Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 516 11.12.2020 г. гр. Стара Загора
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Старозагорският
административен съд, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на осми
декември две
хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА
при
секретар Минка Петкова
и с
участието на прокурора Румен Арабаджиков
като
разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА
административно
дело № 642 по описа за 2020 година, за
да се произнесе, съобрази следното
Производството е с
правно основание чл.203 от Административно-процесуалния кодекс АПК/ във връзка
с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди/ЗОДОВ/.
Образувано е по
искова молба на П.Д.П. *** против Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи Стара Загора за
присъждане на парично обезщетение в
размер на 100 /сто/ лева за претърпени
от него имуществени вреди, вследствие
отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № 1959а-1468 от 30.06.2016
година, издадено от началника на Първо районно управление – Стара Загора при Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи Стара Загора.
В исковата молба се твърди, че спрямо П.Д.П. било издадено наказателно постановление № 1959а-1468
от 30.06.2016 година, издадено от началника на Първо районно управление – Стара
Загора при Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи Стара
Загора, с което му е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 400 лева за нарушение на
разпоредбата на чл. 64, ал.1 от ЗМВР,
което е отменено с решение № 1455 от 20.12.2016 г. по а.н.д. № 2420 по
описа за 2016 година на Районен съд гр. Стара Загора. Решението е влязло в
законна сила на 19.01.2017 г. Ищецът
твърди, че ангажирал за процесуално представителство и защита по образуваното
дело, като е заплатил договорено и
изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв.
Иска се от съда да
осъди Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Стара Загора
да заплати на П.Д.П. *** сумата
от 100 /сто/ лева за претърпени от
него имуществени вреди, вследствие
отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № 1959а-1468 от
30.06.2016 година, издадено от началника на Първо районно управление – Стара
Загора при Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи Стара
Загора.
Ответникът Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи
Стара Загора, не изпраща представител, но в писменото си становище,
релевира доводи, че искът е неоснователен, респективно твърди, че е частично основателен.
Представителят на
Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за основателност на предявения
иск.
От събраните по
делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:
С наказателно постановление
№ 1959а-1468 от 30.06.2016 година, издадено от началника на Първо районно
управление – Стара Загора при Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи Стара Загора, на ищеца
му е наложено административно наказание „глоба” в размер на
400 лева за нарушение на разпоредбата на чл. 64,ал.1 от ЗМВР, което е отменено с решение 1455 от 20.12.2016
г. по а.н.д. № 2420 по описа за 2016 година на Районен съд гр. Стара Загора.
Решението е влязло в законна сила на 19.01.2017 година.
В съдебното
производство по оспорване на НП пред районния съд П.Д.П. е бил представляван от адвокат с приложено
пълномощно. С договор за правна защита и съдействие № 110450 от 16.08.2016 г. ищецът
е възложил на адв. С.П. да осъществи „правна защита и съдействие“,
изразяващи се в изготвяне на жалба против наказателно постановление и
представителство пред съда, за което е договорено и заплатено в брой в размер на 100 лева.
По делото е приложено АНД № 2420/2016
г. по описа на Районен съд Стара Загора.
Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани
от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица, при или по повод на изпълнение на административна дейност.
Съдът намира
предявеният иск за процесуално допустим, предвид следните съображения: Разпоредбата на чл.1 от ЗОДОВ е озаглавена
«отговорност за дейност на администрацията», с оглед на което изискването,
поставено в нея е вредите да са резултат /«при или по повод»/ изпълнение на
административна дейност. От изложеното в исковата молба е видно, че
търсената обезвреда се основава на твърдения за вреди от отменено наказателно
постановление, а дейността по административно наказване е форма на
административна дейност, санкционна по естеството си. Определящо за квалифициране на предявения в случая иск като
такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е това, че наказателното постановление, с отмяна
на каквото се обвързва в случая претенцията, принципно се издава от
административен орган, представлява властнически акт на орган на
администрацията и поражда наказателно правни последици.
Въведените като
основание за исковата претенция факти в случая се свързват наличие на спорно
материално субективно право, чието съдържание е обезщетение за имуществени вреди от отменено наказателно постановление които искове по изложените
съображения и по аргумент от Тълкувателно постановление № 1/2015 г. по т.д. № 2/2014 г. на ОСК на ВАС и на ГК на ВКС се разглеждат по реда на ЗОДОВ. Предявеният иск е допустим като предявен от лице с правен интерес, срещу
надлежен ответник /чл.205 от АПК/ и след отмяната на акта, на чиято незаконосъобразност се основава претенцията, по съответния ред /чл.204, ал.1 от АПК/.
Разгледан по същество, искът е основателен.
Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на граждани от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по
повод на изпълнение на
административна дейност. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, се
включват следните елементи: незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата
или общината при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени
по съответния ред; вреда от такъв
административен акт и причинна
връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и
да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира
отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
В конкретния случай отговорността на ответника Областна дирекция
на Министерство на вътрешните работи гр.
Стара Загора, респ. „увреждането” на ищеца се
основава на твърдения за незаконосъобразност на наказателно постановление, с което му е наложено
административно наказание „глоба”. След като това наказателно
постановление е отменено изцяло, съдът, пред който е
предявен иска за обезщетение не може да коментира повторно обстоятелствата,
обусловили този резултат.
За обжалването на посоченото наказателно постановление по съдебен ред, процесуалната
си защита и представителство по образуваното в тази връзка дело, ищецът е ангажирал адвокат С.П.. С договор за правна
защита и съдействие № 110450 от 16.08.2016г. ищецът
е възложил на адвокат П. правна защита и съдействие, изразяващи се в
изготвяне на жалба против НП и процесуално представителство, за което е
договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в брой в размер на 100 лева. Там изрично е посочено, че
плащането е звършено в брой. Адвокат П. е участвал в проведеното на 01.11.2016 година съдебно заседание, заедно с
П.П.. Изрично в протокола е отбелязано, че адвокат П. е пълномощник на жалбоподателя. Съдът намира,
че е налице пряка причинно-следствена връзка между направените от
ищеца разходи за
адвокатско възнаграждение и отмененото НП, тъй като адвокатската защита е ангажирана и съответно е
била предоставена именно поради и във връзка със съдебното производство по
обжалване на това наказателно постановление. На основание чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Непосредствени
вреди следователно са тези, които по време и място следват противоправния
резултат. Възлагането от П.П. процесуално
представителство и защита по делото с предмет законосъобразността на посоченото
НП и заплащането на договорения за целта хонорар се явява последица от
издаването на НП, непосредствено обусловено от произтичащата от акта нужда от защита на
интересите му, като санкционирано лице.
В тази връзка твърдените от ищеца имуществени вреди се явяват
непосредствена последица от незаконосъобразното административно—наказателно
обвинение, обективирано в издаденото
спрямо П.Д.П. наказателно
постановление № 1995а-1468 от 30.06.2016
година, издадено от началника на Първо районно управление – Стара Загора при Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи
Стара Загора. Същата подлежи на възстановяване от бюджета на
органа или организацията, към която се числи издателя на незаконосъобразния акт, доколкото отмяната на наказателното постановление води
до извод за неоправданост на съдържащото се в него административнонаказателно
обвинение.
Адвокатският хонорар обаче
принципно следва да е съответен на обема на правната защита, необходима на
лицето с оглед повдигнатото му
обвинение. При ангажирането на
адвокатска защита в голяма степен е от значение доверието на упълномощителя и
неговата преценка за професионализма на пълномощника, поради което
непосредствената вреда включва и разхода, който надхвърля минималния размер в
едни разумни граници и който е направен с оглед личността на пълномощника.
Съгласно чл. 18, ал.2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни
постановления, в които административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението
се определя по правилата на чл. 7, ал.2 върху стойността на санкцията,
съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. За процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес
възнагражденията са следните по чл. 7, ал.2. т.1 от Наредбата при интерес до
1000 лева минималното адвокатското възнаграждение не може да бъде по-малко от
300 лева. В този смисъл договореното адвокатско възнаграждение е три пъти
по-малко от минималното допустимото за този род дела и не е прекомерно За да се
отговори на въпроса прекомерно ли е договореното адвокатско възнаграждение следва
да се имат предвид тълкувателни решения
- тълкувателно
решение № 1/15.03.2017 г. на ВАС по тълк. д. № 2/2016 г. и тълкувателно решение №
1/11.12.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2017 г. Според първото
институтът на обезщетението от непозволено увреждане не следва да се превръща в
средство за неоснователно обогатяване, поради което съдът следва да присъди
обезщетение, отговарящо на критериите по чл. 36, ал. 2
от Закона за адвокатурата. В мотивите на другото тълкувателно
решение е прието, че в правомощията на съда е да изследва дали незаконно
обвиненият е положил дължимата грижа при уговарянето на адвокатското възнаграждение.
Съдът е посочил "В случай, че уговореното адвокатско възнаграждение
надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение,
изплатеното в повече няма за причина незаконното обвинение и не е необходима
последица от него."
В настоящия
случай размерът на претендираното като настъпила имуществена вреда адвокатско
възнаграждение е 100,00 лв. и като такъв се явява справедлив и обоснован. Това
е така, тъй като въпреки че делото не се отличава с фактическа и правна
сложност, то доколкото присъденият размер не надвишава установения с Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
минимум, настоящият съдебен състав счита, че не са налице основания за
присъждане на по-нисък размер на обезщетението за имуществени вреди.С оглед
изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по делото разноски в размер на 325/ триста двадесет и пет / лева.
Водим от горните мотиви, Старозагорският административен съд
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА Областна дирекция
на Министерство на вътрешните работи гр.
Стара Загора да заплати на П.Д.П. *** сумата от 100 лева /сто/ лева, представляваща парично обезщетение за претърпени от него имуществени вреди, вследствие отменено като
незаконосъобразно наказателно постановление № 1959а-1468 от 30.06.2016 година,
издадено от началника на Първо районно управление –Стара Загора при Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи Стара Загора.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Стара Загора да заплати на П.Д.П. сумата от размер 325 /триста
двадесет и пет / лева, представляваща
направените от него разноски по делото.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС на РБ.
СЪДИЯ: