три години лишаване от свобода и го е оправдал по
обвинението да е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.20, ал.2, изр.2
от ЗДвП.
Против постановената присъда са подадени жалби от двамата подсъдими, образувано
е ВНОХД № 1495/2017 г. по описа на САС, като с Решение № 152 от 18.04.2018 г.
първоинстанцонната присъда е потвърдена в цялост.
Срещу постановеното решение са подадени жалби от частните обвинители и от
двамата подсъдими, образувано е КНД № 900/2018 г., като с Решение от 13.11.2018 г. е
отменено въззивно решение № 152/18.04.2018 г., постановено по ВНОХД № 1495/2017 г. по
описа на Апелативен съд – С. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на
апелативния съд от стадия на съдебното заседание.
По ВНОХД № 1532/2018 г. е постановена Присъда № 16 от 08.07.2020 г., с която
ищецът е признат за невиновен и на основание чл. 304 НПК съдът го е оправдал по
повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК.
Срещу така постановеното Решение е подадена жалба от подсъдимият П.Д.Г.,
образувано е КНД № 281/2021 г. по описа на ВКС, Второ НО, като с Решение № 98 от
27.06.2022 г. въззивната присъда по отношение на ищеца е потвърдена.
Твърди се, че в резултат на неоснователно повдигнатото и поддържано от Окръжна
прокуратура Благоевград обвинение за извършено престъпление и воденото срещу ищеца
наказателно производство, последният претърпял значителни неимуществени вреди.
Воденото против него наказателно производство и неоснователното обвинение му
причинили, и продължават да му причиняват множество негативни преживявания - стрес,
притеснения, безпокойство, неудобства. Обвинението засегнало негативно личния и
социален живот на ищеца, нанесло сериозни и трайни последици върху психо-
емоционалното и здравословното му съС.ие, изпитвал тежки душевни страдания, срам и
2
неудобство от засиленото обществено внимание, от близки, роднини и познати, бил
разстроен и напрегнат, загубил доверието на близките си, разпаднала се и връзката му с
дългогодишната му приятелка. Ищецът се затворил в себе си, изпитвал срам и неудобство от
опетнената си репутация, чувство за унижение, безпомощност и несигурност в бъдещето.
Производството, както в съдебна, така и в досъдсбна фаза, доколкото изисквало личното
участие на подсъдимият в него, го лишило от възможността да упражнява професията си
като международен шофьор.
В тази връзка, се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника -
Прокуратурата на Р България, гр. С. **, бул. „В.“ № 2, представлявана от и.ф. Главен
прокурор Б.Б.С., да заплати на С. Н. К., ЕГН: **********, сумата в размер на 20 000
/двадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
поради незаконно обвинение повдигнато и ръководено от Окръжна прокуратура –
Благоевград, по ДП 865/12 на РУ на МВР П., в извършване на престъпление по чл. 343, ал.
1, б. „в“, във връзка с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, във връзка с чл. 21, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 и ал.
2 от ЗДвП и във връзка с чл. 54 и чл. 36 НК, както и да е нарушил правилата за движение по
пътищата, визирани в чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП, за което е оправдан с влязло в сила
Решение № 98/27.06.2022 г., постановено по кнд № 281/21 г. по описа на ВКС, Второ НО,
ведно със законната лихва върху главницата, считано три години назад от датата на
завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се сторените по делото разноски.
В законоустановения срок, представител на ответната страна е представил писмен
отговор на исковата молба, с който изразява становище, че исковата претенция е
неоснователна и недоказана по своето основание и размер.
Навежда, че нито в исковата молба, нито в приложените към нея материали се
съдържат доказателства ищецът да е бил неправомерно задържан с мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ по реда на НПК или друга такова свързана с ограничаване
свободата му на придвижване, или да е бил задържан по реда на друг закон, включително
ЗМВР във връзка с престъплението, предмет на досъдебно производство № 865/2012 г. по
описа на РУ на МВР гр. П., по което същият е бил привлечен в качеството на обвиняем, а
впоследствие е бил оправдан от съда.
Твърди, че не са налице каквито и да било доказателства, които по безспорен начин да
доказват, че ищецът действително е претърпял някакви конкретни неимуществени вреди -
претърпени от него стрес, безпокойство, напрежение, унижение, увреждане на обществения
и личния му имидж и достойнство, които да са пряк и непосредствен резултат от воденото
срещу него наказателно производство и образуваните въз основа на последното съдебни
производства.
Релевира, че обжалването на поставената присъда от Окръжен съд гр. Благоевград
пред Апелативен съд гр. С., двукратното разглеждане на делото пред въззивната инстанция
3
и съответно първото касационно производство, са инициирани именно от ищеца, поради
което същият е допринесъл за продължителното разглеждане на делото в съдебната фаза на
процеса, като посочва, че необходимостта от явяване на ищеца в съдебните заседания пред
контролните съдебни инстанции, не може да бъде вменена във вина единствено на
прокуратурата, за да се претендира получаване на обезщетение от същата.
Твърди, че така предявеният иск е изключително и необосновано завишен по своя
размер, с оглед разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, икономическия стандарт в Р България и на
съдебната практика по аналогични случаи. Поради неоснователността на главния иск, счита
за неоснователна и акцесорната претенция за заплащане на законна лихва върху
претендираното обезщетение. За неоснователна счита и ищцовата претенция за заплащане
на направените по делото разноски, тъй като същата не е конкретизирана по своя характер и
не са представени доказателства за направени от ищеца разноски, освен адвокатското
пълномощно, като счита, че уговореното в това пълномощно заплащане е прекомерно
високо.
В съдебно заседание ищецът не се явява и представлява.
Ответната страна се представлява от прокурор Н. З., която оспорва исковата молба.
По делото са ангажирани писмени доказателства, както и е разпитан свидетел.
Като се запозна с представените по делото доказателства и становищата на
страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Ищецът е мъж на 46 години, несемеен, със средно образование.
Безспорно е установено по делото, че през 2014 г. С. К. е привлечен като обвиняем по
ДП № 865/2012 г. по описа на РУП-П. за извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1, б „в“,
във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК във вр. с чл. 21, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП.
В последствие е бил внесен обвинителен акт от Окръжна прокуратура Благоевград,
по който е образувано НОХД № 110/2015 г. по описа на Окръжен съд-Благоевград /БОС/, по
което съдът е постановил присъда от 08.12.2016 г., с която е признал ищеца при условията на
независимо съизвършителство с подсъдимия П.Д.Г. за виновен по повдигнатите обвинения и
му е определено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три години, изтърпяването на
което на основание чл. 66 от НК е било отложено за срок от три години.
Против постановената присъда са подадени жалби от двамата подсъдими, образувано
е ВНОХД № 1495/2017 г. по описа на САС, като с Решение № 152 от 18.04.2018 г.
първоинстанцонната присъда е потвърдена в цялост.
Срещу постановеното решение са подадени жалби от частните обвинители и от
двамата подсъдими, образувано е КНД № 900/2018 г., като с Решение от 13.11.2018 г. е
отменено въззивно решение № 152/18.04.2018 г., постановено по ВНОХД № 1495/2017 г. по
описа на Апелативен съд – С. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на
апелативния съд от стадия на съдебното заседание.
С Присъда № 16 от 08.07.2020 г., постановено по ВНОХД № 1532/2018 г. По описа на
Апелативен съд – С., ищецът е признат за невиновен и на основание чл. 304 НПК съдът го е
оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“, вр. чл.342,
ал.1, пр.3 НК.
Срещу така постановеното Решение е подадена жалба от подсъдимият П.Д.Г.,
образувано е КНД № 281/2021 г. по описа на ВКС, Второ НО, като с Решение № 98 от
4
27.06.2022 г. въззивната присъда по отношение на ищеца е потвърдена.
В проведеното по делото на 18.09.2024 г. съдебно заседание е разпитан свидетеля
С.К..
Свидетелят К., в приятелски отношения с ищеца посочва, че същият направил
катастрофа преди 10-12 години, от която доста се променил. Бил депресиран, притеснен,
сменявал често работата, защото не бил пълноценен. Свидетелят посочва, че тогава ищецът
работил като шофьор и му се наложило да ходи до Италия, за да прави по-къси курсове.
След катастрофата С. не излизал толкова навън, имал сериозна приятелка, с която се
разделили. Сочи, че контактите между двамата се разредили когато започнали делата, след
което заминал за чужбина, за да работи. Свидетелят излага твърдения, че след катастрофата
поведението на ищеца се променило, не му се излизало навън, седял си повече в къщи, не
бил заинтересован да излиза с приятели, спрял да контактува с повечето от тях. Посочва, че
ищецът намалил контактите си след катастрофата защото когато излизал хората поС.но
говорили катастрофата и С. бил притеснен и от това, че поС.но ходил по дела.
Приобщени към доказателствата по делото са образуваните НОХД № 110/2015 г. по
описа на Окръжен съд гр. Благоевград /два тома/, ведно с приложени към него КНОХД №
281/2021 г. поописа на ВКС, ВНОХД № 1532/2018 г. по описа на САС, КНОХД № 900/2018 г.
по описа на ВКС, ВНОХД № 1495/20217 г. по описа на САС и ДП № 865/2012 г. по описа на
РУ-П. /два тома/.
Приети като доказателства са и справка за трудови договори на ищеца, справка за
задгранични пътувания, справка за съдимост, както и заповеди за прекратяване на трудовото
правоотношение на ищеца с фирмите, в които е упражнявал трудова дейност в периода 2012
г. – 2024 г.
С оглед установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Против Прокуратурата на Република България са предявени при условията на
обективно кумулативно съединяване искове за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 20 000 лв. от обвинение в извършване на престъпление, за което ищецът е
бил оправдан с влязла в сила присъда, както и претенция за присъждане на законна лихва
върху главницата, считано три години назад от датата на завеждане на иска до
окончателното изплащане на сумата.
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ - Държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при
обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.
Следователно, за да възникне отговорността на Държавата в лицето на посочените
органи, в случая на Прокуратурата, следва да са налице следните кумулативни
предпоставки, включени в юридическия състав, а именно: повдигнато обвинение, по което
лицето е било оправдано с влязла в сила присъда, вреда и причинна връзка между
повдигнатото неоснователно обвинение и причинената вреда. Отговорността на Държавата
по този специален закон /ЗОДОВ/ е обективна, не зависи от това дали вредите са причинени
виновно от длъжностното лице /чл.4 от ЗОДОВ/, като се дължи обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането.
По делото безспорно е установено, че К. е бил привлечен като обвиняем с
Постановление от 06.06.2014 г. /л.л. 315-317 от ДП № 865/2012 г. по описа на РУП –П. за
извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, във връзка с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, във
връзка с чл. 21, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, в рамките на което производство спрямо
него е повдигнато обвинение по посочения текст от НК, както и че след приключване на
наказателното производство с Решение № 98 от 27.06.2022 г. на ВКС на Р България, /влязло
в сила на същата дата/ ищецът е бил признат за невиновен и изцяло оправдан по
повдигнатото му обвинение. Следователно наказателното производство спрямо ищецът е
продължило осем години, като същият е имал първоначалното процесуално качество
обвиняем, а впоследствие и подсъдим.
5
Влязлата в законна сила оправдателна присъда определя становището за отсъствие на
основание за осъществяване на наказателно преследване спрямо ищеца и тя характеризира
като незаконно повдигнатото и поддържаното обвинение в извършване на престъпление.
След като наказателното производство е завършило с оправдателен съдебен акт,
законът приема, че повдигнатото обвинение е било незаконосъобразно.
Самият размер на обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по
справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Във всеки отделен случай размерът
му следва да се определя, съобразно конкретно претърпените вреди, установени от
материалите по делото. Целта на законовата разпоредба е да се репарират в относително
пълен обем претърпените болки, страдания и неудобства, които с оглед характера си, са
трудно оценими.
Съгласно трайно установената съдебна практика, понятието "справедливост" не е
абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при
всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при
определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са вида,
характера, интензитета и продължителността на увреждането, съпоставени със съС.ието на
ищеца преди него. В случая такива, правнорелевантни обстоятелства за определяне размера
на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то
е за едно или за няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан /респ. -
наказателното производство е прекратено/ по всички обвинения или по част от тях, а по
други е осъден, продължителността на наказателното производство, включително дали то е в
рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му, дали е взета и вида на
взетата мярка за неотклонение; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца -
има ли влошаване на здравословното му съС.ие и в каква степен и от какъв вид е то,
конкретните преживявания на ищеца, и изобщо - цялостното отражение на предприетото
срещу него наказателно преследване върху живота му - семейство, приятели, професия,
обществен отзвук, включително предизвикан от оповестяване на повдигнатото обвинение
чрез медиите и пр..
При определяне на дължимото обезщетение в случая, съдът взе предвид
установените неудобства, притеснения и негативни емоции, търпени от ищеца, довели до
ограничаване на контактите му и до негативна промяна в поведението му /депресивност,
нервност, затвореност и пр./, изпитваните чувства на притеснение и несигурност,
накърнените му морални и нравствени ценности.
Съдът взима предвид и възрастта на С. К. /37 годишен към момента на обвинението
срещу него и понастоящем 47 годишен/ и съобрази с оглед нея, че възможностите му за
възстановяване /физически, психическо и емоционално/ са в по-ниска степен.
От друга страна, моралните вреди са индивидуално определими и паричното
обезщетение за тях следва да съответства на необходимото за преодоляването им. Не е пряка
проява на справедливост, а е в дисхармония със справедливостта определяне на парично
обезщетение, по–голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди, като се
обсъдят всички наведени доводи и обстоятелства, обосноваващи по–нисък размер на
обезщетение.
При определяне на дължимото обезщетение следва да се държи сметка и за
обществените представи за справедливост в аспект на съществуващите обществено –
икономически условия на живот. В този смисъл е съдебната практика на ВКС, постановена
по реда на чл.290 ГПК – Решение № 391 от 28.10.2015 г., по гр.д. № 2899/2015 г. V ГО и
Решение № 123 от 23.06.2013 г., по гр.д. №254/14 г. ГО/.
В тази връзка, при определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди,
съдът отчете тежестта на повдигнатото обвинение – К. е обвинен в причиняване на смърт на
млад човек М.А.К. /41 годишен към момента на смъртта му/ поради нарушаване правилата
за движение по пътищата /видно от внесения срещу ищеца обвинителен акт/.
Първостепенната инстанция е длъжна да отчете от една страна значителната
продължителност на наказателното производство проведено досежно К., като съобрази, че
същото е проведено в един неразумен срок / 8 години/, а от друга и това, че ищецът поради
развитието на процеса /връщане на наказателното производство на различни фази/
неколкократно е изпитвал неблагоприятното въздействие на обвиненията спрямо него.
В казуса се установи обстоятелството, че незаконното образуване и водене на
наказателно производство са причинили на ищеца в значителен времеви период
6
неимуществени вреди, изразяващи се в тежки душевни мъки страдания, психически
смущения, изразяващ се в стрес, депресивно съС.ие, изолираност, затвореност, срам от
общуване с обкръжаващата социална среда, влошаване на отношенията с околните,
притеснения за доброто име, което има в обществото и опасения за това, че процесът ще
рефлектира и върху работата му, които са в причинна връзка и последица от незаконното
обвинение в извършване на престъплението. И това, както бе посочено по-горе
неколкократно се е повтаряло.
Наред с това изживяването на страх, притеснения и безпокойство се презюмира от
закона, като се изходи от една страна от презумпцията за невиновност и от друга от
основните принципи залегнали в Конституцията на Република България рамкиращи
гарантирането на човешките права, честта и достойнството на личността, правото на лична
свобода и т.н.
Ето защо съдът приема за установено по делото, че в хода на воденото срещу него
наказателно дело, К. е изживял негативни емоции, съставляващи комплекс от
неимуществени вреди, които несъмнено са пряка и непосредствена последица от
обвинението.
Настъпването на вреди от незаконни действия на органите на прокуратурата –
обвиняване в извършване на престъпление, за което ищеца впоследствие е бил оправдан,
поддържането на това обвинение в период от няколко години, са все обстоятелства, които са
установени по делото по безсъмнен начин, поради което и Държавата следва да
обезвъзмезди гражданина с парично обезщетение с оглед критериите за обществена
справедливост и при съблюдаване принципа визиран в чл. 52 от ЗЗД, както и практиката на
съдилищата в Република България.
Размерът на търсеното от ищеца справедливо обезщетение е обусловено от
продължителността на образуваното наказателно производство, тежестта на обвинението,
вида на взетата мярка за неотклонение, както и претърпените отрицателни емоции и
проблеми на К. в ежедневното му общуване с околните, притесненията на ищеца от
уличаването му в престъпление, общественото положение на ищеца.
На следващо място трябва да се вземе предвид и обстоятелството, че повдигнатото
срещу ищеца обвинение е било за тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК престъпление /състав
предвиждащ наказание лишаване от свобода до шест години/, което престъпление дори и
единствено по своя характер /причиняване на смърт при ПТП/, несъмнено рефлектира по
особено интензивен начин върху личността на обвинения /подсъдимия/ и заобикалящия го
кръг от хора.
Настоящият състав взе предвид степента и интензитета на преживените негативни
емоции и настъпилите в резултат негативни последици. Съдът възприема и кредитира
показанията на свидетеля досежно частта им за неблагоприятното въздействие на
наказателното производство спрямо психо-физическото съС.ие на ищеца, които са
безпротиворечиви и неопровергани с други доказателства.
Несъмнени са и неблагоприятните отражения за ищеца в личен, служебен и
професионален план. Относно последния аспект /отражение върху професионалната
реализация на ищеца/, съдът категорично приема, че няма как обвинение в причиняване на
смърт на човек, поради немарливо изпълнение на професионални задължения - да не се
отрази и на бъдещата работа на ищеца.
Съвкупната преценка на всички изложени обстоятелства налагат извода, че
предявеният иск следва да бъде уважен за сумата от 10 000 /десет хиляди /лева. Районната
инстанция счита, че с така определената сума биха могли да се репарират причинените на
ищеца неимуществени вреди. За разликата над тази сума, до претендираната такава от 20
000 лв., претенцията следва да бъде отхвърлена, като завишена.
Относно претенцията за заплащане на законна лихва върху присъдената сума, съдът
намира, че същата следва да бъде уважена от 27.06.2022 г. /датата на влизане в сила на
решението, с което ищецът е окончателно оправдан/ до окончателното изплащане на сумата,
а не така както е претендирана за периода от 27.02.2021 г. – дата, считано три години назад
от датата на завеждане на иска /27.02.2024 г./ до окончателното изплащане на сумата, като за
периода от 27.02.2021 г. до 27.06.2022 г. същата следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
По разноските:
При този изход на делото и предвид разпоредбата на чл. 10 ал.3 от ЗОДОВ следва да
7
бъде осъден ответникът да заплати на ищеца възнаграждение за един адвокат, съразмерно с
уважената част от иска. По делото ищецът е заплатил възнаграждение за един адвокат в
размер на 2 200 лева. При това положение следва да бъдат присъдени на ищеца направените
деловодни разноски в размер на 1 100 /хиляда и сто/ лева, предвид това, че част от исковата
претенция е отхвърлена, както и сумата от 10 лева, представляваща заплатена ДТ за
образуване на делото.
Водим от горното, П.кият районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА на Р България, гр. С. **, бул. „В.“ № 2, представлявана
от и.ф. Главен прокурор Б.Б.С., да заплати на С. Н. К., ЕГН: **********, с поС.ен адрес гр.
П., ул. „А.“ № 30, чрез адвокат Г. Ф., САК, със съдебен адрес гр. С., ул. „К. I“ № 16, вх. Б, ет.
4, ап. 15, на основание чл. 2, ал. 1, т. и т. 3 от ЗОДОВ, сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени поради незаконно
обвинение повдигнато и ръководено от Окръжна прокуратура – Благоевград, по ДП №
865/2012 г. на РУ на МВР П., в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, във
връзка с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, във връзка с чл. 21, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП и
във връзка с чл. 54 и чл. 36 НК, както и да е нарушил правилата за движение по пътищата,
визирани в чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП, за което е оправдан с влязло в сила Решение №
98/27.06.2022 г., постановено по кнд № 281/21 г. по описа на ВКС, Второ НО, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 27.06.2022 г. /влизане в сила на оправдателното
решение спрямо ищеца/ до окончателното изплащане на сумата,
като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за разликата над уважената част от 10 000
/десет хиляди /лева, до претендираната такава от 20 000 /двадесет хиляди/ лева, както и
претенцията за законна лихва за периода от 27.02.2021 г. до 27.06.2022 г., като
неоснователна.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА на Р България, гр. С. **, бул. „В.“ № 2, представлявана от
и.ф. Главен прокурор Б.Б.С., да заплати на С. Н. К., ЕГН: **********, с поС.ен адрес гр.
П., ул. „А.“ № 30, чрез адвокат Г. Ф., САК, със съдебен адрес гр. С., ул. „К. I“ № 16, вх. Б, ет.
4, ап. 15, направените разноски по делото, от които сумата от 1 100 /хиляда и сто/ лева,
представляваща адвокатско възнаграждение съобразно уважената част на иска и сумата
от 10 /десет/ лева, представляваща заплатена ДТ за образуване на делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Благоевградския
окръжен съд, в 14-дневен от получаване на съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8