№ 57
гр. София, 03.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
при участието на секретаря КРИСТИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20231110101756 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на "Профи Кредит България" ЕООД
срещу И. Г. П., с която са предявени кумулативно съединени установителни искове по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД
и чл. 86 ЗЗД за признаване на установено, че ответникът дължи следните суми: 2302 лв.,
представляваща непогасена главница по Договор за потребителски кредит № .... от
11.05.2018 г., 1396 лв., представляваща договорно възнаграждение за периода 13.08.2020 г. -
03.09.2021 г., 597,11 лв., представляваща мораторна лихва за периода 14.06.2018 г. -
03.09.2021 г., както и 84,94 лева, представляваща законна лихва за периода 03.09.2021 г. -
27.10.2021 г., ведно със законната лихва от 28.10.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането, които суми са предмет на издадената Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 61663/2021 г. на СРС, 82 състав. Предявен е и
осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати сумата от 1967,36 лв., представляваща възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги по сключения договор, ведно със законната лихва от 28.10.2021 г. до
окончателното изплащане на вземанията.
Ищецът твърди, че между страните е бил сключен Договор за потребителски кредит
№ .... от 11.05.2018 г., по силата на който ищецът е предоставил на ответника в заем сума в
размер на 3700 лв. със срок на кредита - 36 месеца, падежна дата - всяко 13-то число на
месеца, с размер на вноската - 180,54 лева, ГПР - 49,89 %, годишен лихвен процент - 41,17 %
и общо задължение на кредита - 6499,44 лева. Ищецът изпълнил задължението си по
договора като на 11.05.2018 г. превел парична сума в размер на 382,93 лева по посочена от
ответника сметка. Заявява, че многократно ответникът е подавал заявления за промяна на
погасителния план към договора, с което ищецът също се съгласявал и отлагал съответно
1
част от погасителните вноски. Длъжникът се възползвал още и от допълнителни услуги,
които предлагал ищецът, в това число и приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски,
възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на
дата на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства,
които възлизали на общ размер от 1967,36 лева. Твърди, че длъжникът не е изпълнявал
задълженията си за заплащане на уговорените погасителни вноски, като е заплатил само
двадесет пълни и една частична погасителна вноска, поради което след изпадането му в
забава кредиторът надлежно обявил кредитът за предсрочно изискуем. С тези доводи
ищецът моли съдът да признае за установено по отношение на ответника, че дължи
процесните вземания, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 61663/2021 г. на СРС, 82 състав, както и да го осъди да заплати
сумата от 1967,36 лв., представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги по сключения договор.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва, че е налице заемно
правоотношение между ищеца и ответника по договор за потребителски кредит. Оспорва,
че е получавал сума в размер на 3700 лева от ищеца, като счита, че клаузите на
представения договор за кредит са неравноправни. Излага, че клаузите, уреждащи ГПЛ и
ГПР не са индивидуално уговорени по смисъла на Директива 93/13 ЕИО, като посочения в
договора ГПР не включва всички разходи по кредита, а клаузата, уреждаща дължимост на
допълнителни услуги, всъщност прикривала клауза за прекомерно обезщетение за вреди от
забавата в противоречие с чл. 33 ЗПК. Счита, че ГПР е неправилно посочен в договора,
доколкото възлиза на 121,12 %, а не на 49,89 %. Намира, че клаузата за допълнителни
услуги, която поставя изпълнението на задълженията на търговеца или доставчика в
зависимост от условие, зависещо единствено от преценката на търговеца, е неравноправна
съгласно чл. 143, т. 3 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Поради това евентуално заявява, че следва да
върне само чистата стойност на кредита. Оспорва, че дължи претендираните лихви за забава
като неправилно начислени. Излага, че представения погасителен план не съдържа
информация за размера на всяка погасителна вноска и какво се погасява с нея. Заявява, че
задълженията по договора за кредит са погасени изцяло чрез заплащането им. Оспорва, че е
настъпило твърдяното прихващане от рефинансиране на кредит № ..../11.05.2018 г., поради
което заявява, че следва да бъде извадена общата стойност на платените погасителни
вноски. Прави възражение за прихващане на претендираните от ищеца сума с вземането на
ответника за всички недължимо платени суми за възнаградителни лихви, такси,
допълнителни плащания и други.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
По предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
2
вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД в тежест на ищцовото дружество е да установи следните
обстоятелства: наличието на валидно правоотношение по договор за кредит, като е
предоставил на ответника съответната парична сума, а последният се е задължил да я върне
в посочения срок, заедно с претендираната възнаградителна лихва; че е настъпила и е
обявена предсрочна изискуемост на кредита спрямо ответника и стойността на непогасената
му част.
Установява се, че между страните е сключен валиден Договор за потребителски
кредит № .... от 11.05.2018 г., по силата на който „Профи Кредит България“ ЕООД е
предоставило на И. Г. П. в размер на 3700 лева срещу задължението на ответника да върне
кредита заедно с договорена възнаградителна лихва и ГПР на 36 месечни вноски с краен
срок на договора до 13.05.2021 г. Размерът на месечната вноска по кредита е 278,72 лева,
годишният лихвен процент е 41,17%, а ГПР е 49,89%. С Анекс № 1 към договора от
10.08.2018 г. е намален размерът на ГПР до 40,94% и крайният му срок е определен до
13.08.2021 г. С Анекс № 2 към договора от 27.02.2019 г. е намален размерът на ГПР до
38,94% и крайният му срок е определен до 13.09.2021 г. С Анекс № 3 към договора от
21.03.2019 г. е намален размерът на ГПР до 34,11% и крайният му срок е определен до
13.12.2021 г. С Анекс № 4 към договора от 29.07.2019 г. е намален размерът на ГПР до
31,57% и крайният му срок е определен до 13.02.2022 г. С Анекс № 5 към договора от
14.12.2019 г. е намален размерът на ГПР до 30,13% и крайният му срок е определен до
13.04.2022 г. Видно от представените погасителни планове общият размер на месечната
вноска включва главница, лихва и вноска по закупени допълнителни услуги.
Съдът счита, че договорът е валиден, доколкото ответникът не е оспорил, че е
подписал процесния договор и анексите към него, поради което съдът приема, че ответникът
е подписал и се е съгласила с клаузите на процесния договор, както и с приложените към
него общи условия и анекси. Неоснователно е възражението за непредоставяне на заемната
сума, доколкото извършените плащания имат характер на признание, че сумата е била
предоставена в заем.
Съдът намира, че договорът за кредит отговаря на изискванията на чл. 10 и чл. 11
ЗПК, доколкото същият е сключен в писмена форма на хартиен носител по Я. и разбираем
начин, като всички елементи на договора са представени с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт - не по-малък от 12, също така е изготвен на разбираем език и съдържа всички
необходими законови реквизити. Правото на отказ на потребителя от договора и условията
за това е предвидено в чл. 7.1.2. от общите условия към договора, с които ответницата се е
запознала и е подписала същите.
В чл. 12.3 от договора е предвидена възможност за кредитора да обяви предсрочна
изискуемост с писмено уведомление, когато са просрочени две или повече последователни
месечни вноски в пълен размер. По делото е представено Уведомително писмо за обявяване
на кредита за предсрочно изискуем, считано от 03.09.2021 г., но разписката, с която е
изпратено писмото до ответника, се е върнала без да е получена. Поради това съдът намира,
че кредитът не е бил надлежно обявен за предсрочно изискуем.
3
Съгласно т. 1 от ТР № 8/2017 г. от 02.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС допустимо е
предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по
договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с
настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ.
Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по
договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските
с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки че
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК. С оглед
посочената дата като краен падеж на вноските по процесния договор за кредит – 13.04.2022
г. съдът намира, че неговият краен падеж е настъпил и всички неплатени вноски са станали
изискуеми.
Ответникът е направил възражение за изплащане на част от сумите по договора. В
Извлечение по сметка към Договор за потребителски кредит № .... е посочено, а и ищецът
признава, че платените суми са в общ размер на 4447,10 лева, която съдът следва да вземе
предвид като извършени плащания по процесния договор.
Ищецът претендира заплащане на възнаградителна лихва за периода 13.08.2020 г. -
03.09.2021 г. Заплащането на такава е предвидено в договора. От своя страна
възнаградителната лихва представлява печалбата на кредитора за ползването на паричната
сума, дадена в заем на длъжника. Същата се дължи през време на действие на договора и
доколкото ползването на отпуснатата в заем на длъжника сума продължава. В разпоредбата
на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК е предвидено, че при забава на потребителя кредиторът има
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, чийто размер не
може да надвишава законната лихва, като уговорка в различен смисъл би представлявала
неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 14 ЗЗП, доколкото би наложила изпълнение
на задължение на потребителя при отпадане задължението на кредитора да осигури
ползването на заемната сума през срока на договора, макар и това да е следствие от
неизпълнение на договорно задължение на длъжника. Съдът намира, че определеният в
договора лихвен процент от 41,17% е несъразмерно висок при отпуснат кредит в размер на
3700 лева за срок от 36 месеца. Такава клауза е неравноправна, тъй като поставя
потребителя в значително неблагоприятно положение. Съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК съдът
служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
Така съдът намира, че уговорената лихва е прекомерна и следва да се намали до средните
нива за лихвени проценти при уговаряне на възнаградителна лихва. След справка в сайта на
БНБ относно лихвената статистика съдът установи, че средният лихвен % за кредити за
потребление в лева за срок над 1 до 5 години през май 2018 г., когато е сключен договорът
за кредит, е 14,11 %, като размерът на претендираната възнаградителна лихва следва да се
намали до този процент. При този лихвен процент дължимата възнаградителна лихва за
претендирания период би била в размер на 522,07 лева.
4
Ищецът е претендирал мораторна лихва за периода 14.06.2018 г. - 03.09.2021 г., както
и законна лихва за периода 03.09.2021 г. - 27.10.2021 г., като биха били в следните размери:
мораторна лихва – 597,11 лева, респ. законна лихва - 56,53 лева.
Така общо дължимите суми по процесния кредит са в размер на 4875,71 лева. Като
съобрази направените плащания от 4447,10 лева съдът намира, че остава дължима сума в
размер на 428,61 лева. Така съдът намира, че остава дължима част от възнаградителната
лихва, до който размер и този иск по чл. 86 ЗЗД следва да бъде уважен, а всички останали
установителни искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Предявен е и осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане
на сумата от 1967,36 лв., представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги по сключения договор, по който в тежест на ищцовото дружество е да установи, че
по силата на процесния договор за кредит ответникът е закупил пакет допълнителни услуги,
които са предоставени от ищеца, както и техният размер. Ответникът е навел възражение за
нищожност на клаузите, определящи възнаграждението за допълнителни услуги.
Ответникът е физическо лице и като такова има качеството потребител по смисъла на § 13,
т. 1 от ДР на ЗЗП и се ползва от защитата на потребителите, предвидена в специалния закон.
Законът обявява за неравноправна всяка уговорка във вреда на потребителя, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя (чл. 143 ЗЗП), като примерно изброява
редица типични случаи. Претендираните суми представляват допълнително задължение,
несвързани пряко с договора. Възнаграждението за допълнителни услуги е дължимо
независимо дали последните са предоставени, т. е. заплаща се хипотетичното предоставяне
на услуга. Необосновано е предвиждането на допълнително задължение за извънсъдебно
събиране на задължението, тъй като по този начин се договоря допълнително
възнаграждение за кредитодателя, което би трябвало да се включва в предоставяната от него
услуга. Наличието на подобни клаузи води до значително неравновесие в правата на
длъжника и на кредитора по договора (т.е. на потребителя на кредита и на търговеца), а
следователно представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, която
норма е приложима на основание чл. 24 ЗПК. Неравноправните клаузи са нищожни (чл. 146,
ал. 1 ЗЗП), а за наличие на основание за нищожност съдът следи служебно.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. На ищеца следва да
бъдат присъдени сторените по делото разноски съразмерно уважената част от предявените
искове в размер на 20,52 лева, от претендирани разноски в размер на 253,90 лева за
държавни такси в исковото и заповедното производства и юрисконсултско възнаграждение,
което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в размер на 50 лева за исковото и
заповедното производства. Процесуалният представител на ответника е претендирал
адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, което съдът определя в
размер на 934,74 лева за исковото и заповедното производства с оглед чл. 7, ал. 2, т. 2
НМРАВ, от което следва да бъде присъдена сума в размер на 871,62 лева съразмерно
отхвърлената част от предявените искове.
5
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК ...., срещу И. Г. П.,
ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск, че И. Г. П. дължи на „Профи Кредит
България“ ЕООД на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД за
признаване на установено, че ответникът дължи сумата от 2302 лв., представляваща
непогасена главница по Договор за потребителски кредит № .... от 11.05.2018 г., ведно със
законната лихва от 28.10.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, които суми са
предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
61663/2021 г. на СРС, 82 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Профи Кредит България“ ЕООД,
ЕИК ...., срещу И. Г. П., ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск, че И. Г. П.
дължи на „Профи Кредит България“ ЕООД на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 428,61
лева, представляваща възнаградителна лихва за периода 13.08.2020 г. - 03.09.2021 г., която
сума е предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д.
№ 61663/2021 г. на СРС, 82 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 428,61 лева до
пълния предявен размер от 1396 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК ...., срещу И. Г.
П., ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за дължимост на основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД на сумата от 597,11 лв., представляваща мораторна лихва за периода 14.06.2018 г. -
03.09.2021 г., на сумата от 84,94 лева, представляваща законна лихва за периода 03.09.2021
г. - 27.10.2021 г., които суми са предмет на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д.
№ 61663/2021 г. на СРС, 82 състав, като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК ...., срещу И. Г. П.,
ЕГН **********, иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати сумата от 1967,36 лв., представляваща възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги по Договор за потребителски кредит № .... от 11.05.2018 г., ведно със
законната лихва от 28.10.2021 г. до окончателното изплащане на вземанията като
неоснователен.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК ...., да заплати на адв. Я. Д. К.,
ЕГН **********, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА сумата от 871,62 лева - адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6