О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 21.12.2021 година Град
Търговище
Търговищки Административен съд
на двадесет и
първи декември 2021 година
в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИРА ТОДОРОВА
Като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
Адм.Д №349 по описа за 2021
година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по жалба на „Родна индустрия-91“ ЕООД, ЕИК ********* срещу
решение №266/10.12.2021 г. на директора на ТД НАП –Варна, с което е оставена
без уважение жалбата като недопустима.
Формулирано
е искане за спиране на изпълнение по изпълнително дело. Съдът намира, че същото изхожда от надлежна
страна, но същото е недопустимо, предвид следните съображения:
Искането не е такова
по чл.
250 от АПК - за спиране на неоснователни действия, извършвани от
административен орган или длъжностно лице, а представлява обжалване на
действията на публичния изпълнител по реда на чл. 266
и сл. от ДОПК. Това следва от съдържанието на претенцията - да се постанови
спиране на действията на публичен
изпълнител по провеждането на тръжна
процедура на 24.11.2021 г. и действията му по допускане и определяне на
купувач.
Защитата срещу принудителното изпълнение е
регламентирана в нормите на чл. 266-269 от ДОПК. Няма спор, че се касае за
искане за спиране и отмяна на действия на публичен изпълнител по образувано изп. дело за събиране на публични държавни вземания. Редът
за събиране на последните е този, който е разписан в ДОПК. Същото се извършва
от публичните изпълнители при НАП, освен ако в закон е предвидено в друго,
съгласно чл.
163, ал. 1 и ал.
3 от ДОПК. Според разпоредбата на чл.
266, ал. 1 от ДОПК, действията на публичния изпълнител могат да се обжалват
от длъжника или от третото задължено лице пред директора на компетентната
териториална дирекция чрез публичния изпълнител, който ги е извършил.
Директорът на съответната ТД на НАП е решаващият орган, който разглежда жалбата
и ако е редовна се произнася с решение съгласно чл.
267, ал. 2 от ДОПК. Именно актът на органа по чл.
267, ал. 2, т. 2, 4,
5
и 6
от ДОПК е акта, който подлежи на обжалване пред съда, съгласно чл.
268, ал. 1 от ДОПК.
Цитираната
правна уредба в глава
ХХVІІ от ДОПК установява задължителен административен контрол на действията
на публичния изпълнител, поради което е процесуално недопустимо те да бъдат
оспорени направо пред съда.
От
друга страна, в чл. 222 от ДПОК са уредени няколко хипотези на спиране на
принудителното изпълнение, което отново става с разпореждане на публичния
изпълнител, а не от страна на съда.
Съгласно
разпоредбата на чл. 266, ал. 4 от ДОПК жалбата не
спира действията по принудителното изпълнение. Приложение намират специалните
норми на ДОПК - чл.
222 и чл.
222а от ДОПК, респ. чл.
267, ал. 2, т. 2 от ДОПК, а не разпоредбите на чл.
60, ал. 4, респ. чл.
166, ал. 4 от АПК. Тъй като е депозирана от длъжника, а не от трето лице
със самостоятелни права, не е налице и хипотезата на чл. 266, ал. 4 от ДОПК. Визираните
специални разпоредби сочат, че правомощие да спре изпълнителното дело притежава
единствено публичният изпълнител, съответно решаващият орган като на
съдебно обжалване подлежи именно решението на този орган, съгласно нормата на чл.
267, ал. 2, т. 2 от ДОПК.
В
конкретния случай искане за спиране на
изпълнението пред административния орган не е заявено, респективно липсва и
произнасяне на директора на ТД на НАП в посочения смисъл.
Следователно,
направеното за първи път в жалбата до съда искане за спиране на действията по
принудителното изпълнение, е недопустимо и като такова следва да се остави без
разглеждане.
Водим
от горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на „Родна индустрия-91“ ЕООД, ЕИК ********* срещу решение
№266/10.12.2021 г. на директора на ТД НАП –Варна, да се постанови спиране на изпълнителните
действия по изп. д. № 251200014668/2021 г. по описа
на ТД на НАП Варна , като недопустимо.
Определението
може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд, в 7
дневен срок от съобщението до страните за постановяването му и връчването на
препис от съдебния акт
ПРЕДСЕДАТЕЛ: