Решение по дело №108/2019 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 585
Дата: 20 март 2019 г. (в сила от 11 октомври 2019 г.)
Съдия: Мария Симеонова Ганева
Дело: 20197050700108
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 11 януари 2019 г.

Съдържание на акта

                                                                                                                                                                                                                                                          

 

                                                 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

№…………/20.03.2019 г. 

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

   ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ХХХІІІ състав, в открито съдебно заседание на тринадесети  март две хиляди и деветнадесета  година в състав :

                                                          Административен съдия : Мария Ганева ,

като разгледа докладваното от съдията административно дело № 108/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 186 , ал. 4 от ЗДДС.

Образувано е по жалба на „Либретиста“ ЕООД , ЕИК ********* , със съдебен адрес *** , представлявано от управителя  Стефан Добрев Радев , срещу заповед № 298-ФК/27.12.2018 г. на началника на отдел „Оперативни дейности “ – Варна при ГД „ Финансов контрол „ при ЦУ на НАП ,  с която на основание чл. 186, ал.3 от ЗДДС му е наложена принудителна административна мярка / ПАМ/ „запечатване на обект“ – механа „Калимански хан“  в с. Калиманци,  община Суворово, обл. Варна ,  за срок от 7 дни .

Подателят на жалбата отправя искане за отмяна на наложената мярка с  аргументи за неспазване целта на закона и на формата на адм. акт.  Действието на ПАМ е обосновано и допустимо до момента, до който  има за фактическа последица предотвратяване  и преустановяване на нарушението. Постигането в случая на целите на закона може да се осъществи без  налагане на мярката . Дружеството е предприело мерки  за бъдещото предотвратяване на  административни нарушения от същия вид .  В оспорената заповед  няма мотиви относно  определения срок на мярката . Няма обоснова  на извод, че е налице непосредствена опасност  от реално увреждане на фиска.

Искането към съда е за отмяна на атакуваната заповед с присъждане на съдебно-деловодни разноски. 

В съдебно заседание жалбоподателят , редовно призован , чрез пълномощник поддържа жалбата на изложените в нея основания. 

Ответникът- началник на отдел „Оперативни дейности “ – Варна при ГД „ Финансов контрол „ при ЦУ на НАП , редовно призован, не се явява , но депозира писмено становище за неоснователност на оспорването  . Претендира се присъждане на юриск. възнаграждение / л.18-19 от делото / .

Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:

Подадената жалба е процесуално допустима . Същата  изхожда от лице с активна процесуална легитимация- адресат на заповедта, с която му е наложена принудителна адм. мярка „ запечатване на обект“ , засягаща неблагоприятно правната му  сфера. В този контекст е налице  правен интерес от провежда на съдебна проверка за законосъобразност на оспорената заповед. Тя е връчена на оспорващото лице на 31.12.2018 г. / л. 5 от преписката/ , а на 10.01.2019 г. е подадена жалба до териториално компетентния адм. съд , респективно потестативното процесуално право на оспорване е упражнено срочно.

Разглеждайки по същество жалбата,  съдът счита същата за неоснователна предвид следните съображения :

На 22.12.2018 г. е извършена контролна покупка на стойност 50.00 лв. от орган по приходите  в механа „ Калимански хан“ в с. Калиманци, стопанисвана от  „Либретиста“ ЕООД,  като цената е платена в брой  и не е издаден фискален бон от  въведеното в експлоатация и работещо в обекта в фискално устройство.

Тези фактически данни са документирани в протокол за извършена проверка № 279921/27.12.2018 г. 6-7 от преписката/ и в съставен акт за установяване на адм. нарушение / АУАН/ № F 463754/31.12.2018 г.  за нарушение по чл. 25, ал.1 т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. /л. 5 от преписката/ .

На 27.12.2018 г. е постановена оспорената заповед на началника на отдел „Оперативни дейности “ – Варна при ГД „ Финансов контрол „ при ЦУ на НАП ,  с която на основание чл. 186, ал.3 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка / ПАМ/ „запечатване на обект“ – цитирания по-горе търговски обект и забрана за достъп до него за срок от 7 дни. Като фактическо основание за издаване на заповедта са посочени данните от констативния протокол и в АУАН.  Като мотиви относно                                                                                                                                                             продължителността на постановената мярка се сочат  големия поток от клиенти на това заведение , тежестта на извършеното адм. нарушение/ неиздаване на фискален бон/ , стойността  на неотчетена продажба , съществуването на   задължения в големи размери на търговеца / над 3000 лв. / . В обстоятелствената част на заповедта  се съдържа изложение за определяне продължителността на адм. мярка съобразно принципа за съразмерност . Преследва се правомерната цел по  спазване на законовите правила , надлежното деклариране на търговския оборот, осигуряването на бюджетни приходи. Срокът цели създаване на  промяна в начина на работа в конкретния търговски обект , за да се гарантира правилното отразяване на оборота от търговски продажби на стоки и индиректно недопускане на вреда за фиска.

Приложена към преписката справка на НАП , актуална към  27.12.2018 г. , сочи , че „Либретиста“ ЕООД има непогасени публични задължения – задължителни осигурителни вноски по подадени декларации обр. 6  в общ размер на 4183.87 лв., от които главница в размер на 3831.67 лв. и лихва за забава в общ размер на                                                                                                                                                                                                                                                                                                       352.20 лв. / л. 14-17 от преписката/. 

Според подадена от управителя на дружеството декларация за новогодишната нощ има направени 45 резервации. / л. 11от преписката/.

Представена от жалбоподателя заповед № 7/27.12.2018 г. на управителя на дружеството обективира разпореждане за провеждане на инструктаж на 28.12.2018 г. за работа с касов апарат на всички сервитьори и  бармани , а със заповед № 1/27.12.2018 г. е наложено дисциплинарно  наказание „предупреждение за уволнение“ на  сервитьора  С Н В/ л. 22-23 от делото/.

Със заповед  ЗЦУ – ОПР-16/17.05.2018 г. на изп. директор на НАП  на основание чл. 186, ал.3 и 4 от ЗДДС на началниците на отдели  „Оперативни дейности “ при ГД „ Фискален контрол “ при ЦУ на НАП  е делегирано правомощие по издаване на заповеди за налагане на ПАМ „ запечатване на  обект“ по чл. 186 от ЗДДС / л. 17 от преписката/.

Изложената фактическа установеност  налага следните правни изводи:

С атакувания индивидуален адм. акт е разпоредено налагането на принудителна мярка по запечатване на обект , нормативно предвидена в чл. 186  от ЗДДС. Съгласно алинея трета на цитираната правна норма ПАМ по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Законодателят е предвидил правна възможност по делегиране  на правомощието по налагане на подобна мярка . Представената по делото заповед № ЗЦУ – ОПР-16/17.05.2018 г. на изп. директор на НАП сочи за подобно прехвърляне на правомощие в полза на началниците на отдели „Оперативни дейности“ при ГД „ Фискален контрол “. В случая  оспорената заповед изхожда именно от такъв адм. орган. В обобщение заповедта по налагане на ПАМ изхожда от компетентен адм. орган. 

Оспореният адм. акт е постановен в писмена форма съобразно правилото на чл. 59 от АПК като съдържа  не само фактическото, но и правно основание на взето решение по налагане на мярката. В достатъчна степен на яснота в разпоредителната част на акта има информация за вида на принудителната мярка , за  нейния срок на правно действие и за адресата на правното задължение. В обстоятелствена част подробно , точно и ясно  са описани фактическите данни  въз основа на които е упражнено публичното право на налагане на адм. мярка с отразяване на информация за дата, място  на извършено правонарушение , с данни за търговския обект и за неотчетената посредством издадена фискална бележка търговска продажба .

Няма нормативна  опора твърдението на жалбоподателя за липса на мотиви относно срока на ПАМ . Разпоредбата на чл. 59 от АПК изисква излагането на доводи относно продължителността на адм. мярка, което в конкретния случай е факт, а дали  същите обосновават взетото решение има касателство към материалната  законосъобразност на заповедта . Освен това в обстоятелствената част на заповедта се обективира позоваване на адм. орган на конкретни фактически обстоятелства – клиентопоток на търговския обект, съществуване на непогасени публични задължения,  тежест на извършеното нарушение, стойност на неотчетената търговска продажба . В тази контекст съдът счита, че са спазени изискванията за формата на адм. акт. 

Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на  административнопроизводствените правила . Спазено е предписанието на чл. 35 от АПК. Административният  акт е издаден след изследване на относимите за случая факти и обстоятелства. Събрани са по служебен почин  доказателства  за непогасени публични задължения на търговеца с цел пълнота на  информацията относно субекта на нарушението. 

При проверка за материалната законосъобразност на заповедта съдът се съобрази с разпоредбата на чл.  186, ал.1 , т.1 от ЗДДС , която гласи, че принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което:

1. не спази реда или начина за:

а) издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба;

б) въвеждане в експлоатация или регистрация в Националната агенция за приходите на фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност;

в) ежедневно отчитане на оборотите от продажби, когато това е задължително.

В чл. 25 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. е разписан реда за издаване на фискален касов бон като се предписва , че независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по  чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. Фискалната касова бележка в случаите по ал. 1 се издава при извършване на плащането. Лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка. Фискалната касова бележка от ФУ или касовата бележка от ИАСУТД се издават в един екземпляр за клиента. Копие на всяка отпечатана бележка се съхранява на контролна лента на електронен носител (КЛЕН).

 Жалбоподателят не оспорва факта на неиздаване на фискална касова бележка за  извършената търговска продажба и в тази връзка не е оборена  материалната доказателствена сила на констативния протокол от проверката и на съставения акт за установяване на адм. нарушение. Отразените факти в съставения АУАН са идентични с описаните  в мотивите на  обжалваната заповед . Според правната теория такъв актът има три функции: установителна / служи като доказателство  за извършено нарушение: , обвинителна /  обвинява лицето, посочена в акта като нарушител/  и сезираща / служебно донесение до органа ,овластен да наложи  адм. наказание/  / виж Л , К.  Административен процес ,Фенея 2000, стр. 41/ . Първата от тях придава характеристика на акта на удостоверително изявление за факти на орган на държавна власт, с което съдът е длъжен да се съобрази.

Изложените правни  разсъждения сочат за наличие на фактическия състав  по чл. 186, ал.1, т.1 , б. „а“ от ЗДДС . Осъществен е юридическия факт , правопораждащ упражняване от адм. орган на публичното право по налагане на нормативно предвидената форма на държавна принуда.

Противното на позицията на оспорващото лице съдът не счита , че е нарушен принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК при определяне срок на адм. мярка. Продължителността на  същата следва да бъде разумно съотношение  на пропорционалност между засегнатите интереси на  дружеството и охрана на обществени отношения , касаещи данъчното облагане. 

Според принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК административният акт не може да засяга права и законни интереси в по-голяма степен от най- необходимото за целта, за която се издава акта. Запечатване на търговския обект за по-кратък срок от една седмица / един, два , три ,четири , пет или шест дни/ не дава нужната продължителност за провеждане на промени в организацията на търговската дейност, а и краткият срок на действие на мярката не въздейства за постигне задачите  на принудителна мярка по предотвратяване и преустановяване на адм. нарушения и техните вредни последици , каквато е целта на принудителната адм. мярка . След като необходимата цел на акта по см. на чл. 6 от АПК в конкретния случай е спазване на реда и начина за отчитате на търговски продажби , то определянето на по-кратък срок на действие на мярката от една седмица не постига като  превенция възпиращ ефект, още повече че самият жалбоподател квалифицира този срок като минимален в своята  жалба. 

Съдът счита , че при законово въведена максимална продължителност на  запечатване на търг. обект от 30 дни определената такава в настоящия случай от една седмица спазва нормативното правило за съразмерност . Няма данни за извършени предходни адм. нарушения от жалбоподателя, но извършената  проверка на търговския обект от контролните органи установява нарушение на данъчното законодателство , което касае нерегистриране на извършена търговска продажба , което противоправно бездействие пряко влияе върху размер на търговския оборот, върху размера на данъчна печалба, която е основа за облагане с преки данъци. В тази връзка проявната форма на неправомерно  поведение на жалбоподателя не предполага съждение за ниска степен на обществена опасност на деянието , рефлектиращо върху  достоверността на осчетоводената  данъчна печалба , която е от значение за облагането с корпоративен данък.

Освен това поредното доказателство за трайното поведение на търговеца по неспазване на нормативната регламентация в областта на данъчното право  са неплатени в определените от закона срокове негови публични задължения под формата на  задължителни осигурителни вноски в размер на 4183.87 лв.  Оспорващото търговско дружество не е погасило задължителни осигурителни вноски, които само е декларирало  с декларации обр. 6, датиращи още от 25.09.2017 г. Налице е системно неспазване на финансовата дисциплина- не само на нормативните правила за регистриране и отчитане на търговски продажби, но и на законовоустановените срокове за внасяне на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. Тази информация предполага извод за  трайно отклонение от спазване на установения  правов  ред в страната. При създадена организация на работа в търговския обект , която пречи за установяване на действителните приходи на търговеца и съответно реализиране облагането с ДДС , е необходимо прилагането на адм. мярка за срок 7 дни , за да се гарантира постигане целта на закона.

Постановената мярка основно засяга частните интереси на жалбоподателя , но нейният срок  трябва да кореспондира с легитимната цел по спазване на утвърдения ред на данъчна дисциплина. Видът на извършеното правонарушение- неотразяване на реално извършени  продажби,  води до нереално определяне на дължимите към държавата налози . Бездействието на търговеца рефлектира върху правилното отразяване на  търговския оборот , който има значение и за прякото данъчно облагане с корпоративен данък. Данъчните задължения обезпечават нормално изпълнение на функциите на държавно  управление , сред които са не само  покриване на разходите по функциониране на държавен апарат , но и на средства за социално подпомагане , пенсии, парични обезщетения при неработоспособност и др. социални плащания.

Лишено от основание е и оплакването на жалбоподателя за неспазване  целта на закона. Предвид извършеното правонарушение конкретната преследва цел с ПАМ е спазване реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Въвеждането на адм. санкция при противоправно бездействие обслужва правомерната цел по съблюдаване на нормативните правила относно регистрирането на търговски продажби и е гаранция за изпълнение на правна регламентация, регулираща тези  обществени отношения .

Постановеното запечатване на търговски обект е принудителна  адм. мярка по смисъла на чл.22 от ЗАНН . Съгласно предписанието на тази правна норма целта на адм. мярка е  предотвратяване и преустановяване на адм. нарушения и техните вредни  последици.  Подобна форма на държавна принуда , реализирана поради неспазване на разписаните правила за поведение, цели предотвратяване на последващи правонарушения под формата на адм. нарушения. В този контекст  обжалваната заповед преследва съответстваща на закона цел.

На следващо място, според решение № 14222 от 20.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5047/2018 г. предвидената принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "в", чл. 185, ал. 2 и чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС има за цел предотвратяване на нарушения . Тя се налага при условия на обвързана компетентност за административния орган, поради което доводите за несъответствие на мярката с целта на закона имат правно значение на критика на закона, но не освобождават административния орган от задължението при констатирано нарушение на чл. 186, ал. 1, т. 1, да наложи предвидената в ЗДДС принудителна административна мярка.

Неиздаването на фискален касов бон има вредоносен резултат, защото неотчетеното на извършена продажба  влияе върху размера на търговския оборот, който служи като основа за облагане на търговеца по ЗКПО . В тази връзка за преустановяване на подобно поведение запечатването на търговския обект е съответстваща на правната уредба мярка , за да се гарантира промяна в организацията на работа в обекта . 

След като законодателят е въвел правила за регистриране на търговските продажби , същите подлежат на изпълнение , включително и посредством прилагането на държавна принуда. Невъзможността на нарушителя да извършва търговска дейност чрез запечатване на обекта е с временен характер и неблагоприятен за нарушителя резултат поради неговото неправомерно поведение по спазване на правовия ред. Мярката е част от инструментариума на държавата за гарантиране изпълнение на нормативна уредба и за преустановяване на последващи  правонарушения. След като търговецът не спазва въведените правила на отчитане на продажби , същият следва да понесе негативните последици от временното запечатване на обекта .

Тази мярка предполага невъзможност на търговска дейност и съответно по-малка за облагане търговска печалба, но това според законодателя е оправдана неблагоприятна последица по осигуряване на  данъчни постъпления , защото цели надлежното регистриране занапред на всяка търговска продажба и данъчно облагане на реалната търговска  печалба. Именно поради преценката за съответствие на този вид  държавна принуда с целите на  чл. 22 от ЗАНН нормотворецът е включил запечатването на търговски обекти като част от мерките по чл. 186, ал.1 от ЗДДС. Ангажираните от  жалбоподателя писмени доказателства в хода на съдебното производство – издадени заповеди за  провеждане на инструктаж за работа с касов апарат и налагане на дисциплинарно наказание на служител поради неиздаден фискален касов бон,  свидетелстват за ефективността на наложената ПАМ по постигане на целта на закона , тъй като са предприети действия за промяна в начина на работа в посока спазване на нормативните правила.

В обобщение степента на засягане на частните интереси на дружеството  за едноседмичен срок кореспондира с  характера на охраняваните обществени отношения в областта на данъчното законодателство и защитава в рамките на необходимите предели държавния интерес по спазване на правилата за регистриране и отчитане на търговски  продажби от значение за данъчното облагане на правните субекти. 

В  разпоредителната част на атакуваната заповед се съдържа забрана за достъп до обекта, който подлежи на запечатване . Това произнасяне кореспондира с  правилото на чл. 187, ал.2 от ЗДДС, съгласно което при прилагане на принудителната административна мярка се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения, както е в настоящия случай.

При този изход на делото съдът следва да удовлетвори своевременно направеното искане на ответника за присъждане на юриск. възнаграждение , което следва да се присъди в размер на 150 лв. на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната  помощ.   

Предвид гореизложеното Варненският административен съд

 

 Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Либретиста“ ЕООД , ЕИК ********* , със съдебен адрес *** , представлявано от управителя  Стефан Добрев Радев , срещу заповед № 298-ФК/27.12.2018 г. на началника на отдел „Оперативни дейности “ – Варна при ГД „ Финансов контрол „ при ЦУ на НАП ,  с която на основание чл. 186, ал.3 от ЗДДС му е наложена принудителна административна мярка „запечатване на обект“ – механа „Калимански хан“  в с. Калиманци,  община Суворово, обл. Варна ,  за срок от 7 дни .

ОСЪЖДА „Либретиста“ ЕООД , ЕИК *********  , със седалище и адрес на управление с. Калиманци, обл. Варна , ул. „Втора“ № 26 ,  да заплати на Национална агенция по приходите юриск. възнаграждение от 150  / сто и петдесет/ лева.  

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от неговото съобщаване на страните.

 

 

                                                    Административен съдия: