Р
Е Ш Е Н И Е № 260010
гр.Пловдив, 27.01.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІ
състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди двадесет и
трета година, в състав
Председател:
Росица Кюртова
секретар: Милена Левашка,
като разгледа докладваното от съдията т.дело №768
по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно и
субективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК и чл.430 и сл ТЗ.
Ищецът “ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА”АД, ЕИК
*********, гр.София, бул.”Витоша” №89Б, чрез пълномощник юрк.Д.К., твърди, че по
силата на договор за инвестиционен банков кредит от 15.01.2016 г., ведно с общи
условия и допълнителни споразумения към него от 04.02.2016 г., 08.03.2016 г.,
30.03.2016 г., 30.08.2016 г. и 27.10.2017 г., е предоставил на
кредитополучателя „АПТЕКА ЕСКУЛАП“ЕООД кредит в размер 2 087 960 лв. с цел
рефинансиране на текущи кредити в полза на свързани с кредитополучателя лица –
„МБАЛ ЕСКУЛАП“ООД, ЕИК *********, и „ДКЦ ЕСКУЛАП-ЦИТОМЕД“ООД, ЕИК *********.
Твърди, че останалите ответници са солидарни длъжници по същия договор за
кредит. По договора е усвоена сума в размер 1 978 164,35 лв., като е уговорен
краен падеж за погасяване – 15.01.2025 г. В договора е уговорена
възнаградителна лихва – 1М SOFIBOR плюс надбавка 3,9 пункта годишно, но не
по-малко от 3,9 %, като към датата на сключване на договора лихвата се равнява
на 4,174 %. Твърди се по-нататък, че е налице неизпълнение от страна на
длъжниците да погасят в срок вноските за главница и лихви, падежирали в периода
от 30.06.2019 г. до 30.10.2019 г., поради което на основание чл.13 от общите
условия към договора кредитът е обявен за предсрочно изискуем в пълен размер,
за което длъжниците са уведомени с покани за доброволно изпълнение, изпратени
от ЧСИ Деница Станчева с район на действие ОС Пазарджик и ЧСИ Мариана Кирова с
район на действие ОС Пловдив. Твърди се, че в резултат от предсрочната
изискуемост кредитополучателят и солидарните длъжници по договора за кредит и
анексите към него дължат на банката главница в размер 1 493 293,58 лв.,
възнаградителна лихва в размер 20 833,61 лв. за периода от 30.06.2019 г. до
11.11.2019 г.; както и наказателна лихва за забава в размер 9 778,25 лв. за
периода от 30.06.2019 г. до 02.12.2019 г. За тези вземания, ведно със законна
лихва върху главницата от датата на заявлението – 06.12.2019 г., до
окончателното плащане, както и ведно с деловодни разноски в размер 30 491,79
лв. – за държавна такса и 150 лв. – за юрисконсултско възнаграждение, ищецът се
е снабдил със заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, издадена по
ч.гр.д.№4835/2019 г. по описа на РС Пазарджик, срещу кредитополучателя и
останалите ответници – солидарни длъжници. Тъй като постъпило възражение по
чл.414 ГПК, в исковата молба е формулиран петитум на искове за установяване на
горните вземания в отношенията между страните. Претендират се деловодни
разноски.
Ответниците К.Н.Н., ЕГН **********,***, и „АПТЕКА
ЕСКУЛАП 2009“ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Пазарджик,
ул.“Св.Архангел“ №19А, представлявано от К.Н.Н., оспорват исковете. (С влязло в
сила определение от 03.11.2022 г. производството по делото е прекратено по
отношение първоначално конституираното като ответник „ДИАГНОСТИЧНО-КОНСУЛТАТИВЕН
ЦЕНТЪР ЕСКУЛАП-ЦИТОМЕД“ООД, ЕИК *********, гр.Пазарджик, ул.“Св.Архангел“ №19А,
което дружество след открито производство по несъстоятелност и обявяване в
несъстоятелност е заличено.) Възразяват за нищожност на процесния договор за
кредит, която обосновават с фигурата на т.нар.“сламен човек“ в лицето на
кредитополучателя. Изтъкват, че в действителност кредитът е предоставен за
нуждите на други дружества - „МБАЛ ЕСКУЛАП“ООД и „ДКЦ ЕСКУЛАП-ЦИТОМЕД“ООД. За
да се заобикалят нормите на Закона за обществените поръчки, като
кредитополучател е вписан ответникът „АПТЕКА ЕСКУЛАП 2009“ЕООД, което дружество
няма капацитет да обслужва подобен кредит. Това дружество само привидно е поело
задължения по същия договор по волята на страните по него. Като нищожен,
договорът не е породил действие за кредитополучателя и солидарните длъжници,
следователно последните не дължат връщане на средства по него. Евентуално се
прави възражение за неизпълнен договор, тъй като сумата по кредита не е
предоставена на ответника „АПТЕКА ЕСКУЛАП 2009“ЕООД. Евентуално се възразява и,
че ищецът не е упражнил надлежно правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Не са изпълнени изискванията на чл.13, ал.2 ОУ за предоставяне на
подходящ срок за изпълнение с уведомлението за предсрочна изискуемост, поради
което последното не е в състояние да релевира настъпване на предсрочна
изискуемост на кредита. При това положение, ако не бъде отхвърлен изцяло, искът
може да бъде уважен само за вноските, падежирали към датата на заявлението по
чл.417 ГПК. Възразява се още, че ищецът е получил сумата 21 441,02 лв. на
10.12.2019 г. от разпределение по изп.д.№152/2019 г. на ЧСИ Х.Пилафов,
рег.№904, ОС Пазарджик, с която неправилно е погасил задължението за разноски
по процесната заповед за изпълнение, тъй като при постъпило възражение от
длъжник същите разноски не са изискуеми, а следва да се присъдят с решението по
исковото производство.
В допълнителна искова молба, подадена в срока по
чл.372 ГПК, ищецът поддържа, че сумата, усвоена по процесния договор за кредит,
е постъпила по банкова сметка на кредитополучателят. Изтъква, че последният е
предоставил същата сума в заем на „МБАЛ ЕСКУЛАП“ООД, ЕИК *********, с което
дружество има сключен договор за инвестиционен заем. За последното дружество е
открито производство по несъстоятелност и ответникът „АПТЕКА ЕСКУЛАП 2009“ЕООД
е предявило вземания по договора за заем в това производство. Оспорва да е
налице фигурата на т.нар.“сламен човек“, както и твърдението, че договорът е
нищожен на това основание. Твърди, че процедурата по обявяване на предсрочна
изискуемост е изпълнена в пълен размер и законосъобразно.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното
ч.гр.д.№4835 по описа за 2019 г. на РС Пазарджик, в полза на ищеца е издадена заповед
за изпълнение по чл.417 ГПК за исковите суми срещу ответниците в качеството им
на солидарни длъжници. В срока по чл.414 ГПК ответниците са възразили срещу
заповедта. В предоставения на ищеца от съда 1-месечен срок за това е подадена
настоящата искова молба.
Установява се от приетия
по делото договор, че на 15.01.2016 г. между ищцовото дружество, от една страна
като кредитор, ответникът „АПТЕКА ЕСКУЛАП 2009“ЕООД, ЕИК *********, гр.Пазарджик
– като кредитополучател, и ответникът К.Н.Н. – като съдлъжник, е сключен договор
за инвестиционен банков кредит. Страни по договора – съдлъжници, са още
„МБАЛ-ЕСКУЛАП“ЕООД, ЕИК *********, гр.Пазарджик, и „ДКЦ ЕСКУЛАП-ЦИТОМЕД“ООД,
ЕИК *********, гр.Пазарджик. Със същия договор ищецът се е задължил да
предостави на кредитополучателя кредит в размер 2 087 960 лв. Уговорена е
цел на кредитирането – за рефинансиране на текущи два кредита, отпуснати от
„Токуда Банк“АД на свързаните лица „МБАЛ-ЕСКУЛАП“ЕООД, ЕИК *********,
гр.Пазарджик, и „ДКЦ ЕСКУЛАП-ЦИТОМЕД“ООД, ЕИК *********, гр.Пазарджик. Уговорено
е кредитът да се усвои по банкова сметка на кредитополучателя в срок до 29.04.2016
г.
Установява се, че на
05.02.2016 г. е сключен договор за инвестиционен паричен заем между „АПТЕКА
ЕСКУЛАП 2009“ЕООД, ЕИК *********, като заемодател и „МБАЛ-ЕСКУЛАП“ЕООД, ЕИК
*********, като заемополучател. Уговорено е заемодателят да предостави на
заемополучателя паричен заем в размер 1 881 937,51 лв. за погасяване
на текущ кредит, отпуснат на „МБАЛ-ЕСКУЛАП“ЕООД от „ТОКУДА БАНК“АД. (По-късно
вземания по този договор са предявени от „АПТЕКА ЕСКУЛАП 2009“ЕООД в
производството по несъстоятелност, открито за „МБАЛ-ЕСКУЛАП“ЕООД, ЕИК *********,
гр.Пазарджик, и са включени в списък на предявените вземания (л.243 и сл.)
Установява се, че в чл.4
от договора за кредит е уговорена възнаградителна лихва в размер, равен на
едномесечния SOFIBOR с надбавка 3,9 пункта годишно, но не по-малко от
3,9 %, като към датата на сключване на договора лихвата е 4,174 %. В чл.6 е
уговорен краен срок за връщане на кредита 15.01.2025 г. и погасителен план с
месечни вноски в равен размер, дължими до 30-то число на съответния месец.
Уговорено е ако кредитополучателят не усвои цялата сума, с неусвоената част да
се намалят пропорционално месечните вноски. Съгласно чл.10 съдлъжниците
встъпват в дълга на кредитополучателя и отговарят солидарно с него за всички
задължения, в т.ч. главница, лихви, неустойки и разноски за събиране на дълга.
Установява се, че към
горния договор за кредит са сключени пет на брой допълнителни споразумения, с
които са изменяни погасителният план и крайният срок за връщане на кредита. С
ДР №3 от 30.03.2016 г. страните са се съгласили, че кредитът не е усвоен
изцяло, а от него е усвоена сума в размер 1 978 164,35 лв. С
последното ДР №5 от 27.10.2017 г. е изменен отново погасителният план, като
вноските са в размер 21 705 лв. всяка, а крайният срок за издължаване –
15.02.2025 г.
Неразделна част от
договора са Общи условия по договорите за кредит, сключвани от „ОББ“АД (л.55 и
сл.) Съгласно чл.13, ал.1, т.1 ОУ банката може да спре временно или да
преустанови напълно предоставяне на средства по кредита и да обяви
предоставения кредит за предсрочно изискуем при просрочие на погасителна вноска
(главница и/или лихви) за срок до 90 дни. Съгласно чл.14 ОУ при просрочие на
погасителна вноска (главница и/или лихви) по договора за кредит с повече от 90
дни, кредитът може да бъде обявен от банката за предсрочно изискуем, за което
банката уведомява кредитополучателя и солидарно задължените лица по кредита. В
този случай целият кредит се олихвява с наказателна лихва (неустойка за забава)
съгласно настоящия договор.
Установява се от
приложените към заявлението по чл.417 ГПК документи, че кредиторът е пристъпил
към обявяване на кредита за предсрочно изискуем, за което е изготвено нарочно
уведомление до всички длъжници с изх.№ИЦ-32229/08.10.2019 г. В уведомлението е
посочено, че поради неизпълнение от тяхна страна, изразяващо се в неплащане на
дължимите кредитни вноски съгласно уговорените размери и срокове, банката
обявява вземанията си по договора за кредит от 15.01.2016 г. за изцяло и
предсрочно изискуеми, считано от датата на получаването му. Установява се, че
уведомлението е връчвано чрез ЧСИ. Адресът на управление на ответника „АПТЕКА
ЕСКУЛАП 2009“ЕООД в гр.Пазарджик, ул.“Св.Архангел“ №19А, е посетен от връчител
на 10.10.2019 г., когато е констатирано, че на място се помещава болница, която
не работи, няма служители и няма данни за управителя на дружеството. Залепено е
уведомление по чл.47 ГПК на входната врата, като е отбелязано, че няма пощенска
кутия. Уведомлението за предсрочна изискуемост е връчено и на ответника К.Н.,
за което е съставен нарочен констативен протокол от ЧСИ. В протокола е
посочено, че връчител е посетил адреса на лицето в гр. П., ул.*****, трикратно,
а при четвърто посещение на 11.11.2019 г. адресатът е открит, но след като
лично е прочел книжата, адресирани до него, е отказал да ги получи.
По делото е прието
заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че сумата
по процесния кредит в размер 1 978 164,35 лв. е усвоена изцяло по
сметка на кредитополучателя „АПТЕКА ЕСКУЛАП 2009“ЕООД на 08.02.2016 г. За
периода от 29.02.2016 г. до 06.12.2019 г. е извършено погасяване на обща
стойност 753 920,63 лв. Погасяването на кредита е извършвано от
разплащателна сметка на съдлъжника „МБАЛ-ЕСКУЛАП“ЕООД. От таблицата на л.293 се
установява, че последните две плащания са направени на 28.06.2019 г. и на
16.08.2019 г. в размер, недостатъчен да покрие дължимите по погасителен план
вноски за съответните периоди. Размерът на дължимите суми по процесния договор,
като се съобрази и предсрочната изискуемост, обявена от банката, е както
следва: главница, в т.ч.предсрочно изискуема – 1 493 293,58 лв.;
лихва върху редовна главница за периода от 30.06.2019 г. до 12.11.2019 г. – 20 833,61
лв.; наказателна лихва за периода от 30.06.2019 г. до 02.12.2019 г. –
9 778,25 лв.; и непогасени разноски – 684,04 лв.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Установителните искове
по реда на чл.422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок, в резултат от
своевременно депозирано възражение от длъжниците в заповедно производство,
имащо за предмет същите вземания.
По същество на главните искове,
съдът намира следното:
Между ищеца и ответниците е възникнало правоотношение по договор за банков
кредит по смисъла на чл.430 и сл. ТЗ, по силата на което ищецът е предоставил на
ответника „АПТЕКА ЕСКУЛАП 2009“ЕООД сумата 1 978 164,35 лв. при договорени
условия и срок, която последният се е задължил да върне чрез месечни вноски. Уговорена е лихва по кредита, имаща
характер на възнаграждение, включена като част от всяка погасителна вноска. Уговорена
е и лихва за забава в плащането на вноските (наказателна лихва). Вторият
ответник е встъпил в дълга на кредитополучателя по договора за кредит по
съглашение с кредитора и с длъжника – чл.101 ЗЗД, като съгласно последната
разпоредба главният длъжник и встъпилото лице отговарят към кредитора като
солидарни длъжници, така че кредиторът може да иска изпълнение на цялото
задължение от когото и да е от ответниците – чл.122, ал.1 ЗЗД.
Възраженията на ответниците досежно действителността на договора съдът
намира за неоснователни. Действително, установява се, че договорът е сключен с
цел рефинансиране на кредити на трети лица – „МБАЛ ЕСКУЛАП“ООД, ЕИК *********,
и „ДКЦ ЕСКУЛАП-ЦИТОМЕД“ООД, ЕИК *********. Подобна цел не е забранена от закона
и не прави договора недействителен. В конкретния случай се установява, че
кредитополучателят е използвал получения кредит, за да изпълни задължението си
по договор за заем с „МБАЛ ЕСКУЛАП“ООД да предостави заем на последното
дружество, с който заем същото да погаси свои задължения по договор за кредит с
трето лице. Няма пречка от гл.т.на закона за предоставяне на подобен заем, нито
има пречка заемът да се предостави не чрез пряко предаване на заемните средства
на заемополучателя, а като се погасят
негови задължения към трети лица. Няма пречка и заемът да бъде върнат чрез
погасяване на кредита на заемодателя, както е станало в конкретния случай. Не
може да се приеме, че ответникът „АПТЕКА ЕСКУЛАП 2009“ЕООД е „сламен човек“,
както претендира същата страна, тъй като се установява, че кредитът е усвоен
именно по сметка на това лице. В този смисъл е приетата по делото експертиза,
която съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвена и
неоспорена от страните. Поради това не може да се поддържа и, че е налице
неизпълнение на договора от страна на кредитодателя да предостави кредит на
същото лице, нито пък, че действителен кредитополучател е „МБАЛ ЕСКУЛАП“ООД.
Няма спор, а това се установява и от приетата по делото счетоводна
експертиза, че ищецът е изпълнил задължението си по договора да предостави
кредитната сума и че кредитът е усвоен от кредитополучателя. (В действителност
е предоставена по-малка сума, но страните изрично са се съгласили за това със
сключеното от тях допълнително споразумение, във връзка с което и са
предоговорили погасителния план и размера на погасителните вноски по същия.) С
това е възникнало насрещното задължение на кредитополучателя да върне кредита
по уговорения начин – чрез месечни погасителни вноски, както и да заплаща
предвидените в договора възнаградителни лихви, респективно такова задължение е
възникнало и за встъпилия като длъжник втори ответник. От експертизата се установява
и, че вноските за м.юни и м.август 2019 г. са в непълен размер, съответно, че
през м.юли 2019 г. не е правена погасителна вноска, както и след август 2019 г.
до настоящия момент. Кредитополучателят и съзадължените лица са изпаднали в
забава, поради което е осъществена материалноправната предпоставка, предвидена
в договора (чл.14 ОУ), а именно – забава в плащането на една вноска за главница
и/или лихви за период по-дълъг от 90 дни, при която е възникнало правото на
кредитора да обяви вземанията си за предсрочно изискуеми.
Съгласно т.18 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, в
хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 ГПК вземането, произтичащо от
договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си
да направи кредита предсрочно изискуем. Правото на кредитора следва да е
упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита. Волеизявлението на банката – кредитор следва да е
обективирано в писмен документ и да съдържа ясно изразено позоваване на
обстоятелствата по чл.60, ал.2 на Закона за кредитните институции или на
обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на кредитора да упражни
правото да обяви предсрочна изискуемост на кредита. В писмения документ
кредиторът може да определи и срок за изпълнение на задължението от длъжника,
но във всички случаи волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост
следва да е изрично и недвусмислено. Предсрочната изискуемост на вземането настъпва
от датата на връчване на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на
кредитора, ако към този момент са били налице обективните предпоставки,
обуславящи изискуемостта.
В аспекта на горното, от приложеното по делото уведомление се
установява, че, след възникване на предпоставките, предвидени в договора (90 и
повече-дневна забава след 30.06.2019 г.), кредиторът е упражнил правото си да
обяви кредита за предсрочно изискуем – уведомил е писмено кредитополучателя за
това си намерение и за наличието на предвидените в договора предпоставки, които
го обосновават, като е посочил и размера на дълга с всички негови компоненти. Волеизявлението
за обявяване на предсрочната изискуемост в коментираното уведомление е изрично
и недвусмислено. От доказателствата по делото се установява, че на
кредитополучателя – търговец, уведомлението е връчено от съдебен изпълнител по
реда на чл.47 ГПК, след като е констатирана хипотеза по чл.50, ал.4 ГПК –
посетен е адресът на управление на „АПТЕКА ЕСКУЛАП 2009“ЕООД, посочен и като
адрес за кореспонденция в договора за кредит, като е констатирано, че няма
достъп до канцеларията и не е намерено лице, съгласно да приеме съобщението.
Установява се, че е залепено уведомление по чл.47, ал.1 ГПК на входната врата
на сградата, като следва да се отбележи, че поради специалното правило на
чл.50, ал.4 ГПК при връчване на търговци не се изискват три посещения, а е
достатъчно едно, което да установи липсата на достъп до канцеларията, за да се
пристъпи към връчване по този ред. Уведомление по чл.47, ал.1 ГПК е залепено на
10.10.2019 г. и с изтичане на 2-седмичен срок от този ден, или на 24.10.2019
г., уведомлението за предсрочна изискуемост се счита за връчено на основание
чл.47, ал.5 ГПК. В този момент е настъпила и предсрочната изискуемост на
кредита. На съзадълженото лице К.Н.Н. също е връчено уведомление за предсрочна
изискуемост, отново чрез ЧСИ, като е приложена разпоредбата на чл.44, ал.1,
изречения пето и шесто ГПК. Въз основа на изложеното, съдът намира, че преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение кредиторът е упражнил
надлежно правото си да обявяви предсрочната изискуемост на кредита. Нито в
договора – чл.14 ОУ, нито в закона има изискване в уведомлението за предсрочна
изискуемост да се дава срок за доброволно изпълнение. В горепосоченото ТР е
указано, че кредиторът може да даде такъв срок. Не е длъжен, обаче, поради
което възраженията на ответниците в тази насока съдът намира за неоснователни.
Факт е, че задълженията не са платени и до настоящия момент, поради което
даването или не на срок за изпълнение от кредитора няма значение за изхода на
спора.
Съгласно т.9 от ТР №4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, фактът на
удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите
по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение
в образувания изпълнителен процес не следва да бъде съобразяван от съда,
разглеждащ установителния иск за вземанията. По отношение този факт нормата на
чл.235, ал.3 ГПК не намира приложение, ето защо неотносими към предмета на
спора са възраженията на ответниците за това, че в хода на принудителното
изпълнение по издадения срещу тях изпълнителен лист са събрани суми, респективно
без значение е какви вземания конкретно са погасени с тях при извършеното от
съдебния изпълнител разпределение. Защитата при незаконосъобразност на
последното е чрез обжалване действията на съдебния изпълнител.
В обобщение установителните искове се намират за доказани по своето
основание. Колкото до размера на вземанията, същият се установява от приетата
по делото счетоводна експертиза, както следва: 1 493 293,58 лв. – главница, в
т.ч.предсрочно изискуема; 20 833,61 лв. – лихва върху редовна главница за периода
от 30.06.2019 г. до 11.11.2019 г.; и 9 778,25 лв. – наказателна лихва за
периода от 30.06.2019 г. до 02.12.2019 г. Исковите претенции съвпадат по размер
с установеното от вещото лице, за това следва да се уважат изцяло, като
главницата се присъди ведно със законна лихва от датата на заявлението по
чл.417 ГПК – 06.12.2019 г., до окончателното плащане.
При този изход на спора, ищцовата страна има право на разноски на
основание чл.78, ал.1 ГПК. Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В заповедното
производство ищецът е направил разноски за държавна такса в размер 30 491,79
лв., от която за претендираните по реда на чл.422 ГПК вземания са дължими
30 478,11 лв. Претендирано е и юрисконсултско възнаграждение в размер 150
лв. За исковото производство ищецът е заплатил държавна такса в размер 30 478,11
лв., възнаграждение за вещо лице в размер 300 лв., като на основание чл.78,
ал.8 ГПК на тази страна се дължи и юрисконсултско възнаграждение в размер 450 лв.,
който съответства на изискванията на чл.1 и чл.25, ал.1 и ал.2 от Наредбата за
заплащане на правната помощ. Общият размер на разноските за двете производства
е 61 856,22 лв. Последната сума следва да бъде присъдена в тежест на
ответниците.
По изложените
съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение „АПТЕКА
ЕСКУЛАП 2009“ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Пазарджик,
ул.“Св.Архангел“ №19А, представлявано от К.Н.Н., и по отношение К.Н.Н., ЕГН **********,***,
че същите дължат солидарно на “ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА”АД, ЕИК *********,
гр.София, бул.”Витоша” №89Б, сумата 1
493 293,58 лв. (един милион четиристотин деветдесет и три хиляди двеста деветдесет
и три лева и 58 лв.) – главница, в това число предсрочно изискуема, ведно със
законна лихва от датата на заявлението по чл.417 ГПК – 06.12.2019 г., до
окончателното плащане; сумата 20 833,61 лв. (двадесет хиляди осемстотин тридесет и
три лева и 61 ст.) – възнаградителна лихва за периода от 30.06.2019 г. до 11.11.2019
г.; както и сумата 9 778,25 лв. (девет
хиляди седемстотин седемдесет и осем лева и 25 ст.) – наказателна лихва за
периода от 30.06.2019 г. до 02.12.2019 г., които вземания са дължими по договор за инвестиционен банков кредит от 15.01.2016
г.; допълнително споразумение №1 от 04.02.2016 г.; допълнително споразумение №2
от 08.03.2016 г.; допълнително споразумение №4 от 30.08.2016 г. и допълнително
споразумение №5 от 27.10.2017 г. към горния договор, и за които вземания е
издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№4835 по описа за 2019
г. на РС Пазарджик.
ОСЪЖДА „АПТЕКА ЕСКУЛАП 2009“ЕООД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление гр.Пазарджик, ул.“Св.Архангел“ №19А, представлявано от К.Н.Н.,
и К.Н.Н., ЕГН **********,***, да заплатят на “ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА”АД, ЕИК
*********, гр.София, бул.”Витоша” №89Б, сумата
61 856,22 лв. (шестдесет и една хиляди осемстотин петдесет и шест лева и 22
ст.) – деловодни разноски за производството по ч.гр.д.№4835/2019 г. на РС
Пазарджик и по т.д.№768/2020 г. по описа на ОС Пловдив, ХVІ състав.
Решението подлежи на
обжалване пред АС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: