Р Е Ш Е Н И Е

№  124

Град  Русе, 16.09.2014 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Русенският окръжен съд, търговско отделение в откритото съдебно заседание на единадесети септември през две хиляди и четиринадесета година в състав:

                                                                   Председател:Йордан Дамаскинов                                                                                   Членове:Палма Тараланска

                                          Христо Лазаров

при участието на секретаря П.Н. и като разгледа докладваното от съдията Христо Лазаров,  въззивно търговско дело № 199 по описа на РОС за 2014 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ “Въззивно обжалване” от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на А.В.С., чрез особен представител - адв. Г.И. срещу решение № 866 от 30.05.2014г., по гр. д. № 6604/13 по описа на РРС. С обжалваното решение е прието за установено по отношение на “Е. Ф.”ЕООД, ЕИК **** и А.В.С., че дължат солидарно на “М. И К.”ООД, ЕИК ****, сумата от 5 126 лв., представляваща неплатена цена по договор за продажба на строителни материали, за обезпечение на която е издадена запис на заповед от 27.12.2012г., ведно със законната лихва, считано от 26.06.2013г. до окончателното й изплащане, както и разноските, направени по ч.гр.д.№ 4071/2013г. на РРС, в размер на 310.08 лв.. По отношение на ответника “Е. Ф.”ЕООД и в отхвърлителната част, като необжалвано решението е влязло в сила.

Въззивника твърди, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, поради несъответствие между фактическите констатации на съда и обективната истина. Счита, че неправилно съда е приел, че съществува казуалното правоотношение, което е обезпечено с процесния запис на заповед. На следващо място счита, че неправилно съдът е приел, че договора за цесия е в изпълнение на задължения за доставени строителни материали, защото в цесията изрично е било посочено, че тя е възмездна, а не в изпълнение на задължение. Твърди, че ищеца не е доказал правопроизводящия факт – доставка на строителни материали/казуалното правоотношение/, което е обезпечено със записа на заповед. На последно място, твърди, че неправилно първоинстанционният съд в диспозитива е приел, че сумата от 5126 лева, представлява неплатена цена по договор за продажба на строителни материали, за обезпечение, на който е издадена запис на заповед от 27.12.2012г., което е в противоречие и не кореспондира с направените констатации в обстоятелствената част на решението. Въззивника моли окръжния съд да отмени решението на РРС и да постанови друго по същество на спора, с което да отхвърли изцяло уваженият иск. Моли да се отхвърли искането на въззиваемия за разноски във въззивното производство, тъй като няма доказателства за направени такива. Не претендира разноските за двете инстанции.

Въззиваемият „М. и К.” ООД, с ЕИК **** е подал в срок писмен отговор на въззивната жалба. Счита, че по делото безспорно е доказана абстрактната сделка, чрез заключение на вещо лице, което е установило автентичността на подписа на процесната запис на заповед.  Излага доводи, че правилно е била възприета от съда наличието на облигационна връзка между страните и следващото от нея задължение за плащане. Счита, че обжалваното решение е правилно, обосновано и моли да се потвърди решението на РРС в обжалваната част. Претендира разноски за въззивното производство.  

          Окръжният съд като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законния срок от надлежна страна по делото против подлежащо на въззивно обжалване решение на районния съд, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане, но разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд след служебно извършена проверка на решението установи, че то е валидно и допустимо, при постановяване на първоинстанционното решение няма допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.

          По делото е безспорно установено, че въззивника е издал запис на заповед на 27.12.2012г. и се е задължил в лично качество и като законен представител на “Е. ф.”ЕООД, да заплати на предявяване на “М. и К.” ООД сумата от 7000лв.. Записът на заповед е предявен, чрез нот.покана на ответника, която е била връчена на 08.05.2013г.. Ищеца е подал заявление и е било образувано ч.гр.д. № 4071/2013г. по описа на РРС и е била издадена заповед за изпълнение в полза на “М. и К.”ООД за солидарно заплащане на сумата 7000лв. по запис на заповед от 27.12.2012г., ведно със законната лихва от образуване на заповедното производство и деловодни разноски – 590лв.. По делото е била приета и неоспорена от страните почеркова експертиза, от която се установява, че подписите за издател и представител в записа на заповед от 27.12.2012г. са положени лично от въззивника.

Правилно първоинстанционният съд е приел за установено, че е доказано валидно облигационно правоотношение между двете търговски дружества по договор за продажба на строителни материали, които „Е. ф.”ЕООД е вложило на обекта на трето за спора лице  - О. Н. в гр.К. като възложител, което е вземане е било обезпечено, чрез записа на заповед.

Неоснователен е довода на въззивника, че с представеният договор за цесия не се установява казуалното правоотношение между страните. Този договор за цесия косвено свидетелства, че между страните е имало договор за покупко-продажба на строителни материали, които са били вложени в строителството на трето по делото лице О. Н., на стойност 5 126.03лв..

           Предвид изложеното, районният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, мотивите, на което изцяло се споделят от въззивната инстанция и следва да бъде потвърдено с препращане към мотивите на първоинстанционният съд.

Въззивника претендира разноски за производството пред въззивния съд, но видно от представения договор за правна помощ/л. 23/, се установява, че е отбелязан начин на плащане в брой, но не е посочен размера на сумата и съгласно т. 1 от ТР № 6/2012г. ОСГТК, липсват доказателства, че са били направени разноски и такива не следва да му се присъждат.

По делото не е заплатена държавна такса за производството пред РОС, защото жалбата е подадена от особен представител, съгласно т. 7 от ТР № 6/2012г. ОСГТК, но тя се дължи на общо основание и следва да бъде осъдена страната да заплати държавна такса в размер на 102,52.

          На основание чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни търговски дела с цена на иска до 10 000 лева.

         Мотивиран така, на основание чл. 271 ал.1 предл. 1 и чл. 272 от ГПК, по изложените съображения Русенският окръжен съд

Р  Е  Ш  И:

ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната част решение № 866 от 30.05.2014г., постановено по гр. дело № 6604 по описа на РРС за 2013 година. В останалата част като необжалвано решението е влязло в сила

ОСЪЖДА А.В.С., с ЕГН **********, да заплати по сметка на Окръжен съд град Русе сума в размер на 102,52 лева, представляваща държавна такса за въззивно обжалване.

 

          Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

Председател:                                                         Членове: 1.

 

 

                                                                                                       2.