№ 236
гр. Пловдив, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело
№ 20215001000427 по описа за 2021 година
Производство по чл. 258 и сл. ГПК.
Повод за образуването му е изходяща от „У.-т.” ЕООД, ЕИК *********
, гр. К. въззивна жалба против постановеното от К.о.с. по т. дело № 75/2020 г.
решение, с което е отхвърлен предявеният от „У.-т.” ЕООД, ЕИК ********* ,
**** ЕИК *********, **** иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с
чл. 232, ал. 2 от ЗЗД за установяване съществуването на вземане в размер на
66 745, 60 лв., представляващо неплатена наемна цена по договор за наем от
07.09.2018 г. ведно със законната лихва от 26.06.2020 г., за което е издадена
заповед № 169 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.дело № 511/ 2020 г. на К.р.с. и
„У.-т.” ЕООД, ЕИК *********, **** е осъдено да заплати на „Б.**” ООД,
ЕИК *********, **** направените по делото разноски в размер на 3000 лв.
представляващи адвокатско възнаграждение.
В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност на
решението, иска се неговата отмяна и уважаване на иска.
Въззиваемата страна не е подала отговор и не е взела становище по
жалбата.
1
Съдът след като се запозна са акта предмет на обжалване и събраните
доказателства намери за установено следното:
На 10.09.2020 г. в КОС е постъпила изходяща от „У.-т.” ЕООД, ЕИК
********* , гр. К. искова молба против „Б.**” ООД, ЕИК *********, гр. К..
В обстоятелствената част на същата се говори, че на 07.09.2018 г.
между ищеца в качеството му на наемодател и ответника в качеството му на
наемател бил сключен договор за наем на Хотелски комплекс „У.“, изграден в
поземлен имот с идентификатор № *****.***.*** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. К., одобрени със Заповед № РД-**-** от
18.10.2006 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в ****. Била
извършена и нотариална заверка на подписите на страните по договора.
В него била постигната уговорка наемателят да заплаща на наемодателя
месечна наемна цена в размер на 7 000 лева без ДДС или 8 400 лева с ДДС не
по-късно от 15 число на текущия месец.
В тази връзка се сочи, че за месец ноември 2019 г. било извършено
частично плащане на наема в размер на 454, 40 лв. , а остатъкът от 7 945, 60
лв. не бил платен.
Дължимият наем от 8 400 месечно с ДДС не бил платен от наемателя и
за м. декември 2019 г., януари, февруари, март, април, май и юни на 2020 г. За
всяко едно от тези задължения ищецът издавал данъчна фактура /всяка от тях
е посочена в исковата молба с номер и дата на издаване/.
Неизпълнението на задължението за плащане на наема за горните
периоди станало причина ищецът да подаде до К.р.с. заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417, т. 3 от ГПК за сумата от 66 745, 60 лв.,
ведно със законната лихва за забава върху неплатените суми от подаването на
заявлението до окончателното изплащане на вземането. То станало повод за
образуване на ч.гр.дело № № 511 /2020 г. по описа на КРС. По него били
издадени на 29.06.2020 г. заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист. Последният станал причина за образуване на изпълнително дело и
връчване на покана за доброволно изпълнение на длъжника.
След получаване на същата в срока по ГПК той подал възражение
срещу заповедта, което с оглед разпоредбите на чл. 415 от ГПК обуславяло
интереса от предявяване на установителен иск за съществуване на вземането.
2
На таза база в срок е отправено искане до съда да признае за установено
съществуване на описаните по- горе вземания, за които е издадена
споменатата заповед за изпълнение.
Отговор на исковата молба е подаден от ответника в предвидения в ГПК
срок.
В него са изложени съображения, че на 20.08.2020 г. страните
постигнали и подписали споразумение, което се съгласили, че всички
финансови отношения между тях по повод сключените два отделни договора
за посредничество и за наем, са изцяло уредени и нямат финансови и други
претенции един към друг. Сочи се, че с това споразумение ищецът поел
задължението в тридневен срок от 20.08.2020 г. да подаде искане до ЧСИ Р.С.
за прекратяване на изпълнителното дело, както и да предаде след
прекратяването изпълнителния лист на ответника.
На тази база е направено заключение, че отношенията между тях във
връзка с наемния договор за времето до 31.07.2020 г. били окончателно
изчистени и нямали претенции един към друг. Говори се за недопустимост на
процесния иск, респ. за неоснователност на същия.
В ДИМ ищецът не оспорва, че освен договор за наем между страните
имало сключен и договор за посредничество от 06.01.2020 г. С него
ответникът се задължил спрямо ищецът да му посредничи за продажбата на
имот предмет на договора за наем. Сочи се, че в този договор те се съгласили,
че осъществена посредническа дейност ще е налице, когато е сключен
предварителен договор за продажба на имота с купувач осигурен от
посредника и по сметката на продавача /възложител/ е постъпил договорения
по предварителния договор задатък.
В тази връзка ищецът не оспорва, че между него и намерен от ответника
кандидат купувач бил сключен предварителен договор за продажба на
29.07.2020 г. По същия страните се договорили, че до 19.08.2020 г. ще се
заплати задатъка от 240 000 евро. Това обаче не било сторено и съгласно чл.
5.2 от договора следва да се преме, че договорът не поражда никакви правни
последици между страните. В този смисъл било и подписаното между
страните по предварителния договор споразумение с нотариална заверка на
подписите от 07.09.2020 г.
В контекста на изложеното ищецът не оспорва и съществуването на
3
споразумението от 20.08.2020 г, за което говори ответника. Той обаче твърди,
че същото не е породило действие с оглед на факта, че не са налице две
насрещни вземания, които да бъдат прихванати.
Наред с това се възразява, че лицето подписало споразумението от
името на ищеца нямал нужната представителна власт да сключва
споразумение с такъв предмет Сочи се, че то било упълномощено да извърши
от името на дружеството единствено действия по продажбата на комплекса,
но е и такива свързани с прихващане и т.н.
В отговора на ДИМ са преповторени твърденията, че със
споразумението окончателно са уредени отношенията между страните във
връзка с договора за наем. Споменава се, че то има характер на спогодба по
чл. 365 от ЗЗД. Наред с това е оспорено твърдението, че същото не е породило
правно действие, като в тази връзка е споменато, че то не препраща към
реализиране на други условия, не е обвързано със заплащане на задатък, с
превеждане на пари от купувача или с подписване на нотариален акт. В него
ясно е заявено, че с подписването му всички отношения във връзка с
договора за наем следвало да се считат за окончателно уредени, което
значело, че в бъдеще във връзка с него страните не ще имат никакви
претенции било за наем, лихви , неустойки и т.н. В тази връзка малко по-
надолу в отговора на ДИМ се говори за направен с него отказ от субективни
права, които са съществували в правния мир и с извършването им те следва да
се считат погасени.
Наред с това са оспорени и доводите за липса на представителна власт
като в тази насока е направен анализ на наличното по дело пълномощно и е
достигнато до извод за дадена със същото на възможно най- широка
представителна власт на упълномощеното лице.
Така съдът след събиране на поисканите от страните и относими към
спора доказателства е постановил решението по делото.
С нето е приел за съществуващи договора за наем, договора за
посредничество и споразумението от 20.08.2020 г. По отношение на
последното е посочено, че лицето подписало същото от името на ищеца не е
имало нужната представителна власт. Това обаче било без значение поради
приложимостта чл. 301 от ТЗ и липсата на своевременно направено
възражение от страна на търговеца-ищец. На тази база е достигнато до
4
заключение, че споразумението е породило действие между страните и с него
вземането предмет на иска е погасено след издаване на заповедта.
По тази причина той е бил отхвърлен.
Недоволен от решението е останал ищецът и е подал жалбата станала
причина за започване на настоящето производство.
В нея се излагат подробни съображения за неправилност и
назаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт. На първо място в
тях се говори за неправилност на извода в решението за приложимост на
разпоредбите на чл. 301 от ТЗ относно сключеното споразумение между
ищеца и ответника на 20.08.2020 г., при което първият е бил представляван от
лице без представителна власт. В тази връзка се излагат подробни
съображения, че хипотезата на чл. 301 от ТЗ не е приложима и следва да се
приеме, че споразумението не обвързва дружеството жалбоподател. На второ
място се излагат доводи, че уговореното със споразумението прихващане не е
породило действие по подробно изложени в жалбата съображения.
С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за
валидността и допустимостта на обжалваното решение служебно, а досежно
правилността му с оглед посоченото в жалбата.
По повод на тази преценка ПАС намира за нужно да посочи, че едно
решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган
или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на
съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение,
което не е подписано или не е постановено в предвидената от закона писмена
форма. Налице е нищожност и в случаите, когато решението е постановено от
съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица
неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища.
В случая нито една от тези предпоставки не е налице и за нищожност не
може да се говори.
Недопустимост, видно от съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК е
налице, когато е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или
има произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато
спорът е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички случай, когато е
постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на
спора по същество.
5
В случая пред КОС е предявен положителен установителен иск с
правно основание чл. 415 от ГПК, вр. с чл. 422 от ГПК .
Видно от приетите по делото писмени доказателства е безспорно, че по
ч. гр. дело № 511 от 2020 г. по описа на КРС ищецът, който има нужната
процесуална правосубектност е инициирал производство за издаване на
заповед за незабавно изпълнение за процесното вземане и на изпълнителен
лист. Не се оспорва и това, че в срок длъжника е подал възражение. Това от
своя страна обуславя интересът на ищеца съобразно с чл. 415 от ГПК и чл.
422 от ГПК да предяви настоящия иск, като същият не е обусловен от
евентуални твърдения на ответника за последващо погасяване на
задължението. Искът е предявен в предвидения едномесечен срок от узнаване
за подаденото възражение и по него съдът се е произнесъл разглеждайки
посочените в ИМ факти и обстоятелства.
Това изключва извода за недопустимост на обжалваното решение.
Казаното сочи, че въззивният съд съобразно разпоредбите на чл. 271 от
ГПК следва да реши спора по същество като потвърди или измени изцяло или
отчасти същото. При извършване на тази преценка, той ще е обвързан от
посочените в жалбата съображения за неправилност.
Предмет на издадената заповед за изпълнение, респ. на предявения
установителен иск е вземания на ищеца по отношение на ответника за наеми
за периода декември 2019 г.- юни 2020 г. вкл. породени от неизпълнението
на задължението му по сключен между страните договор за наем от
07.09.2008 г.
В тази връзка следва да се посочи, че основателността на този иск е
обусловена от даване отговор на въпроса за съществуването такъв договор и
на въпроса е или не е налице твърдяното неизпълнение на същия.
Страните по делото не оспорват сключването на договора препис, от
който е представен с исковата молба.
Видно от съдържанието му ищецът е отдал за временно и възмездно
ползване на ответника за 10 години Хотелски комплекс „У.“, изграден в
поземлен имот с идентификатор № *****.***.*** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. К., одобрени със Заповед № РД-**-** от
18.10.2006 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в ****.
Наемателят от своя страна се е задължил да плаща наем за същото, като
6
видно от чл. 3, ал.1 от договора той за първата година е бил 6 000 лв. месечно
без ДДС, а от втората година до края на срока на договора в размер на 7000
лв. без ДДС или 8 400 с ДДС.
От страна на ответника не се оспорва, че плащане на наеми за
посочените в исковата молба периоди и размери не е извършвано, но твърди,
че вземанията за наем са погасени с подписването на споразумение между
страните от 20.08.2020 г. То е представено с отговора на исковата молба.
Самият ищец не оспорва съществуването му, но твърди, че то от негово
име е подписано от лице без нужната представителна власт, както и че
споменатото в него прихващане не е породило действие поради
несъществуването на вземане на ответника към ищеца породено от сключен
между тях договор за посредничество.
В документа от 20.08.2020 т. наименуван СПОРАЗУМЕНИЕ са
материализирани изявление на ищеца и ответника. За ищцовото дружество
волеизявлението изхожда от С.В.Х., за който е посочено, че е редовно
упълномощен с пълномощно рег. № **** от 27.07.2020 г. на Нотариус Д.Г. за
заверка на подпис и рег. № **** за заверка на съдържание.
За ответника волеизявлението е направено от управителя на същото- Е.
И. А..
В първата част на документа се говори за съществуването на сключени
между двете дружества договор за наем от 07.09.2018 г. на Хотелски
комплекс „У.“ и договор за посредническа дейност от 06.01.2020 г. за
продажбата на същия комплекс. Посочено е също, че „У. Т.“ ЕООД е
подписало на 29.07.2020 г. предварителен договор за продажба на комплекса с
клиент доведен от посредника и по негова сметка е постъпил договорен
задатък, което породило задължение за изплащане на възнаграждение по
договора за посредничество.
Посочени са вземанията на ищеца към ответника по договора за наем-
тези предмет на процесната заповед за изпълнение, такива за данък сгради от
13 356, 86 лв., наем за м. юли от 8 400 лв. и консумативи/вода / от 8 169, 71
лв. Обобщено е че общият размер на същите е равен на 100 320, 05 лв.
Вземанията на ответника към ищеца породени от договора за
посредничество са определени на 50 000 евро с левова равностойност от 97
791, 50 лв.
7
На база описаното е материализирано съгласието на страните за
съществуването на две насрещни, изискуеми и ликвидни вземания, които са
еднородни по съдържание и за извършването на основание чл. 104 от ЗЗД на
прихващане на дължимото възнаграждение по договора за посредничество в
горния размер с вземането на ищеца към ответника по договора за наем
Посочено е съответно, че вземането на ищеца към ответника за 8 400 лв.
наем за м. Юли на основание чл. 108 от ЗЗД се опрощава.
В следващите точки от споразумението се говори, че страните по него
са съгласни, че с подписването му всички финансови отношения във връзка
със сключените между тях и описани в споразумението договори са уредени
и вече няма да имат финансови претенции едни към други. В тази връзка е
конкретизирано, че по наемния договор всички отношенията са изчистени до
31.07.2020 г., а за договора за посредничество е посочено, че той е прекратен
с реализиране на предмета му и изплащане на сумите по него.
Поето е с оглед на горното задължение от страна на ищеца да подаде
искане до ЧСИ за прекратяване на изп. дело и за предаване на ИЛ на
ответника.
От описаното съдържание на документа наименуван СПОРАЗУМЕНИЕ
за ПАС следва извод, че в него от една страна са материализирани
удостоверителни/декларативни/ изявления на страните имащи характер на
признания досежно съществуването на договор за наем, договор за
посредничество, предварителен договор и плащане на задатъка по същия,
респ. за съществуване на вземания/задължения по договорите за наем и
договора за посредничество.
Съответно е материализирано и изявление на „Б.**” ООД за
прихващане на неговото задължение към „У. Т.“ ЕООД от договора за наем с
вземането му към същото дружество породено от договора за
посредничество, както и такова на насрещната страна за получаване на
изявлението за прихващане.
В останалата си част споразумението материализира изявление на
страните по същото обусловени от факта на прихващането, т.е. те ще следва
да се преценяват едва при даване на положителен отговор на въпроса дали
същото е породило действие или не.
В чл. 103, ал. 1 от ЗЗД е казано, че когато две лица си дължат взаимно
8
пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е
изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си.
В чл. 104 на ЗЗД пък е посочено, че то се извършва чрез изявление на
едната страна, отправено до другата и че двете насрещни вземания се смятат
погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е
могло да се извърши.
От изложеното следва извод, че прихващането е способ за прекратяване
/погасяване/ на две насрещни задължения до размера на по- малкото от тях.
То може да бъде извършено при наличието на две насрещни
задължения/вземания/ за пари или еднородни и заместими вещи. Нужно е
вземането на прихващата страна да е изискуемо и ликвидно, а насрещното да
е изпълняемо. Настъпване на последиците от прихващането при налачието на
горните предпоставки е обусловено от отправяне на изявление от един от
дължниците до другия и разбира се от получаване на същото.
По настоящето дело с оглед изложеното по- горе за съдържането на
споразумението от 20.08.2020 г. погасяването на вземането на ищеца към
ответника предмет на настоящето исково производство се твърди да е станало
факта на база извършено от ответника на изявление за материалноправно
прихващане на същото с вземане на ответника към ищеца.
В тази връзка следва да се посочи, че вземанията на ищеца към
ответника /задълженията на ответника към ищеца/ са парични. Извод за
съществуването им следва от представения на договора за наем сключен
между двете страни, налачието в него на уговорка за плащане на такъв от
8 400 лв. месечно с ДДС за исковия период и липса на доказателства за
извършени плащания от страна на ответника на такъв в посочените в ИМ
размери за времето от ноември 2019 г. до юни 2020 г. включително. Това
съобразено с извършеното в отговора на ИМ, а и в споменатото споразумение
признание за съществуването му води до извод, че тези вземания са не само
изпълняеми, но изискуеми и ликвидни.
По интересно стоят нещата с вземането на прихващата страна, т.е. на
ответника към ищеца.
Правопораждащи същото факти са сключен между страните договор за
посредничество от 06.01.2020 г. и настъпване на предвидените в него
предпоставки за заплащане на дължимото възнаграждение по договора.
Този договор е представен и се намира на стр. 53 от делото на КОС. С
9
него ищецът в качеството си на възложител е възложил на ответника в
качеството му на посредник да извърши посредничество между възложителя
и трети лица с цел сключване на договор за покупко-пораджба на недвижим
имот/ Хотелски комплекс „У.“/.
В т.1.3 от договора страните са се уговорили, че договорът ще се счита
за изпълнен ако посредникът е довел едно трето лице-купувач, с него
възложителят е подписал предварителен договор за покупко-продажба на
имота и по сметката на възложителя е постъпил договорения задатък.
В този мисъл е и уговорката в т. 2 от договора относно това, че
възложителят ще заплати на посредника ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ от 50 000 евро
или левовата им равностойност в 1 дневен срок от подписване на
предварителния договор и постъпване на сумата по зададатъка по сметка на
възложителя.
Това води до извод, че възнаграждението по този посреднически
договор в размер на 50 000 евро става ИЗИСКУЕМО при кумулативното
настъпване на две предпоставки /подписване на договора и плащане на
задатъка/.
В случая страните не спорят, че такъв предварителен договор е
подписан на 29.07.20220 г. и че купувачът е намерен от ответното дружество.
Предмет на спор е обаче сбъдването на втората кумулативна
предпоставка -плащане на задатъка.
В случая за ПАС до извод за извършване на такова не може се достигне
само на база от материлазиринато в споразумението от 20.08.2020 г.
признание по този въпрос по простата причина, че съгласно чл. 175 от ГПК то
се преценява съобразно всички обстоятелства по делото.
От тях обаче заключение за извършване на плащане не може да се
направи. Това е така с оглед липсата на представено доказателство
удостоверяващо постъпване на на уговорения задатък по сметката на ищеца
до 19.08.2020 г. вкл., а и с оглед на представеното по делото споразумение
между страните по предварителния договор за непораждане действие на
същия с оглед неплащането на споменатия задатък.
Интересното, че твърдения за плащане не се излагат и в подадения от
ответника отговора на ДИМ. В него по повод наведените с ДИМ твърдения в
горния смисъл вместо да се твърди, че плащането е факт и да се сочат или да
10
се иска събирането на доказателства в този смисъл се правят единствено
интерпретации за характера на споразумението от 20.08.2020 г.
В тази връзка ПАС намира за нужно да посочи, че в същото липсва
липсва изрично изявление за отказ на ищеца от вземанията си за наеми за
исковия период.
То не може да се охарактеризира и като спогодба по смисъла на чл. 365
и сл. от ЗЗД целяща да прекрати съществуващ между страните спор или
избягването на възможен такъв чрез взаимни отстъпки. Това е така по
причина, че такъв първо не е описан, нито пък в т.н. споразумение е видно да
са направени ВЗАИМНИ отстъпки за уреждането му. В случая процесния
документ в едната си част съдържа декларативни изявления досежно
съществуващи между страните правоотношения. Те обаче с оглед казаното
по- горе следва да се преценяват и на база останалите факти и доказателства
събрани по делото.
Всичко това води до извод, че в случая вземане на ответното дружество
към ищеца в размер на 50 000 евро респ. в левовата му равностойност към
20.08.2020 не е съществувало въобще, което сочи че то няма как да бъде
предмет на прихващане с вземанията на ищеца към ответника по договора за
наем.
Това води до извод, че те няма как да са погасени и са съществуващи и
към настоящия момент.
Тези изводи на съда от своя страна правят ненужно обсъждане на
въпроса дали пълномощника подписал споразумението от 20.08.2020 г. от
името на ищеца е имал нужната представителна власт и дали в по отношение
на това дружество при липса на такава са налице предпоставките на чл. 301
от ТЗ.
От така изложеното следва извод, че ищецът има към ответника
вземания за наем за периода ноември 2019 г. - юни 2020 г. в посочения в
исковата молба размер и претенцията ме следва да бъде уважена.
Не в този смисъл е решението на КОС, което налага отмяната му и
постановяване на друго уважаващо иска по чл. 422 от ГПК и респективно
осъждането на ответника да заплати на ищеца направените от него в
заповедното производство разноски от 2866, 09 лв., тези за производството
пред КОС в размер на 3 867, 29 лв. и тези пред ПАС в размер на 2834, 91 лв.
11
Водим от това съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановеното от К.о.с. по т. дело № 75/2020 г. решение, с
което е отхвърлен предявеният от „У.-т.” ЕООД, ЕИК ********* , **** ЕИК
*********, **** иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл. 232, ал. 2
от ЗЗД за установяване съществуването на вземане в размер на 66 745, 60 лв.,
представляващо неплатена наемна цена по договор за наем от 07.09.2018 г.
ведно със законната лихва от 26.06.2020 г., за което е издадена заповед № 169
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от
ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.дело № 511/ 2020 г. на К.р.с. и „У.-т.”
ЕООД, ЕИК *********, **** е осъдено да заплати на „Б.**” ООД, ЕИК
*********, **** направените по делото разноски в размер на 3000 лв.
представляващи адвокатско възнаграждение, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО във връзка с предявения от „У.-т.”
ЕООД, ЕИК ********* , **** ЕИК *********, **** иск с правно основание
чл.422 от ГПК, вр. с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, че „Б.**” ООД, ЕИК *********, гр.
К. дължи на „У.-т.” ЕООД, ЕИК ********* , гр. К. за сумата от 66 745, 60
лв., представляващи неплатена наемна цена за периода м. ноември 2019 г.- м.
юни 2020 г. вкл., дължима по договор за наем от 07.09.2018 г., ведно със
законната лихва от 26.06.2020 г., за което е издадена заповед № 169 за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК
и изпълнителен лист по ч.гр.дело № 511/ 2020 г. на К.р.с..
ОСЪЖДА Б.**” ООД, ЕИК *********, **** да заплати на „У.-т.”
ЕООД, ЕИК ********* , **** следните суми:
2866, 09 лв. направени разноски в заповедното производство,
3867, 29 лв. направени разноски в производството пред КОС и
2834, 91 лв. направени разноски в производството пред ПАС.
Решението може да се обжалва в 1 месечен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред ВКС.
Председател: _______________________
12
Членове:
1._______________________
2._______________________
13