Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2661 26.06.2019 година град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII състав, в публично заседание на двадесет и седми май две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка
Цекова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 9492 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „ДЗИ- ОЗ” ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: град София, бул. „Витоша” № 89Б, против
Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК *********, гр. София, чрез Областно пътно
управление – Пловдив, ЕИК 0006950890255, гр. Пловдив, с която са предявени искове с правно основание чл.
410, ал. 1, т.2 и т. 3 КЗ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 759,97 лева – главница, представляваща регресна претенция за
изплатено застрахователно обезщетение за увредения лек автомобил марка „Ауди“,
модел „А4”, с рег. № ***, въз основа на застраховка „Каско +“ по
застрахователна полица № *****за причинени имуществени вреди на автомобила в
резултат на настъпило ПТП на 24.11.2017 г., когато при движение по АМ Т., на
137 км., в посока към Б., процесният лек автомобил преминал през препятствие на
пътя – протектор от гума на товарно МПС, сумата от 14,60 лв. мораторна лихва от
30,03,2018 г. до 06,06,2018 г., ведно със законна лихва върху главницата от
датата по подаване на исковата в съда – 07,06,2018 г.
В исковата молба се твърди, че на 24.11.2017 г. при
движение по АМ Т., на 137 км., в посока към Б., лек автомобил марка „Ауди“,
модел „А4”, с рег. № *** преминава през
препятствие на пътя – протектор от гума на товарно МПС, в резултат на което се
сочи, че са настъпили щети по автомобила. При настъпване на произшествието се
сочи, че увреденият автомобил е имал валидна застраховка „Каско +” при ищеца,
сключена със ЗП № *****, със срок на покритие от 12.06.2017 г. до 11.06.2018 г.
В тази връзка на 27.11.2017 г. в ищцовото дружество постъпило заявление за
настъпило застрахователно събитие по застрахования автомобил. След подаване на
заявлението била образувана щета, по която е съставен ликвидационен акт от 08.12.2017
г. като е било определено обезщетение в размер на 759,97 лв. Тъй като по
процесната полица е било уговорено разсрочено плащане на четири вноски. Към
датата на ПТП е била дължима от застрахованото лице застрахователна премия от
499,39 лв., а била платена 305,99 лв. Поради това от застрахователното
обезщетение от 759,97 лв. е била удържана сумата от 193,45 лв. Ето защо е била
заплатена на 11.12.2017 г. сумата от 566,52 лв. на собственика на увредения
автомобил. Сочи се, че на 14.03.2018 г.
ответното дружество било уведомено за горното задължение и поканено да го
възстанови доброволно. Твърди с плащането на застрахователното обезщетение, в
негова полза да е възникнало регресно вземане в размер на платената сума,
поради което претендира същата, ведно със законната лихва от предявяване на
иска – 07.06.2018 г. до окончателното ѝ изплащане, както и мораторна
лихва за периода от 30.03.2018 г. до 06.06.2018 г. Моли за уважаване на иска.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Агенция „Пътна
инфраструктура“ – Областно пътно управление – гр. Пловдив, оспорва исковете по
основание и размер.
Оспорва наличието на предпоставки за
възникване на суброгационното право за ищеца. На първо място оспорва наличието
на застрахователно правоотношение между ищцовото дружество и собственика на
увредения автомобил, съответно валидно възникнало задължение за ищеца да
заплати претендираното обезщетение. В тази връзка сочи, че от приложената
застрахователна полица, се установява, че страните са договорили разсрочено
плащане на дължимата застрахователна премия на четири вноски, но към исковата
молба липсвали доказателства за реалното изплащане на договорената
застрахователна премия, съответно не се установявал, както фактът на пораждане
на правното действие на застрахователния договор, така и валидността му към
момента на твърдяното застрахователно събитие. Оспорва факта на настъпване на
описаното в ИМ ПТП досежно място и обстановка.
Твърди се, че не се установява щетите да са настъпили единствени и само по
твърдения в исковата молба начин, като не е отчетено и поведението на водача на
МПС при управление на автомобила и дали той не е допринесъл за настъпилото ПТП,
като се цитира разпоредбата на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от Закона за движение по
пътищата. На следващо място, оспорва
вида и размера на твърдените в исковата молба щети по автомобила, както и
причинната им връзка с твърдяното ПТП. Оспорва размера на вредите, както и
размера на обезщетението, което ищецът твърди да е заплатил на съконтрагента си
по застрахователния договор. При условията на евентуалност – се прави възражение за
съпричиняване - като искането е да се намали претенцията за главница, съобразно
степента на установено съпричиняване на щетата от страна на водача на МПС. Моли
за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XVIII-ти гр. състав, след като прецени
събраните по делото доказателства
по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
По делото са
представени писмени доказателства, от които е видно, че е налице валидно
сключен договор за застраховка „Каско+“. Представен е констативен протокол,
чрез който е установено настъпването на ПТП. Представени са заключения,
оценяващи щетата, както и извлечение от банкова сметка ***, от което е видно,
че същият е платил застрахователно обезщетение за настъпване на застрахователно
събитие на третото лице – застрахован.
Събрани са и
гласни доказателства. Разпитан е актосъставителя, който заявява, че няма ясен
спомен за деня на инцидента, но протокола, с който е установено настъпването на
процесното ПТП, бил съставен от него. Съдът кредитира дадените показания като
обективни и безпристрастни.
Изготвена е САТЕ,
която да отговори на поставени в исковата молба въпроси. От заключението на
вещото лице се установява, че при така описания механизъм на настъпване на ПТП
е възможно да настъпят причинените по увреденото МПС щети, определя се
паричната равностойност на увредените части, материалите, които са необходими
за възстановяване на автомобила, както и трудът, който трябва да бъде вложен.
Съдът намира заключението на вещото лице за обективно, безпристрастно и
компетентно изготвено, поради което изцяло го кредитира.
Въз основа на така установените факти
по делото, съдът достигна до следните правни изводи:
Правната квалификация на предявените искове е по чл. 410, ал. 1, т.2 и
т. 3 КЗ и чл. 86 ЗЗД.
Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КЗ, застрахователят може да
встъпи в правата на застрахования, до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето
лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона
за задълженията и договорите, или срещу собственика на вещта и лицето, което е
било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на застрахования
по чл. 50 от Закона за задълженията и договорите.
За да бъде уважен така предявеният иск, трябва да са налице следните
предпоставки, а именно: да е налице валидно застрахователно правоотношение, да
са настъпили вреди, т.е. да е налице застрахователно събитие, което да породи
задължение за застрахователното дружество да заплати определено парично
обезщетение, както и да е имало плащане от страна на застрахователя в полза на
застрахованото лице.
Съгласно чл. 343, ал. 1 от КЗ с договора за застраховка застрахователят
се задължава да поеме определен риск срещу плащане на премия и при настъпване
на застрахователно събитие да заплати застрахователно обезщетение или сума. Чл.
344, ал. 1 от КЗ предвижда, че застрахователният договор се сключва в писмена
форма като застрахователна полица или друг писмен акт. Чл. 367, ал. 1 от КЗ
предвижда, че цялата премия или първата вноска при разсрочено плащане на
премията се плаща при сключването на застрахователния договор, освен ако друго
е предвидено в закон или е уговорено в договора. Съгласно чл. 368, ал. 1 от КЗ,
в случаите на разсрочено плащане вноските от застрахователната премия се плащат
в срока, уговорен в застрахователния договор, като при неплащане на разсрочена
вноска от застрахователната премия застрахователят може да намали
застрахователната сума по договора, да измени условията на договора или да го
прекрати.
От събраните по делото доказателства – представена застрахователна
полица, се установява, че е налице действително сключен договор за застраховка
„Каско+“ между ищеца и трето – неучастващо в процеса лице. Както става ясно от горецитираните
разпоредби на Кодекса на застраховането, очевидно плащането или неплащането на
застрахователната премия не е условие за недействителност на договора за
застраховка, а може да доведе до неблагоприятни последствия спрямо застрахованото
лице, като например промяна в условията на договора от страна на
застрахователя, или неговото прекратяване. По делото са представени
доказателства за плащане на първата вноска по разсрочието на застрахователната
премия /вж. л. 54-56/. Поради това страните са изпълнявали задълженията си по договора,
В този смисъл, неоснователно се явява възражението на ответника, направено в
тази насока.
По отношение на втората предпоставка за наличие на регресно вземане - да
е настъпило застрахователно събитие, във връзка с което се явява дължимо
застрахователното обезщетение. Настъпването на ПТП безспорно се доказа и
установи от събраните по делото писмени и устни доказателства. Действително,
констативния акт не се ползва с материална доказателствена сила в частта, в
който е описан механизма на ПТП, тъй като актосъставителят не е пряк свидетел
на събитията, поради което същия не обективира свидетелстващо изявление на
длъжностно лице. Въпреки това обаче, описаната в него фактическа обстановка,
касаеща намиращите се на местопроизшествието обекти, както и вредите причинени
по тях, следва да се възприемат от съда. В този смисъл, а и от заключението на
вещото лице, са налице достатъчно доказателства, подкрепящи сочените в исковата
молба обстоятелства относно настъпването на застрахователното събитие, поради
което очевидно е налице и втората предпоставка за възникване на регресното
право.
По отношение на плащането на застрахователното обезщетение, от събраните
по делото писмени доказателства се установи в полза на третото, неучастващо в
процеса лице, действително да е било извършено такова. От представения
ликвидационен акт е видно по какъв начин е изчислен размерът на вредите, както
и тяхното наличие, определен е размерът на дължимата сума, като е извършено
прихващане между сумите по застрахователното обезщетение, и дължимата от
застрахованото лице застрахователна премия. От представените извлечения от
банкова сметка ***, че е налице и плащане на така определената сума в полза на
застрахования.
За да бъде уважен така предявеният иск, трябва да се установи, че именно
ответника се явява длъжник по регресното право, т.е. че именно той е собственик
на пътя, респ. е лице, което е длъжно да упражнява надзор върху него. Съгласно
чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закон за пътищата, републиканските пътища се
управляват от Агенция „Пътна
инфраструктура". В ал. 2, т. 3 на същия член е предвидено, че управление
включва организиране, възлагане, финансиране и контрол на дейностите, свързани
непосредствено с проектирането, изграждането, управлението, ремонта и
поддържането на пътищата. На
основание чл. 30 и сл. от Закона за пътищата изграждането, ремонтът и
поддържането на републиканските пътища се осъществяват от Агенция „Пътна
инфраструктура”. Съгласно
Чл. 3, ал. 2 от ЗП, републикански пътища са автомагистралите,скоростните пътища
и пътищата от първи, втори и трети клас, които осигуряват транспортни връзки от
национално значение и образуват държавната пътна мрежа. Процесното събитие се е
случило на автомагистрала „Т.“, т.е. на републикански път. Съгласно
горепосочените законови основания, именно ответникът е длъжен да поддържа и да
се грижи на състоянието на пътя като не допуска наличието на препятствия, които
биха могли да причинят вреди, поради което той е надлежна страна по предявения
иск. Следователно Агенция „Пътна инфраструктура” като собственик
на републиканските пътища и задължено във връзка с поддръжката им лице се явява
пасивно легитимирана по искове за вреди, причинени от необезопасени препятствия
по пътната настилка.
По отношение на размера на претендираната сума, от приетата по делото и
неоспорена от страните експертиза се установи, че настъпилите щети по
автомобила се равняват на сумата от 6307,68 лева с вкл. ДДС. Тъй като
претенцията на ищеца е само за сумата от 759, 97лева, която е била платена като
застраховатлено обезщетение на застрахованото лице, то същата следва да бъде
присъдена в целия претендиран размер.
По отношение на възражението за съпричиняване, то в подкрепа на същото
не се събраха никакви доказателства. От представения протокол за настъпило ПТП
не се установява, да е налице виновно поведение от страна на водача. От друга
страна, ответникът не ангажира доказателства в подкрепа на възражението си, поради
което същото се явява недоказано.
С оглед изложеното, предявеният иск с правно основание по чл. 410, ал.1,
т. 2 и 3 от КЗ следва да бъде уважен в пълния претендиран размер. Предвид
акцесорния характер на претенцията за присъждане на законна лихва от датата на
завеждане на исковата молба, до окончателното плащане на дължимата сума, същата
следва да бъде уважена.
По отношение на претенцията за присъждане на мораторна лихва –
ангажирани са доказателства за отправянето на покана до ответника за плащане на
дължимата сума. В този смисъл, претенцията за присъждане на мораторна лихва
следва да бъде уважена.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на
разноски има ищецът. На основание чл. 78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски пропорционално
на уважената част от исковете. Представени са доказателства за заплащане на
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в размер на 360 лева,
внесена държавна такса в размер на 100 лева и депозит за изготвяне на САТЕ в
размер на 120 лева. Внесен е и депозит за допускане на свидетел при режим на
довеждане в размер на 10 лева. С оглед изложеното, общият размер на направените
разноски от ищеца възлиза на 590 лева.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК
*********, гр. София, чрез Областно пътно управление – Пловдив, ЕИК
0006950890255, гр. Пловдив ДА ЗАПЛАТИ „ДЗИ- ОЗ” ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: град София, бул. „Витоша” № 89Б сумата от 759,97 лева –
главница, представляваща
регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение за увредения лек
автомобил, марка „Ауди“, модел „А4”, с рег. № ***,
въз основа на застраховка „Каско +“ по застрахователна полица № *****за
причинени имуществени вреди настъпили в резултат на пътно-транспортно
произшествие настъпило на 24.11.2017 г. на АМ „Т.“, на 137 км в посока към гр. Б.,
ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 07,06,2018 г. до
изплащане на вземането, както и сумата
от 14,60 лв. мораторна лихва от 30.03.2018 г. до 06.06.2018 г.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК
*********, гр. София, чрез Областно пътно управление – Пловдив, ЕИК
0006950890255, гр. Пловдив ДА ЗАПЛАТИ „ДЗИ- ОЗ” ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: град София, бул. „Витоша” № 89Б сумата от 590
лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Николай Стоянов
Вярно с
оригинала!
РЦ