Решение по дело №1943/2019 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 1093
Дата: 10 юни 2019 г. (в сила от 19 юли 2019 г.)
Съдия: Светла Илменова Замфирова
Дело: 20194430101943
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 април 2019 г.

Съдържание на акта

                                     Р Е Ш Е Н И Е

                                              

                                              

                           

                   гр.Плевен, 10. 06. 2019  година

                           

                            В ИМЕТО НА НАРОДА

        

Плевенският районен съд, тринадесети  граждански състав, в открито съдебно заседание на   седми юни две хиляди и деветнадесета година в състав:                           

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЗАМФИРОВА

 

при   секретаря Наталия Николова, като разгледа докладваното от съдията  ЗАМФИРОВА гр. д. № 1943  по описа за 2019  г. за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 150, вр. чл. 142, чл. 143, ал.1, ал. 2   от  СК.

Постъпила е молба Х.Г.Д., ЕГН **********, като законен представител  на М. ***Б. против ***Ц.  Б., с посочено правно основание  чл. 142, вр. чл. 143, ал. 1, ал. 2  от СК. Препис от исковата молба и приложенията е връчена на ответника лично, като в срока по чл.131 от ГПК не е депозиран писмен отговор.  Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да допусне увеличение на присъдената издръжка  от 2017 г. и ответникът да бъде  осъден да заплаща издръжка в  размер  140 лв. месечно, считано от 01. 11. 2018 г, до настъпване причина за изменението или прекратяването й.

Страните по делото  са редовно призовани, ищцата се явява лично и с адв.***- ***, поддържа ИМ. Ответникът не се явява и не се представлява. 

 Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства,  намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.150, ал. 1, вр. чл. 142, чл. 143, ал. 1, 2 от СК.

Не се спори, че ответникът е баща на детето, като и че родителските права са предоставени  с влязло в сила решение  на майката, а   бащата е бил осъден да заплаща  месечна издръжка в размер  115 лв.   Не се спори, че детето  живее при майка си.  

В  случая се установи, че след влизане в сила на горепосоченото съдебно решение, е настъпило изменение на обстоятелствата, свързани с  потребностите на детето,  въз основа на които е била определена предишната  издръжка. Оттогава   нуждите му са се увеличили. През изминалия период от време са се увеличили потребностите на детето от храна,  облекло,  здравни услуги, културни и образователни потребности.   Определеният  размер на издръжката противоречи на  нормативно установения минимум.

Не се нуждае от доказване обстоятелството, че ответникът дължи издръжка на детето, че с предходното решение,  ответникът е осъден да заплаща ежемесечна издръжка в размер на по 115 лв.

Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно чл. 143, ал. 2 от СК, те дължат издръжка,  независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

Съгласно чл. 150 от СК, при изменение на обстоятелствата, присъдената издръжка може да бъде изменена.

Изменение на обстоятелствата има, когато е налице трайно съществено изменение в нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице. Съгласно съдебната практика, траен характер е онова ново фактическо състояние, което изключва възможността да се възвърне състоянието преди изменението на иска.

  Имайки предвид, че ответникът реализира доходи от трудова дейност, съдът счита,  че за него не би било проблем да плаща издръжка в размер 140 лв. Съдът взе под внимание, че ответникът е в трудоспособна възраст и въпреки затрудненията си    е  длъжен да осигури в достатъчен размер средствата за издръжката на М..

Според чл. 143, ал. 2 от СК, родителите  дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като размерът на издръжката се определя в зависимост от нуждите на децата и от възможностите на родителя - чл.142, ал.1 от СК, като ал. 2 предвижда, че минималната издръжка на едно дете е равна на ¼ от минималната работна заплата. На основание чл. 150 от СК при изменение на обстоятелствата, присъдената издръжка или добавка може да бъде изменена или прекратена. Изискванията на чл. 142 от СК следва да се прилагат, както когато се иска за първи път издръжка, така и когато по реда на чл. 150 от СК, се иска увеличение /респ. намаление на нейния размер /поради промяна на обстоятелствата, при които е била определена преди това /В този смисъл Р –917/ 1980г. на ІІ г.о./

В производството по чл. 150 СК е от значение  единствено, дали след  влизане в сила на   съдебното решение, с което е определена първоначалната издръжка,  е настъпила някаква промяна в обстоятелствата по чл. 142, ал. 1 СК, / нуждите на детето и възможностите на родителя/. Основание за изменение на издръжката  е изменение на обстоятелствата по смисъла на  чл.142, ал. 1 от СК, въз основа на които е била присъдена, т.е нужда от издръжка и възможност за доставяне на издръжка. Не е необходимо кумулативно да са се изменили всички обстоятелства, които са били взети предвид при определяне  издръжката, чието изменение се иска. Изменението може да засяга едни или други обстоятелства от значение за определяне на издръжката преди предявения иск по чл.150 от СК /В този смисъл Р 1046 / 1976 г. на ІІ г. о. /. Възможно е да е настъпило изменение само досежно нуждите на този, който търси издръжка и това да се дължи на различни причини или само изменение, досежно възможностите на онзи, който дължи издръжката, за да е налице основание по чл.150 от СК.

Предвид горното, искът е основателен и следва да бъде уважен, като се измени размерът на определената издръжка от 115 лв. на 140 лв.

При този изход на делото, ответникът следва да заплати в полза на ПлРС държавна такса в размер на   50 лв, върху увеличения размер на издръжката и 5 лв. в случай на издаване на изпълнителен лист.             Ответникът следва да заплати на ищцата направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.

Водим от горното, съдът

                                              

                            РЕШИ:

 

ИЗМЕНЯ, на основание 150, вр. чл.143, ал.2 от СК, размера на издръжката, определена  по гр. д. № 9260  / 2016 г. на ПлРС, като ОСЪЖДА  БАЩАТА ***Ц.  Б., ЕГН**********,   ДА ЗАПЛАЩА ежемесечна издръжка на  малолетното си дете М. ***Б., родена на *** г, ЕГН**********, чрез майката и законен представител Х.Г.Д., ЕГН**********, в размер на 140 лв,  считано от 01.11.2018 г. до настъпването на законни причини за нейното изменяне или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.

 

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ***Ц.  Б., ЕГН**********,***,  да заплати на Х.Г.Д., ЕГН**********,***,   направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.

 

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ***Ц.  Б., ЕГН**********,***,   да заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна такса в размер на  50  лв. върху увеличения размер на издръжката и 5 лв. в случай на издаване на изпълнителен лист. 

 

Решението може да се обжалва пред ПлОС в двуседмичен  срок от съобщението за изготвянето му.

                                                                          

РАЙОНЕН СЪДИЯ: