РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

 

 

РЕШЕНИЕ

 

№ 354

 

гр. Пловдив,  18.02.2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ

                 

при секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 2541 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Десета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

2. Образувано е по жалба на А.Т.Т. с ЕГН **********, адрес: ***, чрез адвокат С.К.Н., срещу заповед № 20-1030-002560/24.09.2020 г. на началник група към сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ – Пловдив, с която на оспорващия е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство /ППС/, лек автомобил „Мерцедес Ц200 ЦДИ“ с рег. № *** за срок от 6 месеца.

В жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на оспорения акт и се иска отмяната му от съда. Претендира се присъждане на съдебни разноски.

3. Ответникът - началник група към сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив, не взема становище по допустимостта и основателността на жалбата. Представена е молба – становище от началник на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив, в която се поддържа, че жалбата е недопустима, евентуално неоснователна, тъй като оспорената заповед е погрешно издадена срещу лице, което не е собственик на процесния автомобил, поради което е отменена по административен ред. В подкрепа на тези твърдения се представя друга заповед № 20-1030-002746/24.09.2020 г. на началник група към сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив, с която е наложена същата принудителна административна мярка спрямо Л. К. К. – собственик  на лек автомобил „Мерцедес Ц200 ЦДИ“ с рег. № ***. Представена е също справка за нарушител/водач по партида на А.Т.Т., в която относно заповед № 20-1030-002560/24.09.2020 г. е отбелязано: „прекратена по админ. ред“.

ІІ. За допустимостта:

4. Правото на отзив на административния акт, респ. оттегляне му в съдебна фаза са процесуални възможности, предвидени в чл. 90, ал. 1 и чл. 156 от АПК. Предпоставка за валидността на тези действия е необходимостта вече издаденият акт да бъде оттеглен/отменен от органа, който го е издал чрез изрично волеизявление във предвидената от закона форма за издаване на първоначалния акт. В случая тази форма изисква наличие на изрична писмена заповед. Такава не е представена от компетентния административен орган. С оглед реда за обжалване на оспорената заповед, предвиден в чл. 172, ал. 5 от ЗДвП вр. чл. 97, ал. 1 от АПК, отмяната й по реда на административния контрол също изисква издаване на изричен административен акт, какъвто също не е представен по преписката. Данните в информационната система на МВР за прекратяване производството по административен ред също не съдържат номер и дата на конкретен административен акт. Сам по себе си извършеният запис в информационния масив не е годен да отмени издадената заповед № 20-1030-002560/24.09.2020 г., този ефект не може да бъде постигнат и чрез повторното издаване на административен акт по същата фактическа обстановка, но срещу друг адресат. При това положение съдът намира, че за оспорващия е налице правен интерес от съдебна защита с цел изрична отмяна на незаконосъобразно издадения административен акт. Жалбата е подадена в рамките на установения преклузивен процесуален срок, поради което се явява ДОПУСТИМА.

III. За фактите:

5. Съставен е АУАН № 316072/24.09.2020 г. от И. В. П. - на длъжност полицай при сектор ПП към ОДМВР – Пловдив, в който е отразена следната фактическа обстановка: На 29.04.2020 г., около 10:54 часа, в гр. Пловдив, бул. „Източен“ - пред № 2, посока север,  А.Т.Т. като водач на лек автомобил „Мерцедес Ц200 ЦДИ“ с рег. № *** /собственост на Л. К. К. / управлява след като е лишен от това право по съдебен ред на 20.05.2020г.

6. Въз основа на така установеното е издадена заповед № 20-1030-002560/24.09.2020 г., с която административният орган за нарушение на чл.150а, ал.1 вр. чл. 171, т.2а, б. „А“ от ЗДвП, е приложил спрямо А.Т.Т. принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС с рег. № *** за срок от 6 месеца.

7. За удостоверяване на компетентността да издаде оспорения административен акт, ответникът представя заповед № 317з-391/06.02.2017г. на Директора на ОД на МВР – Пловдив, с която в изпълнение на заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи е оправомощил началниците групи в сектор „Пътна полиция“, в качеството им на длъжностни лица от ОД на МВР – Пловдив, да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т.2а от ЗДвП.

IV. За правото:

8. Според чл. 171 от ЗДвП,  за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки, сред които тази по т.2 "а", б. „а“ /ред. ДВ, бр. 2 от 2018 г./ е: „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства - за срок от 6 месеца до една година;

Съгласно чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т. 2а, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Според чл. 6, ал. 1, т. 2 вр. чл. 14 от Закона за Министерството на вътрешните работи, полицейските органи извършват охранителна дейност по опазване на обществения ред и осигуряване безопасността на движението по пътищата в Република България.

9. Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл. 146 АПК. В частност, за да бъде една принудително-административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел.

По смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ генералната цел на всяка принудителна административна мярка е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.

Конкретните цели на процесната принудителна административна мярка са очертани в мотивите към Закона за изменение на Закона за движение по пътищата /виж. http://parliament.bg/bills/43/653-19-3.pdf и http://parliament.bg/bills/43/554-01-162.pdf/, според които законопроектът е насочен към въвеждане на мерки за подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия (ПТП), на загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението. Промените са съобразени с Националната стратегия за подобряване безопасността на движението по пътищата на Република България за периода 2011 - 2020 г., приета с Решение на № 946 от 22 декември 2011 г. на Министерския съвет. В частност за мярката по чл. 171, т. 2а от ЗДвП, е посочено че регистрационните табели ще бъдат отнемани при прилагане на ПАМ. Тази мярка е насочена към самия собственик на МПС и отговорността му същото да бъде управлявано от правоспособен водач, който не е употребил алкохол или друго упойващо средство. Свалянето на регистрационната табела на МПС има много по-голям ефект в тези случаи.

10. Обсъденият правен режим и установената фактическа обстановка налагат извода, че процесната принудителна административна мярка е наложена от материално и териториално компетентен орган в предвидената от закона форма и ред, но при съществено нарушение на производствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Страните не спорят, че процесното МПС е собственост на Лидия Костадинова Костадинова. Това обстоятелство се установява и от представената справка за регистрацията на автомобила. Въпреки това принудителна административна мярка не е наложена на собственика на автомобила, а спрямо водача на автомобила. Мярката по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП не би могла да бъде законосъобразно приложена по отношение на оспорващия, тъй като той не е собственик на пътното превозно средство и следователно не може да бъде адресат на издадения индивидуален административен акт по чл.171,т.2а от ЗДвП. Констатираното противоречие с материалноправните разпоредби налага издадената заповед да бъде отменен поради незаконосъобразност.

V. За разноските.

11. Предвид изхода на делото претенцията на жалбоподателя за присъждане на съдебни разноски се явява основателна. Същите се доказват в размер на 510 лева, от които 10 лева държавна такса и 500 лева за адвокатска защита. От страна на ответника е направено възражение за прекомерност на претенцията за адвокатския хонорар. Според чл.78, ал.5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв). Според чл.36, ал.2 от ЗАдв, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента; размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато в случая се явява Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл.8, ал.3 от Наредбата за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 500 лв. Претенцията на жалбоподателя е за присъждане на разноски за адвокатска защита именно в посочения минимален размер. При това положение възражението на ответника се явява неоснователно и разноските следва да бъдат присъдени в пълен размер. По правилото на чл. 143, ал. 1 във вр. §1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат поети от юридическото лице, в структурата на което е административният орган.

Ето защо, Съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

ОТМЕНЯ заповед № 20-1030-002560/24.09.2020 г. на началник група към сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив да заплати на А.Т.Т. с ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 510 (петстотин и десет) лева, представляваща съдебни разноски.

Решението не подлежи на обжалване.

                       

Административен съдия: