О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е №
гр.Сливен
, 19.06.2019 година
Сливенският окръжен съд, наказателна колегия, в закрито заседание проведено
на деветнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН ДАНЧЕВ
при секретаря …………………………………………… и в присъствието на прокурора
…………………………………………………, като разгледа докладваното от съдията М.Данчев чн дело № 275
по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.243
ал.4 и следващите от НПК т.е. за проверка на постановление за прекратяване на
наказателно производство.
Образувано е по жалба от адв. П.К. ***,
пълномощник на С.В.С. – баща на пострадалата Д. С. В. и настойник на
наследниците й – децата Б.Д.С. и Б.Д.С., против постановление на Окръжна
прокуратура гр.Сливен от 12.04.2019г., с което е прекратено наказателното
производство по досъдебното производство – сл.дело № 17/2013г. на ОСО при
Окръжна прокуратура гр.Сливен, вх.№ 763/2013г. и пор.№ 97/2013г. на Окръжна
прокуратура гр.Сливен, водено за престъпление по чл.123 ал.1 от НК.
С посоченото постановление на
Окръжна прокуратура гр.Сливен е прекратено досъдебното производство започнато
против неизвестен извършител и водено за престъпление по чл.123 ал.1 от НК,
като в постановлението е посочено правното основание по чл.243 ал.1 т.1 във
връзка с чл.24 ал.1 т.1 от НПК т.е. поради липса на извършено престъпление.
В жалбата, която е допустима, тъй
като произхожда от пълномощник на лице имащо качеството на пострадал по смисъла
на чл.243 ал.4 от НПК /респ. настойник на такива лица/ и е депозирана в
установения от закона срок, се изразява несъгласие с постановлението за
прекратяване на наказателното производство и посочените в него основания за
това.
Независимо от обстоятелството, че в
материалите от досъдебното производство не се намери писменото пълномощно,
настоящият съд не поставя под съмнение факта на упълномощаването на адв. П.К.
от страна на С.В.С. – баща на пострадалата Д. С. В. и настойник на наследниците
й – децата Б.Д.С. и Б.Д.С.. Това е така, тъй като именно по жалби на адв. К. Сливенския
окръжен съд вече четири пъти се е произнасял /с определение № 360/21.11.2013г.
по чнд № 541/2013г.; определение № 137/05.04.2016г. по чнд № 168/2016г.;
определение № 237/16.05.2017г. по чнд № 267/2017г. и определение №
142/16.04.2018г. по чнд № 144/2018г./ като е отменял съответно постановленията
на Окръжна прокуратура гр.Сливен за прекратяване на наказателното производство.
Последните три съдебни акта са били атакувани от прокурора, като съответно с
определение № 32/02.06.2016г. по вчнд № 99/2016г.; определение № 45/16.06.2017г.
по вчнд № 151/2017г. и определение № 41/18.06.2018г. по вчнд № 106/2018г. на
Апелативен съд гр.Бургас са били потвърдени. По някои от въззивните
производства /напр. последното/ са били депозирани възражения от адв. К., които
също са били обсъждани от апелативния съд. В самото досъдебно производство адв.
К. е участвала при предявяване на разследването, депозирала писмени молби,
правила е искания са събиране на доказателства, изисквала е копия от материали,
по които има произнасяне от страна на наблюдаващия прокурор. Била е уведомявана
и за хода на разследването именно в качеството си на пълномощник на С.В.С.. В
материалите по делото се намериха и два бр. пълномощни, с които адв. К.
преупълномощава други адвокати да извършат определени действия – с пълномощно
от 12.02.2014г. /л.257 от т.2/ е преупълномощила адв. Н.Н. от АК гр.Сливен да
участва при предявяване на разследване и да се снабди с копия от документи и с
пълномощно от 07.04.2017г. /л.234 от т.3/ е преупълномощила адв. А.Б. от САК да
участва при предявяване на разследването на 07.04.2017г. При това положение
следва да се приеме, че действително адв. П.К. е разполагала и разполага със
съответната представителна власт вкл. да атакува от името на пострадалия С.В.С.,
лично и като настойник на децата /наследниците/ на починалата си дъщеря
постановлението на Окръжна прокуратура гр.Сливен за прекратяване на
наказателното производство.
В самата жалба се твърди, че атакуваното
постановление е необосновано и незаконосъобразно, че не разкрива обективната
истина по делото т.е. постановено е при неизяснена фактическа обстановка. Приетата
в постановлението на прокурора фактическа обстановка се определя като
неправилна и необоснована. Оспорва се извода, че липсва извършено престъпление.
Заявява се, че не са изпълнени дадените задължителни указания в отменителното
определение на СлОС, както и в определението на БАС. В частност се сочи, че
въпреки проведеното допълнително разследване не е даден отговор на някои от основните
въпроси, имащи значение за правилното решаване на делото: 1/Организацията на
работа в МБАЛ „Хаджи Димитър" - Сливен давала ли е възможност да се
извършат КТ на малък таз с контрастна материя и флебография - апаратурна и
персонална, с които според вещите лица може да се констатира усложнението,
довело до настъпване на смъртта; 2/ Ако диагнозата беше поставена правилно, още
при първоначално проявление на симптомите, какви действия е следвало да се
предприемат за започване на животоспасяващо лечение и съответно, с тези
действия можеше ли да се предотврати настъпване на смъртта; 3/ До кой момент е
съществувала реална и обективна възможност за адекватно лечение на Д. В. и
неизбежна ли е била смъртта й към първоначалното проявление на симптомите.
Твърди се, че последното допълнително заключение на вещите лица е отговорено,
че не могат да кажат дали в болницата могат да се проведат посочените по-горе
изследвания, при положение, че това е
въпрос изискващ обикновена справка, поради което няма причина за липса на
отговор. В тази връзка се сочи, че след като е прието, че тези изследвания са
необходими, съответно не е отговорено дали при своевременно констатиране на
довелото до смъртта увреждане - дълбока венозна тромбоза и съответно от кой
момент това би било своевременно, били могло да се стигне до избягване на
смъртния изход. В жалбата се съдържа и упрек по отношение на вещите лице, че те
повтарят едни и същи неща - припокриване на симптомите на диагнозите дистаза на
симфизата и ДВТ в първоначалния момент и обосновават правилно определяне на
първата диагноза, която обаче не е причина за смъртта и твърдението за правилно
предприето лечение по отношение на тази първа диагноза и профилактика по
отношение на втората. Заявява се, че в последното заключение липсва отговор на
основния и при това изрично поставен въпрос - ако беше започнато обективно
лечение още при проявление на симптомите на довелата до смъртта диагноза - ДВТ,
сутринта на 11.03.2013г. можеше ли да се предотврати смъртния изход. Настоява
се, че въпреки дадените от съдилищата задължителни указания да се отговори именно
на този основен въпрос, за да проведе обективно и пълно разследване, прокурорът
отново е прекратил производството. По отношение на фактите в жалбата се твърди,
че починалото момиче е имало нормално протичаща втора бременност, без никакви
усложнения, не е имала и никакви здравословни проблеми, а в ранните часове на ***г.
е приета в АГО на МБАЛ „Хаджи Димитар" ООД гр.Сливен и след напълно
нормално протекло раждане, в 08.50 часа, ражда живо и здраво дете. Сочи се, че 24 часа след момичето започнало
да изпитва болки в двата глутеуса и затруднение при движение на долните
крайници т.е. още сутринта на 11.03.2013г. родилката се е чувствала зле, имала
е болки и явни признаци за настъпило усложнение, а единственото лечение, което
е било предприето е предписване и поставяне на пристягащ колан, като липсват
данни за направени изследвания и отчетени резултати, което показва, че не са
извършени задължителните действия, които лекуващите лекари е следвало да
предприемат. Оспорва се констатацията за настъпило „рязко влошаване“ на
състоянието на родилката, доколкото протеклото усложнение и влошаване на
състоянието за период от около 40 часа в никакъв случай не може да се определи като
"рязко". Обосновава се извод,
че според заключението на последната експертиза, родилката през цялото време е
била лекувана с грешна диагноза, като в тази връзка дори се твърди, че
стягането с колан и профилактиката с хепарин трудно би могло да се нарече
лечение, а действителното животозастрашаващо състояние, довело до смъртта на
родилката – дълбока венозна тромбоза, лечение въобще не е било провеждано,
доколкото такава диагноза въобще не е била поставяна. В жалбата се мотивира и
извод, че е от съществено значение за правилното решаване на делото да се
отговори категорично и ясно на въпроса дали ако е била поставена своевременна и
правилна диагноза и съответно е било предприето лечение в тази насока, би могло
да се предотврати смъртния изход. Заявява се, че след като по делото не е даден
отговор на коментираните по-горе въпроси, фактите по делото не са изяснени
напълно. Настоява се за отмяна на постановлението на Окръжна прокуратура
гр.Сливен за прекратяване на наказателното производство и за връщане на делото
на прокурора с указания за извършване на съответните процесуални действия за да
бъде даден отговор на поставените въпроси от значение за правилно изясняване на
случая. Настоява се за отвод на Окръжна
прокуратура гр.Сливен, както и делото да бъде изпратено на Върховна касационна
прокуратура, за вземане на специален отчет.
Сливенският окръжен съд, след като
се запозна с доказателствата съдържащи се в материалите по представеното
досъдебно производство, като провери правилността на атакувания прокурорски акт
и като прецени и обсъди изтъкнатите доводи и съображения в жалбата, намира
същата за допустима, тъй като подадена в срок и от лице имащо качеството на
пострадал в наказателното производство. Разгледана по същество жалбата се явява
основателна по отношение на оплакването за незаконосъобразност на
постановлението за прекратяване на наказателното производство, както и по
отношение на искането за неговата отмяна.
Що се отнася до искането за отвод
на Окръжна прокуратура гр.Сливен и за изпращане на делото на Върховна
касационна прокуратура, за вземане на специален отчет, съдът намира, че не е
компетентен да се произнесе в тази насока.
Досъдебното производство – сл.дело
№ 17/2013г. по описа на ОСО при Окръжна
прокуратура гр.Сливен, вх.№ 763/2013г., пор.№ 97/2013г. по описа на Окръжна
прокуратура гр.Сливен е започнато на 13.03.2013г. срещу неизвестен извършител
за това, че в периода ***г***, причинил на Д. С. *** смърт, поради незнание или
немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност –
престъпление по чл.123 ал.1 от НК.
С постановление на Окръжна
прокуратура гр.Сливен от 25.10.2013г. е било прекратено наказателното
производство, водено срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по
чл.123 ал.1 предл.2 от НК, като в постановлението е прието, че липсват
доказателства за извършено престъпление.
С определение № 360/21.11.2013г. по
ЧНД № 541/2013г. по описа на СлОС, образувано по жалба на адв. П.К. като
пълномощник на пострадалия С.В.С., постановлението е отменено като
незаконосъобразно, и делото е върнато на прокурора с подробни указания. Направена
е констатация, че експертните заключения не са достатъчни, за да обосноват
извод за несъставомерност на деяние по чл.123 ал.1 от НК. Отчетена е
необходимостта от изясняване на важни обстоятелства, свързани с предмета да
делото като са дадени подробни указания, едно от които е назначаването на нова
комплексна съдебно-медицинска експертиза с посочени в състава й специалисти:
акушер-гинеколог, съдебен лекар, патоанатом и реаниматор.
При проведеното допълнително
разследване са разпитани лекари, медицински сестри и санитари, които в периода
от време от ***г. до 13.03.2013г. са били на работа в акушеро-гинекологичното
отделение, както и специалистите по ортопедия и травматология и по неврология.
Назначена е била и указаната от съда експертиза.
С постановление на Окръжна
прокуратура гр.Сливен от 15.02.2016г. отново е било прекратено наказателното
производство, с мотив, че смъртта на Д. В. не е настъпила в резултат на проявена от медицинските лица
професионална непредпазливост по смисъла на чл.123 ал.1 от НК, а е вследствие
на полиорганна недостатъчност, дължаща се на
прогресиращо разстройство на хемокоагулацията /ДИК синдром/.
С определение № 137/05.04.2016г. по
ЧНД №168/2016г. по описа на СлОС, образувано по жалба на адв. П.К. като
пълномощник на пострадалия С.В.С., постановлението на прокуратурата за
прекратяване на наказателното производство отново е било отменено, като е
направена констатация, че по досъдебното производство фактическата обстановка
не е изяснена в пълен обем. Съдът е счел, че заключението на комплексната
съдебномедицинска експертиза е необосновано и се налага извод за съмнение в
неговата правилност. Дадени са указания за назначаване на повторна комплексна
съдебномедицинска експертиза, която да даде заключение по всички въпроси на
предходната експертиза.
С определение № 32/02.06.2016г. по
ВЧНД № 99/2016г. по описа на Апелативен съд гр.Бургас, образувано по протест на
прокурора, определението на СлОС от 05.04.2016г. е било потвърдено. Въззивният
съд е приел, че атакуваният съдебен акт е правилен и законосъобразен; че
досъдебното производство е прекратено при неизяснена фактическа обстановка и
необоснованост на заключението на комплексната съдебномедицинска експертиза.
Апелативният съд изрично е указал, че при изготвянето на повторната комплексна
съдебномедицинска експертиза вещите лица следва да отговорят мотивирано и убедително на конкретно
поставени въпроси.
Допълнително е указан и състава на
комплексната експертиза: акушер-гинеколог, ангиолог, анестезиолог, специалист
по съдебна медицина и клинична патология, които да са извън региона на Сливен,
Стара Загора и Пловдив.
Разследващият орган е назначил
указаната от съда съдебно-медицинска експертиза като е разширил обхвата на
задачите, включвайки и въпросите, поставени по предходните експертизи.
С постановление на Окръжна прокуратура
гр.Сливен от 24.04.2017г. за пореден път е било прекратено наказателното
производство, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.123 ал.1
от НК на основание чл.243 ал.1 т.1 вр.чл.24 ал.1 т.1 от НПК. Прието е, че при
провеждане на раждането при пострадалата В., назначаването и провеждането на
диагностичните и терапевтичните процедури преди и след раждането и при
проследяване на следродилния период са били спазени от страна на медицинските лица всички алгоритми,
утвърдени в Наредба № 32/30.12.2008г. на Министерството на здравеопазването за
утвърждаване на медицински стандарт „Акушерство и гинекология“ и правилата за добра медицинска практика, както
и че не би могло да се приеме, че настъпването на смъртта на Д. В. е в резултат
на проявена от тяхна страна професионална непредпазливост по смисъла на чл.123
ал.1 от НК.
С определение от № 237/16.05.2017
г. по ЧНД № 267/2017 г. по описа на СлОС, образувано по жалба на повереника на С.В.С.,
постановлението отново е било отменено по съображения за неизпълнение в цялост
на дадените по-рано указания. Делото е било върнато за изпълнение на
указанията, дадени с определение № 32/02.06.2016г. по ВЧНД № 99/2016г. по описа
на БАС.
С определение № 45/16.06.2017г. по
ЧНД № 151/2017г. по описа на БАС, образувано по протест на прокурора,
определението на СлОС от 16.05.2017г. е било потвърдено. В мотивите си
въззивната инстанция е споделила аргументите на първостепенния съд за
неизпълнение на по-рано дадени от съда указания при разследването и в частност
поставените въпроси, детайлизиращи конкретните задачи по т.14, 15 и 17 от
първоначалното заключение на петорната съдебномедицинска експертиза.
Констатирана е липса на аргументация в посочената експертиза за част от
депозираните отговори, а също и липсата на съобразителна част в експертното
заключение. Установено е, че в заключението вещите лица подробно са описали
данните по делото, които са взели предвид – история на заболяването, състояние
на пациентката по часове, направените изследвания, прегледи, консултации,
лечение, относимите към предмета на делото показания на разпитани свидетели,
данни от съдебно-медицинска експертиза на труп, данни от допълнително извършени
микроскопски изследвания и контролно изследване на хистологични препарати, но в
заключителната част са дали декларативни и лаконични отговори. Допълнително БАС
е констатирал непълноти и противоречия в същото заключение и е дал указания за
поставяне на още въпроси към допълнителна петорна съдебномедицинска експертиза.
Обобщено двете инстанции са указали при връщане на делото вещите лица да
отговорят на конкретно поставени въпроси.
Преценена е била необходимостта от
комплексен анализ на данните по делото от страна на вещите лица, излагане на
подробни съображения в констативно-съобразителна част от заключението и
формиране на логични и обосновани изводи.
След връщане на делото на прокурора
с дадените в определенията на двете инстанции указания е била назначена
допълнителна петорна комплексна съдебномедицинска експертиза по писмени данни.
Следователят е възложил на експертите съответните задачи според указанията на
съдебните инстанции.
След депозиране на посоченото
заключение на допълнителната петорна комплексна съдебномедицинска експертиза
разследването е предявено на жалбоподателя С.В.С. – баща на пострадалата Д. В.
и настойник на наследниците й – децата Б.Д.С. и Б.Д.С.. Същият е оспорил
заключението на допълнителната петорна съдебномедицинска експертиза и е
направил искане за разпит на лицата, които са били с пострадалата в една стая.
С постановление на наблюдаващия прокурор от 21.02.2018г. исканията са намерени
за неоснователни и като такива са оставени без уважение.
С постановление на Окръжна
прокуратура гр.Сливен от 28.02.2018 г. досъдебното производство отново е било прекратено.
Възприето е депозираното заключение на допълнителната петорна комплексна
съдебномедицинска експертиза и въз основа на изложеното от експертите становище
за липса на пропуски и нарушения на медицинските лица, недостатъчност или
несвоевременност на извършените действия, е формиран извод за липса на причинна
връзка между дължимо поведение и престъпен резултат – смъртта на пострадалата В..
Заключено е, че доказателствената съвкупност не обосновава съставомерност на
деяние с правна квалификация по чл.123 от НК и наказателното производство
следва да бъде прекратено.
С определение № 142/16.04.2018г. по
ЧНД № 144/2018г. по описа на СлОС, образувано по жалба на повереника на С.В.С.
– баща на пострадалата Д. С. В. и настойник на наследниците й – децата Б.Д.С. и
Б.Д.С., постановлението отново е било отменено като неправилно и
незаконосъобразно, изготвено при неизяснена в цялост фактическа обстановка.
Съдът е констатирал, че макар в допълнителното заключение петорната
съдебномедицинска експертиза да е ангажирала по-подробни по някои въпроси
отговори, са останали неизяснени въпроси, които са от съществено значение за
установяване на обективната истина, респ. за формиране на правилни и
законосъобразни изводи относно наличието или липсата на неправомерно поведение,
което да е в причинна връзка със смъртта на пострадалата. Направена е
констатацията за липса на категоричен отговор на въпроса, поставен многократно
с определенията на предишните състави на СлОС и БАС към експертите, а именно
неизбежна ли е била смъртта на Д. В.; предотвратим ли е бил леталният изход към
11.03.2013г., към 12.03.2013г., и на 13.03.2013г. и до кой момент. Установена е
липса на ясен отговор на въпрос 10 от допълнителната петорна съдебномедицинска
експертиза – дължи ли се леталният изход единствено на неблагоприятно стекли се
обстоятелства стоящи извън човешкото поведение или за него е допринесло
неполагането на необходимите медицински грижи по своевременното диагностициране
и провеждане на лечение съобразно наложилите се медицински стандарти и правила
за добра медицинска практика. Констатирано е и че в заключението на вещите лица
не се съдържа информация какви са референтните стойности за време на кървене и
време на съсирване, респ. как се съотнасят стойностите, установени при Д. В. от
11.03.2013г. до 13.03.2013г. към нормалните такива; били ли са същите
индикатор, наред с болките в крайниците още на 11.03.2013г., че пострадалата
развива и друго усложнение, освен констатираната диастаза на симфизата. Направен
е извод, че вещите лица следва да ангажират становище по въпроса необходимо ли
е било изследване с ядрено магнитен резонанс при пострадалата, с оглед болките
в корема и крайниците още на 11.03.2013г.; необходимо ли е било такова
изследване предвид данните съответно на 12.03.2013г., респ. на 13.03.2013г. и в
кой момент; кой е бил най-ранният момент, в който е следвало да се назначи
такова изследване и от кой лекар. Съдът е констатирал, че в заключението си
вещите лица не са възпроизвели тази част от История на заболяването на л.78 от
т.1 от следственото дело, в която се разчита “съгласуване с д-р Т. съдов
хирург”, като е посочено, че по делото не е изяснен въпроса направена ли е била
консултация със съдов хирург, нито е установен и разпитан като свидетел
посоченият в ИЗ д-р Т.. В тази връзка е прието, че вещите лица следва да
отговорят на същественият въпрос: необходима ли е била с оглед симптоматиката
/болки в крайниците, стойности на лабораторни изследвания/ при пострадалата,
консултация със съдов хирург – съответно на 11.03.2013г., 12.03.2013г. и при
развитието на усложнението на 13.03.2013г. и в кой конкретно момент. Констатирана
е и липсата на отговор на въпрос 15 относно възможността в МБАЛ “Хаджи Димитър”
– Сливен да бъдат извършени изследвания КТ на малък таз с контрастна материя и
флебография и е дадено указания разследващият орган следва да изиска справка от
болничното заведение относно наличието на апаратура и персонал за извършване на
посоченото изследване към периода м. 03.2013г. Дадено е указание вещите лица да
се запознаят със съдържанието на изготвения по време на огледа/аутопсията видеозапис,
придобивайки впечатления по въпроси, които смятат, че не са били надлежно
изложени в писменото заключение на съдебномедицинската експертиза на труп. Указано
е да се проведе разпит на д-р Стоянов, посочен в протокола за оглед на
местопроизшествие като присъствал на аутопсията относно възприятията му за
състоянието на съдовете в областта на долните крайници на пострадалата и малкия
таз.
С определение № 41/18.06.2018г. по
ВЧНД № 106/2018г. по описа на БАС, образувано по протест на прокурора,
определението на СлОС от 16.04.2018г. е потвърдено. Апелативният съд се е
солидаризирал с констатацията на първата инстанция, че независимо от
многобройните медицински експертизи, все още няма категоричен експертен отговор
на въпроса неизбежна ли е била смъртта на пострадалата и до кой момент от
престоя й в болницата леталния изход е бил предотвратим. Като правилна е преценена
и констатацията, че в отговорите на експертите липсва яснота дали леталният
изход се дължи единствено на неблагоприятно стечение на обстоятелствата извън
дължимото медицинско поведение, че без да са посочени референтните стойности за
време на кървене и време на съсирване, е прието, че тези показатели у
пострадалата са били в норма. Изразено е съгласие, че е останало неизяснено
обстоятелството проведена ли е отразената в История на заболяването консултация
със съдовия хирург д-р Т., необходима ли е била такава, предвид симптоматиката
и оплакванията на пострадалата от 11.03.2013г. до леталния изход, съдържащи се,
освен в писмените доказателства и показанията на медицинските лица, и в
показанията на близките на пострадалата. Констатирана е и необходимостта вещите
лица да се запознаят със съдържанието на направения видеозапис по време на
извършената аутопсия и необходимостта от разпит на присъствалия на аутопсията
д-р Стоянов, като изрично е посочено, че тези действия е възможно да подпомогнат
вещите лица в изводите им за състоянието на вените на долните крайници на
пострадалата и генезиса на смъртта, и се налагат именно защото информацията в
посочената от прокурора медицинска документация е оскъдна по тези въпроси и
затруднява отговорите на вещите лица. Като резонно е преценено възражението на
адв. К., че според изложеното в последното експертно заключение може да се
заключи, че през цялото време на престоя в болницата пострадалата е била с
различна от поставената от вещите лица диагноза, като не е изяснено, ако
своевременно е била поставена правилната диагноза, възможно ли е било да се
предотврати смъртния изход. Споделен e извода на окръжния съд, че не са събрани всички
относими към предмета на доказване и възможни доказателства, което е довело до
необоснованост и на този прекратителен прокурорски акт, а направените
констатации и дадени указания са от значение за обективното, всестранно и пълно
изясняване на фактическата обстановка по делото.
След последното връщане на делото
при проведеното допълнително разследване са
били извършени следните процесуално следствени действия:
- изискана е справка от управителя
на МБАЛ „Хаджи Димитър“ гр.Сливен дали към м.март 2013г. в това здравна
заведение са били налични апаратура и персонал за извършване на компютърно
томографско сканиране /КТ/ на малък таз с контрастна материя и флебография и е
представена такава справка, според която към посочения период от време
здравното заведение е разполагало с компютърен томограф /КТ/, на който може да
се извършват сканиране на малък таз с контрастно вещество и флебография, като е
допълнено, че съдовият хирург не е констатирал необходимост за тези изследвания
и съответно не ги е назначил;
- изискана е информация от
управителя на МБАЛ „Хаджи Димитър“ гр.Сливен относно д-р Т., за когото
разследващият орган е имал данни, че е работил в здравното заведение като съдов
хирург, като е получен отговор, че за периода предмет на запитването д-р Т. не
е бил служител на болницата, както и че изследването е било извършено от д-р Д.,
имащ правоспособност по „ултразвукова съдова диагностика“;
- изискани са справки от НБД
„Население“ за лицето Р.П. Т., както и за пътуванията на това лице в чужбина;
- разпитан е /накратко/ като
свидетел д-р Станислав Стоянов, работещ като патоанатом в МБАЛ „Хаджи Димитър“
гр.Сливен, присъствал по време на аутопсията, който в показанията си заявява,
че няма спомен как са изглеждали съдовете на долните крайници и малкия таз на
починалата Д. В.;
- разпитан е /накратко/ като
свидетел и д-р П. Д., работил от 2008г. до 2015г. като кардиолог в МБАЛ „Хаджи
Димитър“ гр.Сливен, който е извършил доплерово изследване на долните крайници
на Д. В., като резултатът бил негативен по отношение на доплеровия сигнал –
липсвали патологични промени от дълбоките венозни съдове на долните крайници;
- назначена е допълнителна петорна
комплексна съдебно-медицинска експертиза по писмени данни със следните задачи:
1. Неизбежна ли е била смъртта на Д.
В.? Неизбежна ли е била тя към момента на първоначалното проявление на
симптомите, както и след това? До кой момент е съществувала реална обективна
възможност за адекватно лечение на пострадалата?
2. Ако е било започнато обективно
лечение още при проявление на симптомите на довелата до смърт диагноза, дълбока
венозна тромбоза, сутринта на 11.03.2013г., възможно ли е било предотвратяване
на леталния изход?
3. Предотвратим
ли е бил леталният изход към 11.03.2013г., към 12.03.2013г. и на 13.03.2013г. и
до кой момент?
4. Приложени
ли са своевременно и изчерпани ли са били в конкретния случай всички възможни
механизми за спасяване живота на родилката?
5. Дължи
ли се леталният изход единствено на неблагоприятно стекли се стоящи извън
човешкото поведение или за него е допринесло неполагането на необходимите
медицински грижи по своевременното диагностициране и лечение съобразно
наложилите се медицински стандарти и правила за добра медицинска практика?
6. Какви
са референтните стойности за време на кървене и време на съсирване, респективно
как се съотнасят стойностите, установени при Д. В. от 11.03.2013г. до 13.03.2013г.
към нормалните такива ? Били ли са същите индикатор, наред с болките в
крайниците, още на 11.03.2013г-, че пострадалата усложнение, освен констатираната
диастаза на симфизата?
7. Необходимо
ли е било изследване с ядрено-магнитен резонанс при пострадалата с оглед
болките в корема и крайниците още на 11.03.2013г. Необходимо ли е изследване
предвид данните съответно на 12.03.2013г. и на 13.03.2013г. и в кой момент? Кой
е бил най-ранният момент в който е следвало да се назначи такова изследване и от
кой лекар?
8. Необходима
ли е била, с оглед симптоматиката (болки в крайниците, стойности на кръвните
изследвания) при пострадалата консултация със съдов хирург, съответно на 11-ти
март, на 12-ти март и при развитие на усложненията на 13-ти март 2013 г. и в кой
конкретно момент?
9. Организацията
на работа в МБАЛ „Хаджи Димитър" ЕООД Сливен давала ли е възможност да се
направят специализирани изследвания като КТ на малък таз с контрастна материя и
флебография - апаратурна и персонална, с които да може да усложнението, довело
до настъпването на смъртта?
10. При
правилно поставена диагноза, още при първоначалното проявление на симптомите, какви
действия е следвало да се предприемат за започване на животоспасяващо лечение и
съответно с тези действия предотвратимо ли е било настъпването на смъртта?
11. Отговарят
ли действията на медицинския екип на изискванията на Наредба № 32/30.12.2008г.
на Министерството на здравеопазването за утвърждаване на стандарт „Акушерство и
гинекология" и на правилата за добра медицинска практика? С кои конкретни
медицински стандарти и добри медицински практики са били действията на тези
медицински лица и с кои евентуално не?
12. Ако при осъществяването на
диагностичните и терапевтични процедури по отношение на пострадалата не са били
спазени всички алгоритми и правила за добра практика, да се посочи кои правила
и процедури не са били спазени, конкретно от кои медицински лица и в пряка причинна
връзка ли са допуснатите нарушения с настъпване
на смъртта на пострадалата.
На вещите лица изрично е било
указано да се запознаят със съдържанието на приложения DVD-диск, придобивайки впечатления по въпроси, които
смятат, че не са били изложени в писменото заключение на съдебно-медицинската
експертиза на труп, а ако въпросният запис променя дадените до момента отговори
на въпроса за състоянието, причините за смъртта и други, депозирани от вещите
лица, да се отговори със съответните аргументи за евентуална промяна на
експертната позиция.
Вещите лица са изготвили писмено
заключение по назначената допълнителна експертиза, като са дали отговор на
всеки от поставените въпроси.
Въз основа на събраните
допълнително доказателства в хода на проведеното допълнително разследване и
преди всичко предвид заключението на вещите лица за липса на нарушения от
страна на медицинските работници, които да са в причинно-следствена връзка с
настъпването на смъртта на Д. В., прокурорът в атакуваното постановление за
прекратяване на наказателното производство е направил извод, че се касае за
т.нар. „медицинска случайност“ /“нещастен случай“/ - настъпване на неблагоприятен изход от
лечението, в резултат на случайно стекли се обстоятелства и фактори, които
лекарят не е в състояние да предвиди дори и при най-добросъвестно изпълнение на
служебните си задължения.
Поради това в проверявания
прокурорски акт е направен извод, че деянието не е осъществено от обективна
страна, тъй като липсва обективен признак от състава на престъплението по
чл.123 от НК – нарушение на дадена норма или правило, в следствие на което да е
настъпила смъртта на пострадалата, и доколкото липсва елемент от фактическия
състав на това престъпление, следователно не е осъществено такова деяние.
Съдът намира този извод на
прокурора за неправилен и незаконосъобразен, доколкото делото е решено и
производството е прекратено при неизяснена в цялост фактическа обстановка.
Постановлението за прекратяване на
наказателното производство е незаконосъобразно, постановено при непълно
изяснена фактическа обстановка, тъй като не е проведено обективно, пълно и
всестранно разследване за изясняване на правнорелевантни факти по делото. Освен
това, при проведеното допълнително разследване не са изяснени всички
обстоятелства, посочени в предходните отменителни определения на СлОС /както и
в потвърждаващите ги определения на БАС/, не са изпълнени и всички дадени в
тези определения указания за извършване на определени процесуално следствени
действия респ. за събиране на определени доказателства.
И настоящият състав на съда
констатира, че не са неизпълнени в цялост указанията на предходните съдебни
състави, с оглед тяхната задължителност при връщане на делото в досъдебната
фаза. Впрочем такива констатации са били направени от всеки от съставите на
съда в съответните производства по упражняване на съдебен контрол върху
постановленията за прекратяване на наказателното производство. Действително в
последното допълнително заключение по петорната съдебномедицинска експертиза вещите
лица са се опитали да депозират по-подробни отговори по част от въпросите,
които са им били поставени, но независимо от това са останали неизяснени обстоятелства,
които са от съществено значение за установяване на обективната истина, респ. за
формиране на правилни и законосъобразни изводи относно наличието или липсата на
неправомерно поведение, което да е в причинна връзка със смъртта на
пострадалата.
Продължава да липсва категоричен
отговор на въпроса, поставен многократно с определенията на предишните състави
на СлОС и БАС към експертите, а именно неизбежна ли е била смъртта на Д. В..
Такъв е бил първия въпрос поставен на вещите лица по последната допълнителна
експертиза и въпреки изложените сравнително подробни съображения /имащи
по-скоро принципен и хипотетичен характер/, на практика липсва изричен отговор
дали в конкретния случай смъртта на пострадалата е била неизбежна.
И този състав на съда констатира
липса на ясен отговор на въпроса дължи ли се леталният изход единствено на
неблагоприятно стекли се обстоятелства стоящи извън човешкото поведение или за
него е допринесло неполагането на необходимите медицински грижи по
своевременното диагностициране и провеждане на лечение съобразно наложилите се
медицински стандарти и правила за добра медицинска практика. В предходната
допълнителна експертиза това е бил въпрос № 10, а в последната допълнителна
експертиза е въпрос № 5. Съпоставяйки отговорите на този въпрос в двете
заключения прави впечатление не само липсата на категоричност в тях, но и това,
че на практика в последното заключение са добавени две изречения – че
белодробната емболия е опасно за живота усложнение, вероятно при бременни и
родилки,но не е възможно да се предвиди развитието му във всеки отделен случай,
както и че в случая са използвани възможности за диагностиката още на
11.03.2013г. – доплерово изследване, което е отрицателно, на профилактиката
/прилагане на антикоагуланти/, както и консултации. Освен, че и в последното
заключение липсва отговор на поставения въпрос, в последното изречение се
съдържа твърдение, което не се основава на доказателствата по делото, а именно,
че на 11.03.2013г. е проведено доплерово изследване. Видно от Историята на
заболяването /л.79 най-горе, т.1 от досъдебното производство/, възпроизведена и
в съобразителната част на заключението на вещите лица /“Данни от делото“,
1.Данни от История на заболяването – л.132, редове 9 и 10, т.4 от досъдебното
производство/, такова изследване е било проведено около 05.55 часа на
13.03.2013г. В тази връзка са и показанията на свид. д-р П. Д., който е провел
изследването и е попълнил съответния текст в Историята на заболяването. Вярно
е, че този свидетел заявява в показанията си, че си спомня случая с родилката Д.
В. около 11.03.2013г., че тя е била в тежко състояние, както и че той е написал
текста в Историята за заболяването, а от там по несъмнен начин се установява
времето, когато е извършено съответното действие – сутринта на 13.03.2013г.
Съдът също констатира /така както е сторил и
предходния състав/, че при излагане на източниците на информация, на които се
базира заключението, в частта “Данни от делото” експертите са се позовали на
История на заболяването, възпроизвеждайки я почти дословно от съответния
документ. Отново прави впечатление, че в заключението не е възпроизведена
частта от История на заболяването на л. 78 от т.1 от досъдебното производство,
в която се разчита “съгласуване с д-р Т. съдов хирург”. И до този момент по
делото не е изяснено направена ли е била консултация със съдов хирург, нито е
установен и разпитан като свидетел посоченият в ИЗ д-р Т.. Във връзка с последното разследващият орган е
направил опити да установи самоличността на въпросния лекар за да го разпита
/поискал е информация от управителя на здравното заведение; изискал е справки
от НБД „Население“, както и за пътувания в чужбина/, но тези опити са били
недостатъчни и безрезултатни. Получен е отговор, че за периода предмет на
запитването д-р Т. не е бил служител на здравното заведение, както и че
изследването е извършено от д-р Д.. Последният обаче не е съдов хирург, а
кардиолог, а и в История на заболяването изрично е посочено “съгласуване с д-р Т.
съдов хирург”. Освен това, при запитването на разследващия орган за наличие на
апаратура и персонал за извършване на компютърна томография за сканиране на
малък таз с контрастно вещество и флебография е било отговорено, че съдовият
хирург не е констатирал необходимост за тези изследвания и съответно не ги е
назначил. Последното поражда въпроса извършвана ли е консултация със съдов
хирург, кога и кой е този лекар. Изясняването на този въпрос несъмнено има
съществено значение предвид обстоятелството, че в изпълнение на указанията на
предходния съдебен състав на вещите лица изрично е бил поставен въпроса:
необходима ли е била с оглед симптоматиката /болки в крайниците, стойности на
лабораторни изследвания/ при пострадалата, консултация със съдов хирург –
съответно на 11.03.2013г., 12.03.2013г. и при развитието на усложнението на
13.03.2013г. и в кой конкретно момент. Необходимостта от този въпрос е
произтекла от коментираното по-горе относно История на заболяването, от която е
видно, че такава консултация е изискана в 04:00 ч., но не е било изяснено
направена ли е, какви са били констатациите и предписанията на съответния
специалист. Вещите лица в последното си заключение са отговорили /на въпрос №
8/, че при съмнение за съдов инцидент, в частност дълбока венозна тромбоза е
необходим консулт със съдов хирург в кратки срокове. С оглед на направените
по-горе констатации очевидно не е изяснено дали в конкретния случай е имало
необходимост от консултация със съдов хирург /доколкото и на този въпрос вещите
лица не дават ясен и категоричен отговор/, дали е извършвана такава
консултация, кога и от кого.
Впрочем, при отговора на предходния
въпрос /№ 7/ вещите лица изрично са посочили, че първо средство на избор за
диагностика на дълбока венозна тромбоза е компютърната томография с контрастна
материя, като при съмнение за дълбока тромбоза следва да се извърши именно това
изследване. В конкретния случай здравното заведение е разполагало с
необходимата апаратура за извършване на това изследване /видно от отговора на
управителя на болницата на запитването на разследващия орган/, но защо не е
било извършено в хода на разследването не е установено. Посоченото от вещите
лица доплерово изследване /в коментирания по-горе отговор на въпрос № 5/
очевидно не е посоченото от същите вещи лица в отговора на въпрос № 7
изследване с КТ с контрастна материя, определено от тях като първо средство на
избор при диагностика на дълбока венозна тромбоза. По отношение на
диагностицирането и във връзка с необходимостта от извършване на такова
изследване /респ. консултация със съдов хирург/ следва да се има предвид, че
коментираната по-горе История на заболяването /възпроизведена в съобразителната
част на последното заключение – л.131, редове 7, 8 и 9, т.4 от досъдебното
производство/ е посочено изрично: „В 19.00 часа: С оглед болката в симфизата и
глутеусите се направи ниско молекулярен хепарин с цел профилактика на венозна
периферна дълбока тромбоза…“. Следователно се поставя въпроса – към този момент
имало ли е съмнение за дълбока венозна тромбоза, необходима ли е била
консултация със съдов хирург, както и изследване с КТ с контрастна материя
респ. предприемане на съответното адекватно и своевременно лечение на това
състояние.
Предходният съдебен състав е
констатирал посоченото от вещите лице /по предходната спрямо последната
експертиза/, че в аутопсията не е описано състоянието на вените на долните
крайници – хълбочна, бедрена и задколянна вена и такива в малък таз, които са
най-вероятен източник на тромбоемболия в пуерпериума, както и че този пропуск е
препятствал експертите да отговорят с категоричност на поставения въпрос. Съдът
е констатирал, че извършената аутопсия, освен че е била протоколирана в
протокол за оглед на местопроизшествие от 14.03.2013г., приложен на л.9-10 от
т.1 от досъдебното производство, също така е налична по делото на видеозапис на
DVD-диск, приложен непосредствено след протокола за оглед на местопроизшествие.
Дадено е изрично указание вещите лица да се запознаят със съдържанието на
видеозаписа, придобивайки впечатления по въпроси, които смятат, че не са били
надлежно изложени в писменото заключение на съдебномедицинската експертиза на
труп и ако въпросният запис променя дадените до момента отговори на въпроси за
състоянието, причините за смъртта и др. депозирани от вещите лица, да се
отговори отново със съответните аргументи за промяна на експертната позиция.
Това указание дословно е записано в постановлението на разследващия орган за
назначаване на допълнителната петорна експертиза, а и по делото има данни за
водена кореспонденция в тази насока. В самото заключение, обаче, никъде не се
споменава вещите лица да са се запознали със съдържанието на коментирания
видеозапис респ. дали това променя дадените до момента отговори на въпроси за
състоянието, причините за смъртта и др. депозирани от вещите лица отговори. От
писменото заключение е видно само, че вещите лица са ползвали данни от Историята
за заболяването /с направените по-горе и от настоящия съдебен състав
констатации за някои непълноти/; от съдебно-медицинската експертиза на труп №
73/2013г.; от допълнително извършени микроскопски изследвания; от контролно
изследване на хистологичните препарати и от показанията на част от свидетелите.
При обсъждането на данните и в отговорите на поставените въпроси също не е
посочено дали е бил гледан въпросния видеозапис, каквито са указанията както на
СлОС, така и в определението на БАС от 18.06.2018г.
Основателни са оплакванията в
жалбата, по повод на която е образувано настоящото производство, че не са
изпълнени дадените задължителни указания в отменителното определение на СлОС,
както и в потвърждаващото го определение на БАС в смисъл, че въпреки проведеното
допълнително разследване не е даден отговор на някои от основните въпроси,
имащи значение за правилното решаване на делото и касаещи организацията на
работа в здравното заведение; поставянето на правилната диагноза своевременно и
предприемане на съответното лечение; и най вече на основния и при това изрично
поставен въпрос - ако беше започнато обективно лечение още при проявление на
симптомите на довелата до смъртта диагноза - ДВТ, сутринта на 11.03.2013г.
можеше ли да се предотврати смъртния изход.
На базата на извършената преценка
на събраните и коментирани в атакуваното постановление доказателства и предвид
изложените по-горе констатации, настоящият съд намира, че независимо от
проведеното допълнително разследване в изпълнение на указанията, съдържащите се
в предходните отменителни определения на СлОС /и потвърждаващите ги определения
на БАС/, важни обстоятелства касаещи фактическата обстановка досежно
поставянето на диагнозата, вземането на решение за начин на лечение и
провеждането на самото лечение са останали неизяснени по начина коментиран
непосредствено по-горе.
Във връзка с направените по-горе
констатации и за изясняването на коментираните обстоятелства е необходимо
извършването на допълнителни процесуално следствени действия в изпълнение на изрично
дадените и задължителни указания в определение № 142/16.04.2018г. по ЧНД №
144/2018г. на СлОС и определение № 41/18.06.2018г. по ВЧНД № 106/2018г. на БАС.
С оглед на изложеното, съдът намира
за необоснован извода на прокурора, че се касае за т.нар. „медицинска
случайност“ /“нещастен случай“/ -
настъпване на неблагоприятен изход от лечението, в резултат на случайно
стекли се обстоятелства и фактори, които лекарят не е в състояние да предвиди
дори и при най-добросъвестно изпълнение на служебните си задължения.
Както вече беше посочено по-горе,
на вещите лица от последната експертиза /а и предходната такава/ е бил поставен
изричен въпрос: дължи ли се леталният изход единствено на неблагоприятно стекли
се обстоятелства стоящи извън човешкото поведение или за него е допринесло
неполагането на необходимите медицински грижи по своевременното диагностициране
и провеждане на лечение съобразно наложилите се медицински стандарти и правила
за добра медицинска практика. Ясен и категоричен отговор на този въпрос липсва,
поради което няма как да се приеме, че се касае за т.нар. „медицинска
случайност“.
Незаконосъобразно е атакуваното
постановление за прекратяване на наказателното производство, тъй като при
неизяснена в пълнота фактическа обстановка не би могло да се обоснове извод за
липса на нарушение на дадена норма или правило, довели до смъртта на
пострадалата респ. за липса на извършено престъпление.
Едва след изясняване на всички
обстоятелства и само при липса елементите на чл.123 ал.1 от НК взети заедно,
може да бъде направен извод за липса на престъпен състав по смисъла на чл.24
ал.1 т.1 от НК, осъществен от което и да е от медицинските лица участвали в
процеса на диагностициране, вземане на решение за начин на лечение и провеждане
на същото.
Постановлението следва да бъде
отменено, а делото върнато с указания за правилното приложение на закона и
изясняване на всички относими към предмета на доказване факти. Само при
пълното, обективно и всестранно установяване на всички фактически положения и
при съобразяването с относимите към случая правни норми, може да се обсъжда въпроса
за липса на престъпление.
Ръководен от изложеното и на
основание чл.243 ал.6 т.3 от НПК, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ постановление на
Окръжна прокуратура гр.Сливен от 12.04.2019г., с което е прекратено
наказателното производство по досъдебното производство – сл.дело № 17/2013г. на
ОСО при Окръжна прокуратура гр.Сливен, вх.№ 763/2013г. и пор.№ 97/2013г. на
Окръжна прокуратура гр.Сливен, водено за престъпление по чл.123 ал.1 от НК,
като необосновано и незаконосъобразно.
ВРЪЩА делото на Окръжна
прокуратура гр.Сливен за продължаване на разследването съобразно указаното в
обстоятелствената част на настоящото определение.
ПРЕПИС от определението да се
изпрати на Окръжна прокуратура гр.Сливен, както и на жалбоподателя.
Настоящото определение може да бъде
обжалвано и протестирано пред Апелативен съд гр.Бургас в седемдневен срок от
съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: