Решение по дело №30528/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3550
Дата: 8 март 2023 г.
Съдия: Румяна Милчева Найденова
Дело: 20211110130528
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 3550
гр. София, 08.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело
№ 20211110130528 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от Л. К. К. срещу Пр. на (държава) иск.
Ищецът твърди, че бил обвинен в извършване на престъпление, като делото
приключило с оправдателна присъда, влязла в сила на 13.06.2019г. Моли съда да осъди
ответника да му заплати обезщетение за имуществени вреди в размер общо на 14200 лв.,
представляваща направените разноски за адвокатско възнаграждение за водените досъдебно
и съдебно производство, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът оспорва предявените искове по основание и размер и моли съда да ги
отхвърли. Твърди, че липсват доказателства за извършено реално плащане на уговорения
адвокатски хонорар. Оспорва договорите за правна защита да се съдържат в съответните
наказателни дела. Поддържа, че претендираната сума за заплатеното възнаграждение е
прекомерна.

Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
По делото е представена присъда от 13.06.2019г. по НОХД № ****/2016г. на СРС, 99
с-в, с която ищецът Л. К. е бил признат за невиновен в това, че като длъжностно лице, е
присвоил чужди пари, изплатени чрез разходни касови ордери, в условията на
продължавано престъпление, за периода 10.01.2003г. до 13.02.2003г., в размер на сумата от
23040 лв., собственост на (фирма) АД, връчени в това му качество да ги управлява, като
1
присвоеното имущество е в големи размери. Видно от събраните доказателства, присъдата е
влязла в сила на 29.06.2019г.
Като доказателство по делото е приет констативен протокол от 16.12.2019г. на
ИВСС, с който са констатирани съществени забавяния при провеждане на наказателното
производство в двете му фази – съдебна и досъдебна.
Представени са по настоящето дело договор за правна защита и съдействие №
(номер)/29.11.2005г. за сумата от 100 лв. за процесуално представителство и защита по
**/**, договор за правна защита и съдействие № (номер)/12.06.2019г. за сумата от 9600 лв. и
договор за правна защита и съдействие № (номер)/27.01.2020г. за сумата ат 4500 лв.
Видно от представеното на л. 56 от делото писмо от СГС, по наказателното
производство е приложен единствено ДПЗС № (номер)/2005г. Посочено е, че ДПЗС №
(номер)/12.06.2019г. и ДПСЗ № (номер)/27.01.2010г. не се намират в НОХД.
Към настоящето дело е приложено НОХД № ****/2016г. на СРС, 99 с-в., приложено
по гр. д. № 5648/2021 г. на СГС, II-В състав, приложено по гр.д. № 67769/2019г. на СРС, 33
с-в.
По делото е разпитан св. П. П., който твърди, че е присъствал на среща между ищеца
и адв. С., на която К. е предал на адв. С. плик, като казал, че вътре има 4500 лв. Адв. С. не
преброил сумата, но му дал разписка. След това К. му споделил, че адв. С. предал на съда
„разписката”.
Свидетелят Гр. В. поддържа, че си спомня, че на пледоарията по наказателното дело,
чул, че се обсъжда хонорара и видял в съдебната зала адв. С. да представя втория екземпляр
от договора, на който била посочена сумата от около 10 000 лв.
Други доказателства от значение за предмета на спора в предвидените в
процесуалния закон срокове не са ангажирани.

При така установените факти съдът приема от правна страна следното:
Искът е с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
По предявения иск в тежест на ищеца е да ангажира доказателства 1/ че спрямо него е
било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ характер; 2/ че е бил
оправдан с влязла в сила присъда; 3/ че е претърпял вреди, както и какъв е размерът на тези
вреди и 4/ между незаконното действие на правозащитните органи и неблагоприятните
последици /вредите/ да е налице причинно следствена връзка.
Съгласно ЗОДОВ държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от
разследващите органи, прокуратурата и съда от обвинение в извършване на престъпление,
ако лицето бъде оправдано.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата отговаря за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това дали са причинени от виновно длъжностно лице, като съгласно чл. 7 от
2
ЗОДОВ исковете се предявяват срещу органа, от чиито актове, действия/бездействия са
претърпени вредите.
Със ЗОДОВ законодателят е уредил специална отговорност на държавата, която е
обективна и не е обвързана с вина на длъжностното лице-пряк причинител на вредите.
Отговорността на държавата е специфично проявление на принципа за отговорност на
възложителя на работа по чл. 49 от ЗЗД и тя също е гаранционно-обезпечителна. ЗОДОВ
определя специалния ред и условия за обезщетение, като за неуредени случаи се прилагат
общите разпоредби на ЗЗД, съобразно § 1 от ДР на ЗОДОВ.
Отговорността на държавата по ЗОДОВ обхваща всички вреди, пряка и
непосредствена последица от увреждането. Елемент от фактическия състав на
отговорността на държавата по чл. 2 от ЗОДОВ, е установяване на незаконосъобразността
на акта, действието/бездействието на органа по чл. 2 от закона, от което се твърди, че са
претърпени вредите, тоест дали противоречат на материалноправни или процесуалноправни
норми.
Съдът приема, че от събраните по делото писмени доказателства, се установява, че с
влязла в сила на 29.06.2019г. присъда от 13.06.2019г. по НОХД № ****/2016г. на СРС, 99 с-
в, ищецът Л. К. е бил признат за невиновен в това, че като длъжностно лице, е присвоил
чужди пари, изплатени чрез разходни касови ордери, в условията на продължавано
престъпление, за периода 10.01.2003г. до 13.02.2003г. и за сумата от 23040 лв., собственост
на (фирма) АД, връчени в това му качество да ги управлява, като присвоеното имущество е
в големи размери. Ето защо, неоснователни са възраженията на ответника в тази връзка.
Съгласно съдебната практика – решение № 433/2010г. на ВКС по гр. д. № 563/2009г.,
IV ГО, решение № 126/2010г. на ВКС по гр. д. № 55/2009г. на ВКС, IV ГО, решение №
457/2010г. на ВКС по гр. д. № 1506/2009г. а ВКС, IV ГО, решение № 335/2010г. на ВКС по
гр. д. № 1651/2009г., III ГО, направените разноски за адвокатска защита в хода на
наказателното производство, съставляват имуществена вреда, която подлежи на
възстановяване по реда на чл. 4 от ЗОДОВ.
Видно от договор за правна защита и съдействие № (номер)/29.11.2005г. ищецът е
заплатил на адв. С. сумата от 100 лв. за процесуално представителство и защита по **/**.
Договорът е приложен на л. 13 от том II, по ДП № ЗМ**/**; пр. пр. № ***/**. Това се
установява и от приложеното на л. 56 от настоящето дело писмо на СГС, видно от което във
воденото наказателно производство е приложен ДПЗС № (номер)/2005г.
Видно от този договор за правна защита ищецът и процесуалният му представител са
договорили възнаграждение в размер на сумата от 100 лв. Отбелязано е и, че
възнаграждението е „платено”. Ето защо, съдът намира, че са налице доказателства за
уговорен адвокатски хонорар и начина му на плащане. Установява се и, че същият е бил
заплатен, поради което са представени и доказателства за реално предаване и получаване на
адвокатското възнаграждение.
В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за прекомерност на
3
платения адвокатски хонорар, което предвид предвидените минимални размери на
адвокатските възнаграждение в Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а и с оглед извършените действия в наказателното производство, неговия
голям обем и фактическата и правна сложност, съдът намира, че не е прекомерен и не
следва да бъде намаляван като такъв.
Неоснователен е искът за имуществени вреди над сумата от 100 лв. Видно от
приложеното към настоящето дело наказателно производство, не се установи ДПЗС №
(номер)/12.06.2019г. за сумата от 9600 лв. и ДПСЗ № (номер)/27.01.2010г. за сумата от 4500
лв. да се намират в него. Това е видно и от представеното на л. 56 от настоящето дело писмо,
в което е посочено, че във воденото наказателно производство е приложен единствено ДПЗС
№ (номер)/2005г., но не е и договор за правна защита и съдействие № (номер)/12.06.2019г. и
договор за правна защита и съдействие № (номер)/27.01.2020г. Соченото обстоятелство се
установява и от изявлението на процесуалния представител на ищеца в последното съдебно
заседание.
В тази връзка са събрани гласни доказателства, като св. П. твърди, че е присъствал на
среща между ищеца и адв. С., на която К. е предал на адв. С. плик, като казал, че вътре има
4500 лв. Свидетелят Гр. В. поддържа, че присъствал на обсъждане на хонорара и видял в
съдебната зала адв. С. да представя втория екземпляр от договора, на който била посочена
сумата от около 10 000 лв.
Заплащането на адвокатското възнаграждение обаче следва да се установява не със
свидетелски показания, а с адвокатско пълномощно/договор за правна защита и съдействие,
в което да е уговорен размер и начин на плащане. По делото не са представени такива.
Липсват доказателства за размера на уговорения адвокатски хонорар, дали е платен и начин
на плащане. Съгласно ТР № 6/2012г. на ОСГТК в договора за правна помощ следва да бъде
указан вида на плащане. В случаите, при които е договорено заплащане по банков път, то
следва да бъде документално установено със съответните банкови документи,
удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва
да бъде отразен в договора за правна помощ.
За пълнота на изложението следва да се отбележи и следното. Св. П. П. твърди, че е
присъствал на среща между ищеца и адв. С., на която К. е предал на адв. С. плик, като казал,
че вътре има 4500 лв. Няма как обаче да се установи, че тази сума е била платена именно във
връзка с воденото наказателно производство. На следващо място парите са предадени в
плик, свидетелят не е присъствал и на преброяването им.
Не могат да бъдат кредитирани и показанията на св. П., който твърди, че К. му
споделил, че адв. С. предал на съда „разписката”, както и на свидетеля Гр. В., който
поддържа, че си спомня, че видял в съдебната зала адв. С. да представя втория екземпляр от
договора, на който била посочена сумата от около 10 000 лв. Представянето на тези
договори за правна помощ не е отразено никъде в протоколите от съдебните заседания,
поради което не може да се приеме, че съответното действие е било извършено, след като не
е удостоверено в протокола от съдебното заседание.
4
С оглед на изложеното, искът за имуществени вреди следва да бъде уважен за сумата
от 100 лв. и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер.

По разноските:
Като съобрази разпоредбата на чл. 10 от ЗОДОВ съдът приема, че разноските следа да
се възложат на страните, съобразно изхода по делото.
Съдът приема, че следва да осъди ответника да заплати изцяло на ищеца, внесената
държавна такса в размер на 10 лв. Това е така, защото разпоредбата на чл. 9а от ЗОДОВ вр.
с. чл. 2а от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
определят проста държавна такса в размер на 10 лв. по искове по ЗОДОВ. Същевременно,
чл. 10, ал. 3, изр. 1 от ЗОДОВ, предписва, че дори и при частично уважаване на иска, на
ищеца се присъжда изцяло внесената държавна такса. Аргумент за този извод на съда се
черпи и при логично и сравнително тълкуване на разпоредбите на изр.1 и на изр. 2 от чл. 10,
ал.3 от ЗОДОВ - по съразмерност е предвидено присъждане единствено относно
адвокатското възнаграждение, изплатено от ищеца, но не и за държавната такса.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца се дължат направените по делото
разноски в размер на 6.76 лв., представляващи адвокатско възнаграждение, съразмерно на
уважената част на иска и сумата от 10 лв., държавна такса.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Пр. на (държава), с адрес (град), (адрес), да заплати на Л. К. К., ЕГН:
**********, със съдебен адрес: (град), (адрес), на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ,
сумата от 100 лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди,
изразяващи се в заплатения адвокатски хонорар, ведно със законната лихва върху
главницата от 31.05.2021г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за
имуществени вреди за разликата над 100 лв. до пълния предявен размер от 14200 лв., като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Пр. на (държава), с адрес (град), (адрес), да заплати на Л. К. К., ЕГН:
**********, със съдебен адрес: (град), (адрес), на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
направените по настоящето дело разноски в размер на 16.76 лв., съразмерно на уважената
част на исковете.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5